събота, 26 декември 2015 г.

Икономистът Уорън Мозлър: Ако ЕС не разхлаби ограниченията си за дефицита, Гърция би трябвало да напусне Еврозоната

Икономистът и лидер от икономическата школа на Модерната монетарна теория (ММТ) - Уорън Мозлър - споделя мислите си относно решенията, които биха могли да помогнат на Гърция за излизане от кризата.
WARREN MOSLER

Шест години в гръцката криза и след поредица “спасявания”, изглежда че все още не се вижда светлина в дъното на тунела. Гръцката икономика продължава да се свива, а безработицата остава висока, на рекодни нива, докато водената от Сириза правителствена коалиция се отметна от обещанията си за радикална промяна и прекратяване на остеритета. От своя страна Тройката продължава да настоява за прилагането в Гърция на стриктни остеритетни мерки, включително орязаване на бюджета и масова приватизация.

четвъртък, 24 декември 2015 г.

КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Вчера Уорън Мозлър написа и публикува във Фейсбук импровизирана реч за Бърни Сандърс, която Сандърс да произнесе, след като стане президент на САЩ през 2017 г. Подобна реч трябва да бъде произнесена и в България един ден - от министър-председателя.



КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Подел съм много инициативи - от държавно здравеопазване за всички, до неотложно нужна ни инфраструктура. И във всички тези случаи федералното правителство ще плаща за тях. И всеки път въпросът, който веднага експлоадира, е:

неделя, 6 декември 2015 г.

ПАРИТЕ СА ДЪЛГ

Не се страхувайте от нарастването на резервните баланси на Федералния резерв (от Scott Fullwiler , 2009 г.)

MMT Prof. Scott Fullwiler


Много коментатори от финансовата преса забелязаха увелчението на резервните баланси на Федералния резерв, започнало от септември 2008 г. - от около $20 милиарда на повече от $800 милиарда днес (3 август 2009 г.). Редица добре известни икономисти изразиха загрижеността си, че това ще е инфлационно.

вторник, 1 декември 2015 г.

ГЛАВА 17 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМА: БЕЗРАБОТИЦА И ИНФЛАЦИЯ

Бележка: 
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков

Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория
глава 1                                                    глава 6
глава 2                                                    глава 7
глава 3                                                    глава 8
глава 4                                                    глава 9
глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика
глава 11                                                                      глава 19
глава 12                                                                      глава 20
глава 13                                                                      глава 21
глава 14                                                                      глава 22
глава 15                                                                      глава 23
глава 16               
глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика
глава 18                       глава 24
                                     глава 25
                                     глава 26                   


17.1 Какво е инфлация?
17.2 Инфлация в практиката
17.3 Ранни исторически виждания относно инфлацията и безработицата
17.4 Количествена теория за парите
17.5 Кривата на Филипс
17.6 Хипотезата на ускорението и подсилената от очакванията крива на Филипс
17.7 Хистерезис и компромисната крива на Филипс
17.8 Непълна заетост и кривата на Филипс
17.9 Теглена от търсенето (Demand-Pull) и бутана от разходите (Cost-Push) инфлация
17.10 Конфликтна теория за инфлацията
17.11 Политики на доходите
17.12 Покачване на цените на суровините

понеделник, 16 ноември 2015 г.

Когато прочетете или видите по телевизията някой мастит икономист или политик да ви плаши с правителствения, бюджетен дефицит, теглете му една...

Говорим, разбира се, за съвременната парична ситема, в която  работят болшинството държави по света. България и страните-членки на Еврозоната, за съжаление, не са сред тях.

Всички ние, обикновените хора, се нуждаем от дефицита на правителството.

Дефицитът на правителството е нашето спестяване. Няма дефицит – няма спестяване за нас. В даден момент от живота си, неминуемо, всеки човек изпитва нужда от наличието на някакви спестявания и то не какви да е спестявания, а финансови спестявания – кеш или паричен депозит в банка.

петък, 6 ноември 2015 г.

ЦИТАТ НА ДЕНЯ (за Общата теория на Кейнс)

"Общата теория на Кейнс сведена до 1 изречение:
Фирмите назначават това количество работници, от което мислят, че се нуждаят, за да произведат количеството продукция, което мислят, че ще успеят да продадат с нужната им печалба."

