вторник, 24 октомври 2017 г.

ИЗМАМНАТА „НЕЗАВИСИМОСТ“ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА (от проф. Бил Мичъл)


Едно от основните твърдения, с които излизаха основателите на Европейския монетарен съюз, беше, че със създаването на независима Европейска централна банка (ЕЦБ) – с което  имаха предвид  „независима“ от влияния от страна на държавите членки или други органи на ЕС (като Еврогрупата) – те щели да поставят основите на финансова стабилност и да дисциплинират фискалната политика на държавите членки. Тази така наречена независимост бе въплътена в Договора за функционирането на Европейския Съюз, където Член 123 забранява на ЕЦБ да дава „овърдрафти или други видове кредитни улеснения” на правителствата на държавите членки (и други структури на ЕС). Член 124 забранява на държавите членки, както и на други органи на ЕС, да имат „привилегирован достъп“ до финансовите институции. Член 125 пък забранява на ЕЦБ да поема каквито и да е задължения или „отговорности“ на правителства на държавите членки – това е прочутата клауза „без спасение от банкрут“.
Но един скорошен доклад от група, изследваща влиянието на корпорациите в ЕС – „Отворени врати за финансовите сили“ (публикувана на 3 октомври 2017 г.) – навежда на мисълта, че ЕЦБ се преструва на независима, а всъщност е пленник на най-едрите преследващи печалба финансови институции, които заседават в нейните съвещателни групи. С други думи, ЕЦБ се е превърнала в средство, с което се постигат все по-големи частни приходи и се заобикалят данъци и мита, докато Договорът за функциониране на ЕС очертава съвсем различна роля за банката. Аз редовно съм отбелязвал, че ЕЦБ всъщност нарушава правилото за непоемане на дългове от май 2010 г. насам. Тогава ЕЦБ въведе Програма за пазар на облигации, по която започна да купува правителствените бонове на редица закъсали държави членки, за да свали дивидентите, които бяха започнали да се повишават (драматично в някои случаи).
Факт е също така, че единствената причина Еврозоната да оцелее и никое от правителствата на деветнайсетте държави членки да не изпадне в несъстоятелност е, че ЕЦБ продължи системно да нарушава закона, както е записан в членовете на Договора за ЕС, споменат по-горе.
Както може да се очаква, защитниците на системата твърдят, че член 125 не забранява на ЕЦБ да изкупува дълга на държава членка във вторичния пазар (след като веднъж е бил емитиран).
В действителност обаче купувачите на дълга в първичния пазар на облигации знаят отлично, че могат да ги препродадат на ЕЦБ на цена по-висока от тази, която са платили, а това на практика е същото като ЕЦБ да финансира правителствените дефицити.
Обяснението е, че ЕЦБ просто изкупува грамадни количества правителствен дълг като операция по ликвидността. Но количествата правителствен дълг, които са нужни за тези цели са съвсем дребни, сравнени с разширяването на балансовия лист на ЕЦБ от май 2010 насам.
Ставащото е съвсем ясно за всеки безпристрастен наблюдател и е някак смешно да се чуе или прочете как ЕЦБ твърди друго.
Но докладът на Наблюдателите на корпоративна Европа повдига един отделен и не по-малко обезпокоителен въпрос за действията на ЕЦБ.
Ето какво пише върху корицата на доклада – съвсем краносречиво е:

“ПЕТСТОТИН ЛОБИСТИ НА ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР СЕ ШИРЯТ В ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА – ПО НЕЙНА ПОКАНА”
Имаше също така един много детайлен анализ на този доклад в една френска независима новинарска агенция – Mediapart (от 18 октомври 2017): La BCE «capturée» par le monde financier, accuse une ONG (“ЕЦБ обвинена от НПО, че е „пленена“ от частния финансов сектор“). От анализа научаваме:
“ЕЦБ е навярно най-могъщата институция в еврозоната. (Бележка на преводача: поради валутния борд ЕЦБ фактически управлява и монетарната и фискална политика на България) Нейните решения имат силно въздействие върху живота на повече от 400 милиона европейци. Разбира се, става дума най-вече за нейната монетарна политика и за всичките ѝ последици върху икономиката. Но при избухването на финансовата криза тя разшири ролята си далеч отвъд основната си мисия: да осигурява ценова стабилност. Промяната беше направена тихомълком, без някой истински да прецени величината на извънмерните политически правомощия, които сега ѝ се приписват. ЕЦБ стана постоянен член на Тройката и на Европейския механизъм за стабилност, определяйки остеритетните* политики на затруднените европейски държави. Тя е отговорна и за осигуряване надзора върху европейската банкова система, с власт на живот и смърт над банките, а оттам и на парите на вложителите. Тя е и полето за финансово регулиране в Европа, което е гласът на Европа в международни форуми по всички въпроси на регулацията.
Властта на ЕЦБ е смущаваща – в смисъл, че създателите на нейните решения не се излъчват с избори и са до-голяма степен безотчетни. Вярно, че трябва да предоставя на Европейския парламент доклади, но тя общо взето прави каквото си иска. 
Което ни довежда до въпроса: какво всъщност значи „тя“? Тъкмо той е осветлен в доклада на Наблюдателите на корпоративна Европа. Там се казва следното:
Има значение как Европейската Централна Банка (ЕЦБ) взима своите решения, има значение кои експерти и съветници тя използва. Особено ако тези съветници носят всички отличителни черти на лобисти в полза на финансовия сектор, и то когато ЕЦБ става все по-могъща институция... А невероятните две трети от банките и финансовите институции под надзора на ЕЦБ държат 346 места в собствените ѝ съвещателни групи, а това е само върхът на айсберга, когато става дума за конфликт на интереси между ролята на ЕЦБ и онези, които избира да я съветват.
Докладът забелязва още:
“Има усилено движение навътре и навън през вратите на сградата във Франкфурт на представители на най-големите финансови корпорации в Европа, по своя път към и от срещи с ръководството на ЕЦБ...
... ЕЦБ не е предприела каквито и да било реформи. ЕЦБ сякаш си живее в собствен въздушен мехур, поставя си свои ниски стандарти по ключови етични въпроси.”
Главният проблем, откроен в доклада, са 22-те „съвещателни групи“, които ЕЦБ поддържа. В тях влизат „517 представители от 144 различни субекта: били те корпорации, компании или сдружения, основно търговски асоциации“.
Според ЕЦБ тези групи ѝ помагат да „изпълнява мандата си“ и да „обяснява политиките си на гражданите“. ЕЦБ твърди, че те се обръщат към тези „независими специалисти“, за да „поддържат необходимия диалог с представителни сдружения и гражданското общество“.
Докладът отбелязва, че идеята за външно консултиране, сама по себе си, не е проблемна, но поставя под въпрос схващането на ЕЦБ за „гражданско общество“:
Нима някой би бил против самото обвързване с обществото? Надали. Но посланието от страна на ЕЦБ е подвеждащо, ако се съгласим, че това „гражданско общество“ означава разнообразни интереси, някои икономически, други неикономически, някои свързани с търговски дружества и корпорации, някои представляващи други интереси. Погледнем ли съвещателните групи на ЕЦБ, бързо става ясно, че съставът на тези групи не е представителен за обществото, а разровим ли малко по-надълбоко, разбираме, че не се прави никакъв опит да се осигури представеност на интереси извън частния финансов сектор, нито пък ЕЦБ се стреми да трупа вдъхновение от независими академични фигури. Във всички групи, освен една единствена, преобладават финансови корпорации, а броят на местата, заемани от частния финансов сектор, възлиза на 98% (508 от 517).
Значи ли това, че ЕЦБ е пленник на големите финансови институции? Докладът стига до извода, че начинът, по който ЕЦБ се е отнесла с някои „финансови скандали и сериозни предложения за реформи“ подсказва, че тя е в плен на тези лобисти. ЕЦБ е пренебрегвала критиката, че тя получава съвети от същия сектор, който би трябвало да регулира.
Следната таблица, взета от доклада, показва челните 10 места (държани от 16 компании) в съвещателните групи.

Заключението е, че „ЕЦБ не прави никакъв опит да осигури участието на групи извън частните финансови среди“. Става ясно, че от тези съвещателни групи не се очаква да имат „експертиза“ – те са изградени така, че да представляват „старшинство“ и интересите на включените фирми. Докладът ни дава редица примери за това как споменатите групи са превзели взимането на решения в ЕЦБ.
1.            Данък върху финансовите транзакции – където ЕЦБ възприе мека линия.
2.            Скандалът с Либор – където ЕЦБ се застъпва за саморегулация – измамниците да регулират измамниците.
3.            Скандалът с валутната търговия – „най-големите световни банки манипулираха обменните курсове, за да извличат значителни печалби от клиентите“ – ЕЦБ създаде „Контактната група за валутна търговия, за да се справи с европейската страна на скандала и да развие план за действие“, но я натъпка с представители от „забъркани в скандала банки“.
4.            Банков надзор – „Съвещателните групи показват много близко взаимодействие между надзираваните корпорации и ЕЦБ и абсолютно никакъв принцип на равнопоставеност и независимост на страните не се прилага в това отношение“.
5.            Изкупуване на активи – програмата за количествени облекчения донесе милиарди евро в ръцете на институциите, представени в съвещателните групи.

За последното докладът предоставя кратко изследване на случая Фолксваген:
1.                              Фолксваген и Форд се присъединяват към работна група през 2010 г., за да помогнат за разработването на образец за увеличаване на прозрачността и подобряване оценката на риска. В следващите години Фолксваген се радва на подкрепата на ЕЦБ за нейното финансово подразделение, включително чрез изкупуването на акции от „auto ABS”, които са гарантирани с автомобилни кредити. Така ЕЦБ първо спомага Фолксваген да стандартизира финансовите ѝ продукти, а после купува същите тези продукти на пазарите. Тези покупки бяха толкова големи, че се преврърнаха в пасив за ЕЦБ, когато скандалът „Дизелгейт“ избухна – с откриването на мамещ софтуер в колите на Фолксваген, който скрива размера на емисиите.
Докладът също така прави заключението, че ЕЦБ не показва „никакво придържане към прозрачността“. Регистърът за прозрачност на Европейската Комисия бе утвърден, защото, по думите на самата ЕК, „гражданите могат и всъщност би трябвало да очакват процесът по вземане на решения да бъде колкото се може по-прозрачен“.
ЕЦБ обаче „не е официално включена в регистъра“ и не е възприела никоя от процедурите, описани в Регистъра. Значителна част от „експертите, включени в групите... не се регистрират“. Освен това ЕЦБ не набира членове за съвещателните си групи „по открит, недискриминиращ начин“.

Заключение

Както завършва статията на френската Mediapart, “ЕЦБ е независима от всички, освен от финансовия сектор“!
Това не бива да ни изненадва. ЕЦБ системно прокарва интересите на богатите и едновременно с това взима участие (чрез Тройката) в унищожаването на благосъстоянието на обикновените граждани в Еврозоната. Експертните ѝ групи се владеят от корпоративния сектор – най-вече банките – което се описва в доклада като „крайно възмутително“. ЕЦБ „не показва никаква загриженост за други групи за интереси в обществото и изглежда крайно незаинтересована да включи независими академични експерти“.
Кой би искал да е част от такава система?


*остеритетна – свързана със строги бюджетни ограничения, особено орязване на социални разходи

Превод от английски: Константин Цветанов

Източник: billy blog








Няма коментари:

Публикуване на коментар