неделя, 28 август 2016 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 10 – ПАРИЧНО СЪЗДАВАНЕ ОТ БАНКИТЕ (от Eric Tymoigne)

Последните три части обясниха как банковите операции са ограничени от печалбата и регулаторните притеснения и как банките оперират, за да се опитат да заобиколят тези огранчения. Сега е време да навлезем в по-големи подробности в това, как банките предоставят кредитни и разплащателни услуги на останалата част от икономиката.

Парично създаване от банките: Кредитни и разплащателни услуги


Банка А току-що е създадена и е отворена за бизнес. Балансовият й лист изглежда така:

Банка А: Активи: сграда: $200 / Пасиви: Нетно богатство (капитал): $200





Сега идва домакинство №1, което иска да купи къща на стойност $100 от домакинство №2. №1 сяда с банкера (служителя на банката по кредитите), който задава няколко въпроса относно годишния доход, налични активи, парични баланси, частта от цената на къщата, която №1 желае да плати предварително с пари в брой и др. Банкерът също изисква и документи, които потвърждават отговорите на №1.

Банкерът също показва на №1 какви финансови възможноси са на разположение, т.е. банкерът показва на №1 какъв вид ипотечен запис на заповед домакинство №1 трябва да издаде за приемане от банка А. Фигура 1 е взета от действителен сайт.

- За 100% финансиране (без никакво предварително плащане на част от цената от домакинството) банката е готова да предостави кредит до $330 000 и ще приеме единствено 30 годишен ипотечен запис на заповед при 5,125% фиксирана лихва. Банката няма да приеме 20 годишен ипотечен запис на заповед или 3.875% лихва при 100% финансиране;

- За финансиране до 97% (т.е. домакинството предоставя първоначално плащане от поне 3% от цената на къщата), видовете ипотечни записи на заповед, които домакинството може да издаде на банката се увеличават. Банката е готова да приеме 30 годишен ипотечен запис на заповед при 3.875% фиксирана лихва, или 15 годишен ипотечен запис на заповед при 3.125% фиксирана лихва. Максималната номинална сума на записа на заповед, който банката ще приеме, е до $417 000, ако домакинството предплати 20% от цената.

№1 избира една от възможностите и попълва молба за кредит, която е прикачена към всички останали документи, доставени от №1. Молбата за кредит след това е изпратена в кредитния отдел за допълнителен анализ (проверка на трите "С") и се одобрява или не.


Фиг. 1: Пример на видове ипотечен запис на заповед, който банката ще приеме



Всичко това наподобява издаването на облигации от корпорациите, освен че за ипотечните записи на заповеди няма активен пазар, на който те да могат да се търгуват. В случая с облигациите, корпорацията може да издаде облигация с условия, които са различни от това, което пазарните участници искат. В този случай облигацията ще се търгува на по-ниска или по-висока от номиналната й цена. Ако “Форд” е издал 10 годишна корпоративна облигация с купон 5% (носеща лихва 5% годишно), но текущият пазар изкарва 6% (т.е. пазарните участници искат 6% ставка на възвръщаемост), участниците на пазара ще купят облигацията от “Форд” единствено на по-евтина от номинала й цена. За по-просто – нека допуснем, че облигацията има номинална стойност от $1000 и 5% ставка на купона (всяка година облигацията плаща $50 лихвен доход), тогава, за да получи 6% доходност, някой би трябвало да плати $833 (50 / 833 = 6%); 17% дискаунт от номиналната цена.

За съжаление на №1, активен пазар за ипотечни записи на заповеди не съществува, така че ако №1 не издаде ипотечен запис на заповед с изискваните от А условия, записът му на заповед ще се търгува със 100% дискаунт (ще струва $0). А няма да я купи (№1 винаги може да провери какво друга банка би предложила). Това е недостатъкът на нетъргуемите записи на заповеди в сравнение с ценните книжа – издателят им е напълно зависим от изискванията на потенциалните купувачи относно характеристиките на записа на заповед (лихва, срок на падеж и т.н.)

Фигура 2 показва как изглежда ипотечния запис на заповед. Той е правен документ, който формализира поетото от домакинството обещание към банката. Домакинството е издало 30 годишен напълно амортизируем, ипотчен запис на заповед със 7.5% фиксирана лихва към банка на име “Shelter Mortgage Co.”, което означава, че в рамките на 30 години домакинството обещава да плаща годишна лихва, представляваща 7.5% от дължимата стойност на записа на заповед и да изплаща част от главницата всеки месец. Всичко това се свежда до месечно плащане на $1896.27. Ипотечният запис на заповед е съпроводен от ипотчен акт (и много други документи). Ипотечният акт е официален документ, който установява правото на банката да изземе къщата, ако домакинството не изпълнява условията на ипотечния запис на заповед.

Фиг. 2: Ипотечен запис на заповед



Връщайки се обратно на нашето домакинство №1, което иска да купи къща за $100, да предположим, че банка А се съгласи да придобие от №1 30 годишен ипотечен запис на заповед при 5% лихва с номинална стойност $100. Как А плаща за него? Банка А издава на №1 свой собствен запис на заповед, наречен “банкова сметка”.


Балансов лист на банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва, издаден от №1 на стойност $100 и Сграда за $200; Пасиви и Нетнат стойност: Банкова сметка за $100 и Нетно богатство (капитал) $200



Или изразено чрез Т-сметка, имаме следната първа стъпка:


Т-сметка на банка А: Промяна в Активите: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва от №1 +$100 ; Промяна в Пасивите и нетното богатство: Банкова сметка на №1 + $100



№1 след това плаща на №2, нека предположим за момента, че №2 си отваря сметка в банка А (по-долу ще видим какво се случва, когато №2 има сметка в различна банка):

Балансов лист на банка А: Активи - 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: $100, Сграда за $200; Пасиви и нетно богатство (капитал) - Банкова сметка на №1 за $0, Банкова сметка на №2 за $100, Нетно богатство от $200



Или изразено чрез Т-сметка, имаме следното, когато възнникне плащането:


Т-сметка на банка А: Промяната е само в частта на пасивите - Банкова сметка на №1: -$100, Банкова сметка на №2: +$100


Т-сметка на домакинство №1: Промяна в Активите: Къща +$100, Банкова сметка в банка А: -$100


Т-сметка на домакинство №2: Промяна в Актвите: Къща -$100, Банкова сметка в банка А +$100



Докато горното показва логиката на това, че когато банка предоставя кредитни услуги, банката предоставя също разплащателни услуги, това практически означава, че счетоводството е по-просто, защото А прави плащането в полза на №1, тя не позволява на №1 никакъв достъп до фондовете. Вместо това, А директно кредитира сметката на №2, така че първата стъпка в действителност е:


Т-сметка на банка А: Промяна в Активите - 30 годишен ипотечен запис на заповес с 5% лихва на №1: +$100; Промяна в Пасивите и нетното богатство: Банкова сметка на №2: +$100



И най-накрая балансовият лист е (№1 не е нужно да има банкова сметка, за да може да се направи плащането, А просто кредитира сметката на №2, написвайки в компютъра “100”).


Балансов лист на банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: $100 и Сграда: $200; Пасиви и нетна стойност (капитал): Банкова сметка на №2: $100 и Нетна стоийност: $200



Записът на заповед на банката, наречен “банкова сметка” е вид монетарен инструмент, както е обяснено в част 15.

Какво можем да научим от горния пример?

1. Банката не отдава на заем нещо, което тя има: когато предоставя кредитни услуги, банката разменя записи на заповеди с клиентите си.

Счетоводството от предишната секция обикновено е наричано “банково заемоотдаване”, т.е. казва се, че А дава на заем $100 на №1. Както е отбелязано в част 2, когато изучавахме банкирането на централната банка, “заемането” означава временно предоставяне на актив, “заемам ти химикалката си за една минута.” Ясно е, че НЕ това се случва. Банковият бизнес не е позволяването на клиентите на временно ползване на активите на банките: това е бизнесът на борците-лихвари. Банката не дава на заем нещо, което притежава. Даването на заем би означавало това:


Т-сметка на Банка А: Промяна в Активите: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: +$100, Резерви: -$100



Домакинство №1 е взело на заем пари в брой от банка. Но това, което се случва е:

Т-сметка на Банка А: промяна в Активите: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: +$100; Промяна в Пасивите и Нетното богатство: Банкова сметка на №1: +$100



Някой може да попита: Все пак няма ли косвено отдаване на заем на резерви? След като банковата сметка на №1 е кредитирана, №1 може да изтегли резерви и да направи кешово плащане към №2. №1 тогава би трябвало да даде обратно резерви на А. Отговорът е не, поради две причини:

- Току-що видяхме на практика как банката прави плащане от името на №1. Това плащане не води непременно до някакво източване на резерви (по-горе то не го направи).

- Както е показано по-долу, №1 не трябва да даде резерви обратно на А, за да изплати дълга си и в релаността №1 рядко, ако изобщо, го прави.

Така че, не само че №1 не заема резерви от А, но и №1 не дава обратно резерви на А. Заемане на резерви между А и №1 не се осъществява нито директно, нито индиректно. Това, което една банка прави, е да разменя записиси на заповеди с  икономическите единици и да прави плащания от тяхно име. Резервите могат да влязат в картината в момента на предоставянето на разплащателните услуги, но никога в момента на предоставяне на кредитните услуги.

2. Банката не се нуждае от никакви резерви, за да предоставя кредитните си услуги.

Докато може да се нуждае от резерви, за да предостави разплащателни услуги (трансферирайки фондове към №2), А не се нуждае от никакви резерви, за да предостави кредитните си услуги на №1. Всичко, което тя прави с домакинство №1, е да размени записи на заповеди:

- Домакинството прави следното обещание: плаща 5% лихва върху стойността на дължимата ипотека в продължение на 30 години и изплаща част от главницата всеки месец.

- Банката прави следните обещания:

* Да конвертира банкови сметки в банкноти на Федералния резерв (централната банка) по искане на притежателите на банкови сметки;

* Да приема собствените си записи на заповеди, когато №1 обслужва ипотечния си дълг.

Всичко това са записи на заповеди и никой от издателите не трябва да има нещото, което е необходимо за изпълняването на обещанието в момента, когато издават записите си на заповед. Това е смисълът на финансите; те се отнасят за “банкиране на бъдещето”.

