неделя, 6 октомври 2019 г.

Новата икономическа парадигма в Манифеста на ПП “България на труда и разума" “Пътят напред”




През януари 1994 г. американският финансист Уорън Мозлър написва “Икономиката на меката валута” (Soft currency economics) - първия строен документ, който по-късно ще сложи началото на нова макроикономическа школа, известна сега като Модерна монетарна теория (ММТ). Мозлър достига до прозрението, че една суверенна държава, която издава и контролира националната си валута при ПЛАВАЩ курс на обмяна, никога не може да обяви фалит поради дълг, деноминиран в собствената си валута. Нещо повече, тя дори не се нуждае да издава дълг (държавни ценни книжа – ДЦК), не се нуждае от държавни заеми!

До откритието си Мозлър стига по чисто практически път в ежедневната си работа като управител на частен инвестиционен фонд, търгуващ главно с ДЦК на различни държави. По-късно през 2010 г. в книгата си “7-те смъртоносни невинни измами на икономическата политика”, в глава 2 той описва две сделки, от които печели за клиентите на фонда си над 250 млн. щатски долара. Едната сделка е с италиански дъжавни ценни книжа, а другата с японски. Мозлър прозира тогава, че нито Япония, чиито дълг е изцяло деноминиран в йени, нито Италия, чиито дълг пък е бил в италиански лири, не могат да обявят несъстоятелност, освен разбира се, ако сами не поискат да не платят. В същото време всички останали търговци на ДЦК били убедени, че фалитът и на двете държави е неизбежен, тъй като дългът им е бил огромен като процент от брутния им вътрешен продукт (БВП). Днес Япония все още не е фалирала, а държавният й дълг вече е около 240% от БВП!