вторник, 5 април 2016 г.

BLOOMBERG: ЕЦБ обяснява защо една централна банка не може да фалира (добрутро!)

Тази сутрин Европейската централна банка публикува изследователски документ, озаглавен “Правила за разпределяне на печалбата и покриване на загубите на централните банки”.

Документът сухо очертава как централните банки отчитат печалбите и загубите и как тези печалби и загуби се разпределят сред акционерите на тези централни банки – обикновено държавата, в която се намират.

Документът обаче е полезен заради един много важен момент. Тъй като ЕЦБ се ангажира с разширената си програмата за купуване на активи за 80 милиарда евро месечно, ще възникнат въпроси какво би станало ако централната банка понесе загуби от тези покупки.

Говорейки относно рентабилността на централните банки, ЕЦБ казва в документа си, че не е необходимо една централна банка да печели пари, тъй като това не е полезен измерител за ефективността на централната банка. Въпреки че все пак се отбелязва, че рентабилността може да е полезна за доверието на хората, документът прави изключително важната забележка, че загубите, направени от една централна банка не водят до нуждата от рекапитализация или фалит.

ЕЦБ изтъква това в бележка под линия на стр.10:

“Централните банки са защитени от фалит поради способността си да създават пари и поради това те могат да оперират с отрицателен капитал.”

Централните банки не могат да свършат парите, защото те са тези, които създават парите. Не можеш да свършиш нещо, което можеш сам да създадеш.

Въпреки че  е малко вероятно този документ да заличи завинаги объркването относно капитала на централните банки, той все пак включва в себе си една удобна за ползване бележка за случаите, когато някой започне да предупреждава за рисковете от загубите на централните банки.


Бележка на преводача: БНБ не е такава централна банка (т.е. може да фалира) поради валутния ни борд, който е в сила от 1997 г.

Източник: BLOOMBERG

ПРЕВОД: РАЙЧО МАРКОВ

неделя, 14 февруари 2016 г.

Инфлационно ли е обезценяването на международния курс на националната валута? (от Бил Мичъл)

Едно от първите неща, което консерваторите (и повечето икономисти, които обикновено се припокриват с първите) повдигат, когато пропонентите на Модерната монетарна теория (ММТ) предложат, че повишените дефицити са изключително важни за намаляването на масовата безработица, е т. нар. ограничение на баланса на плащанията. То ни казва, че капацитетът на една нация да увеличи домашната заетост е ограничен от външния сектор, и че тези ограничения са станали  още по-жестоки във времето на мултинационалните компании с техните глобални мрежи за доставка и нарасналия обем потоци на глобалния капитал. С този специфичен проблем относно ограничението на баланаса на външните плащания върху реалния БВП (т.е. ограниченията на фискалния стимул) ще се занимая в бъдещ блог. Днес обаче искам да разгледам т. нар. ефекти на предаване на валутния курс, които са част от историята за ограничението на баланса на външните плащания.

И още веднъж за парите

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

ПАРИ

Когато чуем думата "пари", трябва да разбираме "труд и реални ресурси".

Когато чуем, че едно суверенно правителството (България няма суверенно правителство поради наличието на валутен борд; суверенното правителство е монополният създател на националните парични знаци) е свършило парите, трябва да разбираме, че икономиката на съответната държава вече работи с пълен капацитет, без наличието на безработица и всички налични реални ресурси и хора са ангажирани в произоводството.

В този случай, ако правителството трябва да направи допълнителни инвестиции в инфраструктура или някакви други публични услуги, понеже така са поискали избирателите (демокрация!), то трябва да увеличи данъците, за да намали покупателната способност на частния сектор, освобождавайки по този начин нужните му реални ресурси (труд и суровини). В противен случай, ако просто създадеше допълнителни парични знаци, ненамалявайки покупателната способност на частния сектор чрез увеличаването на данъците, правителството само би създало инфлация - твърде много пари преследващи твърде малко стоки и услуги.

Ако обаче икономиката не работи с пълен капацитет и са налице неизползвани реални ресурси и хора, търсещи работа, правителството може да инвестира, създавайки необходимите парични знаци, без да увеличава данъците.


Ако икономиката не работи с пълен капацитет и са налице неизползвани релни ресурси и хора, търсещи работа, но избирателите са преценили, че нямат нужда от повече инфраструктура и/или повече публични услуги, тогава правителството трябва да намали данъците, за да увеличи покупателната способност на частния сектор и по този начин създавайки нужното съвкупно търсене, което би накарало икономиката да заработи с пълен капацитет, заличавайки безработицата.

събота, 26 декември 2015 г.

Икономистът Уорън Мозлър: Ако ЕС не разхлаби ограниченията си за дефицита, Гърция би трябвало да напусне Еврозоната

Икономистът и лидер от икономическата школа на Модерната монетарна теория (ММТ) - Уорън Мозлър - споделя мислите си относно решенията, които биха могли да помогнат на Гърция за излизане от кризата.
WARREN MOSLER

Шест години в гръцката криза и след поредица “спасявания”, изглежда че все още не се вижда светлина в дъното на тунела. Гръцката икономика продължава да се свива, а безработицата остава висока, на рекодни нива, докато водената от Сириза правителствена коалиция се отметна от обещанията си за радикална промяна и прекратяване на остеритета. От своя страна Тройката продължава да настоява за прилагането в Гърция на стриктни остеритетни мерки, включително орязаване на бюджета и масова приватизация.

четвъртък, 24 декември 2015 г.

КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Вчера Уорън Мозлър написа и публикува във Фейсбук импровизирана реч за Бърни Сандърс, която Сандърс да произнесе, след като стане президент на САЩ през 2017 г. Подобна реч трябва да бъде произнесена и в България един ден - от министър-председателя.



КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Подел съм много инициативи - от държавно здравеопазване за всички, до неотложно нужна ни инфраструктура. И във всички тези случаи федералното правителство ще плаща за тях. И всеки път въпросът, който веднага експлоадира, е: