четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Как Обама може да бие тавана на дълга и да стане герой (от Елен Браун)

На 3 ноември, американското правителство отново ще свърши парите поради изкуствено наложения от Конгреса таван на дълга. Това е третият път за 4 години, когато една екстремистка фракция води страната по ръба на фалита, за да извлича отстъпки, които почти не са свързани с бюджета.

Таванът на дълга е неконституционен трик, който нарушава 14-та поправка, казваща, че валидността на правителствения дълг не се поставя под въпрос. Дългът възниква, когато Конгресът одобрява бюджета и парите са заети и изхарчени. Конгресът сега не може да откаже да плати.

Всеки добрър трик си има контратрик. Таванът на дълга би могъл да се отстрани завинаги, ако правителството използва вменената му от Конституцията власт да създава пари. Член 1-ви, алинея 8 казва: “Конгресът има властта да сече пари (и) да регулира стойността им …” Президентът, чрез изпълнителна заповед, би могъл да плати сметките на правителството, издавайки някакви монети с голяма деноминация.

Когато Конституцията е била ратифицирана, монетите са били единственото, законно признато, разплащателно средство. До 1850 г. монетите съставят едва около половината от националната валута. Днес те са по-малко от половин процент от паричното предлагане – около $50 милиарда от общо $12 трилиона циркулиращи пари (М2). Тези монети, заедно с около $25 милиарда американски банкноти или Грийнбекс (Greenbacks), първоначално издадени по време на Гражданската война, е всичко, което е останало от властта на Министерството на финансите да създава пари.

Както неотдавана Банката на Англия призна, голямата част от паричното предлагане сега се създава от частните банки като депозити, когато те издават кредити. Властта за създаването на националното парично предлагане трябва да се върне на народа, от който е узурпирана чрез измама. Както Томас Едисон каза:

“Абсурдно е да се твърди, че държавата ни може да издава облигации, а не може да издава националната валута. И двете са обещание за плащане, но едното облагодетелства лихваря, а другото помага на народа.”

По стъпките на Линкълн

В ранните дни на своето президентство Барак Обама обяви Ейбрахам Линкълн за свой образец за подражание. Едно от по-малко известните постижения на Линкълн е това, че избегна огромното задлъжняване към частните банки при високи лихви, като възстанови една по-ранна форма на правителствено издавани пари – книжните пари на американските колониалисти. През 60-те години на 18-ти век тези американски книжни пари, наричани Грийнбекс (Greenbacks) съставят 40% от националната валута. Днес 40% от циркулиращите пари биха се равнявали на $5 трилиона.

Това масивно печатане на пари по време на Гражданската война не доведе до хиперинфлация. Американските пари пострадват от спад в стойността си спрямо златото, но според Милтън Фридман и Ана Шварц в “История на парите в САЩ, 1867-1960” това е станало не поради “просто печатане на пари”, а е било причинено от търговските дисбаланси с чужедтсранните търговски партньори на залтен стандарт.

Грийнбекс помогнаха на Съюза не само да спечели войната, но те финансираха период на безпрецедентно икономическо развитие. Правителството на Линкълн създаде най-великия индустриален гигант, който светът някога бе виждал. Бе стартирана стоманената индустрия, създадена бе трансконтиненталната жп-система, роди се нова ера в селскостопанските машини; положени бяха основните на безплатното образование; бе предоставена правителствена подкрепа за всички клонове на науката; бе ораганизирано Бюрото на мините, а производителността на труда бе увеличена с 50 до 75%.

Президентът Обама би могъл да последва лидерството на своя герой и да победи тавана на дълга чрез издаването на освободени от дълг американски банкноти. Проблемът с тази алтернатива е, че ще изисква законодателство, което е практически невъзможно преди задаващия се на 3 ноември краен срок за тавана на дълга.

Друг начин за решаване на кризата с правителствено издавани пари бе предложения от републиканския кандидат за президент Рон Пол и одобрен от демократическия конгресмен Алън Грейсън по време на последната криза, свързана с тавана на дълга:

Би могло да се нареди на Федералния резерв да трансферира към Министерството на финансите държавните облигации, които бе изкупил чрез ударите на компютърните клавиши при “количествените улеснения” (QE). Тогава Министерството на финансите би могло просто да ги унищожи и по този начин да намали тази част от дълга, който понастоящем възлиза на $2.7 трилиона. Тази алтернатива също ще е законна, но ще изисква убеждаването на Федералния резерв да действа.

Трета алтернатива, която би могла да се направи много бързо чрез изпълнителна заповед на президента, е федералното правителство да упражни конституционното си правомощие да “отсича пари и при това да регулира стойността им” чрез отливането на една или повече платинени монети на стойност трилион долара.

Издаване на специални монети от Министерството на финансите

Идеята за отливането на монети с висока деноминация за решаване на икономически проблеми бе предложена за първи път през ранните години на 80-те от Председателя на подкомитета към Конгреса за сеченето на монети. Той видя, че Конституцията дава на Конгреса правомощия да “сече пари и да регулира стойността” им, и че не е поставено ограничение за стойността на монетите, които създава. Той каза, че правителството би могло да плати целия си дълг с няколко милардни монети. Писах относно това в “Мрежата на дълга” Web of Debt през 2007 г. и казах, че днес би трябвало да бъде монета от трилион долара.

Все пак, през 1982 г. Конгресът избра да задуши остатъка от правомощието си да създава пари като наложи ограничение на сумите и деноминацията на повечето монети. Едно изключение бе платинената монета, чиято специална клауза позволява да бъде отлята във всяка сума за възпоминателни цели (31 U.S. Code § 5112.)

През 2013 г. Карлос Муча, адвокат-блогър с псевдоним Beowulf, предложи да се издаде платинена монета, която да се възползва от тази вратичка в закона. С постоянното задръстване в Конгреса, свързано с тавана на дълга, предложението бе подхванато от Пол Кругман и някои други икономисти като начин за придвижване напред.

Филип Дийл (Philip Diehl), бивш ръководител на Американския монетен двор и съавтор на правото за платинената монета, потвърди, че монетата би била легално платежно средство. Той каза:

“Отливайки платинената монета за $1 трилион, министърът на финансите би упражнил правомощието си, което Конгресът рутинно му е предоставил от повече от 220 години … според правомощията на Конгреса, които директно са предоставени в Конституцията (член 1, алинея 8).”

Проф. Рандал Рей (Prof. Randall Wray) обясни, че монетата не би циркулирала, но би се депозирала в сметката на правителството при Федералния резерв, така че тя не би обезценила циркулиращото парично предлагане. Бюджетът отново ще се нуждае от одобрението на Конгреса. За да ограничава харченето, Конгресът само би трябвало да съблюдава някои основни правила в икономикса. Той би могъл да разходва за стоки и услуги до постигането на пълна заетост, без при това да създава ценова инфлация (тъй като предлагането и търсенето биха нараствали едновременно). След това, той би имал нужда да прибира данъци – не за да финансира бюджета - но за да свива циркулиращото парично предлагане и да избегне покачването на цените поради твърде голямо търсене.

Защо да не изплатим целия федерален дълг?

Както преседателят на подкомисията в Конгреса за сеченето на монети е наблюдавал през 80-те, всъщност целият федерален дълг би могъл да бъде погасен по този начин. Федералният резерв вече показа, че може да издаде 4.5 трилиона долара, осчетоводени чрез количественото улеснение (QE), без да предизвика хиперинфлация. В действителност, той не успя да създаде дори и скромна инфлация, за чието създаване това упражнение бе предназначено. Както при QE, плащането на дълга би било само една замяна на активи - облигации, носещи лихва се заменят за резерви, неносещи такава. Пазарът на стоки и услуги няма да бъде наводнен с “нови” пари, които биха надули цените на потребителските стоки, защото държателите на облигации не биха преценили, че са по-богати от преди. Те първоначално са имали парите си в облигации, защото са искали да ги спестят вместо да ги изхарчат. Без съмнение те ще продължават да ги спестяват или като кеш, или като ги инвестират в някакви други, носещи лихва активи.

Лекотата, с която правителственият дълг би могъл да бъде изплатен по този начин, бе демонстрирана през януари 2004 г., когато министърът на финансите извика 30-годишните издадени облигации преди датата на падажа им. Облигациите бяха изкупени “по номинална” стойност, за да се избегне 9-1/8% лихва, която тогава бе счетена, че е над пазараната стойност. Изявлението на Министерството на финансите от 15 януари 2004 г. каза, че плащането ще бъде направено “по счетоводен начин”, което означава, че просто се вкарват числа в онлайн сметката на паричния фонд на Министерството на финансите (Treasury Direct). Фактически парите просто бяха преместени от една, онлайн спестовна сметка в друга, онлайн депозитна сметка, преобразувайки носещите лихва облигации в ненонесещ лихва кеш.

Откъде Министерството на финансите взе парите, за да финансира тези облигации на стойност $2 милиарда на по-ниска лихва? Дали дойдоха от частната банкова система или от Федералния резерв, без съмнение те бяха създадени от нищото. Както председателят на Федералния резерв Marriner Eccles свидетелства пред Конгресната комисия по жилищно банкиране и валута през 1935 г.:

“Когато банките купуват правителствени облигацииз за милиард долара, … те фактически създават милаиард долара, вкарвайки счетоводна информация.”

Американското правителство може да създаде с лекота тези пари по същия начин - вкарвайки счетоводна информация. То може и би трябвало да го стори, за да избегне начисляваната лихва, трупаща се на националния дълг. 

Цитирам Томас Едисон:

“Ако нацията може да създава доларови облигации, тя може да създава и доларови банкноти. Същият елемнт, който прави облигацията добра, прави и доларовата банкнота добра. Разликата между облигацията и банкнотата е, че облигацията дава възможност на паричния брокер да събере два пъти сумата на облигацията и още допълнителни 20%. Докато националната валута, честният вид, предоставен от Конституцията, плаща на никой друг освен на този, който допринася по полезен начин.”

Превод: Райчо Марков

Източник: Washingtonsblog.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар