НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ – ОПИТЪТ ОБЩЕСТВОТО ДА БЪДЕ ПОДЧИНЕНО НА “ПАЗАРА”

                                                     от Питър Купър

Питър Купър

Понятието “неолиберализъм” се отнася до икономическа програма за дерегулация, приватизация, търговска либерализация, корпоратизация и малки правителства – проект, предоставящ повече и повече дялове от икономическата активност на капризите на “пазара”. В същността си неолиберализмът е опит печалбата да се направи ръководен принцип за икономическите калкулации. Ето защо стремежите му за реализация в реалния свят са свързани с това да се накара държавата да се държи точно като всеки друг участник на пазара. Държавата трябва да се преструва, че е обект на същите финансови ограничения, както частните корпорации и да има същата нужда от финансови приходи. Неолиберализмът изисква да се поддържа заблудата, че държавата няма възможността да действа независимо от пазарите; че няма възможност за самостоятелно, независимо от пазарите социално действие; че всъщност дори такова нещо като общество не съществува. Накратко – спазвай заповедите на пазара, защото друга алтернатива няма или поне така казва суеверието.

Езикът на неолиберализма е оруелски. “Дерегулация” всъщност е кодово име на груба и класово насочена регулация, предназначена да защитава интересите на капиталистите пред тези на работниците. “Либерализация на търговията” означава ограничаване на националната икономическа политика, която иначе би могла да накърни интересите на мултинационалните корпорации. За “пазара” се говори като че ли е някакъв природен феномен, а не сбор от обществени институции и социални отношения, конструиран и оформен от държавната политика.

За да са убедени в пресиленото твърдение, че няма друга алтернатива, най-вече е необходимо хората да се накарат да вярват, че държавата обезателно е зависима от частните пазари за своето финансиране. За държавите, които създават своята собствена национална валута при плаващ курс, това не е вярно. Създаващата националната валута държава не е обект на същите финансови ограничения, на които подлежат домакинствата или корпорациите. Нито пък такава държава е подчинена на императива на печалбата. По-конкретно, частните участници на пазара нямат думата при определянето на лихвата, която държавата плаща върху издадения от нея “дълг”. Вместо това, правителството само решава колко ще плати – всъщност то може да плати толкова, колкото си пожелае - може да постави лихвения процент на нула, ако поиска това, и частните участници на пазара нямат друг избор освен да изпълняват. Да се вярва, че няма друга алтернатива, означава да си сляп за фискалните възможности на монетарните суверени.

До голяма степен това съображение изглежда е мотивирало налагането на драконовата постройка на европейската обща валута. Целта на еврото е да постави националните държави в подчинено положение спрямо исканията на пазара. Ако държава с дефицит се опита да преследва всяка политика, която не отговаря на корпоративните интереси, пазарните участници могат да поискат по-високи лихви върху държавния дълг. До известна степен решението, европейските народи да се поставят в оковите на еврото, не бе породено просто от пълна глупост. Това бе опит статутът на държавата да се снижи до този на обикновен пазарен участник, както всички домакинства и фирми. Означава, че ако пазарът не одобрява благоприятни за работниците икономически политики, мерки за подобряване на социалните придобивки или много нужна експанзионистична фискална политика, държавата, според устройството на еврозоната, може да фалира. (Бел.: същото важи и за България с валутния борд)

За страните-членки на Еврозоната не съществува полезен път напред, докато всяка от тях не се освободи от еврото или, което изглежда малко вероятно, не се издигне демократично отговорна, фискална власт на Еврозоната, образувайки в процеса нещо като Съединени Европейски Щати. За тези от нас в останалия свят обаче всяко чувство на безсилие, което проектираме на ниво обществото като цяло, се дължи, до голяма степен, на недоразумение. Жертва сме на лъжата, че държавите ни са ограничени от приходите, въпреки че, поне засега, те са запазили паричния си суверенитет. Неолибералните политици казват тази лъжа или поради незнание, или поради това, че искат да ни заблуждават и карат да вярваме, че не можем да си “позволим” отговорна и справедлива политика. Но лъжата си е просто лъжа.

Веднъж осъзнали фискалните възможности на една създаваща националната валута държава, осъществимостта на дейности, несвързани с печалбата, става ясна. По същия начин става ясно, че такава държава може да приложи подходящо регулиране на дейностите за печалба до там, докъдето искаме да има такива дейности, независимо как това регулиране може да се приеме от корпоративния сектор. Също така става ясно, че безработицата е правителствен, политически избор, който е скъп в смисъл на пропусното производство, но което е по-важното – несправедлив е.

