петък, 28 юли 2017 г.

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЩЕТИТЕ: ПРИЗИВИ ЗА „УПРАВЛЯВАН КРАЙ“ НА ЕВРОТО, ДОКАТО ИТАЛИЯ ЗАЛИТА НА РЪБА

Засилващите се дебати в Италия относно ползите от „Италекзит“ са отражение на неразрешимите трудности, с които се сблъсква еврозоната, заявява финансовият експерт Марк Фридрих пред немското издание на „Спутник“



Възможността за излизане на Италия от еврозоната вече се обсъжда в италианския парламент, докато политиците се опитват да измислят начини да се справят със стремително натрупващия се държавен дълг на страната, който достигна 132.6 на сто от БВП през 2016 година.

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Държавата първо създава парите и ги харчи, след това прибира данъци - вчерашна статия в британското издание на Хъфингтън Поуст

Стъпка 1: ДЪРЖАВАТА СЪЗДАВА И ХАРЧИ ПАРИ
Стъпка 2: ДЪРЖАВАТА ПРИБИРА ПАРИ С ДАНЪЦИТЕ


С години съм вярвал на мантрата “облагай с данъци и харчи”, като че ли бе закон от физиката: неподлежащ на диспут и съмнение.

Казвано ни е, че така правителството плаща за обществените услуги: таксува хората и след това харчи парите.

Тази идеята се популяризира в печата и от политическите партии с години, особено по време на избори, “Ще увеличим данък общ доход с 1%, за да платим за нови училища, болници и пътища – неща, от които всички имаме нужда и ползваме!”

Тази мантра е свързана с вярата, че правителството и политическите партии трябва да обяснят кой данък ще плати за коя обществена услуга.

Но защо да оспорваме тази мантра? Правителството – или всяка партия, бореща се за властта – би трябвало да обясни как ще финансира обществените услуги. Това е част от честното и прозрачно управление.

Горното може да е вярно, но то не означава, че първо трябва да се повиши някой данък, за да се плати за нещо. След всички тези години се оказва, че “таксувай и харчи” изобщо не съществува.