неделя, 5 март 2017 г.

5 март 2017 г. Райчо Марков и Ивайло Добрев (и двамата от ДПЗЦС) в "Радикалната промяна"

ГОСТ УВА МИ ИВАЙЛО ДОБРЕВ - ПРИЯТЕЛ И КОЛЕГА ОТ ДПЗЦС, АВТОР НА ПРИКАЗКАТА С ДВАТА КРАЯ ЗА ТРИМАТА БРАТЯ, която можете да прочетете тук: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/06/kaluger.html
 
Винаги в неделя, но не всяка неделя - предаване на живо за РАДИКАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ПРОМЯНА В БЪЛГАРИЯ
 
В Неделя, 5 март 2017 г., от 20:00 часа българско време, на живо във Фейсбук, на страницата на ТЕОРИЯ НА СВОБОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ВАЛУТИ, с Ивайло ще коментираме въпроси, свърани с българската икономика и политика, предлагайки различна гледна точка, която досега не присъства в българския обществен дебат.
 
Гледащите във Фейсбук ще могат да се включват директно, пишейки коментари или въпроси под кадър.
 
Харесайте Фейсбук-страницата на Теорията на свободните валути (https://www.facebook.com/freemoneytheory/) или я последвайте (клавиша "following"), за да може Фейсбук да ви държи в течение и включи в предаването.
 
Първото предаване бе излъчено на 12 февруари 2017 г. и може вече да се види и в Ютюб: https://www.youtube.com/watch?v=7G7rZKkywMg&t=858s


сряда, 1 март 2017 г.

20 ГОДИНИ РЕЖИМ НА "ВОДАТА" В БЪЛГАРИЯ



Гледайки тази снимка, всеки, без да се замисли, и с право, би казал, че водата тече в посока от крана към мивката, а не обратното.
Така работи монетарната система на една парично суверенна държава. Кранът е правителството (държавният сектор), мивката сме всички ние - домакинствата и фирмите (частният сектор), а течащата вода е националната валута.
Парите (националната валута) се създават от правителството от нищото, с ударите на компютърните клавиши, като то не ги подарява без нищо (както стана в периода 1990-96 г.), а купува с тях нужните му стоки, услуги и труд от нас.
Парично суверенното правителство не се нуждае от вече изработените от нас НЕГОВИ пари, за да може да харчи отново. С други думи - ежегодно плащаните от нас данъци не финансират правителствените разходи. Водата не тече нагоре, от мивката към крана!
Когато плащаме данъци, правителството ни просто унищожава създадените отпреди пари - водата изтича в отходната канализация!
Наложените от правителството данъци и строгият контрол при погасяването им обаче са от изключително значение, тъй като, без тях, националната валута не би имала никаква стойност и никой от нас не би продавал стоки, услуги или труд срещу създаваните от нищото правителствени пари. Ако вземем примера от снимката, с течащата вода, можем да кажем, че данъците представляват гравитацията.
Какво става, когато правителството винаги създава толкова национална валута, колкото изтегля след това с данъците (на това икономистите казват балансирана фискална позиция)? Просто мивката ще е празна, тъй като в нея влиза толкова вода, колкото изтича в канализацията след това и всички ние, от частния сектор, няма да имаме никакви акумулирани спестявания в националната валута!
Ако частният сектор иска да спести и заработи повече национална валута, отколкото му е нужна за погасяване на данъчните задължения (т.е. да има акумулирана вода в мивката, както е и на снимката), това означава, че правителството трябва да пуска повече вода от крана, отколкото източва след това в канализацията. Постига се или чрез увеличаване на правителствените разходи, или чрез намаляване на данъците, или чрез комбинация от двете (икономистите наричат това правителствен дефицит).
Какво става, когато от крана тече по-малко вода, отколкото след това изтича в канализацията, т.е. когато правителството създава по-малко национална валута, купувайки стоки, услуги и труд от нас, отколкото изтегля след това с данъците (на това икономистита казват фискален излишък и го хвалят дори)?
Ами акумулираната отпреди вода в мивката намалява, т.е. спестяванията на всички нас, в частния сектор, намаляват!
Как работи монетарната система на една държава без суверенна национална валута (такава е системата на страните-членки на Еврозоната и на България, поради валутния борд)?
Ами тези страни нямат течаща вода и ползват бидони. Водата е кът и гледат винаги да я събират и пестят. Обикновено хората там не са много добре изкъпани и общо взето водят мизерен живот...

Райчо Марков

Ню Йорк

събота, 7 януари 2017 г.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТНОСНО МОНЕТАРНИТЕ СИСТЕМИ – ЧАСТ 16 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Частта отговаря на няколко въпроса с цел илюстриране на част 15 и развиване на определени позиции.

Въпрос 1: Може ли стока да бъде монетарен инструмент? Или: Растат ли парите по дърветата?


Нека разнищим идеята, че “златото е пари”. Явно е, че златното кюлче не е монетарен инструмент. Няма издател (емитент), няма деноминация, няма ги условията на падеж или някакви други финансови харектеристики. Златното кюлче е просто стока – реален, а не финансов актив. Златните монети са били монетарни инструменти и понякога все още биват издавани (Фиг. 1).

сряда, 4 януари 2017 г.

ЧАСТ 12 – ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО - ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА (от Eric Tymoigne)

Парите са кръвта на капиталистическото предприемачество, а същността на финансите е доставката на пари сега срещу пари в бъдеще. Поради това, добре развитата финансова система е от изключителено значение за икономическата активност в капиталистическата икономика. Колкото по-широк е обхватът на записите на заповеди, които могат да бъдат издадени, толкова по-гъвкава и отговаряща на нуждите на производствената система е финансовата система. Домакинствата не могат да финансират закупуването на жилище с кредитни карти, а няма смисъл в супермаркета да се пазарува с 30 годишни ипотечни записи. Докато всичко това може да изглежда очевидно, сред икономистите има разделение относно значението на финансите за икономическата дейност. В крайна сметка, това разделение произлиза от виждането как да се изучава икономиката, което Джон Мейнард Кейнс характеризира като Икономика на реалната размяна срещу Икономика на монетарното производство.

Преди да ида по-далеч, искам да предупредя за предпазливост. Икономистите и сметките за националния доход използват думата “инвестиции” по специфичен начин. Инвестиране означава добавяне към сумата на реалните активи, т.е. нарастващи производствени възможности. Човек не може да инвестира в акции, облигации и други финансови активи, а само в машини и суровини (знанието също е област, на която икономистите поставят ударение). Изборът на портфолио, което обикновено се има предвид, когато хората говорят за (финансово) инвестиране, не е същото като (физическото) инвестиране.

петък, 30 декември 2016 г.

ИНФЛАЦИЯ - ЧАСТ 11 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Свършихме с изучаването на банковите операции. Следващата стъпка е да ги внедрим в анализа на макроикономическите проблеми и тази част започва темата като се фокусира върху инфлацията. Когато се спомене думата “инфлация”, обикновено се свързва с разходите за купуването на новопроизведени стоки и услуги с цел потребление. Друг вид инфлация се отнася до цените на активите, т.е. цената на непроизводствените стоки и на предишно произведените стоки. Тази част не изучава инфлацията в цената на активите, което се отнася до теориите за лихвените стойности.

Теории за цените на общото производство

понеделник, 26 декември 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 13 – ВЗАИМОВРЪЗКИ В БАЛАНСОВИЯ ЛИСТ И МАКРОИКОНОМИКАТА (от Eric Tymoigne)

Предишните части се фокусираха върху механиката на специфичния балансов лист и по-специално - този на централната банка и на частните банки. Тази част разглежда взаимовръзките на балансовите листове между трите главни макроикономически сектора на икономиката – домашния частен сектор, правителствения сектор и чуждестранния сектор. Това макроразглеждане предоставя някои важни проникновения относно неща като държавния дълг и дефицит, цели на икономическата политика, които е по-вероятно да бъдат постигнати, бизнес цикъла и др.

Урок по консолидация


Балансовият лист на домашния частен сектор събира на едно балансовите листове на всички домашни частни, икономически единици. Това означава, че вземанията, които тези единици имат помежду си, са премахнати от балансовия лист на домашния частен сектор. Например, да предположим, че съществуват следните два балансови листа:

четвъртък, 15 декември 2016 г.

ЧАСТ 15: ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО: МОНЕТАРНИ СИСТЕМИ (от Eric Tymoigne)

Навсякъде в тези лекции, до голяма  степен, използваме балансовия лист, за да разберем монетарните операции на развитите икономики, но нищо не сме казали относно това какво представлява монетарният (паричният) инструмент. Време е да отделим малко внимание на същността на монетарните инструменти и вътрешното устройство на монетарните системи. Монетарната система се състои от два основни елемента:

1) Разчетна единица, която предоставя общ начин за измерванане: евро (€), паунд (₤), йена (¥), долар ($) и т.н.

2) Монетарни инструменти: специфични финансови инструменти, деноминирани в разчетната единица и издадени от правителството и от частния сектор.

Тази част първо обяснява какво са финансовите инструменти и как монетарните инструменти се вместват в съществувашия набор от инструменти. След това разглежда какво определя номиналната и реалната стойност на паричните инструменти и какво кара хората да ги приемат.

вторник, 29 ноември 2016 г.

КАКВО ДВИЖИ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА

За реалната икономика паричното харчене (разходите) е като постоянно извиращ и течащ, живителен поток, който създава производство и работни места. Този поток понякога става по-голям, понякога по-малък, в редки случаи може да придойде и да залее цялата икономика в хиперинфлация или пък да пресъхне в депресия.

Откъде извира потокът на съвкупното, парично харчене в икономиката?
Има два извора:

1) Харченето на суверенното правителство - директно създава и харчи собствените си задължения (IOUs) - националната валута

2) Банковият кредит

Когато 1) и/или 2) нараства, потокът на общото парично харчене в икономиката става по-"пълноводен", съвкупното търсене нараства, продажбите се увеличават, бизнесите се разрастват и създават повече работни места.

Когато 1) и/или 2) намалява, потокът на общото харчене става по-тънък и слаб. Потокът става по-слаб, когато суверенното правителство изважда и унищожава пари чрез данъците, когато кредит бива изплатен обратно към банка, когато спестяваме част от изработения доход (доход, дошъл от харченето на някой друг; общите разходи (харчене) винаги са равни на общия доход в икономиката). 

Някой би казал, че харченето може да дойде и от предишно натрупано спестяване. Да, човек може да харчи от спестяванията си, ако ги е натрупал, но те пак са дошли от 1) или от 2).

Значи части от паричния поток на харченето постоянно попиват някъде и спират да са част от този поток. Това се случва при погасяване на данъците към суверенното правителство, при погасяването на банков кредит, когато част от нечии доход е спестен.

А ние сме свикнали да мислим за парите и финансовия капитал като нещо ограничено, крайно. Като пълен с нещо съд, от който гребем, и който може да бъде изпразнен. Нещата са динамични. 

В българската икономика 1) отсъства понастоящем.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

ИСТИНСКАТА ОПОЗИЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЕ РОДИ ВЧЕРА

В САЩ прогресивните сили са представени от Зелената партия, която има дълги традиции в политическия им живот. На миналите президентски избори през 2012 г. нейният кандидат за президент, Джил Стайн, получи 0.3% от гласовете. Сега проучванията показват, че за нея утре в САЩ ще гласуват между 2% и 5%.

Вчера на нашите президентски избори, прогресивните сили в България, в лицето на двойката с №21, Пламен Пасков-Светозар Съев, също получиха около 0.3% от гласовете. Най-голяма поддръжката за тях бе сред българите в чужбина - там над 1% избраха №21.

Всичко това се случи въпреки липсата на някаква изградена отпреди, политическа структура, въпреки липсата на ресурси, въпреки затъмнението от страна на медиите, въпреки това, че кандидатите не бяха добре известни в обществото ни лица. Цялата кампания протече благодарение на ентусиазма на малка група поддръжници във Фейсбук и разбира се, жертване от личното време и енергия на двамата кандидати.

Резулатът от вчерашните избори стана възможен главно заради идеята, която Пламен Пасков и Светозар Съев представиха на вниманието на българския обществен дебат, а именно - ВРЪЩАНЕ НА ПЪЛЕН БЪЛГАРСКИ СУВЕРЕНИТЕТ. Разбира се, личните качества на кандидатите също допринесоха за това идеята да резонира сред избирателите - хора честни, начетени, знаещи, можещи, и което е най-важното, родолюбци, готови да работят за ОБЩАТА кауза.

Оттук насетне ще е нужно много работа, за да отгледаме една силна опозиция, която един ден успешно да се пребори за политическата власт и поведе България към коренно различен, нов курс - курс на независима вътрешна и външна политика, защитаващ българските интереси; курс, който ще заличи безработицата, ниските доходи и жестоката социална несправедливост. Това ще е възможно ЕДИНСТВЕНО, когато България спре да бъде колониална територия, т.е., когато си върнем контрола върху националната валута, когато напуснем ЕС и НАТО, когато забраним достъпа на МВФ и Световната банка в България, когато развиваме външната си политика на базата на общите интереси с всички държави по света.


ЧРД НА БЪЛГАРСКАТА ОПОЗИЦИЯ!