неделя, 26 юли 2015 г.

ДАНЪЦИТЕ КАТО СТИМУЛ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО - едно виждане за бъдещето от Питър Купър

Peter Cooper, BEc PhD

Според Чарталисткото виждане данъците предизвикват приемането на държавните пари. По един от каналите данъците предизвикват предлагането на труд. Нуждата от сдобиване с държавните пари, за да се платят данъците с тях, гарантира готовността някои индивиди да приемат работа в публичния сектор срещу заплащане в държавните пари. Има и друг канал, който съществува при редица условия. Това е властта на правителството да предизвиква предлагане на реално производство от частния бизнес. Правителството предизвиква не само предлагане на реална продукция към себе си (преместването на ресурси от частния в публичния сектор), но то също предизвиква предлагане на реално производство към частните потребители. За разлика от предизвикването на предлагане на трудови услуги, предизвикването на предлагане на продукция от частния сектор се отнася едновременно както за чисто трудова икономика, така и за чисто механизирана икономика, а така също и за междинни случаи.

Нека да разгледаме крайния сценарий на чисто механизирана икономика с частна собственост върху средствата за производство. Без употребата на труд не би имало основа за монетарна печалба (виж Implications of a Purely Mechanized Economy) и за предлагане на реална продукция на несобствениците, което не носи печалба. Липсата на печалба обаче не би означавало отчаяние за собствениците. Те биха живеели в изобилие, тъй като техните роботи и машини произвеждат реална продукция, която би могла да се потребява лично или разменя (или споделя) с други собственици. За разлика от тях, хората без собственост биха били изключени от споделянето на общата продукция, освен ако не се е появила частна благотворителност.

Правителството, чрез ефективното прилагане на един външен данък върху собствениците, би било в позиция да гарантира, че някаква продукция ще бъде получена от несобственицте. Един от начините би бил на всеки да се предостави базов доход, като цяло равен на външното данъчно задължение, наложено на собствениците. Друг метод би бил правителството да закупи желаната продукция за сума, която е точно достатъчна за собствениците да погасят наложеното им данъчно задължение и след това да разпредели обществено закупените продукти безплатно сред несобствениците. И в двата случая собственците биха били принудени да предложат продукция на несобствениците било то директно, било то косвено при нулева печалба. Но както вече бе отбелязано, възможността на данъците да предизвикат реално производство не се отнася единствено до крайния случай на чисто механизираната икономика.

Да предположим, че при днешните условия е въведен базов доход. Това би намалило принудата върху индивидите да предлагат трудови услуги. Но в същото време стимулът за частния бизнес да предлага продукция на пазара би се запазил. Всъщност, ако не друго, стимулът, отнасящ се за собствениците на частния бизнес би се засилил, защото всяко увеличаване на правителствените нетни разходи или изравняването на разпределението на доходите би допринесло за по-силно частно търсене за реалното производство. Частният бизнес би имал интерес да извлече колкото се може повече от базовия доход, който въпреки, че първоначално ще иде в потребителите, в крайна сметка би отишъл като приходи за един или друг бизнес, освен ако не е спестен от първоначалния получател.

Дотолкова, доколкото начините на производство останат зависими от човешкия труд, стимулът за предлагане на реална продукция би действал в същото време като стимул за частното предприемачество или да привлича на работа работници и служители, или да механизира, в зависимост от това, кой би бил най-печелившият начин да се хване дял от базовия доход (и от друг доход) предвиден за потребление. Индивиди, които желаят доход в повече от базовия доход, биха били отворени да преследват която и да е достатъчно добра оферта за работа. Тези индивиди биха могли или не да бият машините за известно време.

За да бъда ясен – намерението тук не е да предложа още един аргумент за или против базовия доход. Важното тук е да се покаже, както бе изтъкнато и по-рано, че данъците биха останали силен подбудител за реално производство дори и при крайната възможност на чисто механизирана икономика, в която не участват абсолютно никакви трудовите услуги в производствения процес.

Не е нужно да се казва, че в крайния случай на чисто механизираната икономика легитимността на частната собственост върху средствата за производство би била под изключителен въпрос. Все пак форма на пари би могла все още да бъде запазена заради нуждата на индивидите да показват състава на тяхното търсене за различни потребителски стоки, но немонетарен механизъм също би могъл да постигне същия ефект.

Източник: heteconomist.com

Превод: Райчо Марков

Няма коментари:

Публикуване на коментар