петък, 30 декември 2016 г.

ИНФЛАЦИЯ - ЧАСТ 11 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Свършихме с изучаването на банковите операции. Следващата стъпка е да ги внедрим в анализа на макроикономическите проблеми и тази част започва темата като се фокусира върху инфлацията. Когато се спомене думата “инфлация”, обикновено се свързва с разходите за купуването на новопроизведени стоки и услуги с цел потребление. Друг вид инфлация се отнася до цените на активите, т.е. цената на непроизводствените стоки и на предишно произведените стоки. Тази част не изучава инфлацията в цената на активите, което се отнася до теориите за лихвените стойности.

Теории за цените на общото производство

понеделник, 26 декември 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 13 – ВЗАИМОВРЪЗКИ В БАЛАНСОВИЯ ЛИСТ И МАКРОИКОНОМИКАТА (от Eric Tymoigne)

Предишните части се фокусираха върху механиката на специфичния балансов лист и по-специално - този на централната банка и на частните банки. Тази част разглежда взаимовръзките на балансовите листове между трите главни макроикономически сектора на икономиката – домашния частен сектор, правителствения сектор и чуждестранния сектор. Това макроразглеждане предоставя някои важни проникновения относно неща като държавния дълг и дефицит, цели на икономическата политика, които е по-вероятно да бъдат постигнати, бизнес цикъла и др.

Урок по консолидация


Балансовият лист на домашния частен сектор събира на едно балансовите листове на всички домашни частни, икономически единици. Това означава, че вземанията, които тези единици имат помежду си, са премахнати от балансовия лист на домашния частен сектор. Например, да предположим, че съществуват следните два балансови листа:

четвъртък, 15 декември 2016 г.

ЧАСТ 15: ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО: МОНЕТАРНИ СИСТЕМИ (от Eric Tymoigne)

Навсякъде в тези лекции, до голяма  степен, използваме балансовия лист, за да разберем монетарните операции на развитите икономики, но нищо не сме казали относно това какво представлява монетарният (паричният) инструмент. Време е да отделим малко внимание на същността на монетарните инструменти и вътрешното устройство на монетарните системи. Монетарната система се състои от два основни елемента:

1) Разчетна единица, която предоставя общ начин за измерванане: евро (€), паунд (₤), йена (¥), долар ($) и т.н.

2) Монетарни инструменти: специфични финансови инструменти, деноминирани в разчетната единица и издадени от правителството и от частния сектор.

Тази част първо обяснява какво са финансовите инструменти и как монетарните инструменти се вместват в съществувашия набор от инструменти. След това разглежда какво определя номиналната и реалната стойност на паричните инструменти и какво кара хората да ги приемат.

вторник, 29 ноември 2016 г.

КАКВО ДВИЖИ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА

За реалната икономика паричното харчене (разходите) е като постоянно извиращ и течащ, живителен поток, който създава производство и работни места. Този поток понякога става по-голям, понякога по-малък, в редки случаи може да придойде и да залее цялата икономика в хиперинфлация или пък да пресъхне в депресия.

Откъде извира потокът на съвкупното, парично харчене в икономиката?
Има два извора:

1) Харченето на суверенното правителство - директно създава и харчи собствените си задължения (IOUs) - националната валута

2) Банковият кредит

Когато 1) и/или 2) нараства, потокът на общото парично харчене в икономиката става по-"пълноводен", съвкупното търсене нараства, продажбите се увеличават, бизнесите се разрастват и създават повече работни места.

Когато 1) и/или 2) намалява, потокът на общото харчене става по-тънък и слаб. Потокът става по-слаб, когато суверенното правителство изважда от икономиката и унищожава пари чрез данъците, когато кредит бива изплатен обратно към банка, когато спестяваме част от изработения доход (доход, дошъл от харченето на някой друг; общите разходи (харчене) винаги са равни на общия доход в икономиката). 

Някой би казал, че харченето може да дойде и от предишно натрупано спестяване. Да, човек може да харчи от спестяванията си, ако ги е натрупал, но те пак са дошли от 1) или от 2).

Значи части от паричния поток на харченето постоянно попиват някъде и спират да са част от този поток. Това се случва при погасяване на данъците към суверенното правителство, при погасяването на банков кредит, когато част от нечии доход е спестен.

А ние сме свикнали да мислим за парите и финансовия капитал като нещо ограничено, крайно. Като пълен с нещо съд, от който гребем, и който може да бъде изпразнен. Нещата са динамични. 

В българската икономика 1) отсъства от вече 20 години. И правителство и частен сектор разчитат на кредит.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

ИСТИНСКАТА ОПОЗИЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЕ РОДИ ВЧЕРА

В САЩ прогресивните сили са представени от Зелената партия, която има дълги традиции в политическия им живот. На миналите президентски избори през 2012 г. нейният кандидат за президент, Джил Стайн, получи 0.3% от гласовете. Сега проучванията показват, че за нея утре в САЩ ще гласуват между 2% и 5%.

Вчера на нашите президентски избори, прогресивните сили в България, в лицето на двойката с №21, Пламен Пасков-Светозар Съев, също получиха около 0.3% от гласовете. Най-голяма поддръжката за тях бе сред българите в чужбина - там над 1% избраха №21.

Всичко това се случи въпреки липсата на някаква изградена отпреди, политическа структура, въпреки липсата на ресурси, въпреки затъмнението от страна на медиите, въпреки това, че кандидатите не бяха добре известни в обществото ни лица. Цялата кампания протече благодарение на ентусиазма на малка група поддръжници във Фейсбук и разбира се, жертване от личното време и енергия на двамата кандидати.

Резулатът от вчерашните избори стана възможен главно заради идеята, която Пламен Пасков и Светозар Съев представиха на вниманието на българския обществен дебат, а именно - ВРЪЩАНЕ НА ПЪЛЕН БЪЛГАРСКИ СУВЕРЕНИТЕТ. Разбира се, личните качества на кандидатите също допринесоха за това идеята да резонира сред избирателите - хора честни, начетени, знаещи, можещи, и което е най-важното, родолюбци, готови да работят за ОБЩАТА кауза.

Оттук насетне ще е нужно много работа, за да отгледаме една силна опозиция, която един ден успешно да се пребори за политическата власт и поведе България към коренно различен, нов курс - курс на независима вътрешна и външна политика, защитаващ българските интереси; курс, който ще заличи безработицата, ниските доходи и жестоката социална несправедливост. Това ще е възможно ЕДИНСТВЕНО, когато България спре да бъде колониална територия, т.е., когато си върнем контрола върху националната валута, когато напуснем ЕС и НАТО, когато забраним достъпа на МВФ и Световната банка в България, когато развиваме външната си политика на базата на общите интереси с всички държави по света.


ЧРД НА БЪЛГАРСКАТА ОПОЗИЦИЯ!

четвъртък, 22 септември 2016 г.

сряда, 14 септември 2016 г.

вторник, 13 септември 2016 г.

ЕВРОТО Е ТВЪРДЕ ТЕЖКА ЩАНГА ЗА НАС!

Стойността на националната валута, покупателната й способност, отразява също и силата, производителността на икономиката на съответната страна.

Когато едно финансово суверенно правителство разбира действието на съвременната парична система, то, като монополен създател на националната валута, я използва по начин, развиващ производствения капацитет и рентабилността на домашната икономика - единствен начин за подобряване на общия стандарт на живот на хората. Така, заедно, икономика и национална валута стават по-силни с времето по същия начин, по който спортистите използват например щангите, за да станат по-силни. Те не започват с тежести, които са твърде големи за тях, и които не могат да вдигнат повече от 1 път. Голямата щанга не те прави по-силен, а само може да те нарани.


Еврото, чрез валутния борд, смазва българската икономика.

ЛЯВ BGEXIT

неделя, 28 август 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 10 – ПАРИЧНО СЪЗДАВАНЕ ОТ БАНКИТЕ (от Eric Tymoigne)

Последните три части обясниха как банковите операции са ограничени от печалбата и регулаторните притеснения и как банките оперират, за да се опитат да заобиколят тези огранчения. Сега е време да навлезем в по-големи подробности в това, как банките предоставят кредитни и разплащателни услуги на останалата част от икономиката.