Не е нужно да споменаваме, че неолибералите не желаят държавна намеса от този вид в икономиката. Целият смисъл от преструването, че държавите са финансово ограничени като домакинствата и фирмите или в случая с Еврозоната фактически правейки ги такива, е защото неолибералите вярват, че държавите трябва да са ограничени по този начин. Но досега има ясно натрупани доказателства за абсурдността на тази позиция. Това са наистина ужасяващите икономически показатели на Еврозоната, където, почти десетилетие след Световната финансова криза в някои страни все още има 25% безработица и 50% младежка безработица.

Толкова за “мъдростта” да имаме правителство, държащо се като домакинство.

Източник: http://heteconomist.com/

Превод: Райчо Марков

ДАНЪЦИТЕ КАТО СТИМУЛ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО - едно виждане за бъдещето от Питър Купър

Peter Cooper, BEc PhD

Според Чарталисткото виждане данъците предизвикват приемането на държавните пари. По един от каналите данъците предизвикват предлагането на труд. Нуждата от сдобиване с държавните пари, за да се платят данъците с тях, гарантира готовността някои индивиди да приемат работа в публичния сектор срещу заплащане в държавните пари. Има и друг канал, който съществува при редица условия. Това е властта на правителството да предизвиква предлагане на реално производство от частния бизнес. Правителството предизвиква не само предлагане на реална продукция към себе си (преместването на ресурси от частния в публичния сектор), но то също предизвиква предлагане на реално производство към частните потребители. За разлика от предизвикването на предлагане на трудови услуги, предизвикването на предлагане на продукция от частния сектор се отнася едновременно както за чисто трудова икономика, така и за чисто механизирана икономика, а така също и за междинни случаи.

НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПО ТОЗИ НАЧИН

Превод от личния блог на Питър Купър*

От Световната финансова криза през 2007/8 г. и последвалата я Велика рецесия досега, повечето икономики в света са в застой. Безработицата в някои европейски нации е на равнища  невиждани от Великата депресия насам. Въпреки че положението не е толкова отчайващо във всички страни, буквално навсякъде икономическата активност остава доста под възможностите. Резултатът е ненужно човешко страдание.

ЗНАЧИМОСТТА НА ММТ ЗА ПРОГРЕСИВНИТЕ И ЛЕВИТЕ (от Питър Купър)

Спестяването на време от общността на Модерната монетарна теория (ММТ) включва предоставянето на възможно най-просто за хората обяснение на основите на ММТ и разкриването на теоритичните и политически идеи, произтичащи от разбирането на тези основни принципи наред с прозренията на подобни подходи в икономическата наука. Въпреки че последнaта задача е вероятно по-съблазнителна за онези, които досега вече са възприели основите и със сигурност е област, заслужаваща да се разширява, първата задача си остава политически належаща и заслужаваща същото количество време. Няма значение какви прогресивни политики, институционални промени или планове могат да бъдат разработени, ако хората вярват, че “не можем да си го позволим, тъй като нацията е във фалит” или “са невъзможни, понеже капиталистите няма да ги подкрепят”. Това промиване на мозъци е ставало в продължение на десетилетия и явно хората не могат да се освободят лесно от него.

СВОБОДАТА, ПОНЕ ЗАСЕГА, ИЗИСКВА ПРАВИТЕЛСТВО

Като много други аз прегръщам либералното мото: “Живей и остави другите да живеят”. Индивидите трябва да са свободни да мислят, говорят и правят неща, както те желаят, ако не нарушават свободите на другите да правят същото. Но живеейки под това мото, не означава обезателно, че правителството трябва да е малко или минимално, особено в сферата на икономиката. Докато индивидите не са готови да използват реалните ресурси, по своя собствена воля, в кооперативен и хармоничен начин, подпомагането на свободата изисква правителство.

Бюджетният дефицит и нетните спестявания на частния сектор (от Питър Купър)

Някои критици на фискалното стимулиране твърдят, че постигането на големи бюджетни дефицити заплашва да натрупа вредни количества публичен дълг, които ще обременят бъдещите поколения. В действителност бюджетните дефицити не създават такова бреме за обществата, чиито правителства са монополни издатели на фиатни национални валути при плаващ курс на обмяна. Дългът на тези правителства никога няма да се превърне в непосилен, освен ако, поради някаква необяснима причина, тези правителства не решат да вземат заеми в чужда валута вместо в собствената си фиатна национална валута.

ФИАТНИТЕ ПАРИ И ТЯХНАТА СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ

Превод от личния блог на Питър Купър*

Фиатните пари нямат нито вътрешно присъща стойност, нито конвертируемост в някаква ценна стока. Това повдига интересни въпроси за природата на парите, ролята на данъчното облагане и на публичния дълг по отношение на държавните разходи и демократичния потенциал на съвременните общества.