АНТИУТОПИЧНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ГЕРМАНИЯ ЗА ЕВРОПА: ОТ ФАНТАЗИЯ КЪМ РЕАЛНОСТ?

от Томас Фаци*

След избирането на Еманюел Макрон във Франция, мнозина (и аз включително) твърдяха, че това дава знак за съживяване на френско-немското обединение и подновен тласък за протичащата в Европа икономическа и политическа интеграция отгоре надолу – факт, който бе обявен за изцяло положителен развой от повечето коментатори и политици, придържащи се към европейския разказ.

Сред уж „просрочените“ реформи, за които се казваше, че били на масата, беше създаването на мним „фискален съюз“, подкрепен с някакъв скромен „евробюджет“, заедно със създаването на един „европейски финансов министър“. Това бяха опорните точки на Макроновите планове за „преосноваване на ЕС“ – предложение, повдигащо многобройни твърде притеснителни въпроси и от политическо, и от икономическо гледище, които съм разисквал другаде.

ИЗМАМНАТА „НЕЗАВИСИМОСТ“ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА (от проф. Бил Мичъл)

Едно от основните твърдения, с които излизаха основателите на Европейския монетарен съюз, беше, че със създаването на независима Европейска централна банка (ЕЦБ) – с което  имаха предвид  „независима“ от влияния от страна на държавите членки или други органи на ЕС (като Еврогрупата) – те щели да поставят основите на финансова стабилност и да дисциплинират фискалната политика на държавите членки. Тази така наречена независимост бе въплътена в Договора за функционирането на Европейския Съюз, където Член 123 забранява на ЕЦБ да дава „овърдрафти или други видове кредитни улеснения” на правителствата на държавите членки (и други структури на ЕС). Член 124 забранява на държавите членки, както и на други органи на ЕС, да имат „привилегирован достъп“ до финансовите институции. Член 125 пък забранява на ЕЦБ да поема каквито и да е задължения или „отговорности“ на правителства на държавите членки – това е прочутата клауза „без спасение от банкрут“.

BLOOMBERG: ЕЦБ обяснява защо една централна банка не може да фалира (добрутро!)

Тази сутрин Европейската централна банка публикува изследователски документ, озаглавен “Правила за разпределяне на печалбата и покриване на загубите на централните банки”.

Документът сухо очертава как централните банки отчитат печалбите и загубите и как тези печалби и загуби се разпределят сред акционерите на тези централни банки – обикновено държавата, в която се намират.

Документът обаче е полезен заради един много важен момент. Тъй като ЕЦБ се ангажира с разширената си програмата за купуване на активи за 80 милиарда евро месечно, ще възникнат въпроси какво би станало ако централната банка понесе загуби от тези покупки.

Говорейки относно рентабилността на централните банки, ЕЦБ казва в документа си, че не е необходимо една централна банка да печели пари, тъй като това не е полезен измерител за ефективността на централната банка. Въпреки че все пак се отбелязва, че рентабилността може да е полезна за доверието на хората, документът прави изключително важната забележка, че загубите, направени от една централна банка не водят до нуждата от рекапитализация или фалит.

ЕЦБ изтъква това в бележка под линия на стр.10:

“Централните банки са защитени от фалит поради способността си да създават пари и поради това те могат да оперират с отрицателен капитал.”

Централните банки не могат да свършат парите, защото те са тези, които създават парите. Не можеш да свършиш нещо, което можеш сам да създадеш.

Въпреки че  е малко вероятно този документ да заличи завинаги объркването относно капитала на централните банки, той все пак включва в себе си една удобна за ползване бележка за случаите, когато някой започне да предупреждава за рисковете от загубите на централните банки.

Бележка на преводача: БНБ не е такава централна банка (т.е. може да фалира) поради валутния ни борд, който е в сила от 1997 г.

Източник: BLOOMBERG

ПРЕВОД: РАЙЧО МАРКОВ

Последната политика на количествени улеснения (QE) премахва условието на ЕЦБ за прилагане на фискалната политика на остерити – днешната публикация в блога на Уорън Мозлър

WARREN MOSLER и кучето му :-)

Преди няколко години Марио Драги заяви, че ЕЦБ ще направи всичко, което е нужно (в рамките на правилата), за да предпази от банкрут националните правителства на Еврозоната, което веднага спря нарастването на лихвите по държавните дългове, сваляйки ги там, където са и днес. Но това дойде също с условието относно фискалната политика – което гласеше, че при нарушение на фискалните правила, ЕЦБ заплашваше да оттегли подкрепата си.