ММТ проф. Рандал Рей

L. Randall Wray

понеделник, 2 ноември 2015 г.

ЦИТАТ НА ДЕНЯ (за пълната заетост и войната/мира)

“След войната (бел.: Втората световна) хората казаха: “Ако можем да правим планове за война, защо да не можем да правим планове за мир?”

Когато бях на 17, получих писмо от правителството, което казваше:
“Уважаеми г-н Бен, когато станете на 17 и половина, ще се явите ли? Ще ви дадем безплатна храна, безплатни дрехи, безплатно обучение, безплатна квартира и 2 шилинга и 10 пенса на ден, само за да убивате германци.”

Хората казаха, добре, ако можем да имаме пълна заетост, убивайки хора, защо, за Бога, не можем да имаме пълна заетост и добри училища, добри болници, добри жилища?

Тони Бен

***

"After the war people said, 'If you can plan for war, why can't you plan for peace?' When I was 17, I had a letter from the government saying, 'Dear Mr. Benn, will you turn up when you're 17 1/2? We'll give you free food, free clothes, free training, free accommodation, and two shillings, ten pence a day to just kill Germans.' People said, well, if you can have full employment to kill people, why in God's name couldn't you have full employment and good schools, good hospitals, good houses.”



събота, 31 октомври 2015 г.

ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО, СУВЕРЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВИНАГИ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОДДЪРЖА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ И ЦЕНОВА СТАБИЛНОСТ

Налагайки данъци, платими единствено във валутата, която монополно създава при плаващ валутен курс на обмяна, националното правителство, всъщност, създава безработица – хора, търсещи работа срещу заплащане в националната валута. За повече по този въпрос вижте тази публикация.

Когато неправителственият сектор, като цяло (всички домакинства, фирми и чужди правителства), желае да спести в националната валута, т.е. да изхарчи не целия си доход, който е заработил (в националната валута), тогава правителсвеният сектор трябва да му позволи да го стори, като изхарчи с толкова повече отколкото е собственият му "доход", т.е. да бъде в дефицит. Поставям доходa на правителството в кавички, защото издателят на националната валута при плаващ курс е финансово независим и доход не му е нужен, за да разходва. Тук "доход" е само счетоводна информация.

Не постигне ли нужната големина правителствен дефицит, неправителственият сектор няма да може да спести желания излишък, т.е ще има предлагане на стоки, услуги и труд, срещу националната валута, но няма да има купувач, което ще доведе до залежали стоки и безработица.

Независимо дали правителството е с дясна или лява идеология, ако неправителственият сектор, като цяло, желае да спести, да речем, 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), това означава, че балансът на правителственият сектор трябва да бъде в дефицит от 2% от БВП и не постигне ли 2% дефицит  (допускаме, че икономиката вече работи с пълен капацитет), ще се появи безработица и непродадени стоки и услуги.


Пример: Два крайни случая (А) и (Б), при които сме допуснали, че икономиката вече работи при пълна заетост (пълен капацитет):

Таблицата е взета от блога на проф. Бил Мичъл

И в двата случая правителството е удовлетворило желанието за спестяване на неправителствения сектор (да е в излишък = 2% от БВП), въпреки, че в случай (А) правителствените разходи възлизат на 90% от БВП на страната, а в случай (Б) те са едва 10% от БВП.

Изводът е, че всяко правителство, независимо от идеологическите си пристрастия, е в състояние да постигне пълна заетост. Въпросът е дали желае да го постигне или не, и ако не, тогава защо?

Хората решават на изборите колко голям да бъде публичният сектор. Оттам насетне, след като правителството се съобрази с тази политическа воля, то е в състояние винаги да поддържа пълна заетост и ценова стабилност.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Как Обама може да бие тавана на дълга и да стане герой (от Елен Браун)

На 3 ноември, американското правителство отново ще свърши парите поради изкуствено наложения от Конгреса таван на дълга. Това е третият път за 4 години, когато една екстремистка фракция води страната по ръба на фалита, за да извлича отстъпки, които почти не са свързани с бюджета.

сряда, 21 октомври 2015 г.

НАРАСТВАЩОТО НЕРАВЕНСТВО В РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОХОДИТЕ И БОГАТСТВОТО – 1% ПРИТЕЖАВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ОСТАНАЛИТЕ 99% (от проф. Бил Мичъл)



Когато говорим за неравенство, важно е да разграничим неравенството в доходите и нервенството в притежаваното богатство.

Заедно, те съставят един от най-ясните примери за това как неолибералните политически структури, в сила през последните повече от 30 години, се провалят и тласкат света към неустойчива развръзка, където само можем да гадаем как точно ще се прояви, но аз предвиждам, че ще бъде разрушително и противно, и ще се проточи, и няма да може да се разреши от самосебе си в нещо, което бихме харесали. 

събота, 17 октомври 2015 г.

АМЕРИКАНСКИЯТ ФЕДEРАЛЕН РЕЗЕРВ (ФЕД), КАКТО ВСЯКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА В СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИТЕМA, МОЖЕ ДА ОПРЕДЛЯ И ПОДДЪРЖА ЕДИНСТВЕНО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ (ЦЕНАТА НА ПАРИТЕ), НО НЕ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ (КОЛИЧЕСТВОТО ПАРИ В ИКОНОМИКАТА)

Де юре, Фед е агентът на Конгреса в издаването на банкнотите и вкарването на информацията (електронните импулси) в софтуера на паричната система на американския долар. Той е определен от Конгреса да върши това. Конгресът може да определи всеки, който си пожелае. Тук няма да говоря за това, че на практика (де факто) Уолстрийт, казва на Конгреса, какво да нарежда на Фед, но това е политически проблем.

петък, 4 септември 2015 г.

ЦИТАТ НА ДЕНЯ (Аба Лърнър)

ABBA LERNER

Главната идея е, че правителствената фискална политика, правителствените разходи и данъци, заемането и изплащането на заеми, издаването на нови пари и изтеглянето на пари, всички тези неща трябва да се предприемат единствено като се наблюдават резултатите върху икономиката, а не някаква създадена, традиционна доктрина относно това кое е стабилно и нестабилно. Този принцип, да се преценява единствено според ефектите, се прилага в много други сфери на човешката дейност, където е известен като метода на науката, противопоставящ се на схоластиката. Принципът фискалните мерки да се оценяват според начина, по който те работят или функционират в икономиката, можем да наречем Функционални финанси

Правителството трябва да настройва разходите и данъците си така, че общите разходи в икономиката да не са повече или по-малко от това, което е достатъчно за закупуването на общото производство при текущи цени и при ниво на пълна заетост. Ако това означава, че ще има дефицит, повече заемане, “печатане на пари” и т.н., то тогава тези неща, сами по себе си, не са нито добри, нито лоши. Те са просто средствата за постигането на желания резултат – пълна заетост и ценова стабилност


Аба Лърнър, “Функционални финанси и федералния дълг” (1943 г.)

понеделник, 31 август 2015 г.

СВЕТЪТ СПОРЕД МОДЕРНАТА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ (от РЕБЕКА РОДЖЪР)



Пренебрегвайки парите за суверенната власт, която им дава стойност

Твърде често произходът на нашите икономически беди e покрит от мистична почит към някакъв независим паричен дух. Икономистите зад Модерната монетарна теория (ММТ) се стремят да повдигнат воала като изучават специфичните действия, възникващи, когато парите се създават, циркулират и унищожават.

четвъртък, 20 август 2015 г.

Демокрацията спасена от народите на САЩ и Великобритания - може би?

ЦИТАТ НА ДЕНЯ

„Мисля, следователно съществувам."

Декарт

***

Със сигурност парите не са били първа грижа за Робинзон Крузо например. Гърците, а и ние, българите, се държим като корабокрушенци на остров, само че чакаме някой кораб да мине покрай нас и да ни подхвърли купчина евра или някоя друга валута, за да можем да почнем да работим и да благоустройваме острова си - пълна безсмисмислица.


Ха да започнем да съществуваме, а?

неделя, 9 август 2015 г.

ЦИТАТ НА ДЕНЯ

"Докато е вярно, че правителствените дефицити създават излишъците на частния сектор, истинският въпрос, който данъкоплатците би трябвало да задават, е не колко голям е дефицитът, а кой се облагодетелства от дефицита и чии джобове той пълни?"


Професор Павлина Чернева

неделя, 26 юли 2015 г.

ДАНЪЦИТЕ КАТО СТИМУЛ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО - едно виждане за бъдещето от Питър Купър

Peter Cooper, BEc PhD

Според Чарталисткото виждане данъците предизвикват приемането на държавните пари. По един от каналите данъците предизвикват предлагането на труд. Нуждата от сдобиване с държавните пари, за да се платят данъците с тях, гарантира готовността някои индивиди да приемат работа в публичния сектор срещу заплащане в държавните пари. Има и друг канал, който съществува при редица условия. Това е властта на правителството да предизвиква предлагане на реално производство от частния бизнес. Правителството предизвиква не само предлагане на реална продукция към себе си (преместването на ресурси от частния в публичния сектор), но то също предизвиква предлагане на реално производство към частните потребители. За разлика от предизвикването на предлагане на трудови услуги, предизвикването на предлагане на продукция от частния сектор се отнася едновременно както за чисто трудова икономика, така и за чисто механизирана икономика, а така също и за междинни случаи.

събота, 6 юни 2015 г.

Т. НАР. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ В 1 КАРТИНКА




“Използвам тази фигура, за да покажа как правителственият дълг всъщност е счетоводният запис на паричните (нетни) спестявания в икономиката.

Ако икономиката получи плащане от правителството на стойност 100 единици, а 90 са извадени от икономиката чрез данъците, 10 са останали в икономиката като спестявания, които също са наричани държавен дълг. Също така, изхарчените от правителството 100 са кредитирани в “резервни сметки” при централната банка, 90 са извадени от резервните сметки като данъчни плащания, което оставя 10 в резервните сметки като “спестявания”.

Правителството, след това, предлага държавни облигации, които преместват 10-те от резервните сметки в “облигационни сметки”, а някои могат също да бъдат преместени във фактически кеш. А количественото улеснение (QE) премества някои от 10-те единици от облигационните сметки обратно в резервните сметки. Така че сместа от кеш, резерви и държавни облигации може да се променя, но общото количество винаги е равно на 10-те единици, изхарчени от правителството, които все още не са използвани за плащане на данъци, и които остават като спестявания.”

Warren Mosler

четвъртък, 28 май 2015 г.

УПРАВИТЕЛИТЕ НА ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ - ПОЛИТИЦИ, ИЗБЯГВАЩИ ДЕМОКРАТИЧНИЯ КОНТРОЛ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИЗБОРИ

от Бил Мичъл

Миналия месец Швейцарската национална банка (Schweizerische Nationalbank - SNB) записа големи загуби “на книга”, след като изостави опита си да спре поскъпването на швейцарския франк (CHF) спрямо еврото. Тя го бе започнала  ... като начин за защита на производствения си сектор, но на 15 януари 2015 г. изостави стратегията. SNB бе купувала евро с франкове в големи количества и на 30 апрл 2015 г. публикува “Междинни резултати на Швейцарската национална банка към 31 март 2015 г.” (Interim results of the Swiss National Bank as at 31 March 2015), които показаха, че загубите й за първото тримесечие на 2015 г. са 30 милиарда швейцарски франка или 29 милиарда евро. Те загубиха 29.3 милиарда CHF от “позиции в чуждестранна валута” и 1 милиард CHF от притежавано злато. Това, още веднъж, повдига въпроса, дали загубите на централните банки имат значение. Отговорът винаги е, че те нямат никакво значение, при положение че централната банка никога не може да стане неликвидна, тъй като тя издава валутата (под някакви договорености). Така че коментаторите, които с пяна на уста говорят за предстоящата гибел, идваща поради банкрути на централни банки, трябва да бъдат игнорирани. Но официалните лица от централните банки също изразяват публично загриженост относно капиталовите си запаси. Защо биха изразявали тази си загриженост в публичното пространство, когато много добре знаят, че не могат да банкрутират. Отговорът е, понеже самите те са политици, само че избягват демократичен контрол и избори.