Парично създаване от банките: Кредитни и разплащателни услуги


Банка А току-що е създадена и е отворена за бизнес. Балансовият й лист изглежда така:

Банка А: Активи: сграда: $200 / Пасиви: Нетно богатство (капитал): $200


четвъртък, 25 август 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 9 – БАНКОВО РЕГУЛИРАНЕ (от Eric Tymoigne)

Може да сте изненадани, но банковият сектор е една от най-регулираните индустрии в САЩ, като банките трябва да попълват документи към няколко агенции. Тези регулации определят кредитоспособността на потенциалния клиент, сумата на задължителните резерви, управленски въпроси и др. Например Националната асоциация на ипотечните брокери през 2006 г. отбелязва:

“Ипотечните брокери са управлявани от множество федерални закони и регулации. Например ипотечните брокери трябва да спазват: Закона за уреждане на недвижимата собственост - the Real Estate Settlement Procedures Act (RESPA), Закона за честно кредитиране - the Truth in Lending Act (TILA), Закона за защита на притежателите на жилища - the Home Ownership and Equity Protection Act (HOEPA), Закона за справедливо оповестяване на кредитоспособността - the Fair Credit Reporting Act (FCRA), Закона за равнопоставеност при кредитирането -the Equal Credit Opportunity Act (ECOA), Закона Gramm-Leach-Bliley - the Gramm-Leach-Bliley  Act (GLBA) и Закона за федералната търговска комисия - the Federal Trade Commission Act (FTC Act), както и закони за справедливо кредитиране и жилищно настаняване. Много от тези наредби, заедно с техните регламенти за прилагане, предоставят значителна защита на кредитоискателите, които търсят финансиране на жилищните си ипотеки. Тези закони налагат оповестяването на изискванията за брокерите, определят високолихвените кредити и съдържат антидискриминационни разпоредби. Освен това ипотечните брокери са под надзора на Министерството на благоустройството и градското развитие - Department of Housing and Urban Development (HUD) и Федералната търговска комисия - Federal Trade Commission (FTC) и доколкото техните законите са изрично оповестени да се отнасят за ипотечните брокери – Борда на Федералния резерв, Данъчната служба на САЩ и Министерството на труда.”

понеделник, 22 август 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 8 – БИЗНЕСЪТ НА ЧАСТНИТЕ БАНКИ (от Eric Tymoigne)


Американската финансова система е изключително сложна и тези серии осветяват някои ъгли на системата, фокусирайки се върху банковия сектор. Ето общата картина на американската финансова система (някои неща са променени от 2010 г., когато я направих):


вторник, 16 август 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО - ЧАСТ 6 – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ФИНАНСОВОТО МИНИСТЕРСТВО НА САЩ И ФЕД (от Eric Tymoigne)

Взаимдействия между Финансовото министерство и Фед

Тази част завършва изучаването на централното банкиране (има още много неща да се покрият ... може би друг път). Частта изучава как Фед участва във фискалните операции и как американското Финансово министерство участва в операциите, свързани с монетарната политика. Дълбокото взаимодействие между тези два клона на американското правителство е необходимо за правилната работа на фискалната и монетарната политика.


Още веднъж балансовият лист на Фед предоставя проста изходна позиция. Американското финансово министерство има сметка при Фед, наречена Обща сметка на финансовото министерство (Treasury’ General Account, TGA), която е част от L3. За по-просто, този текст предполага, че Фед продължава да следва процедурите на монетарната политика от преди кризата от 2008 г.

сряда, 10 август 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 5 – ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТНОСНО ЦЕНТРАЛНОТО БАНКИРАНЕ (от Eric Tymoigne)

Предишните части изследваха балансовия лист на Фед, дефинициите и отношението им към балансовия лист на Фед и провеждането на монетарната политика. Тази публикация отговаря на някои въпроси относно монетарната политика и централното банкиране. Всеки един от тях може да се чете независимо един от друг.

Въпрос 1: Цели ли / контролира ли / определя ли Фед количеството резерви и количеството пари?

неделя, 7 август 2016 г.

ПРОВЕЖДАНЕ НА МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА ОТ ФЕД – Част 4 от лекциите по “Пари и банково дело” (от Eric Tymoigne)


За удобство поставям отдолу балансния лист на Фед. Част 2 изследва  балансния лист, а част 3 предостави важна информация относно значението на резервите и на другите основни компоненти и връзката им с балансния лист на Фед. Нека сега разгледаме провеждането на монетарната политика.

Балансен лист на Федералния резерв на САЩ


понеделник, 1 август 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО - ЧАСТ 7 – КАКВО Е ЛЕВЪРИДЖ? (от Eric Tymoigne)

Това е една от лекциите по "Пари и банково дело" на ММТ икономиста Eric Tymoigne, които един ден той възнамерява да обедини и в учебник. Много е важно да разберем същността на левъриджа, тъй като той бе една от основните причини, наред и с други разбира се, за избухването на Световната финансова криза от 2008 г. 



Левъридж е способността да се придобиват активи на сума, надхвърляща това, което нечий капитал може да закупи. Да кажем, че дадена икономческа единица има нетна стойност (нетно богатство, капитал) от $100, че няма дългове, и че насрещната страна на нетното богатство са $100 кеш. Балансовият лист изглежда така:

Фиг. 1 Балансов лист без левъридж: Активи в лявата страна = $100 кеш, Пасиви и нетно богатство в дясната страна = $100 Нетно богатство и $0 Пасиви


събота, 9 юли 2016 г.

ПОЗИЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ И ЦЕНОВА СТАБИЛНОСТ ПО ПОВОД СЛУХОВЕТЕ ЗА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА



България трябва да напусне ЕС под лидерството на прогресивна, лява партия. Нужен ни е пълен национален и паричен суверенитет за изпълняването на независима вътрешна и външна политика в полза на българските, обществени интереси. Това задължително ще означава също и незабавно премахване на веригите на валутния борд.

През 1972 г. управителят на централната банка на Дания каза:

“Ще започна да вярвам в европейския икономически и монетарен съюз, когато някой ми обясни как се контролира впряг от 9 коня, всеки от които бяга с различна скорост.”

Днес конете са 19. Един от тях се тътри премазан в полусвяст (Гърция), и въпреки това, неискащ да се освободи от убийствения впряг, препускащ към пропастта…


А зад смъртоносната, галопираща каруца на еврозоната се влачи трупчето на едно малко конче, привързано с веригите на валутен борд, отдавна убито, но незабелязвано от никого - България.

четвъртък, 5 май 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО ПО ММТ, част 2 или може ли Фед да банкрутира? Краткият отговор е НЕ. (от Eric Tymoigne)

Разбирането на тези прости, счетоводни концепции помага за по-доброто схващане и разбиране на работата на съвременната парична система. Затова реших да преведа този курс на икономиста от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) - Eric Tymoigne.

Eric Tymoigne

Предишната публикация разгледа основната механика на балансовия отчет. Този пост започва да я прилага за Системата на Федералния резерв (Фед).

Балансов отчет на Системата на Федералния резерв


За целта на анализа балансовият отчет на Фед може да бъде представен така:

сряда, 4 май 2016 г.

“ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО” ПО ММТ – ЧАСТ I (от Eric Tymoigne)

Разбирането на тези прости, счетоводни концепции помага за по-доброто схващане и разбиране на работата на съвременната парична система. Затова реших да преведа този курс на икономиста от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) - Eric Tymoigne.

Eric Tymoigne

Няколко години се мъчех да събера на едно място курс по “Пари и банково дело”. Липсваше съгласуваност и студентите се затрудняваха да свържат различните дялове на курса. Голямата част от проблема идва от учебниците по “Пари и банково дело”, които, освен че са с остарело съдържание, са и с коренно различни глави, без едно смислено ядро. Така се отказах да следвам учебниците и тръгнах по мой, собствен път.

Основата на финансовата система се състои от финансови документи и сред тях са балансовите отчети. Балансовите отчети предоставят базата, на която могат да се преподават повечето курсове по “Пари и банково дело”: създаване на парите от търговските банки и централната банка, същността на парите, финансови кризи, секюритизация, финансови взаимозависимости – всичко това е свързано с балансовия отчет. Както Мински обичаше да казва, ако не можеш да изразиш логиката си през призмата на балансовия отчет, значи в логиката ти има проблем.

вторник, 5 април 2016 г.

BLOOMBERG: ЕЦБ обяснява защо една централна банка не може да фалира (добрутро!)

Тази сутрин Европейската централна банка публикува изследователски документ, озаглавен “Правила за разпределяне на печалбата и покриване на загубите на централните банки”.

Документът сухо очертава как централните банки отчитат печалбите и загубите и как тези печалби и загуби се разпределят сред акционерите на тези централни банки – обикновено държавата, в която се намират.

Документът обаче е полезен заради един много важен момент. Тъй като ЕЦБ се ангажира с разширената си програмата за купуване на активи за 80 милиарда евро месечно, ще възникнат въпроси какво би станало ако централната банка понесе загуби от тези покупки.

Говорейки относно рентабилността на централните банки, ЕЦБ казва в документа си, че не е необходимо една централна банка да печели пари, тъй като това не е полезен измерител за ефективността на централната банка. Въпреки че все пак се отбелязва, че рентабилността може да е полезна за доверието на хората, документът прави изключително важната забележка, че загубите, направени от една централна банка не водят до нуждата от рекапитализация или фалит.

ЕЦБ изтъква това в бележка под линия на стр.10:

“Централните банки са защитени от фалит поради способността си да създават пари и поради това те могат да оперират с отрицателен капитал.”

Централните банки не могат да свършат парите, защото те са тези, които създават парите. Не можеш да свършиш нещо, което можеш сам да създадеш.

Въпреки че  е малко вероятно този документ да заличи завинаги объркването относно капитала на централните банки, той все пак включва в себе си една удобна за ползване бележка за случаите, когато някой започне да предупреждава за рисковете от загубите на централните банки.


Бележка на преводача: БНБ не е такава централна банка (т.е. може да фалира) поради валутния ни борд, който е в сила от 1997 г.

Източник: BLOOMBERG

ПРЕВОД: РАЙЧО МАРКОВ

неделя, 14 февруари 2016 г.

Инфлационно ли е обезценяването на международния курс на националната валута? (от Бил Мичъл)

Едно от първите неща, което консерваторите (и повечето икономисти, които обикновено се припокриват с първите) повдигат, когато застъпниците на Модерната монетарна теория (ММТ) предложат, че повишените дефицити са изключително важни за намаляването на масовата безработица, е т. нар. ограничение на баланса на плащанията. То ни казва, че капацитетът на една нация да увеличи домашната заетост е ограничен от външния сектор, и че тези ограничения са станали  още по-жестоки във времето на мултинационалните компании с техните глобални мрежи за доставка и нарасналия обем потоци на глобалния капитал. С този специфичен проблем относно ограничението на баланаса на външните плащания върху реалния БВП (т.е. ограниченията на фискалния стимул) ще се занимая в бъдещ блог. Днес обаче искам да разгледам т. нар. ефекти на предаване на валутния курс, които са част от историята за ограничението на баланса на външните плащания.

И още веднъж за парите

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

ПАРИ

Когато чуем думата "пари", трябва да разбираме "труд и реални ресурси".

Когато чуем, че едно суверенно правителството (България няма суверенно правителство поради наличието на валутен борд; суверенното правителство е монополният създател на националните парични знаци) е свършило парите, трябва да разбираме, че икономиката на съответната държава вече работи с пълен капацитет, без наличието на безработица и всички налични реални ресурси и хора са ангажирани в произоводството.

В този случай, ако правителството трябва да направи допълнителни инвестиции в инфраструктура или някакви други публични услуги, понеже така са поискали избирателите (демокрация!), то трябва да увеличи данъците, за да намали покупателната способност на частния сектор, освобождавайки по този начин нужните му реални ресурси (труд и суровини). В противен случай, ако просто създадеше допълнителни парични знаци, ненамалявайки покупателната способност на частния сектор чрез увеличаването на данъците, правителството само би създало инфлация - твърде много пари преследващи твърде малко стоки и услуги.

Ако обаче икономиката не работи с пълен капацитет и са налице неизползвани реални ресурси и хора, търсещи работа, правителството може да инвестира, създавайки необходимите парични знаци, без да увеличава данъците.


Ако икономиката не работи с пълен капацитет и са налице неизползвани релни ресурси и хора, търсещи работа, но избирателите са преценили, че нямат нужда от повече инфраструктура и/или повече публични услуги, тогава правителството трябва да намали данъците, за да увеличи покупателната способност на частния сектор и по този начин създавайки нужното съвкупно търсене, което би накарало икономиката да заработи с пълен капацитет, заличавайки безработицата.