неделя, 26 юли 2015 г.

ДАНЪЦИТЕ КАТО СТИМУЛ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО - едно виждане за бъдещето от Питър Купър

Peter Cooper, BEc PhD

Според Чарталисткото виждане данъците предизвикват приемането на държавните пари. По един от каналите данъците предизвикват предлагането на труд. Нуждата от сдобиване с държавните пари, за да се платят данъците с тях, гарантира готовността някои индивиди да приемат работа в публичния сектор срещу заплащане в държавните пари. Има и друг канал, който съществува при редица условия. Това е властта на правителството да предизвиква предлагане на реално производство от частния бизнес. Правителството предизвиква не само предлагане на реална продукция към себе си (преместването на ресурси от частния в публичния сектор), но то също предизвиква предлагане на реално производство към частните потребители. За разлика от предизвикването на предлагане на трудови услуги, предизвикването на предлагане на продукция от частния сектор се отнася едновременно както за чисто трудова икономика, така и за чисто механизирана икономика, а така също и за междинни случаи.

Нека да разгледаме крайния сценарий на чисто механизирана икономика с частна собственост върху средствата за производство. Без употребата на труд не би имало основа за монетарна печалба (виж Implications of a Purely Mechanized Economy) и за предлагане на реална продукция на несобствениците, което не носи печалба. Липсата на печалба обаче не би означавало отчаяние за собствениците. Те биха живеели в изобилие, тъй като техните роботи и машини произвеждат реална продукция, която би могла да се потребява лично или разменя (или споделя) с други собственици. За разлика от тях, хората без собственост биха били изключени от споделянето на общата продукция, освен ако не се е появила частна благотворителност.

Правителството, чрез ефективното прилагане на един външен данък върху собствениците, би било в позиция да гарантира, че някаква продукция ще бъде получена от несобственицте. Един от начините би бил на всеки да се предостави базов доход, като цяло равен на външното данъчно задължение, наложено на собствениците. Друг метод би бил правителството да закупи желаната продукция за сума, която е точно достатъчна за собствениците да погасят наложеното им данъчно задължение и след това да разпредели обществено закупените продукти безплатно сред несобствениците. И в двата случая собственците биха били принудени да предложат продукция на несобствениците било то директно, било то косвено при нулева печалба. Но както вече бе отбелязано, възможността на данъците да предизвикат реално производство не се отнася единствено до крайния случай на чисто механизираната икономика.

Да предположим, че при днешните условия е въведен базов доход. Това би намалило принудата върху индивидите да предлагат трудови услуги. Но в същото време стимулът за частния бизнес да предлага продукция на пазара би се запазил. Всъщност, ако не друго, стимулът, отнасящ се за собствениците на частния бизнес би се засилил, защото всяко увеличаване на правителствените нетни разходи или изравняването на разпределението на доходите би допринесло за по-силно частно търсене за реалното производство. Частният бизнес би имал интерес да извлече колкото се може повече от базовия доход, който въпреки, че първоначално ще иде в потребителите, в крайна сметка би отишъл като приходи за един или друг бизнес, освен ако не е спестен от първоначалния получател.

Дотолкова, доколкото начините на производство останат зависими от човешкия труд, стимулът за предлагане на реална продукция би действал в същото време като стимул за частното предприемачество или да привлича на работа работници и служители, или да механизира, в зависимост от това, кой би бил най-печелившият начин да се хване дял от базовия доход (и от друг доход) предвиден за потребление. Индивиди, които желаят доход в повече от базовия доход, биха били отворени да преследват която и да е достатъчно добра оферта за работа. Тези индивиди биха могли или не да бият машините за известно време.

За да бъда ясен – намерението тук не е да предложа още един аргумент за или против базовия доход. Важното тук е да се покаже, както бе изтъкнато и по-рано, че данъците биха останали силен подбудител за реално производство дори и при крайната възможност на чисто механизирана икономика, в която не участват абсолютно никакви трудовите услуги в производствения процес.

Не е нужно да се казва, че в крайния случай на чисто механизираната икономика легитимността на частната собственост върху средствата за производство би била под изключителен въпрос. Все пак форма на пари би могла все още да бъде запазена заради нуждата на индивидите да показват състава на тяхното търсене за различни потребителски стоки, но немонетарен механизъм също би могъл да постигне същия ефект.

Източник: heteconomist.com

Превод: Райчо Марков

събота, 6 юни 2015 г.

Т. НАР. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ В 1 КАРТИНКА




“Използвам тази фигура, за да покажа как правителственият дълг всъщност е счетоводният запис на паричните (нетни) спестявания в икономиката.

Ако икономиката получи плащане от правителството на стойност 100 единици, а 90 са извадени от икономиката чрез данъците, 10 са останали в икономиката като спестявания, които също са наричани държавен дълг. Също така, изхарчените от правителството 100 са кредитирани в “резервни сметки” при централната банка, 90 са извадени от резервните сметки като данъчни плащания, което оставя 10 в резервните сметки като “спестявания”.

Правителството, след това, предлага държавни облигации, които преместват 10-те от резервните сметки в “облигационни сметки”, а някои могат също да бъдат преместени във фактически кеш. А количественото улеснение (QE) премества някои от 10-те единици от облигационните сметки обратно в резервните сметки. Така че сместа от кеш, резерви и държавни облигации може да се променя, но общото количество винаги е равно на 10-те единици, изхарчени от правителството, които все още не са използвани за плащане на данъци, и които остават като спестявания.”

Warren Mosler

четвъртък, 28 май 2015 г.

УПРАВИТЕЛИТЕ НА ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ - ПОЛИТИЦИ, ИЗБЯГВАЩИ ДЕМОКРАТИЧНИЯ КОНТРОЛ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИЗБОРИ

от Бил Мичъл

Миналия месец Швейцарската национална банка (Schweizerische Nationalbank - SNB) записа големи загуби “на книга”, след като изостави опита си да спре поскъпването на швейцарския франк (CHF) спрямо еврото. Тя го бе започнала  ... като начин за защита на производствения си сектор, но на 15 януари 2015 г. изостави стратегията. SNB бе купувала евро с франкове в големи количества и на 30 апрл 2015 г. публикува “Междинни резултати на Швейцарската национална банка към 31 март 2015 г.” (Interim results of the Swiss National Bank as at 31 March 2015), които показаха, че загубите й за първото тримесечие на 2015 г. са 30 милиарда швейцарски франка или 29 милиарда евро. Те загубиха 29.3 милиарда CHF от “позиции в чуждестранна валута” и 1 милиард CHF от притежавано злато. Това, още веднъж, повдига въпроса, дали загубите на централните банки имат значение. Отговорът винаги е, че те нямат никакво значение, при положение че централната банка никога не може да стане неликвидна, тъй като тя издава валутата (под някакви договорености). Така че коментаторите, които с пяна на уста говорят за предстоящата гибел, идваща поради банкрути на централни банки, трябва да бъдат игнорирани. Но официалните лица от централните банки също изразяват публично загриженост относно капиталовите си запаси. Защо биха изразявали тази си загриженост в публичното пространство, когато много добре знаят, че не могат да банкрутират. Отговорът е, понеже самите те са политици, само че избягват демократичен контрол и избори.

четвъртък, 21 май 2015 г.

ГЛАВА 16 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: АНАЛИЗЪТ IS-LM

Бележка: 
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2015 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков



Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория
глава 1                                                    глава 6
глава 2                                                    глава 7
глава 3                                                    глава 8
глава 4                                                    глава 9
глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика
глава 11                                                                      глава 19
глава 12                                                                      глава 20
глава 13                                                                      глава 21
глава 14                                                                      глава 22
глава 15                                                                      глава 23
глава 16               
глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика
глава 18                       глава 24
                                     глава 25
                                     глава 26                   

16. АНАЛИЗЪТ IS-LM

16.1 Въвеждане на концепцията за равновeсието (еквилибриум)

16.2 Паричният пазар – търсене, предлагане и равновесно положение

16.3 Определяне на кривата LM

16.4 Продуктовият пазар – общото производство при равновесно положение

16.5 Определяне на кривата IS

16.6 Анализ на политиката в рамката IS-LM

16.7 Въвеждане на ценовото равнище – ефектите на Кейнс и Пигу (Pigou)

16.8 Защо не използваме рамката IS-LM

16.9 Ограничения на анализа IS-LM

петък, 24 април 2015 г.

План за парична независимост на Квебек: Неконформисткото виждане на един американски инвеститор (Планът на ДПЗЦС за България е изработен на същите принципи)



Публикуван във френски вестник в Квебек през 1997 г. Днес важи за Еврозоната, която също е дискутирана накратко. 


Канадските политици и медиите показват на международната финансова общност, че са единодушни в осъждането си не само на политическата независимост на Квебек, но и на възможността за отделна парична единица на Квебек. Страхувайки се от несигурността, която една такава отделна валута се предполага, че ще създаде, особено по отношение на международната финансова общност, политиците, поддържащи суверенитет за Квебек – “суверенистите” - винаги са предпочитали идеята за монетарен съюз с останалата част на Канада и запазването на канадския долар.


понеделник, 20 април 2015 г.

ГЛАВА 15 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: КЕЙНС И КЛАСИЦИТЕ

Бележка: 
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2015 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков





Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория
глава 1                                                    глава 6
глава 2                                                    глава 7
глава 3                                                    глава 8
глава 4                                                    глава 9
глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика
глава 11                                                                      глава 19
глава 12                                                                      глава 20
глава 13                                                                      глава 21
глава 14                                                                      глава 22
глава 15                                                                      глава 23
глава 16               
глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика
глава 18                       глава 24
                                     глава 25
                                     глава 26                   


15. КЕЙНС И КЛАСИЦИТЕ

15.1  Категории безработица
15.2  Защо възниква масова безработица?
15.3  Какво е пълна заетост?
15.4  Недоброволна безработица
15.5  Класическа теория за безработицата
15.6  Безработицата в класическия пазар на труда
15.7  Какво е равновесното ниво на общо производство?
15.8  Пазарът за отдаваните на заем фондове – класическото определяне на основната лихва
15.9  Класическото определяне на ценовото равнище
15.10 Обобщение на класическата система
15.11 Предкейнсианска критика на класическото отричане на недоброволната безработица
15.12 Наличието на масова безработица като феномен на равновесното положение
15.13 Критиката на Кейнс на теорията за заетостта
15.14 Разбиране на предлагането на труда
15.15 Отричането на Закона на Сей от Кейнс – възможността за общо свръхпроизводство
15.16 Значението на макроикономическото търсене за кривата на труда
15.17 Определянето на заетостта и съществуване на недоброволната безработица
15.18 Завръщането на класическото виждане осуетено

четвъртък, 16 април 2015 г.

Допълнителни (паралелни) валути, местни общности, сътрудничество: Местната програма за гарантирана заетост в Еврозоната (от Mathew Forstater)

Mathew Forstater


Европейският икономически и монетарен съюз (Еврозоната) бе обречен на провал още преди раждането си. Стриктните съотношения дефицит-БВП и дълг-БВП, изисквани от Маастрихтското споразумение и от Пакта за стабилност и растеж породиха фундаментални опасения още в самото начало: Парадигмата на Оптималната валутна зона (Optimal currency Area – OCA), главна теоритична база за Еврозоната, би ли дала на страните-членки политическото пространство, необходимо за преодолояването на недостатъчното съвкупно търсене и безработицата?

вторник, 10 март 2015 г.

Нещата в макроикономиката всъщност са много, много прости


Когато някой иска да спести част от дохода си, той НИКОГА не би успял да го стори, ако липсва поне един някой друг, който да не e изхарчил повече, отколкото е заработил като доход.

събота, 21 февруари 2015 г.

СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА – ЧАСТ 2

Продължаваме с примера от Част 1:

Какво би станало, обаче, ако сметката на “Литекс Мотърс” бе в друга банка, да речем, Първа инвестиционна банка (ПИБ)?

В този случай плащането се осъществява с помощта междубанков трансфер на резерви по резервните сметки на двете банки в БНБ.

сряда, 18 февруари 2015 г.

ПРОФЕСОР ГЪЛБРАЙТ ПРЕДАВА НА УОРЪН МОЗЛЪР МОЛБА ОТ ЯНИС ВАРУФАКИС (от стената на Мозлър във Фейсбук)

Джейми Гълбрайт

МОЖЕМ И ПО-ДОБРЕ ОТ ТОВА





Кажете - защо БЪЛГАРСКОТО правителство се нуждае от заеми в чужда валута, с която да плаща пенсиите на БЪЛГАРСКИТЕ пенсионери; заплатите на БЪЛГАРСКИТЕ полицаи, БЪЛГАРСКИТЕ пожарникари, БЪЛГАРСКИТЕ учители, БЪЛГАРСКИТЕ лекари и т.н; да плаща за строежите на БЪЛГАРСКИТЕ пътища и БЪЛГАРСКАТА инфраструктура?

Нима чуждата валута не е единствено необходима за закупуване на неща, произведени в чужбина? Защо БЪЛГАРСКОТО правителство плаща с чужда валута за БЪЛГАРСКИ труд, БЪЛГАРСКИ стоки и БЪЛГАРСКИ услуги?


Ами защото България няма собствена национална валута, а използва чужда - евро. В замяна, трябва да изплащаме постоянно натрупващи се дългове с лихвите. Как ги плащаме ли? Ами с БЪЛГАРСКИ полезни изкопаеми, с БЪЛГАРСКА дървесина, с БЪЛГАРСКИ стоки, с БЪЛГАРСКИ услуги и с нискозаплащан БЪЛГАРСКИ труд.


Райчо Марков
Ню Йорк