Мислете за пицария, която издава купони за безплатна пица. Тя не е нужно предварително да разполага с пиците, преди да разпространи купоните. Тя ще направи пици, само ако клиенти с купони дойдат, за да си поискат безплатната пица. Конвертирането на купоните в пица е скъпо за пицарията и оказва ефект върху печалбите й, но издаването на купоните не е ограничено от моментната наличност на готови пици. Пицарията само прави обещание, всеки може да направи всякакво обещание. Трудната част е, първо, да убедиш някого в искренността на това обещание и, второ, да изпълниш обещанието, след като венъж е прието от някого.

По същия начин една банка не е нужно да има банкнотите на Фед в брой сега, за да е в състояние да издава банкови сметки, които обещават банкнотите на Федералния резерв при поискване. Банката ще се нуждае от резерви, единствено ако притежателите на сметки изискват кеш или правят плащания към някой, който има сметка в друга банка. Фед ще предостави резерви при поискване, т.е. според желанието на банките, така че банките никога не са притеснени, че може да не се снабдят с резерви. Резервите никога не могат да свършат. Това, от което банките трябва да се притесняват, е цената на сдобиването с резерви. В нормални времена тази цена е предвидима и относително стабилна, но експериментът на Фолкър показва, че централната банка може да направи резервите прекалено скъпи.

3. Банката не използва “парите на другите”: тя не е финансов посредник между спестители и инвеститори.

Това е продължение на първата и втора точки. Разбирането за банкирането, от което вероятно идва думата “заемане”, е, че банките са посредници между спестители и инвеститори. Някои хора депозират кеш, а след това банките отдават на заем кеш. Кристално ясно е, че една банка не отдава на заем фондове, които някой е депозирал (в нашия пример никой не депозира нищо). И още по-грешно нарушение – една банка никога не използва банковите сметки на другите, за да отпуска кредити. Да допуснем, че дойде домакинство №3 при банка А за да получи кредит от $100, А никога не прави това:

Т-сметка на А: Промяна в Пасивите и Нетната стойност: Банкова сметка на №2: -$100, Банова сметка на №3: +$100



Тя не взема фондовете на №2, за да ги даде на №3. Тази Т-сметка би изразила плащане от №2 към №3, а не отпускане на кредит от банка А. Отпускането на кредит е точно това, което кредитът означава – кредитиране на сметка. Кредитирането се прави чрез написването на число с компютърната клавиатура. След като веднъж това число е вкарано, банката е задължена към собственика на сметката поради двете причини, представени по-горе.

Банките не чакат да дойдат депозити преди да извършат кредитни услуги. Да кажем, че домакинство №3 дойде, за да си открие сметка като депозира банкнотите на Федералния резерва на стойност $50. Случва се следното:


Т-сметка на А: Промяна в Активите: Резерви +$50; Промяна в пасивите: Банкова сметка на №3 +$50



Този депозит не повишава възможността за предоставяне на кредитни услуги, защото А не е в бизнеса на отдаването на заем на резерви на небанкови икономически единици. Способността на банката да придобива небанкови записи на заповеди не зависи от сумата на резерви на балансовия й лист, защото банката плаща за тях, издавайки собствените си записи на заповеди.

Съществува един случай, при който една банка се нуждае от резерви, за да придобие запис на заповед: ако банката купи записа на заповед от институция, притежаваща сметка при Федералния резерв. Например:

- Ако банката участва в търг за държавни облигации, Финансовото министерство приема единствено резерви като плащане. В миналото Финансовото министерство позволяваше на банките да плащат за държавните облигации чрез кредитиране на сметките на министерството за данъци и заеми (TT&Ls) – (друг метод за парично управление, използван за целите на монетарната политика), но то вече не се прави от 1989 г. насам.

- Ако банката купи записи на заповеди от друга банка.

В първия случай, балансовият лист се променя, както следва (да кажем банка купи държавни облигации на стойност $10 от Финансовото министерство)

Т-сметка на Банка А: Промяна в Активите: Резерви -$10, Държавни облигации +$10



А на балансовия лист на Фед се случва следното:


Т-сметка на Фед: Промяна в Пасивите: Резерви -$10, Сметка на Финансовото министерство при Фед +$10



А на листа на Финансовото министерство:


Т-сметка на Финансовото министерство: Промяна в Активите: Сметка на Министерството при Фед +$10; Промяна в Пасивите на Фин. министерство: Държавни облигации +$10



Фед винаги гарантира, че банките ще имат достатъчно резерви, за да направят нужните за търга плащания, предлагането на банкнотите на Фед от спестителите не е от значение за успеха на търговете на държавни облигации.

4. За записите на заповед на банката съществува голямо търсене

Защо №1 подписа договор с А? Защото никой друг не би приел записа на заповед на №1, а голям брой икономически единици приемат записа на заповед на А (ако някой не го прави, А предлага конвертиране в кеш, който повечето хора приемат за плащане). Част 15 обяснява защо монетарните инструменти на банките са широко приемани.

Ако №2 бе желала да приеме записа на заповед на №1, тогава нито едно от предишните споразумения не би било необходимо. Проблемът със записа на заповед на №1 е двустранен:

- Има кредитен риск: домакинство №2 не е сигурно, че ще получи дължимата лихва, И че ще е в състояние да прави плащанаия към домакинство №1, давайки му неговата (на №1) записис на заповед. Ако домакинство №2 знаеше, че ще стане силно задлъжняло (в нашия пример $100 е много) към №1 в бъдеще, тогава, приемайки, че №1 е кредитоспособно, №2 може да пожелае да приеме записа на заповед на №1 за плащане на къщата. По-късно $2 би могло да ползва записа на заповед на №1 за изплащане на дългове към №1.

- Има ликвиден риск: записът на заповед е дължим едва след 30 години, така че №1 не е длъжно да го приеме обратно преди това време (въпреки че то би могло, защото ипотечните записи на заповеди обикновено разрешават ускорено изплащане на главницата). Междувременно №2 е заклещено с този запис на заповед, който никой друг няма да приеме.

Записът на заповед на банка А е дължим по всяко време, когато приносителят й пожелае (конвертиране в кеш при поискване и той може да се използва за плащане към банката по всяко време), а кредитоспособността на една банка е голяма. Това е така, още повече че правителството гарантира, че записът на заповед на А винаги може да бъде конвертиран в банкнотите на Федералния резерв на стойност едно към едно, и че номиналната стойност на записа на заповед на А няма да спадне, ако А банкрутира. Всичко това освобождава записа на заповед на А от кредитен риск и той е напълно ликвиден.

Как една банка прави печалба? Монетарно унищожаване

Банките са дилъри на записи на заповеди: банките взимат небанкови, нефедерални записи на заповеди и в замяна дават своя собствен запис на заповед. Банките правят печалба като взимат обратно собствените си записи на заповеди. В началото на втория месец №1 започва да изпълнява обещанието си, направено към А чрез обслужването на ипотечния запис на заповед. Месечната дължима главница е 27 цента ($100/(30*12), ако приемем линейно изплащане на главницата), а първото лихвено плащане е 41 цента (годишната лихва е 5%, така че месечно ставката е 0.407% = (1.05)1/12 – 1), което прави общото обслужване на дълга за първия месец $0.68. Как №1 плаща това?

Има два начина, по които тази сума може да се плати. Единият е чрез даването на $0.68 в кеш на банката. Друго, по-разпространено решение е да се следва обещанието, вградено в записа на заповед на банката: Банка А обеща да взима обратно собствените си записи на заповеди като средство за изплащане на дългове, дължими към Банка А.  Следователно, другото средство за плащане на ипотечния дълг е да се дебитира $0.68 от сметката на №1. Нека допуснем, че №1 има сметка при А, която сметка първо трябва да бъде кредитирана:


Балансов лист на банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: $100, Сграда $200; Пасиви и нетно богатство (капитал): Банкова сметка на №1: $0, Банкова сметка на №2: $100, Нетно богатство: $200



Как домакинство №1 може да получи фондове, които да се кредитират в сметката му?

- Случай 1: №1 получава плащане от $1 от федералното правителство или чрез продажбата на нещо на правителството или като трансферно плащане (например държавната пенсия). Балансовият лист на банката би изглеждал така (част 6 показва, че транзакциите с федералното правителство водят до кредитирането или дебитирането на резерви).

Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: $100, Резерви: $1, Сграда $200; Пасиви и нетна стойност (капитал): Банкова сметка на №1: $1, Банкова сметка на №2: $100, Нетна стойност: $200



- Случай 2: №1 работи за частна фирма α, произвеждаща джаджи. Фирмата α е тъкмо създадена. Все още не е продала нищо, но трябва да купи суровини и да плати на №1 (единствения работник), за да може да произведе джаджите. За да стори това, α е поискала оперативна кредитна линия за $10 от А (оперативната кредитна линия е перо, което е извън балансовия лист, освен ако не е използвана). Когато α плати на №1, се случва следното:


Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: $100, Кредитна линия, платима на α: $1, Сграда: $200; Пасиви и нетна стойност: Банкова сметка на №1: $1, Банкова сметка на №2: $100, Нетна стойност: $200



Фирмата α е влязла в дълг от $1, за да може да плати месечната заплата на домакинство №1. Забележете колко сходен е случай 2 с първата секция: бизнес получава кредит, банките правят плащане, бизнесът не се докосва до никакви фондове.

- Случай 3: №1 получава $1 от №2. Защо? Ще ви оставя вие да решите.

Някой може да забележи, че всяко плащане, направено към №1, което не идва от правителството (или от институция, притежаваща резервна сметка при Фед) (случай 1), или от фондове, които са създадени от №1, влизайки в дълг (случай 3), изисква някой друг, различен от №1, да влезе в дълг към банка (случай 2). В противен случай, №1 не може да получи достъп до разплащателните услуги, предлагани от А.

Нека предположим, че е станал случай 2, така че сега №1 има достатъчно фондове, за да плати на А първото месечно обслужване на ипотеката от $0.68. Как се записва това? Става по точно същата процедура, по която банките обслужват дълг с плащания към централната банка.


Балансов лист на Банка А: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: $99.73, Кредитна линия, платима към α: $1, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №1: $0.32, Банкова сметка на №2: $100, Нетна стойност: $200.41



Или записано чрез Т-сметка:

Т-сметка на Банка А: промяна в Активите: 30 годишен ипотечен запис на заповед с 5% лихва на №1: -$0.27; Пасиви и Нетна стоийност: Банкова сметка на №1: -$0.68, Нетна стойност: +$0.41



Отново, както в случая с централната банка, банките не печелят никакъв кешов поток от транзакцията. Печалбата й не увеличава сумата на резервите в частта на активите й. Това, което печалбата прави, е да увеличи нетната стойност (капитала) на банката. Както бе отбелязано в първата част, печалбата е просто допълнение към нетното богатство (капитала), паричното нарастване, което печалбата представлява, не може да се изрази в някакво увеличаване на кешовия поток. Това, което обслужването на дълга към банката прави, е да унищожи банкови монетарни инструменти.

Докато за А няма увеличение на кешовия поток, печалбата е изключително важна за жизнеността на бизнеса й. Наистина банката е длъжна да посреща изискванията за капиталова адекватност, а постигането на печалба подобрява нетното богатство (капитала). Освен това, капиталът е изключително важен, за да позволява на банката по-нататъшно развитие на кредитните й услуги, защото сега тя може да създава повече записи на заповеди, при положение че има повече капитал, който да защитава кредиторите й.

Нека разгледаме как капиталовата позиция на А се разви с течение на времето (за по-просто, калкулирано е непретегленото капиталово съотношение):



1. След като банката отвори врати за първи път:

Балансов лист на Банка А: Активи: $200; Пасиви и Нетно богатство (капитал): $200



Капиталово съотношение – нетна стойност / активи = $200 / $200 = 100%


2. След като предостави кредит на №1:

Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $100, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №2: $100, Нетна стойност: $200


Капиталово съотношение = $200 / $300 = 66.7%

3. След като предостави кредит на α и направи плащането към №1:


Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $100, Кредитна линия, платима към α: $1, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №1: $1, Банкова сметка на №2: $100, Нетна стойност: $200



Капиталово съотношение = $200 / $301 = 66.4%

4. След като получи плащане по обслужването на ипотеката от №1:

Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $99.73, Кредитна линия, платима към α: $1, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №1: $0.32, Банкова сметка на №2: $100, Нетна стойност: $200.41



Капиталово съотношение = $200.41 / $300.73 = 66.64%

Докато А не получи плащане по обслужването на ипотеката, капиталовата й позиция се влошаваше заедно с предоставянето от А на повече кредити. Печалбата позволява на една банка да възстанови капиталовата си позиция и да продължи кредитната си активност. Тя също позволява на банката да плаща на служителите си, без да понижава по-нататък капиталовата си позиция. Така, ако А има един служител (домакинство №3), който получава месечна заплата от 20 цента, тогава се записва следното:


Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $99.73, Кредитна линия, платима към α: $1, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №1: $0.32, Банкова сметка на №2: $100 Банкова сметка на №3: $0.20, Нетна стойност: $200.21



Банка А плаща на №3, написвайки число в компютъра. Капиталовото съотношение е 66.57%, все още по-добро, отколкото 66.4%, което бе след като А отпусна кредит на α.

Междубанкови плащания, тегления на кеш, изискванията за минимални резерви и операции на федералното правителство: роля на резервите

Резервите видимо отсъстват от предишната дискусия, но банките се нуждаят от резерви, както бе обяснено от част 3. Резервите влизат в картината с разплащателните услуги (междубанковите плащания), услугите свързани с портфолиата (тегления на пари и депозиране на пари в брой), закона (изискването за минимални резерви) и операциите на федералното правителство (данъци, правителствено харчене и търговете на държавни облигации), както и транзакциите с други притежатели на резервни сметки при Фед (това ще оставим настрана).

Нека се върнем обратно към момента, където №1 плаща на №2 и нека сега кажем, че №2 има сметка в Банка В вместо в Банка А. В този случай А нарежда на Б да кредитира сметката на №2 от името на А, а А признава задлъжняването си към В:


Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $100, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Дълг към Банка В: $100, Нетна стойност: $200


Балансов лист на Банка В: Активи: Записи на заповеди: $170, Дълг на Банка А: $100, Сграда: $80; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №2: $100, Други банкови сметки: $50, Нетна стойност: $200



Междубанковите дългове се уреждат с резерви, но има малък проблем: банка А няма никакви резерви! Как А може да се снабди с тях точно сега? Съществуват няколко възможности:

1) Да продаде нестратегически търгуеми активи на друга банка или на Фед, да кажем държавни облигации (сградата е стратегически актив, защото А не може да оперира без нея, ипотечният запис на заповед на №1 не е търгуем).

2) Да се снабди с резерви от междубанковия пазар за резерви: да заеме от участници на пазара за федерални фондове, които имат излишни фондове.



3) Да вземе резерви от Фед: разменя запис на заповед с Фед чрез Дискаунтовия прозорец.

4) Да запише еднодневно превишаване на резервния си баланс при Фед.

С времето ще има други начини за А да се снабди с резерви, защото:

5) Други банки ще искат А да прави плащания от тяхно име на икономически единици със сметки в А.

6) Някои икономически единици ще дойдат да депозират банкноти на Федералния резерв в А.

7) Правителството ще направи плащания към икономически единици със сметки в А (виж случай 1).

Но точно сега, банка А няма резервите, така че тя трябва да използва някой от източниците 1 - 4. Записване на превишаване на резервната сметка при Фед е най-скъпо струващото решение, защото изисква плащането на много високи лихви и глобиОтиването до Дискаунтовия прозорец е възможно, но в нормални времена, е свързано с много отрицателни последици в САЩ и е скъпо. Обикновено предпочитаният начин е заемането на резерви от пазара за федерални фондове. Да предположим, че, първо, Банка А използва възможността за превишаване на резервната си сметката при Фед, за да плати на Банка В:


Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $100, Резерви: -$100Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Нетна стойност $200


Дотогава, докато балансът е превишен (е отрицателен) само през деня, банка А не трябва да плаща никаква лихва за него. Преди края на деня банка А заема резерви от междубанковия пазар от банка С:


Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $100, Резерви: $0Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Дълг към Банка С: $100Нетна стойност $200


Този дълг трябва да се изчисти на другата сутрин и в края на следващия ден банка А ще трябва да заеме отново от банка С или от друга банка, докато не получи достатъчно резерви от източници 5, 6 или 7. Докато А заема от други банки, тя трябва да плаща лихвата, която преобладава на междубанковия пазар, което, за по-просто, е целената от Фед ставка на федералните фондове. Да кажем, че банка А трябва да заема всеки ден в продължение на месец, тогава печалбата й за първия месец е, ако допуснем, че ставката на федерални фондове е 2% годишно:

Печалба = Получена лихва – Платена лихва = 0.41% * 100 – 0.083% * 100 = $0.327

Дотогава, докато ставката на федералните фондове остава под ипотечната лихвена ставка, банката е печеливша. Тя не е толкова печеливша, колкото ако не трябваше да заема резерви, но е печеливша.

Освен нуждата да прави междубанкови разплащания, в някои държави банките са задължени също да посрещат изискванията за минимални резерви. Банка А има следния балансов лист, ако продължим от последния балансов лист от предишната секция:




Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $99.73, Кредитна линия, платима към α: $1, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №1: $0.32, Банкова сметка на №2: $100, Банкова сметка на №3: $0.20, Нетна стойност: $200.21



Общата сума на банковата сметка е $104.93, така че А сега трябва да се снабди с резерви за $10.49 на балансовия си лист, ако пропорцията за задължителните резерви е 10%. Отново, източници на резерви са от 1 до 7, но ако А се нуждае от тях точно сега, възможни са единствено източниците от 1 до 3 за нуждите на изискването за минимални резерви (в този случай А не може да има възможността за превишаване на резервната си сметка при Фед). Счетоводните последствия и последиците за печалбата са същите, както токо-що представените. Например ако А заеме от банка В:


Балансов лист на Банка А: Активи: 30 годишен ипотечен запис на заповед на №1: $99.73, Кредитна линия, платима към α: $1, Резерви: $10.49, Сграда: $200; Пасиви и Нетна стойност: Банкова сметка на №1: $0.32, Банкова сметка на №2: $100, Банкова сметка на №3: $0.20, Дълг към Банка В: $10.49, Нетна стойност: $200.21



Освен нужните резерви за междубанкови уреждания на дългове и за изпълнение на изискването за минимални резерви, част 6 разглежда също и нуждата за получаване на резерви за уреждане на търговете на държавни облигации и за плащане на данъци.

Във всички тези случаи (и случая на теглене на пари в брой от притежателите на сметки), централната банка винаги задоволява нуждата за резерви от банковата система, за да гарантира правилното опериране на разплащателната система (икономическите единици получават плащания и дългове са уредени), за да гарантира, че банките изпълняват закона (единствено Фед може да доставя резервите, от които банките се нуждаят за посрещане на изискването за минимални резерви), и за да гарантира, че небанковите икономически единици могат да получат парите в брой (кеш), от които се нуждаят. Банките никога не са ограничени от наличното количество резерви, дотолкова доколкото централната банка просто цели лихвената ставка.

Докато количеството резерви не ограничава банка А по никакъв начин, Фед поставя цената на доставката на резерви и тази цена влияе на печалбата на банка А. Поради това банките се опитват да намерят най-евтиния източник на резерви, което обикновено означава привличане и задържане на клиенти. Банките също се опитват да икономисват резерви като нетно изчистват междубанковите си дългове преди уреждането им наред с други способи.

Накрая, банките не се опитват да държат повече резерви, отколкота са им нужни. Както е показано в част 3 - в нормални времена, повечето резерви са държани, защото банките са задължени да го правят. Търсенето на излишни резерви е много малко и практически нула. Банките почти нямат никакъв стимул да държат резерви, защото те не могат да направят много неща с тях, и защото държането на излишни резерви понижава възвръщаемостта от активите (ROA). Банките не се опитват проактивно да се снабдяд с резерви преди да направят кредитиране, и ако кредитната дейност спадне, те намаляват търсенето на резерви и може да поискат да избегнат нови клиенти-депозитори, за да избегнат натрупването на излишни резерви. Те може да държат малка сума излишни резерви, за да избегнат записване на превишаване на сметката си при Фед.

Какво ограничава способността на една банка да предоставя кредитни услуги?

