ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 13 – ВЗАИМОВРЪЗКИ В БАЛАНСОВИЯ ЛИСТ И МАКРОИКОНОМИКАТА (от Eric Tymoigne)

Предишните части се фокусираха върху механиката на специфичния балансов лист и по-специално - този на централната банка и на частните банки. Тази част разглежда взаимовръзките на балансовите листове между трите главни макроикономически сектора на икономиката – домашния частен сектор, правителствения сектор и чуждестранния сектор. Това макроразглеждане предоставя някои важни проникновения относно неща като държавния дълг и дефицит, цели на икономическата политика, които е по-вероятно да бъдат постигнати, бизнес цикъла и др.

Урок по консолидация

Балансовият лист на домашния частен сектор събира на едно балансовите листове на всички домашни частни, икономически единици. Това означава, че вземанията, които тези единици имат помежду си, са премахнати от балансовия лист на домашния частен сектор. Например, да предположим, че съществуват следните два балансови листа:

Ако ги консолидираме, като първа стъпка имаме:

Частите в червено се появяват от двете страни на балансовия лист и се отстраняват в процеса на консолидацията, така че балансовият лист на домакинствата и банките е:

Единствените останали финансови претенции са тези, издадени към и от други сектори на икономиката, различни от домакинствата и банките. По този начин, процесът на консолидиране елиминира някои важни финансови взаимовръзки. Това е добре, стига само да се разглеждат отношенията между секторите, но винаги трябва да не се забравя, че това е опростена картина, която скрива някои важни аспекти на икономиката.

Трите сектора на икономиката

Анализът на финансовите взаимозависимости между трите главни сектора може да се започне със сметките на националния доход и производство (the National Income and Product Accounts - NIPA), но извеждането от националните сметки на САЩ е по интуитивно (извеждането от NIPA е направено в края на тази част). Следното е за опресняване на паметта от част 1. Балансовият лист е счетоводен документ, който записва това, което икономическата единица притежава (активи) и дължи (пасиви). (Фиг. 1)

Фиг. 1: Основен балансов лист

Финансовите активи/Financial Assets (FA) са претенции, издадени от други икономически единици; реалните активи/Real Assets (RA) са неща, които са били произведени. Финансовите пасиви/Financial Liabilities (FL) са претенции, издадени от икономическите единици. Балансовият лист винаги трябва да е в баланс, т.е. следното равенство трябва да е изпълнено по всяко време: FA + RA ≡ FL + NW (NW=Net Worth/Нетно Богатство/Капитал) или изразено по друг начин:

NW ≡ NFW + RA

Това означава, че богатството на всеки икономически сектор идва от два източника – нетното финансово богатство (NFW = FA – FL) и реалното богатство (RA).

Всеки макроикономически сектор има балансов лист (Фиг. 2). DP е домашният частен сектор, G е правителственият сектор, F е чуждестранният сектор, наричан също “останалия свят”. Правителственият сектор включва всички нива на домашно управление (местно, щатско, федерално) и централната банка. Докато Финансовите сметки на САЩ включват балансовия лист на централната банка в домашния финансов сектор – домашният финансов сектор включва домашния финансов бизнес и монетарната власт – удобно е (поради причини, изяснени в част 6) да включим централната банка в правителствения сектор. Домашният частен сектор включва домашните домакинства, домашните организации с нестопанска цел, домашните финансови бизнеси, домашните нефинансови бизнеси и домашните селскостопански ферми. Чуждестранният сектор включва всичко останало (чужди правителства, чужди бизнеси, чужди домакинства и т.н.). Обърнете внимание, че определението “домашен” винаги се използва за съответната страна, която се разглежда. “Чуждестранен” включва всички останали страни.

