понеделник, 31 март 2014 г.

KАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ПОНЯТИЕТО "ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ" И ЗАЩО ТАКЪВ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ В БЪЛГАРИЯ?

Общоприето е разбирането, че при парично-стоковите отношения икономическият растеж не може да съществува, без съответното нарастване на реалното парично предлагане.

Ние, познаващите идеите на свободните национални валути, знаем кой е монополният снабдител на всички останали с “пари” – националното правителство чрез своите разходи, а правилното количество “пари” в икономиката (това, при което имаме пълна заетост без инфлация) зависи от големината на данъците и от големината на желанието на хората за спестяване на “пари за черни дни”.


Големината на данъците зависи от големината на правителството, което избирателите са пожелали и излъчили след избори. Оттук следва, че единствено нарастването на желанието на хората за спестяване ще определи и съответното нарастване на доставката на “пари” от знаещото и можещо правителство, т.е. икономическия растеж. По-голямо желание за спестяване, означава по-голямо предлагане на труд, стоки и услуги от страна на частния сектор срещу “парите”, идващи от правителството.

С други думи това, което всички наричаме “икономически растеж” е увеличеното и задоволено от правителството (чрез дефицита) желание на хората за спестяване на “пари”, изразяващо се в увеличено предлагане на стоки, услуги и труд.

Виждаме защо валутният борд е спрял икономическия растеж в България. Бордът не позволява на правителството ни (дори и да искаше, а то и не иска в момента) да увеличи дефицита до нужното ниво, за да задоволи желанието на българите да работят допълнително и спестят желаното количество левове.

В крайна сметка с изкараните пари, данъчния кредит, можем да направим единствено 2 неща – или да ги използваме за погасяване на данъчните си задължения към властта, или да ги запазим при себе си (спестим) докато не решим да ги използваме за първото. Това е.

Когато хората разберат, че в демократичната държава, “парите” са обществен монопол, те ще знаят, че постигането на обществените интереси въобще не зависи от пазарните сили и печалбата. Единственото нещо, което един народ трябва да направи тогава, е да определи кои са общите му интереси и приоритети. Веднъж сторили това, гражданите, чрез правителството си, биха насочили пазарните сили да работят за постигането им, използвайки данъчната принуда като средство за регулиране на икономиката. По този начин икономическият растеж, т.е. увеличеното желание на хората да спестяват “парите” на правителството срещу допълнителен труд, стоки и услуги, може да бъде накаран да работи за постигането на обществените интереси и приоритети.

Кои са обществените приоритети?

За правителството на една страна не съществуват финансови ограничения. Единствените ограничения са реалните ресурси, природни дадености, хора и технологията с които държавата разполага в даден момент. Логично е тогава точно тези неща да са и обществените приоритети - всичко свързано със здравето, образованието и задоволяване на физическите и духовни нужди на гражданите, научните изследвания и технологията, опазването и подобряването на природната среда и т.н.


Та нали, в крайна сметка, земята е една!

Райчо Марков
Ню Йорк

1 коментар:

  1. Величка Рангелова28 юли 2015 г., 11:37

    Икономическият растеж е функция от съвкупното търсене.А съвкупното търсене се състои от личното потребителско търсене,колективното потребителско търсене, правителственото търсене,бруто образуване на капитал/инвестиции/ и външнотърговския баланс.Най-голям е дялът на личното потребителско търсене - над 70%..Увеличаване на всеки един елемент от горе показаните прави икономически растеж.При тези аборигенски доходи за какъв икономически растеж може да говорим.България е в тежка депресия, а валутният борд ни души. Той не стимулира износа,защото 1 евро е вече около 4,8 лева, пречи на паричната политика и ни кара да държим огромни за нашата страна валутни резерви ,за да пазим левчето от инфлация.Аржентина, която излезе от валутния борд с гръм и трясък сега има 25 хиляди долара БВП по Паритет на покупателна сила на чмовек, а ние имаме 17 хиляди долара,т.е. 8 хиляди по-малко на човек.Светът е в тежка дългова криза и трябва коренно нова макроикономика ,за да се излезе от кризата и да се спре беднотията и се тръгне към стабилен икономически растеж.

    ОтговорИзтриване