Спестяванията в България - кой колко?

Нека погледнем спестяванията на домакинствата ни, за които защитниците на валутния борд и еврозоната винаги ни плашат, че ще изчезнели, ако върнем независимостта на лева при плаващ курс.

Към февруари 2017 г. общият обем на спестяванията на домакинствата в банковата система надхвърля 45 милиарда лева.

Добре. Кой точно има тези спестявания? Как са разпределени те сред българските домакинства?

Научаваме, че влоговете от 5 до 10 000 лв са 90% от броя на всички влогове, но като сума са едва 23% от общата сума на влоговете! Не се казва обаче колко домакинства имат 5 лв спестяване и колко 10 000. Но нищо.

Влоговете над 100 000 лв са едва 2% от броя на всички влогове, затова пък сумата в тях надхвърля 30% от общата сума на влоговете в България! Използвана е мъглявата дума "надхвърля". С колко надхвърля? Но нищо.

С други думи едва 10% от българските домакинства притежават 77% от спестените левове в банковата ни система.

Тези данни също не дават точната картина на мизерията в България. В друга публикация от преди (2012 г. мисля), в една друга медия имаше данни, че 77% от българските домакинства нямат изобщо никакви спестявания в банки.

Та когато ни плашат с хиперинфлации, не обръщайте голямо внимание, тъй като хората, които ще свалят борда и върнат независимостта на лева един ден, знаят как да поддържат пълна заетост и ценова стабилност в България, а по-голямата част от българските домакинства днес, не само че нямат изобщо никакви спестявания, но имат и непосилни дългове!

Райчо Марков

Източник: Капитал

20 ГОДИНИ РЕЖИМ НА "ВОДАТА" В БЪЛГАРИЯ

Гледайки тази снимка, всеки, без да се замисли, и с право, би казал, че водата тече в посока от крана към мивката, а не обратното.

Така работи монетарната система на една парично суверенна държава. Кранът е правителството (държавният сектор), мивката сме всички ние - домакинствата и фирмите (частният сектор), а течащата вода е националната валута.

Парите (националната валута) се създават от правителството от нищото, с ударите на компютърните клавиши, като то не ги подарява без нищо (както стана в периода 1990-96 г.), а купува с тях нужните му стоки, услуги и труд от нас.

Когато прочетете или видите по телевизията някой мастит икономист или политик да ви плаши с правителствения, бюджетен дефицит, теглете му една...

Говорим, разбира се, за съвременната парична ситема, в която  работят болшинството държави по света. България и страните-членки на Еврозоната, за съжаление, не са сред тях.

Всички ние, обикновените хора, се нуждаем от дефицита на правителството.

Дефицитът на правителството е нашето спестяване. Няма дефицит – няма спестяване за нас. В даден момент от живота си, неминуемо, всеки човек изпитва нужда от наличието на някакви спестявания и то не какви да е спестявания, а финансови спестявания – кеш или паричен депозит в банка.

ИМА ЛИ ДАЛАВЕРА - БЮДЖЕТА, НОИ И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ (от стената на журналиста Григор Лилов във Фейсбук)

• Крадат се едни 4.3 млрд. сигурни от записаните активи за над 8 млрд.

• Политическият таен сговор

• Частните и държавните пирамиди

Има ли далавера в решението за така нар. „национализация” на частните пенсионни фондове?

За да се отговори обективно, първо нека да проследим аспектите му!

БЪЛГАРИЯ - ВЛАК ОТДАВНА ИЗЛЯЗЪЛ ОТ РЕЛСИТЕ

Статията бе публикувана във Faktor.bg.

Снимката на делейриралия влак край Стара Загора, където, за жалост, загина машинистът и бяха ранени още 15 души, веднага предизвика в съзнанието ми асоциативна връзка за състоянието на българската икономика и държавност. Сякаш на снимката виждах България да лежи безпомощно в полето, излязла от релсите на икономическото развитие, убивайки своите деца.

ИГНАТ КАНЕФ ЗА НУЖДАТА ОТ СПЕСТЯВАНЕ

ИГНАТ КАНЕФ

В едно свое интервю най-богатият българин - Игнат Канеф казва, че е успял да постигне всичко чрез спестяване, предприемчивост и малко късмет. И дава пример как, като млад емигрант и строителен работник в Канада, успява да спести пари, за да купи, след една година, първия си автомобил на старо. Вместо да си купува обяд всеки ден, както правел неговият канадски колега – строителен работник, той си е носел предварително приготвена храна от вкъщи.

Г-н Канеф е успял да спести (да е в излишък), харчейки по-малко от получения си доход, тъй като някой друг в канадската икономика (най-вероятно такъв като неговия колега) е похарчил с толкова повече от своя собствен доход, изхарчвайки допълнително на кредит или от предишно натрупани спестявания и е бил в дефицит. Ако никой друг в икономиката не бе сторил това (да е в дефицит), фирмата, за която г-н Канеф е работил или някоя друга канадска фирма, не би успяла да продаде цялата си произведена продукция и би съкратила част от персонала си за следващата година, намалявайки производството и разходите си.

Ето как постигането на желаното от г-н Канеф спестяване би могло да причини собственото му уволнение, без да има други отворени работни места в икономиката, предотвратявайки по този начин възможността за бъдещи спестявания, тъй като без доход няма спестяване, а обедняване (харчене от предишни спестявания).

На макроикономическо ниво, където имаме само 2 сектора - правителствен и неправителствен  сектор (съставен от домашен частен + международен), правителството, като монополен издател на националната валута в модерната парична система, винаги трябва да задоволява желанието за спестяване (излишък) на неправителствения сектор, харчейки с толкова повече от собствения си “доход” (данъчните постъпления), т.е. да е в дефицит.

Райчо Марков

Ню Йорк

KАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ПОНЯТИЕТО "ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ" И ЗАЩО ТАКЪВ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ В БЪЛГАРИЯ?

Общоприето е разбирането, че при парично-стоковите отношения икономическият растеж не може да съществува, без съответното нарастване на реалното парично предлагане.

Ние, познаващите идеите на свободните национални валути, знаем кой е монополният снабдител на всички останали с “пари” – националното правителство чрез своите разходи, а правилното количество “пари” в икономиката (това, при което имаме пълна заетост без инфлация) зависи от големината на данъците и от големината на желанието на хората за спестяване на “пари за черни дни”.

Личните спестявания в САЩ колабират след увеличаването на данъците в началото на тази година

Погледнете графиката по-долу, отразяваща степента на нарастване на личните спестявания в САЩ.

MIKE NORMAN ECONOMICS

В края на 2012 г. американските корпорации раздадоха огромни дивиденти в очакване на увеличаването на данъците през началото на 2013 г. Това е и една от причините за стремглавото нарастване и на частните спестявания тогава.

Какво става след 1 януари 2013 г., когато данъците на всички работещи американци бяха увеличени. Частните спестявания се изпариха. Къде отидоха ли? В харчене по-голямо от дохода, бидейки в дефицит, плюс отидоха и в правителството, т.е. извън икономиката.

Благодаря, г-н Президент! Продължавайте с безумието. :-(

Преведе:

Райчо Марков

Ню Йорк