Да допуснем, че една банка иска да увеличи агресивно пазарния си дял, това има тенденцията да привлича вниманието на регулаторите поради няколко причини: 

1) За да нарасне бързо, най-добрата стратегия е да предостави кредити на икономически единици, които другите банки не искат да квалифицират, накратко - такива, които нямат добра кредитоспосбост. Това може да бъде направено чрез по-бързото разхлабване на кредитните стандарти отколкото другите банки и/или, както е показано в част 8, чрез предлагането на приемане на записи на заповеди с първоначално ниски месечни плащания, но последващи по-големи шокове от плащания (с надеждата, че по-нататък ще е възможно рефинансиране). И двата случая водят до по-голяма вероятност от банкрут и затова, до по-голяма вероятност за загуба на нетно богатство (капитала) на банката. Понижаването на качеството на активите може да доведе до привличането на вниманието на регулаторите.

2) Пропорцията на ликвидните активи спрямо неликвидните активи намалява по-бързо отколкото при другите банки.

3) Междубанковият й дълг рязко ще се увеличи, тъй като плащанията от името на банката бързо нарастват, което потиска печалбата й и по този начин способността й да изгражда капиталовата си база.

4) Качеството на доходите й спада. Ако банката предостави много ипотеки, при които първоначално да се плаща само лихвата, на икономически единици с недобър кредит, те обикновено ще платят само част от лихвата. Текущото осчетоводяване с натрупване обаче позволява на банката да запише обслужването на целия дълг като получен и да запише “несъществуващи печалби”. Това отново може да привлече вниманието на регулаторите, ако текущият лихвен доход нарасне несъразмеримо (текущото осчетоеводяване с натрупване не е проблемно само по себе си и е удобно средство за изглаждане на бизнес операциите, ако се използва правилно).

По принцип, ако една банка нараства по-бързо отколкото останалите в индустрията, нейният рейтинг “CAMELS” има тенденцията да нараства повече по отношение на другите банки и дългът й към другите банки става нездрав. В крайна сметка регулаторите ще издадат нараждене за преустановяване на дейност. Забележете, че ако една банка нараства бързо, предоставяйки кредит на клиенти с недобра кредитоспосбност с ниска лихва (първокласна лихва като за клиенти с добър кредит), тогава, като се вземе предвид дълга към другите банки, краткосрочната й печалба (рентабилност) се увеличава, тъй като левъриджът и възвръщаемостта от активите нарастват. Такава банка обаче след това ще понесе масивни загуби в близкото бъдеще, които ще намалят рязко печалбата и капитала. Така съществуват две ограничения в процеса на паричното създаване, предизвикан от размяната на записи на заповеди:

- Кредитните стандарти: ако А счете, че №1 не отговаря на трите “С” на кредитния анализ, А няма да приеме записа на заповед на №1, и поради това няма да кредитира банковата сметка на №1 (или на №2).

- Регулацията, но не чрез изискването за минимални резерви, тъй като Фед ще достави всички необходими за изпълнението на изискванията резерви, а чрез регулацията на елемнтите, които въздействат върху рейтинга “CAMELS”, ограничаващи разхлабването на кредитните стандарти, и които ограничават видовете активи, които банките имат право да притежават законно.

Придвижвайки се едновременно

Както бе отбелязано в част 8, съществува сигурност в броя. Дотогава, докато банките нарастват едновременно, дотогава, докато те създават банкови сметки с горе-долу една и съща скорост (и по този начин увеличават активите си с приблизително еднаква скорост), те може да не привлекат вниманието на регулаторите:

1) Междубанковият дълг за една банка няма да набъбне извън контрол: исканията за правене на плащания от името на банката са неутрализирани от исканията да прави плащания от името на други банки.

2) Левъриджът може да нарасне, поне докато започне обслужването на дълга, и ликвидността може да намалее, но всичко това се случва в цялата индустрия, така че нито една банка не се откроява.

Дотогава, докато издаването на кредит се прави както трябва, в крайна сметка, банките ще правят печалба и капиталът ще нараства и по такъв начин левъриджът ще спадне с времето. Все пак, както е обяснено в част 8, нещата могат да излязат от контрол, ако повечето от банките агресивно преследват нарастване на пазарния си дял и търсят доходоносност.

Странична бележка относно алтернативните виждания за банкирането: Теорията за паричния мултипликатор и Финансовото посредничество

Сега дискредитирано, едно виждане за монетарното създаване от банките твърди, че банките активно търсят излишни резерви, за да са в състояние да предоставят кредити. Логиката върви така, с 10% пропорция на задължителните, минимални резерви:

1) Централната банка инжектира излишни резерви като купува държавни облигации на стойност $100 от банка А.

2) Резервите не изкарват лихва, така че Банка А предоставя кредит за $100 на домакинство №1, което прави плащане от $100 към домакинство №2 при банка В. Банка В сега има $100 допълнителна банкова сметка и $100 допълнителни резерви. Банка В има $90 излишни резерви. Тя предоставя кредит за $90 на домакинство №3, което плаща $90 на домакинство №4 при банка С.

3) Банка С сега има $90 допълнителни резерви и $90 допълнителна банкова сметка, така че излишните резерви са $81, след което банка С предоставя кредит за $81 на домакинство №5 и т.н. Това продължава, докато вече няма излишни резерви в банковата система.

4) Сумата на създадените банкови сметки е $100 от банка А, $90 от банка В, $81 от банка С, $72 от банка D и т.н., което прави общо  $1000: С $100 излишни резерви банките биха могли да създадат банкови сметки за $1000.

Заключение: банковият кредит е ограничен от количеството излишни резерви и изискването за съотношението на минималните резерви. Двете могат да се използват от централната банка, за да управлява паричното предлагане и в крайна сметка инфлацията.

Има няколко проблема с това виждане относно това, как банките предоставят кредит и по този начин създават монетарни инструменти:

- Стъпка 1 никога не се случва при нормална постройка на монетарната политика: всички нежелани излишни резерви се източват от банковата система, за да се предотврати падането на ставката на федералните фондове до нула. Част 3 отбелязва, че банките нямат голяма нужда от резерви. Експериментът на Фолкър се опита да придвижи Фед към упраляването на количеството резерви, за да може да се контролира паричното предлагане, но бе провал.

- Това просто не е начинът, по който банките оперират (стъпка 2): Банките са институции, търсещи печалба, те не чаката да дойдат резерви, за да предоставят кредит. Те първо предоставят кредит, а търсят резерви след това, по същия начин, по който пицарията напечата купоните първо, а след това прави пици според нуждата. Насилвайки банките да притежават резерви само намалява възвръщаемостта им от активите (ROA), то е като данък.

- Банките не могат да насилят икономическите единици да влязат в дълг. Банковият кредит е управляван от търсенето, така че дори и ако банките имат много резерви, това не подобрява способността им да предоставят кредит. Банка А трябваше да чака №1 да се появи, преди нещо да би могло да се случи. И докато А би могла да се опита да примами №1 да дойде за финансиране, в крайна сметка, №1 е този, който решава да вземе кредит.

- Самият Милтън Фридман призна проблема с този подход: “Като се има предивд, че монетарната политика бе предлагането на почти фиксиран набор от лихви по правителствените облигациии (по време на Втората световна война), Системата на Федералния резерв нямаше ефективен контрол върху количеството на високоенергийните пари. Тя трябваше да създава каквото количество бе нужно, за да поддържа лихвените стойности на това ниво. Въпреки че е удобно да се опише, че процесът течеше от увеличаването на високоенергийни пари към увеличаването на натрупаните пари чрез депозираната валута и чрез съотношението на депозитите и резервите, веригата на влияние фактически течеше в противоположната посока – от нарастването на количеството пари, отговарящо на определен набор лихвени стойности и други икономически условия, към нарастването на високоенергийните пари, нужни за създаването на това увеличение.” (Friedman and Schwartz 1963, 566). Има два основни проблема с това виждане:

* Изглежда той вижда опита от Втората световна война като някакъв специален случай, вместо като общ случай: централната банка винаги цели лихвените стойности, поне ставката на федералните фондове, и поне в коридор.

* Теоритичната му позиция е несъстоятелна: ако причинноследствената връзка със сигурност е известна, че е обърната (от паричното предлагане към резервите вместо от резервите към паричното предлагане), тогава не може да се продължи, като че ли противоположното би било вярно, защото “е удобно”.

Друго виждане за банкирането е, че банките отдават на заем “парите на другите”. Хората спестяват и депозират в банката, а банката след това отдава на заем депозираните пари. Постът засегна това по-горе, но ето къде са проблемите:

- Банките не отдават на заем спестяванията на домакинствата: Банките не взимат временно фондовете на Гошо, за да ги дадат на Тошо.

- Банките не дават на заем резерви на небанкови икономически единици: Те не следят дали Гошо е депозирал достатъчно кеш, преди да издадт кредит на Тошо.

- Банките не са в бизнеса на отдаване на заем на каквото и да е нещо, което те притежават: Тошо не взима кеш временно от банката и обикновено не връща обратно кеш на банката, когато обслужва дълга си.

- Спестителите могат да депозират кеш, но спестителите не са източникът на кеш, кешът идва от Фед, а Фед създава кеша според търсенето от банките, така че спестяването не ограничава кредитирането.

Ограничения на монетарното създаване от централната банка и частните банки

Финансите не са ограничен ресурс, ако правителството оперира с неконвертируема валута. Банките и централната банка могат да създадат неограничено количество парични инструменти, когато поискат. Докато те са в състояние да създадат неограничена сума парични инструменти, те не го правят поради следните причини:

- За централната банка: при нормални обстоятелства, главното ограничение в процеса на създаването на резерви е нуждата ежедневната междубанкова лихвена стойност да се поддържа положителна, което всъщност принуждава централната банка да предоставя резерви според търсенето от банките; не повече, не по-малко.

- За банките: главните ограничения в процеса на създаването на пари са печалбата и регулаторните съображение.

Ще завърша този пост с диаграма, която илюстрира точките по-горе. Кривата на предлагането на кредит е леко извита нагоре и след това става вертикална, тъй като банките издават кредити при дадени кредитни стандарти. Кривата на предлагането върви нагоре, за да отрази факта, че в даден момент от времето, с нарастването на кредита, кредитоспособността на останалия резерв от приемливи икономически единици спада. Даден набор от кредитни стандарти определя какво представлява минималното ниво на кредитоспосбност и на всеки, под това ниво, няма да бъде издаден кредит (оттук и вертикалното положение на кривата на предлагането). Кривата на търсенето на кредит е наклонена надолу, но не е много еластична. Както бе обяснено в част 5, търсенето на кредит от бизнесите е много нечувствително към условията на лихвената стойност.


Фиг. 4: Пазарът на банков кредит



Превод: Райчо Марков





Няма коментари:

Публикуване на коментар