вторник, 25 март 2014 г.

Истинска демокрация в една държава няма да има дотогава, докато гражданите й не осмислят същността на парите




Първобитните хора не са познавали и не са употребявали пари. Не е имало парично-стокови отношения. Всеки е бил ангажиран с някаква своя работа – лов, бране на плодове, по-късно отглеждане на животни и т.н. – работа, която е трябвало да се свърши, за да се осигури физическото оцеляване. Някои от духовните си потребности първобитните хора са задоволявали като са рисували по стените на пещерите (също безплатно!). С други думи безработица при тях не е съществувала и всеки е вършел това, което е трябвало да свърши.

Появата на парите е неразделно свързана с властта, и по-точно, държавната власт и наложените от нея данъчни задължения. Зад парите съществува принуда. Всеки, който не изплати дълга си към държавата ще бъде наказан от нея по някакъв начин. Държавната власт първо поставя населението в дълг към себе си (данъчните задължения) и след това сама определя и издава нещото (парите), което ще счита и приема като средство за изплащане на това задължение. Например стойността на $1 долар е толкова не поради стойността на материала, от който този долар е направен, а поради това, че той погасява данъчно здължение към американското правителство, равно на $1.

Парите, зад които стои данъчната принуда, стават транспортното средство, с което държавата доставя от гражданите нужните й за нормалната си работа стоки и услуги. Ясно е, че държавата не се нуждае от пари, за да финансира разходите си, а е точно обратното – хората се нуждаят от парите, които държавата монополно създава, за да “финансират” данъчните си задължения и правейки това, те доставят нужните на държавното управление труд, стоки и услуги.

Освен от нуждата за погасяване на данъците си, обичайно хората също спестяват “пари” – "бели пари за черни дни", т.е. те са готови да работят по-дълго и да изкарат повече доход, отколкото им е необходим, за да погасят наложените им от държавата данъчни задължения.  За да задоволи това им желание за спестяване, държавата трябва да издаде повече “пари”, отколкото след това прибира обратно като данък, т.е. да бъде в дефицит – и то толкова голям дефицит, колкото голям излишък (спестявания) хората биха искали да натрупат. Ако държавата не задоволи това им желание за спестяване чрез подходящо голям дефицит, безработицата ще продължи да съществува, въпреки, че хората са заработили достатъчно за погасяването на дъците си доход, тъй като те ще продължат да търсят повече работа, за да могат и да спестят желаната сума.

Принудата и наказанието при неизплащане на дължимите данъци създават безработица – хора предлагащи труда си срещу парите, нужни им за погасяване на данъчното задължение. Определена големина данъци създава определена величина безработица. След това, желанието на хората за спестяване допълнително увеличава величината безработицата, тъй като, както казахме по-горе, веднъж изработили нужните за погасяването на данъците пари, те продължават да търсят допълнителна работа, за да изкарат толкова, колкото биха искали да спестят за "черни дни". Ето защо, когато в държавата съществува безработица (хора, предлагащи труда си срещу пари и не намиращи такива), държавата или трябва да ги назначи, предоставяйки достатчъно платена работа, или ако няма нужда от техните услуги, да намали големината на данъците.

Нека да изясним как нуждата за плащане на данъци на някои от хората води до търсенето и използване на парите за покупките и продажбите от всички останали в държавата. За да сторим това, нека вземем хипотетичен пример със съвсем нова държава с нова национална валута, която ще наречем "корона", и където държавата налага данък върху собствеността. Нека допуснем, че държавата налага този данък за обществената нужда от набиране на армия и предлага работа за войници, които ще получават заплата в "корони". Внезапно много хора, притежаващи собственост, сега се нуждаят от корони и много от тях не биха се съгласили да получат нужните им корони от държавата ставайки войници. Вместо това те започват да предлагат стоки и услуги за продан в нови корони, надявайки се да се сдобият с тях, без да стават войници в армията.

Други хора сега виждат много неща за продан, които биха желали - пилета, царевица, облекло и всякакви видове услуги като пострижка на коса, здравни услуги и много други. Фактът, че всички тези неща са предлагани за размяна срещу корони, кара някои хора да влязат в армията и станат войници, за да получат корони нужни за покупката на тези стоки и услуги. В дейстителност цените ще се нагласяват, докато държавата не назначи толкова войници, отколкото се нуждае.

Понеже докато това не се осъществи, там няма да има достатъчно корони, изхарчени от държавата, което да позволи на данъкоплатците да изплатят всичките си данъци, тези, които се нуждаят от корони, но не искат да стават войници, ще намаляват цените на стоките и услугите си дотогава, докато не ги продадат или в противен случай самите те ще станат войници.

Данъците служат за регулиране на икономиката, а не за да може държавата да получи пари за харчене (Забележка: не се отнася при валутен борд или еврозона, където се ползват чужди за държавата пари)


Зад парите, които всъщност са данъчен кредит, определен и издаван монополно от държавната власт, стои принуда - от позиция на силата се налагат данъци и който не се издължи към държавата, бива наказван по някакъв начин. Разликата при демокрацията обаче е, че държавната власт е излъчена от народа чрез обществения договор. Всички ние, отделените граждани сме се съгласили да предоставим на правителството част от личния си суверенитет и свободи, тъй като сме преценили, че то може да направи неща, подобряващи общото ни благосъстояние, които ние, поотделно, не бихме могли да сторим.  Така ние сме дали на правителството си правомощието да ни облага с данъци и строго да контролира тяхното погасяване. Самото съществуване на една държава е заради обществените интереси. Държавната политика трябва да е изцяло посветена на това да са подсигурени достатчно работни места, да е заличена бедността, да има първокласна обществена здравна и образователна система и инфраструктура, хората в по-незавидно състояние да могат да го подобрят и т.н.

Райчо Марков
Ню Йорк


Източници:





Няма коментари:

Публикуване на коментар