сряда, 26 март 2014 г.

Земята е кръгла, събудете се моля!

Ние, застъпниците на свободните национални валути, винаги настояваме, че износът е реален разход за една страна, а вносът реална придобивка. И винаги, когато хората чуят горното твърдение за първи път, остават малко втрещени. Но нека се замислим малко.

Реалното богатство на един народ е всичко, което произведе (за предпочитане при пълна заетост) и сам консумира + всичко, което другите народи са произвели и са му предоставили за негова собствена консумация (вноса) – това, което се налага на народа да произведе и изпрати за консумация от останалия свят (износа).

За да онагледи по-ясно твърдението, Уорън Мозлър, който е един от тримата съвременни пропоненти на Теорията на свободните национални валути, започна лекцията си онзи ден в Италия с един силно преовеличен пример:

"..Относно износа на една държава. Нека допуснем, че всичко, което една държава произведе, го изнесе напълно в чужбина. Всичко - храна, дрехи, услуги - в чужбина. И нека предположим, че в същото време не внесе нищо отвън. Какво става? Държавата е постигнала максимално възможния външнотърговски излишък и в същото време хората й умират от глад и студ.

Какво става, когато една държава е победена във война? Победителите изискват от нея да изнася реалните си богатства. Нарича се военни репарации. Ако износът бе нещо хубаво, защо победителите не трябва да изнесат реалното си богатство към победените във войната, а карат те да го направят?!

Виждате ли сега някакъв смисъл в постигането на външнотърговски излишък?!…"


Износът за една държава, разбира се, има смисъл само дотолкова, доколкото той трябва да финансира нейния внос, тъй като нито една държава не е в състояние сама да добие и произведе всички природни ресурси, стоки и услуги, нужни за нормалното й развитие, но не повече от това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар