Когато прочетете или видите по телевизията някой мастит икономист или политик да ви плаши с правителствения, бюджетен дефицит, теглете му една...

Говорим, разбира се, за съвременната парична ситема, в която  работят болшинството държави по света. България и страните-членки на Еврозоната, за съжаление, не са сред тях.

Всички ние, обикновените хора, се нуждаем от дефицита на правителството.

Дефицитът на правителството е нашето спестяване. Няма дефицит – няма спестяване за нас. В даден момент от живота си, неминуемо, всеки човек изпитва нужда от наличието на някакви спестявания и то не какви да е спестявания, а финансови спестявания – кеш или паричен депозит в банка.

Например един такъв момент е покупката на жилище. В САЩ, ако искате да си купите жилище, задължително са ви нужни доларови спестявания, мисля поне 5%, а най-добре, поне 20% от договорената с продавача на жилището цена. За останалата част от сумата ще получите ипотечен кредит от банка с някакава лихва в зависимост от кредитния ви рейтинг.

Запознатите с Теорията на свободните национални валути, известна по света като Модерна монетарна теория (ММТ), знаят, че за всяка икономика важи следното просто уравнение:

Правителствен баланс + Неправителствен баланс = 0

Правителственият баланс може да бъде в дефицит (когато правителствените разходи надвишават данъчните постъпления), в излишък (когато правителствените разходи са по-малко от данъчните постъпления) или да е балансиран (когато правителствените разходи са равни на данъчните постъпления).

Неправитрелственият баланс – това е нашият баланс, балансът на всички домакинства и бизнеси, взети заедно – може също да бъде в излишък (когато доходът на неправителствения сектор е по-голям от разходите), в дефицит (когато доходът на неправителствения сектор е по-малък от направените разходи) или да е балансиран (когато доходът на неправителствения сектор е равен на разходите му).

Горното просто уравнение показва, че когато неправителственият сектор, т.е. всички домакинства и фирми, като цяло, желае да спести и да е в излишък, това може да се осъществи ЕДИНСТВЕНО, ако правителството го позволи, постигайки нужния дефицит.

Двата сектора, правителственият и неправителственият, не могат едновременно да постигнат излишъци. Излишъкът на единия е дефицитът на другия.

Всеки човек има нужда от спестявания, ако не за друго, поне за да си купим жилище. Няма начин да станем собственици на къща или апартамент без спестявания, което значи, че правителството ни трябва задължително да постигне дефицит.

Нека да онагледим всичко това с един прост, хипотетичен пример.

Имаме една държава, в която има едно домакинство, една строителна фирма, една търговска банка и едно правителство разбира се. Първите три, взети заедно, представляват неправителствения сектор.

Домакинството иска да купи къщата, построена от строителната фирма за $300 хиляди. То отива в банката, за да получи ипотечен кредит. Банката казва – няма проблем, но трябва да направите депозит от 10% от стойността - $30 000, а ние ще ви отпуснем ипотечен кредит на стойност $270 000. Тези $30 хиляди не може да са заем,  а единствено финансов актив, спестен от домакинството. Откъде биха могли да дойдат тези $30 хиляди като спестявания за това домакинство?

Отговор: От дефицита на правителството.

Райчо Марков

Ню Йорк