Фиг. 2: Балансови листове на макроикономическите сектори

За всеки кредитор съществува длъжник, така че ако вземанията на кредиторите и длъжниците се съберат, те взаимно трябва да се неутрализират. За световната икономика (всички сектори обединени):

(FADP – FLDP) + (FAG – FLG) + (FAF – FLF) ≡ 0

Това означава, че сумата на общото нетно богатство е равна на всички реални ресурси, т.е. единствено реалните ресурси са източник на богатство за реалната икономика  (NW = RA):

(NWDP – RADP) + (NWG – RAG) + (NWF – RAF) ≡ 0

За домашната икономика (правителството и домашния частен сектор), съществуват два източника на богатство: реално богатство и нетно финансово богатство на чуждестранния сектор. Държавният (правителствен) дълг не е източник на финансово богатство (или бедност) за домашната икономика, тъй като той е актив за домашния частен сектор, но дълг за домашното правителство. Домашното парично предлагане не е източник на финансово богатство за домашната икономика, зашото то е актив за домашен притежател и пасив за домашен издател.

При положение, че предишните идентичности са валидни в смисъл на състояние (т.е. “натрупвания”), те са валидни също и в смисъл на промяна в натрупванията (т.е. “потоци”):

Δ(FADP – FLDP) + Δ(FAG – FLG) + Δ(FAF – FLF) ≡ 0

И знаейки, че Финансовите сметки дефинират спестяването като промяна в нетното богатство (S = ΔNW), а инвестициите като промяна в реалните активи (I = ΔRA), е вярно също, че:

(SDP – IDP) + (SG – IG) + (SF – IF) ≡ 0

Тази, последната, идентичност е подобна на идентичността, изведена от националните сметки на дохода и производството (S – I) + (T – G) + CABF ≡ 0 (виж по-долу за някои различия).

При положение, че NW – RA ≡ FA – FL, тогава (S – I) ≡ Δ(FA – FL). Операциите за стоките и услугите са огледален образ на финансовите операции. (S – I) и Δ(FA – FL) – и двете официално се наричат “нетно заемане”, едното измерено от капиталовата сметка (S – I), а другото измерено от финансовите сметки Δ(FA – FL).

Няколко думи за начина, по който всичко това понякога се представя от икономистите. Имайте предвид, че икономистите може да променят имената на тези две позиции. (S – I) може да бъде наричано “нетни спестявания” (което е различно от това как Финансовите сметки дефинират нетното спестяване), а Δ(FA – FL) може да бъде наричано “нетни финансови натрупвания” (net financial accumulation” - NFA). Така че имаме:

NFADP + NFAG + NFAF ≡ 0

Ако един икономически сектор акумулира повече вземания към други сектори, отколкото другите сектори са акумулирали към него, икономическият сектор записва положително нетно натрупване, той е нетен кредитор (т.е. “заемодател”) през положителен период: Δ(FA – FL) > 0. Ако обратното е налице, секторът е нетен длъжник (“нетен заемополучател”) през дадения период от време. Накрая, понякога идентичността е написана по този начин:

DPB + GB + FB ≡ 0

DPB е балансът на домашния частен сектор, FB е балансът на чуждестранния сектор (противоположното на баланса на текущата сметка), GB е правителственият баланс, като “баланс” бива измерван или чрез капиталовите сметки (нетни спестявания) или чрез финансовите сметки (нетни финансови натрупвания).

Не същствува теория, уравнения за поведението и причинноследствени връзки, които да са използвани по-горе за обясняването на счетоводните идентичности (малко от това е направено по-долу за обясняване на бизнес цикъла). Идентичностите просто казват, че нетното инжектиране на фондове от даден сектор трябва да се акумулират в друг сектор. Всеки долар трябва да дойде от някъде и трябва да иде някъде.

Някои важни заключения

Има много, но главното е, че не може да се изучава даден сектор изолирано. Всичко, което един сектор прави, има въздействие върху другите сектори. Когато се направи предвиждане за бюджетната насока на правителството, предвиждащият трябва да вземе под внимание въздействията върху другите сетори, за да види дали прогнозата е реалистична. Това обикновено не се прави. Например в ранните години на новото хилядолетие, Бюджетният офис при Конгреса очакваше федералният правителствен излишък да продължава да расте, но пропусна да погледне за въздействието върху домашния частен сектор. Непрекъснато нарастващ правителствен излишък предполага непрекъснато нарастващ дефицит на домашния частен сектор при дадения чуждестранен баланс, което не е устойчиво развитие. Единствено федералното правителство на монетарно суверенна държава може да поддържа постоянни дефицити. Има и много други последствия и употреби на тази рамка, като например макроикономическа теория (Fullwiler), лудостта на фискалния остеритет (Rob Parenteau, Fullwiler) наред с други.

1. Началото на икономическия процес изисква някой да влезе в дълг.

Нека започнем с икономика, в която все още нищо не се е произвело и придобило.

Фиг. 3: Икономика в нулево начало

Да речем, че някой в икономиката иска да построи къща, чието построяване струва $10. За да може домашното производство да започне, трябва да се плати на работниците, трябва да се купят суровини и материали (между другото те също първо трябва да бъдат произведени).

Ако всичко това трябва да бъде направено от частен бизнес, той трябва да получи фондове и част 10 обяснява как става това. След като къщата е построена, балансът на домашния частен сектор би изглеждал така:

Консолидирането елиминира дългът на строителната фирма към банката, както и плащанията за заплати и материали, защото те са вътрешни за сектора. След като веднъж е построена, ако къщата е придобита от домашно домакинство за $11, следното се записва на макро ниво:

Отново, всичко това скрива няколко прилежащи финансови транзакции:

- Домакинството взима ипотечен кредит и плаща на собственика, който прави печалба от $1;

- Строителната фирма изплаща дълга си от $10 заедно с лихвата;

- Къщата е трансферирана от балансовия лист на фирмата към този на домакинството.

В следващия период процесът ще започне отново. Този път фирмата може да има някои спестявания от предишния период, за да финансира част от производството.

Ако вместо това, правителството купи къщата, то трябва да финансира покупката използвайки запис на заповед (FLG):

Правителственото харчене позволява на домашния частен сектор да придобие финансова претенция. Тя е вземане към правителството.

Ако чуждестранна икономическа единица купи къщата и този, който я е построил иска плащане в американски долари, съществуват няколко начина, по които процедурата може да се изпълни, но всеки от тях изисква от чуждестранния сектор да задлъжнее в американски долари. Например:

- Чужденецът може да поиска от домашна банка банков аванс в американски долари;

-  Чужденецът може да напише чек в чужда валута (например в евро), но когато домашната банка на фирмата-строител получи чека, тя ще го изпрати обратно на чуждата банка на купувача и ще поиска плащане в долари. Чуждата банка ще трябва да заеме американски долари, за да уреди дълга си с домашната банка.

След като веднъж къщата е продадена, фирмата прави печалба от $1, която използва за плащане на лихвата, дивиднетни и данъци. Това, което е останало, се запазва като приход, спестяването на фирмата. Домакинствата също ще спестят фондове. Но нито едно от тези неща не би се осъществило, ако някой не е задлъжнял, за да започне производството. И за да може спестяването да е по-голямо, дългът трябва нарасне.

2. Не всички сектори могат да постигнат излишък едновременно.

Доста лесно е да се забележи, че не всички сектори могат да са нетни кредитори едновременно. Поне един сектор трябва да бъде нетен длъжник, ако друг сектор е нетен кредитор, защото за всеки кредитор трябва да има длъжник. През по-голямата част от времето домашният частен сектор е в излишък, а правителственият сектор е в дефицит (Фигури 1, 2а, 2b). Нова Зеландия е особен, странен случай, където домашният частен сектор е в дефицит, докато правителственият и чуждестранният сектор са в излишък. За по-просто нека допуснем, че NFAF = 0, (NFAF - Net Financial Assets of Foreign sector - Нетни Финансови Активи на чуждестранния сектор) следователно:

NFADP ≡ – NFAG

Това означава, че за да може частният домашен сектор (домакинствата и бизнесите) да постигнат излишък (NFADP > 0), правителството трябва да работи с фискален дефицит (NFAG < 0). Казано по друг начин, когато правителството харчи, то инжектира фондове в икономиката, а когато таксува, то изтегля фондове от икономиката. Ако правителството изхарчи повече отколкото изтегля обратно с данъците, налице е нетно инжектиране на фондове от правителството в икономиката и това нетно инжектиране трябва да се акумулира някъде. В простия случай, домашният частен сектор е този, който трябва да акумулира инжектираните фондове.

Разбира се, обратната логика също е валидна. Когато частният сектор харчи дефицитно, той инжектира нетна сума фондове в икономиката, която може да иде само при правителството. Това позволява на правителството да работи с излишък. Мощно следствие от това просто счетоводно правило е, че политика, която е насочена към постигането на правителствен излишък, предполага, в затворена икономика, че тя в същото време цели постигането на дефицит на домашния частен сектор.

Един от начините това да се избегне, е да се опита постигането на външнотърговски излишък, в който случай една страна може да постигне повсеместни излишъци за домашния частен сектор – нека наречем това “златно” състояние. Жълтата област на Фиг. 2а показва колко малко е златното състояние по отношение на всички останали възможности. Сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие “златното” състояние е постигнато от северните европейски страни (Фигури 2a, 2b).

Състоянието е трудно за постигане, защото външнотърговски излишък означава, че чуждестранният сектор записва дефицит по текущата си сметка (външнотърговската сметка) (FB < 0). Още веднъж, не всички сектори могат да са в излишък по едно и също време, а за всеки нетен износител (и/или изкарал доход от чужбина) задължително трябва да има нетен вносител (и/или чуждестранен нетен платец на доход). Така, за да може домашната икономика редовно да постига “златното” състояние, трябва да има поне една чужда държава, която да желае да харчи дефицитно по отношение на домашната икономика. Това едва ли е възможно, тъй като през по-голямата част от времето страните се стремят да постигат външнотърговски излишък.

Нещо повече, златното състояние е непостижимо за света като цяло. Ако всички икономики се опитват да постигнат външнотърговски излишък, най-доброто, което могат да постигнат, е балансирана външнотърговска сметка (FB = 0), което ни връща обратно до идентичността:

NFADP ≡ – NFAG

В крайна сметка политиците трябва да се ограничат и да се опитват да управляват това, което става в домашната им икономика. Ако една страна има късмет, това което се случва в останалия свят, в крайна сметка, би могло да позволи на тази страна да постигне златното състояние; но да се базира изборът на икономическа върху целта за постигане на златното състояние е много трудна за постигане цел. В допълнение, целта се превръща в ограничаване на домашното харчене чрез намаляване растежа на работните заплати, орязване на правителствените разходи и увеличаване на данъците. Това държи разходите ниски (и по този начин поддържа цените на износа ниски за привличане на чуждестранни купувачи) и ограничава вноса (нарстващо домашно харчене обикновено изисква повече внос, което прави трудно постигането на външнотърговски излишък).

Фиг. 1: Нетно финансово натрупване на трите главни икономически сектори в САЩ, % от БВП; Чуждестранния баланс - бяло; баланс на домашния частен сектор - черно; правителствен баланс - сиво

Фиг. 2а: Секторни баланси от международна гледна точка, 2000 - 2005 г.. % от БВП

Фиг. 2b: Същото но с осреднени стойности 2005 - 2010 г.

Държавният дълг на САЩ са дължимите американски държавни облигации. Той включва както такива, които се търгуват на пазара (Т-билове, Т-ноти, Т-бондове и някои други) и нетъргуеми облигации (менителници на САЩ, златни сертификати, спестовни облигации на САЩ, облигационни депозити на поискване, издавани на щатските и местни управления и др.)

В ранните години на новото хилядолетие тогавашното очакване бе, че фискалните излишъци ще продължават и дори ще се увеличават. Фиг. 3 показва проектирания път на държавния (правителствения) дълг и паричната база. Какви са последствията от такъв тренд на държавния дълг?

Фиг. 3: Държавен (првителствен) дълг и парична база

За да опростим анализа, нека допуснем, че: 1 – правителственият сектор се състои единствено от министерството на финансите и централната банка; 2 – в момента единственият пасив на правителството са облигации (няма дължими пасиви издадени от централната банка); 3 – затворена икономика (няма чуждестранен сектор); 4 – преобладават следните балансови листи:

Сега министерството на финансите иска да елиминира всичките си финансови пасиви: вече няма да има държавен дълг!

Какви са средствата за постигането на тази цел?

Случай 1: Да остави срока на облигациите да изтече и да не плати на притежателите на облигации: 100% данък върхи главницата => FADP = 0, домашният частен сектор загубва всичките си финансови активи.

Случай 2: Да премине към финансови инструменти на министерството на финансите, които не се считат за пасив (монетите се третират като капитал/богатство по стандартите на федералното счетоводство):

Случай 3: Да премине към друг пасив на правителството, който не е включен в държавния дълг: да плати с пасивите на Фед:

Всички тези случаи са в ущърб на домашния частен сектор, защото отнемат безрискови, ликвидни, носещи лихва ценни книжа от балансовия им лист – държавните облигации. Държавните ценни книжа са от съществено значение за създаването на богатство в домашния частен сектор, за посрещане на капиталовите изисквания, за изкарване на доход по сигурен начин, и за достъп до каналите за рефинансиране на централната банка. Така че, бъдете внимателни, когато спорите в полза на изплащане на дълга.

4. Бизнес цикъл и секторните баланси

Отчасти бизнес цикълът може да се разбере просто чрез наблюдаването на взаимодействията между трите баланса. Първо, може да се забележи, че обикновено всичките три сектора желаят да бъдат в излишък:

- Домашният частен сектор се нуждае от излишък, за да избегне банкрут;

- Щатските и местни правителства се нуждаят от излишък, за да избегнат банкрут;

- Федералното (централното) правителство се стреми към постигането на излишък, за да покаже, че е фискално отговорно като останалите домашни сектори и обикновено клони към излишък по време на икономически подем благодарение на автоматичните стабилизатори.

- Чуждестранният сектор: постигането на излишък поради причини свързани с политическата и финансова стабилност.

В действителност разбира се е невъзможно и трите сектора да постигнат излишък едновременно, но и трите обикновено желаят да бъдат в излишък по едно и също време.

Да започнем със ситуация, където неправителственият сектор (NG), който е сбор от домашния частен сектор (DP) и чуждестранния сектор (F), е постигнал баланс с желания излишък (NGBd):

- Стъпка 1: налице е растяща икономика и балансът на неправителствения сектор е равен на желания за постигане от него баланс – излишък (NGB = NGBd > 0): Неправителственият сектор нетно спестява толкова, колкото е пожелал. В този случай трябва да е вярно, че правителственият баланс GB < 0, правителството е в дефицит.

- Стъпка 2: Правителството иска да бъде в излишък (GBd > 0). В растяща икономика автоматичните стабилизатори понижават дефицита на правителството, което правителството и иска. Но, ако правителството е неудовлетворено от бързината на завръщането си към излишък, то може да приложи остеритетни политики, които увеличават данъците (T) и/или намаляват правителствените разходи (G) (“държавата трябва да се разпростира според чергата си”), което усилва ефекта на автоматичните стабилизатори. Така ∆GB > 0 и съответно ∆NGB < 0.

- Стъпка 3: NGB < NGBd така че неправителственият сектор се опитва да намери начини за увеличаване на нетното си финансово натрупване:

Ако DPB < DPBd : потреблението и инвестициите спадат

Ако FB < FBd: домашният експорт намалява (т.е. чуждестранният внос намалява)

- Стъпка 4: Спад в неправителственото харчене (C - консумация, I- инвестиции, X- експорт), едновременно с намаляване на правителственото харчене (G), води до намаляване на съвкупния доход (GDP = C + I + G + NX). Намаляването на съвкупния доход води до автоматично покачване на правителствените разходи (G) и на автоматично намаляване на данъчните постъпления Т, така че правителственият баланс спада (∆GB < 0). Доходът се стабилизира.

- Стъпка 5: Спадът на правителствения баланс води до покачване на неправителствения баланс (∆NGB > 0) докато се изравни с желания от неправителствения сектор баланс NGB = NGBd. Обратно към стъпка 1.

Единствените два начина за постигане на краткосрочно неподвижно състояние (т.е. състояние, при което нивото на съвкупния доход не се променя) е:

Начин 1: Желаният правителствен баланс (GBd) да е отрицателен, т.е. правителството желае да бъде в дефицит и дефцитът е равен на равновесното дефицитно ниво (GB*). Дефицтното равновесно ниво е това, което е съвместимо с желаното нетно спестяване на неправителствения сектор: GB* = NGBd. Това е работещо решение за монетарно суверенното правителство, но политиците не са склонни да защитават постоянен фискален дефицит при липсата на разбиране от страна на населението, политиците и по-голямата част от икономистите за това как оперира монетарно суверенното правителство. Обикновено се споменават думите банкрут, акселерираща инфлация, пазара за държавни облигации, въпреки че нито едно от тези неща имат някакво значение.

Начин 2: Желаният неправителствен баланс (NGBd) да е отрицателен:

- Желаният баланс на домашният частен сектор (DPBd) отрицателен: това се случи в края на 90-те години и ранните години на новото хилядолетие в САЩ (Фиг. 1), което направи възможно правителственият баланс да бъде в излишък GB > 0. Австралия, Корея, Нова Зеландия и някои европейски страни също имат записан отрицателен баланс на домашните си частни сектори Фиг. 2а, 2b). Все пак обаче, дефицитното положение на баланса на домашния частен сектор е неустойчиво, защото в крайна сметка наподобява пирамидално (понци) финансиране (виж част 14).

- Желаният баланс на чуждестранния сектор (FBd) е отрицателен, така че домашният външнотърговски баланс е положителен и достатъчно голям, за да изпълни желаното нетно спестяване на правителствения и домашния частен сектор. Отрицателен чуждестранен баланс може да бъде толериран за чуждестранния сектор, ако става въпрос за развиваща се страна, или ако чуждата страна разбира нуждата да предостави международната резервна валута, за да задоволи нуждите на останлаия свят. Въпреки това:

* Ако страната трябва да харчи дефицитно по отношение на останалия свят, това означава, че или домашният частен сектор, или правителството трябва да го направи, или и двата заедно. Ако го прави домашният частен сектор, това не е устойчиво, а ако го върши правителството, зависи от деноминацията на дълга (ако е в домашната валута – няма проблем).

* За страна, доставяща международната резервна валута, отрицателна домашна външнотърговска сметка е устойчива единствено, ако валутата е неконвертируема. Ако валутата е конвертируема, тогава е в сила дилемата на Трифин (Triffin dilemma). Дилемата е, че страната трябва да има външнотърговски дефицит, за да снабдява останалия свят с валутата си, но наред с нарастването на доставката на валутата за другите страни, издаващата държава е застрашена от искания за конвертиране.

Заключение

Макроикономическото равенство на секторните баланси показва, че някои желания са несъвместими или изключително трудни за постигане. Затова, независимо от сумата на икономически настройки – девалвация, промяна в лихвата, варирането на съвкупния доход и т.н. – някои желания никога не могат да бъдат постигнати и е много разрушително да се продължава с политики, които целят постигането на несъвместими желания. Най-добре е да се зададат такива политически цели и желания, които са съвместими със счетоводните правила и да се внимава относно това:

- Излишъкът на един е дефицитът на друг;

- Спестяването на един е заборчняването или намаляването на предишно натрупаните спестявания на друг;

- Износът на един е вносът на друг;

- Харченето (разходът) на един е доходът на друг;

- Финансовият актив на един е пасивът на друг;

- Кредитът на един е дебитът на друг.

Счетоводните правила могат да бъдат комбинирани с прозренията от начина, по който работи монетарната система, за да се направят някои важни заключения:

- Домашният частен сектор трябва да избягва да става нетен длъжник: води до финансова нестабилност (виж част 14);

- Монетарно суверенното правителство обикновено трябва да бъде в дефицит (освен ако може да се постигне външнотърговски излишък): такова правителство е винаги в състояние да обслужва дългове, деноминирани в собствената парична единица;

- Някои икономики трябва да бъдат нетни вносители: 1) Ако имат ограничени ресурси и икономическо развитие. В този случай чуждестранната помощ, а не частно кредитиране е пътят, по който трябва да се върви. 2) Ако доставят международната валута (САЩ днес). В този случай останалият свят иска нетно да спестява тази валута – издаващата държава трябва да запише външнотърговски дефицит.

- При положение, че някои страни трябва да бъдат нетни вносители, други трябва да са нетни износители: с течение на времето може да възникне нужда за изчистването на дълг, ако се акумулира твърде бързо, а лихвеният процент да се постави ниско по отношение на растежа.

Да идем по-далеч: Секторни баланси през призмата на Националните сметки за дохода и производството

На агрегатно ниво Националните сметки за дохода и производството - National Income and Product Accounts (NIPA), водени от Бюрото за икономически анализ, записват всички операции относно стоките и услугите. NIPA ни показва, че разходният подход към брутния вътрешен продук (БВП/GDP) е правилен – въпрос на счетоводство:

GDP ≡ C + I + G + NX

Брутният вътрешен продукт (GDP) е сумата от всички крайни разходи за стоки и услуги, включващи крайното, частно домашното потребление (C), частните домашни инвестиции (I), правителствените разходи за стоки и услуги (G) и нетния износ (NX). Знаем също, че доходният подход към БВП също е верен като въпрос на счетоводство:

GDP ≡ YD + T

Това означава, с нищожни несъответствия, че брутният вътрешен продук е сумата от всички брутни доходи, или казано по друг начин, сумата на всички домашни разполагаеми доходи (YD) – работни заплати, печалби, лихви от рента – и сумата от всички данъци (нетно от трансферните плащания) върху дохода и производството (Т). Това означава, че:

YD + T ≡ C + I + G + NX

Знаем също, че когато сме отчели международните източници на доход, Международните транзакционни сметки на САЩ/ the U.S. International Transactions Accounts (USITA), които отчитат отношенията между САЩ и останалия свят, това ни казва, че:

CABUS ≡ NX + NRA

Балансът на текущата сметка (CAB) е сумата от търговския баланс (нетния износ) и нетния доход от чужбина/net revenue from abroad (NRA) (нетно от едностранните текущи трансфери)

Ако комбинираме NIPA и USITA и сега в Т включим данъците, изкарани от чужд доход (NRAD са нетните разполагаеми доходи идващи от чужбина) получаваме следното:

YD + NRAD + T ≡ C + I + G + CABUS

Знаем също, че в NIPA, съвкупното спестяване (S) се дефинира като разликата между разполагаемия доход и потреблението, S ≡ YD + NRAD – C, следователно:

(S – I) + (T – G) – CABUS ≡ 0

Или, при положение, че за всеки нетен износител съответства нетен вносител (CABF = -CABUS):

(S – I) + (T – G) + CABF ≡ 0

Тази последна идентичност е подобна на онази, получена от Финансовите сметки, само, че е извлечена от брутния вътрешен продукт (GDP) и затова просто се отнася до текущата общопроизведена продукция (т.е. новопроизведените стоки и услуги).

За да идем още по-далеч: Дефиниця за спестяването според Националните сметки за дохода и производството/National Income and Product Accounts (NIPA) и Финансовите сметки / Financial Accounts (FA)

Дефиницията за спестяване според NIPA е различна от този според FA и двете са съвместими само при специфични условия. NIPA-спестяването се дефинира като неупотребен доход. Например, спестяването на домакинствата се дефинира като разполагаем доход минус харчене за потребителски стоки: S = YD – C. FA-спестяването се дефинира като нарастване на нетното богатство: S = ΔNW.

Тази разлика отразява различния смисъл на двете сметки. NIPA се фокусира върху измерването на текущата икономическа активност, като брутният вътрешен продукт (GDP) е в сърцевината на анализа. Така например, да кажем, че една икономика произвежда ябълки и част от ябълките се използват за направата на ябълкови щрудели. GDP ще е доларовата стойност на ябълките, останали за директна консумация плюс доларовата стойност на ябълковите щрудели. Това е производството за годината. NIPA-спестяването е стойността на какъвто и да е платен доход минус покупките на ябълкови щрудели и ябълки за директна консумация.

FA са по-широкобхватни в своята перспектива, при положение, че се стремят да измерят какво става в балансовите листове. Балансовите листи се под влиянието на много повече неща, отколкото само на текущото производство, тъй като наред с друго:

- Те съдържат реални активи, които са били произведени отпреди;

- Те съдържат финансови активи;

- Доларовата стойност на активите се мени с времето поради промяна в цените (капиталови печалби/загуби) вместо добавяне на натрупани активи чрез производство или издаването на нови ценни книжа;

- Някои потребителски стоки са дълготрайни;

- Пасивите в балансовите листове изискват плащане на главница.

Например, да допуснем, че едно домакинство не притежава нищо и не дължи нищо. Домакинството започва да работи и му е платено $10, така че неговият балансов лист сега:

Ан -активи на домакинството; Lн - пасиви на домакинството;
FAн-финансови активи (банкова сметка); NWн - нетно богатство на домакинството

Според FA спестяването е равно на $10, защото нетното богатство нарасна с $10, и NIPA тук ще се съгласи с това, тъй като нищо не се е консумирало. Сега домакинството отива в магазина и купува ябълки за $2 и това са единствените разходи за месеца:

Според NIPA спестяването е $8, докато според FA то все още си е $10. След като веднъж домакинството изяде ябълките, двете дефиниции отново ще дадат една и съща стойност:

Причината за различичието в този случай е, че NIPA измерва потреблението чрез изхарчената за тази цел сума (закупването на ябълките в магазина). Потреблението в балансовия лист означава, че стойността на реалния актив е намаляла (ябълките са изядени). Неотдавна Бюрото за икономически анализ създаде Интегрирани макроикономически сметки, които целят да интегрират двата подхода в една единствена рамка.

Kenneth Boulding разработи цяла рамка, базирана на дефинициите, съответстващи на балансовия лист. Направено е ясно разграничение между “харчене” (използване на фондове за закупуване на ябълки: реалните активи се увеличават, а финансовите намаляват) и “потребление” (изяждането на ябълките: реалните активи се амортизират). Развитията в икономическата теория се стремят също да гарантират, че счетоводството на модела е стегнато. Мокроикономическото моделиране, базирано на виждането за потоците и запасите гарантира, че моделът отчита всички взаимозависимости между секторите, които моделът съдържа в себе си.

Превод: Райчо Марков

Източник: New Economic Perspectives