 |
| PETER COOPER |
Компоненти на платежния баланс
Траназкациите
на националната икономика с останалия свята се записват в платежния баланс. Той е съставен от сметки с двойно записване, групирани в три:
1. Текуща сметка
2. Капиталова сметка
На теория сумата от балансите на трите сметки е равна на
нула, защото всяка транзакция между живеещите вътре в страната (резиденти) и
тези, които са в чужбина (нерезиденти) ще изисква записване някъде в сметките
както на кредит (плюс), така и на дебит (минус).
Текущата сметка записва транзакциите между резиденти и нерезиденти,
които въздействат на дохода в рамките на даден период (обикновено финансова
година). Получаването на доход на резидент идващ от нерезидент води до записването на кредит в
текущата сметка. Плащането на доход към нерезидент се записва като дебит.
Транзакциите, които засягат текущата сметка, включват международната търговия
със стоки и услуги (износ и внос), което ни дава и баланса на стоки и услуги, както и получения или платен доход
в такива форми като лихва, дивиденти и заплати на работници и служители, което
дава баланса на първичния доход.
Поддържа се запис и на текущите трансфери, което дава баланса на вторичния доход. Текущи трансфери
възникват, когато реален или финансов ресурс с некапиталова същност е
трансфериран без срещу него да е предоставено нещо друго от икономическа
стойност. Примери за това включват чуждестранни помощи, независимо дали в пари
в брой или в реални стоки, пенсии, изплащани от една държава на граждани на
друга държава. Сумата на балансите на стоки и услуги, първичния доход и
вторичния доход ни дава баланса на текущата сметка.
Капиталовата и финансовата сметки се отнасят до трансфери
на собственост на активи между резиденти и нерезиденти.
Капиталовата сметка записва капиталови трансфери, като например опрощаване
на дългове или промяна на собствеността на реален актив без нещо да е получено в
замяна, а също и разпореждане/придобиване
на непроизведен, нефинансов активи, включващи нематериални (например
авторско право) и материални активи (земя за посолство). Трансферите от резиденти към нерезиденти се записват като дебити. Сумата на записванията дава баланса на
капиталовата сметка. Обикновено капиталовата сметка е малка.
Финансовата сметка записва транзакциите във финансовите активи и пасиви
между резиденти и нерезиденти. Най-общо казано финансовата сметка се кредитира,
когато има увеличаване на нетните пасиви на резидентите спрямо нерезидентите и
се дебитира, когато има намаляване на нетните пасиви на резидентите спрямо
нерезидентите. За да стане по-ясно, финансовата сметка се кредитира, когато или
(1а) резидент издаде или продаде финансов актив на нерезидент, или (1б)
резидент тегли от спестяванията си, за да направи плащане към нерезидент. И в
двата случая има трансфериране на собственост на финансови активи от резиденти
към нерезиденти и увеличаване на нетните пасиви на резидента спрямо нерезидента
(или, което е равнозначно на намаляване на нетните вземания на резидентите към
нерезидентите). Обратното, финансовата сметка се дебитира, когато или (2а)
резидент закупи финансов актив от нерезидент или (2б) резидент натрупа
спестявания в резултат на плащане, получено от нерезидент. И в двата от тези случая
има трансфер на собственост на финансови активи от нерезиденти към резиденти и
намаляване на нетните пасиви на резидентите спрямо нерезидентите (или,
съответно, увеличаване на нетните вземания на резидентите спрямо
нерезидентите).
Във финансовата сметка финансовите активи/пасиви включват
акции, облигации, други ценни книжа, заеми и търговски кредити. Транзакциите в
тези активи са групирани в пет категории. Четири от тези категории се отнасят
до чуждестранните инвестиции. За да избегнем недоразумение, понятието
“инвестиции” тук се използва в счетоводен, а не в икономически смисъл. Повечето
от това, което се брои за чуждестранни инвестиции би се считало за форми на
спестяване в друг икономически контекст (като например при измерването на
брутният вътрешен продукт), тъй като повечето от тях не водят до продуктивни
инвестиции в материални активи или натрупани стоки. Четирите категории
чуждестранни инвестиции са директни, портфейлни, финансови деривати и други
инвестиции. Директните инвестиции
предполагат придобиване на участие в предприятие в друга държава с намерение да се упражнява значително влияние върху управлението му (това означава
собственост на десет или повече процента от обикновените акции или правото на
глас). Портфейлните инвестициите
се отнасят до прехвърляне на дялове и ценни книжа до степен, която не
представлява пряка инвестиция. Финансовите
деривативи включват обмяна на валута, обмяна на лихвени стойности и
вторични ценни книжа. Други инвестиции
покрива транзакциите, свързани с търговския кредит, заем, притежанието
на валута и депозити. Петата категория във финансовата сметка се отнася до
транзакции, които предизвикват промяна в резервните
активи на паричната институция (т.е. централната банка или централната
банкова система). Резервните активи са активи в чужда валута, контролирани от
централната банка, включително депозити и други финансови активи в чужда
валута, както и права за специално теглене, резервни позиции на Международния
валутен фонд и злато. Изключвайки златото, резервните активи са вземания към
нерезиденти (резервната позиция е вземане към Международния валутен фонд).
Сумата от вписвания в тези пет категории дава баланса на финансовата сметка.
Както вече отбелязахме, по принцип сумата от балансите на
текущата, капиталовата и фианнсовата сметка е нула. На практика обаче
съществува грешка, произтичаща от погршно измерване или прпопуск за измерване.
Записва се като нетни грешки и пропуски.
За нашите нужди можем да се фокусираме на теоритичната
гледна точка, че трите сметки се балансират. За по-просто можем също да
обединим нетекущите сметки в капиталова и
финансова сметка.
Тогава по принцип имаме:
Баланс на Текуща сметка + Баланс на Капиталова и
Финансова сметка = 0
Това е счетоводна идентичност, което означава, че е вярна
по дефиниция.
Въздействия на транзакциите
в текущата сметка върху капиталовата и финансовата сметка
Слествие от счетоводната идентичност е, че всяко плащане,
засягащо текущата сметка, ще има огледални последици за консолидираната
капиталова и финансова сметка.
Нека разгледаме като пример какво се случва с платежния баланс на Обединеното кралство,
когато британска фирма получи плащане от американска фирма или в замяна за
износ, или като първичен или вторичен доход. Това е кредит по текущата сметка
на Обединеното кралство и трябва да има огледален ефект (трябва да доведе до
дебит) в консолидираната капиталова и финансова сметка (по-конкретно
първоначалният дебит ще бъде във финансовата сметка). Съществуват многобройни
начини, по които сценарият може да се изиграе, но всички те имат едни и същи
основни последици. Можем да различим първоначалното въздействие върху
капиталовата и финансовата сметка от последващите решения за портфейла.
Съсредоточавайки се върху първоначалното въздействие
най-напред, плащането може да е в щатски долари или в лири стерлинги, в
зависимост от договореностите между двете фирми. Ако американската фирма плаща
в щатски долари, средствата ще бъдат кредитирани в деноминирана в щатски долари
банкова сметка на британската фирма. Това е иск на британски резидент към
американска банка, което води до дебитиране на финансовата сметка на
Обединеното кралство. Ако вместо това американската фирма извърши плащането си
в £, това може да стане чрез: а) закупуване на лири стерлинги от местно лице от
Обединеното кралство; или б) заемане на лири стерлинги от резидент на
Обединеното кралство; или в) теглене от външни спестявания, деноминирани в £ (независимо дали тези външни спестявания са спестяванията на
фирмата или тези на външен доставчик на лири стерлинги на валутния пазар). Ако
както в буква а), местно лице от Обединеното кралство доставя лири стерлинги в
замяна на щатски долари, американските долари, които са кредитирани по банковата
сметка на резидента, са вземане към американска банка и се отчитат като дебит
по финансовата сметка на Обединеното кралство. Ако както е посочено в буква б),
местно лице от Обединеното кралство заеме британски паунди на щатска фирма,
заемът е вземане към американската фирма и отново дебит по финансовата сметка
на Обединеното кралство. Ако както е в буква в), американската фирма получи
лири стерлинги от чуждестранно лице, ще има спад на чуждестранните спестявания,
деноминирани в лири стерлинги. Това е намаление на пасивите на резиденти в
Обединеното кралство спрямо нерезиденти, което също е дебит по финансовата
сметка на Обединеното кралство.
Току-що описахме някои възможни първоначални въздействия.
Съставът на активите и пасивите, притежавани от жителите на Обединеното
кралство, може да се промени след това. По принцип гражданин на Обединеното
кралство, който получава плащане в щатски долари, има различни възможности.
Фондовете могат просто да бъдат оставени в банкова сметка, деноминирана в
щатски долари. Или средствата могат да бъдат използвани за закупуване на
финансови активи, деноминирани в щатски долари, които ще бъдат форма на
чуждестранни инвестиции. Или британецът, който държи американските долари, може
да ги размени за лири стерлинги, може би с банка, в който случай банката ще се
изправи пред същите възможности. Или пък банката може впоследствие да обмени
американските долари за лири стерлинги в банката на Англия (централната банка
на Обединеното кралство). Това би увеличило "резервните активи",
притежавани от Банката на Англия. Английската централна банка може да остави
тези средства в резервната си сметка в централната банкова система на САЩ (Фед)
или да пренасочи средствата към американска сметка за държавни облигации, която
е също във Фед.
Тези промени в състава
на активите, деноминирани в щатски долари и притежавани от резиденти в
Обединеното кралство, не влияят пряко на баланса на консолидираната капиталова
и финансова сметка, защото тези външни транзакции включват както кредит, така и
компенсационен дебит в рамките на сметката. Например, когато централната банка
на Англия прехвърли
доларови фондове от резервните си баланси към американски
ценни книжа, това води до дебит на резервната сметка на центарлната банна на
Англия във Федералния резерв (кредит във финансовата сметка на Обединеното
кралство) и кредит към нейната сметка за американски ценни книжа при Фед (дебит
във финансовата сметка на Обединеното кралство). С течение на времето обаче
съставът на чуждестранните активи, притежавани от жители на Обединеното кралство,
може да засегне баланса на капиталовата и финансовата сметка. Изборът на
портфейл влияе на бъдещия доход,
идващ от лихви и дивиденти, което
ще се отрази върху текущата сметка (по-специално върху баланса на първичния
доход), с огледални въздействия върху консолидираната капиталова и финансова
сметка.
По-близък поглед на вноса
Често в публичния дебат се изразяват опасения относно
последиците от дефицитите по текущата сметка. Съществува разбирането например,
че поради постоянния си дефицит по текущата сметка САЩ е зависим от Китай. От
гледна точка на Модерната монетарна теория (ММТ), тези опасения са неправилно
поставени.
За да разгледаме проблема по-детайлно, би било от полза, ако вземем един конкретен пример с внос. По-конкретно можем да
разгледаме случая, където една американска компания внася продукция,
произведена в Китай. Да речем, че, изразено в юани, цената на единица продукт е
1000 юана, и че 100 единици от този продукт ще бъдат внесени. Сделката ще
включва плащане равностойно на 100 000 юана. Възможно е китайската компания да
иска да й бъде платено в американскои долари. Но е възможно също тя да поиска
да й бъде платено в юани. Ще разгледаме и двата варианта.
Плащане в долари. Ако плащането ще се извършва в долари, трябва да знаем
обменния курс, по който двете валути се търгуват. В момента обменният курс е ¥
1 = $ 0.15. (В момента китайското правителство фиксира обменния курс на това
ниво.) Така че американската компания ще трябва да плати 15 000 долара, за да
се осъществи сделката. По този начин американската компания ще завърши със 100
единици от продукта. Това е истинската полза за американската компания, която
идва с финансова цена от $15 000. В замяна китайската компания заменя 100
единици от своя продукт (реална цена за китайската компания) за финансовата
полза от 15 000 долара.
За да може на китайската компания да й бъде платено в
щатски долари, тя трябва да има сметка, деноминирана в щатски долари. При
плащането за вноса банковата сметка на американския вносител ще бъде дебитирана
и банковата сметка на китайския износител ще бъде кредитирана. Освен ако
китайският износител няма сметка в същата търговска банка като американската
компания, 15 000 щ.д. ще бъдат дебитирани от резервната сметка на търговската
банка на американската компания във Фед. Същата сума от 15 000 щ.д. ще бъде
кредитирана в резервната сметка във Фед на банката на китайската компания. Нищо
от това не променя нетната позиция на Фед (или на американското правителство),
тъй като няма нетна промяна в резервните баланси, държани във Фед, и поради това няма
промяна в общите пасиви на Федералния резерв.
По отношение на платежния баланс вносът на САЩ в размер
на 15 000 долара е дебит по текущата сметка, тъй като включва плащане към
нерезидент. Това е съпроводено с кредит от 15 000 долара в консолидираната
капиталова и финансова сметка, тъй като китайската компания вече има депозит в
щатски долари, което е финансов иск към банковата система на САЩ. Китайската
компания трябва да вземе решение по портфейла за това къде да постави $ 15 000.
Ако остави средствата в банковата си сметка, това се посреща с резервни баланси
на същата стойност, които са пасив на Фед. Ако китайският износител реши да държи
част от средствата под формата на американска валута (банкноти и монети), това
отново е пасив на консолидираното американско правителство. Китайската компания
може да обмени американските долари за юани в банка, а банката обменя
американските долари за юани в Китайската народна банка (китайската централна
банка). Ако е така, резервната сметка на Народната банка на Китай във Фед ще
бъде кредитирана. Ако Китайската народна банка предпочита американските
съкровищни бонове, Федералният резерв ще дебитира резервната сметка и ще
кредитира сметката й за американски държавни облигации. Това е просто замяна на
един вид пасив на Фед с друг. Както и преди, нетната позиция на Фед остава
непроменена.
Всичко това е с допускането, че китайският износител иска
да му бъде платено в щатски долари. Също така можем да видим, че няма никакви
съществени промени в случая когато китайският износител иска да му бъде платено
в юани.
Плащане в юани. За да може американският вносител да плати с юани, или
трябва да изтегли спестявания, деноминирани в юани, или да купи юани с щатски
долари на валутния пазар. Ако американският вносител се възползва от
спестяванията на резиденти, деноминирани в юани, за да плати за внос (чрез
покупка на валутния пазар или чрез банкова сметка), това се отчита като кредит
във Финансовата сметка на САЩ. Ако юаните са получени от чуждестранно лице
(нерезидент) на валутния пазар, в крайна сметка чужденецът ще притежава
американски долари, използвани за покупката на юаните му, и това също се записва
като кредит във Финансовата сметка на САЩ. Получателят на щатските долари може
да ги държи като банкноти, да ги остави в банкова сметка или да закупи
финансови активи, деноминирани в щатски долари. Независимо дали щатските долари
се държани във вид на банкноти, резерви или финансови активи, прякото
въздействие върху пасивите на Фед ще бъде същото.
Частният дълг може да бъде
проблематичен, но той не е пряка отговорност на данъкоплатците
Ако възникне някакъв американски дълг при организирането
на търговията, той всъщност ще бъде частен дълг на американския износител (и
може би на дилъра на валутния пазар). Това не е дълг на данъкоплатците.
Например, за да купи внасяните стоки, американската фирма може да веме заем.
Много вероятно е заемът да бъде от американска банка. Ако е така, всеки дълг,
използван за финансиране на покупката на вноса, няма да бъде чуждестранен, а
вътрешен. Американската фирма ще дължи на американска банка, точно както би
дължала на американска банка, ако е взела заем за закупуване на произведена в
страната стока. Ако вместо това американската фирма вземе заем от чужбина за
закупуване на внасяните стоки, тя ще има дълг към чуждестранен кредитор, а не
към американска банка. Но във всеки от случаите дългът е частен. Това не е
сума, дължима от данъкоплатците.
От гледната точка на американската фирма, независимо дали
дългът й е вътрешен или чуждестранен, той все още е дълг, който трябва да бъде платен
обратно. Дългът, подобно на всеки частен дълг, може да стане проблематичен,
защото, за разлика от емитента на националната валута, потребителите на валута
са финансово ограничени. Ако в допълнение фирмата се е изложила на риск от
обменния курс, заемайки в чуждестранна валута, това допълнително ще усложни
нещата за фирмата, но отново няма пряко отражение върху данъкоплатците и със
сигурност не е сума, дължима от данъкоплатците.
Вярно е, че Федералният резерв плаща лихви на
притежателите на американски облигации. Следователно всяка американска държавна
облигация, държана от китайците, ще дава лихва. Но, по отношение на данъчната
тежест в САЩ, това не е по-различно, отколкото ако държавните облигации бяха държани
от американски граждани. Дължимите американски долари и издадени държавни ценни
книжа са просто натрупаната разлика между размера на доларите, които
американското правителство е създало чрез разходите си и сумата, която е
унищожило чрез изтеглените данъци. Когато правителствените разходи надвишават
данъците, получените щатски долари ще се държат като валута, резервни баланси
или издадени държавни облигации.
Нивото на нетните разходи на правителството може потенциално да се отрази
на бъдещите данъци, ако лихвените плащания по американските съкровищни
бонове, които са доходи за получателите, ги накарат някога да прекалят с
прекомерни разходи. Това е случаят, независимо дали източникът на прекомерните
разходи е вътрешен или външен. Тази опасност се свежда до минимум, ако
Федералният резерв създаде условия на финансовите пазари, така че лихвеният
процент на държавните ценни книжа (и следователно на приходите от лихви) да
остане нисък. Например в периода след финансовата криза от 2008 г. държавните
дефицити бяха придружени от ниски лихвени проценти като въпрос на политика. Тъй
като капацитетът на Федералния резерв за създаване на резерви е безкраен, няма
ограничение за неговата способност да поддържа финансови условия,
благоприятстващи ниския лихвен процент за американските държавни облигации.
От гледна точка на ММТ дефицитът на правителството на САЩ е резултат
от желанието на неправителствения
сектор (домашен частен и останалия свят) нетно да спестява (поддържа финансов
излишък, изразходва по-малко, отколкото получава) в щатски долари. Ако
неправителственият сектор нямаше желание да поддържа финансов излишък в щатски
долари, правителството нямаше да може да харчи повече долари в икономиката,
отколкото изважда с данъците. Ако поради някаква причина неправителственият
сектор реши да спестява по-малко
от американските си долари, това едновременно би било решение да харчи повече
за американски стоки и услуги. Американският държавен дефицит би се свил
автоматично, тъй като данъците (за дадена данъчна ставка) нарастват ендогенно с
дохода. Ако китайците по-специално решеха, че не искат да печелят американски
долари, за да ги спестяват, или за да внасят от САЩ, те биха спрели да изнасят
за САЩ, а текущата сметка на САЩ (или поне търговският баланс на САЩ с Китай)
би се придвижил към или в излишък. По същия начин, ако китайците решеха, че по-соро биха похарчили доларите, които печелят, отколкото да ги спестяват,
износът на САЩ би се увеличил, текущата сметка на САЩ би се придвижила към
излишък, а американският държавен дефицит би се свил.
Доколкото всичко това би имало някакво значение, то би се дължало заради последиците отнсоно инфлацията, а не на заради предполагаемата дългова тежест върху данъкоплатците. Всички
разходи могат потенциално до доведат до инфлация, независимо дали са държавни
или частни, домашни или чуждестранни.. Китайските разходи за американски стоки
и услуги не се различават в това отношение от всички други разходи.
Междувременно начинът за ограничаване на риска от инфлация, свързан с държавния
дефицит, е да се поддържат ниски лихвени проценти по американските държавни облигации (или, още по-добре, да се спре издаването на държавни облигации и резервите просто да се оставят да се натрупват при нулев лихвен процент). Като основно
правило, стига темпът на нарастване на номиналния доход (БВП, измерен по текущи
цени) да надхвърля номиналния лихвен процент на държавните ценни книжа,
текущите държавни дефицити са в съответствие с ниските и стабилни темпове на
инфлация.
Източник: heteconomist.com
Превод от английски: Райчо
Марков
Няма коментари:
Публикуване на коментар