вторник, 29 ноември 2016 г.

КАКВО ДВИЖИ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА

За реалната икономика паричното харчене (разходите) е като постоянно извиращ и течащ, живителен поток, който създава производство и работни места. Този поток понякога става по-голям, понякога по-малък, в редки случаи може да придойде и да залее цялата икономика в хиперинфлация или пък да пресъхне в депресия.

Откъде извира потокът на съвкупното, парично харчене в икономиката?
Има два извора:

1) Харченето на суверенното правителство - директно създава и харчи собствените си задължения (IOUs) - националната валута

2) Банковият кредит

Когато 1) и/или 2) нараства, потокът на общото парично харчене в икономиката става по-"пълноводен", съвкупното търсене нараства, продажбите се увеличават, бизнесите се разрастват и създават повече работни места.

Когато 1) и/или 2) намалява, потокът на общото харчене става по-тънък и слаб. Потокът става по-слаб, когато суверенното правителство изважда и унищожава пари чрез данъците, когато кредит бива изплатен обратно към банка, когато спестяваме част от изработения доход (доход, дошъл от харченето на някой друг; общите разходи (харчене) винаги са равни на общия доход в икономиката). 

Някой би казал, че харченето може да дойде и от предишно натрупано спестяване. Да, човек може да харчи от спестяванията си, ако ги е натрупал, но те пак са дошли от 1) или от 2).

Значи части от паричния поток на харченето постоянно попиват някъде и спират да са част от този поток. Това се случва при погасяване на данъците към суверенното правителство, при погасяването на банков кредит, когато част от нечии доход е спестен.

А ние сме свикнали да мислим за парите и финансовия капитал като нещо ограничено, крайно. Като пълен с нещо съд, от който гребем, и който може да бъде изпразнен. Нещата са динамични. 

В българската икономика 1) отсъства понастоящем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар