събота, 3 януари 2015 г.

ГЛАВА 13 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: ВЪВЕДЕНИЕ В АГРЕГАТНОТО ПРЕДЛАГАНЕ


Бележка: 
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков

Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория
глава 1                                                    глава 6
глава 2                                                    глава 7
глава 3                                                    глава 8
глава 4                                                    глава 9
глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика
глава 11                                                                      глава 19
глава 12                                                                      глава 20
глава 13                                                                      глава 21
глава 14                                                                      глава 22
глава 15                                                                      глава 23
глава 16               
глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика
глава 18                       глава 24
                                     глава 25
                                     глава 26                   


Съавторите на учебника - професорите по икономикс - австралиецът Уилиям (Бил) Мичъл и американецът Рандъл Рей:


WILLIAM MITCHELL

L. RANDALL WRAY



13. ВЪВЕДЕНИЕ В АГРЕГАТНОТО ПРЕДЛАГАНЕ

13.1 Някои въвеждащи концепции
13.2 Функцията на Кейнс за агрегатното предлагане
13.3 Определяне на цената
13.4 Общата функция на агрегатното предлагане
13.5 Някои характеристики на общата функция на агрегатното предлагане
13.6 Надценката, реалната работна заплата, конфликт и инфлация
13.7 Фактори, въздействащи върху общото производство на час


В глава 12 преинтерпретирахме теорията за номиналното ефективно търсене, развита в глава ... в реални условия. Теорията ни за определянето на разходите и дохода свърза съвкупното харчене с генерирането на доход. Това фокусиране върху търсенето, като двигател за дохода и общото производство, е направено при условието, че сме се абстрахирали от всяко въздействие на разходите върху ценовото равнище, и че сме приели, че болшинството от фирмите в икономиката са доста пасивни. Те просто отговарят на нарастването на номиналните разходи чрез увеличаване на реалното производство до равнището на пълен капацитет в икономиката.

В глава ... обаче отбелязахме, че точката на номиналното ефективно търсене фактически се намира там, където се пресичат кривите на агрегатното търсене (D) и на цената на агрегатното предлагане (Z). Научихме, че точката на ефективното търсене възниква там, където всички индивидуални фирми са максимализирали очакваните печалби.

В тази глава ще разгледаме функцията Z, която Кейнс предложи (използвайки това, което е познато като цената на предлагането на Маршъл), която се абстрахира от понятията индустриална концентрация (или степен на монопол). Степента на монопол въздейства на капацитета на фирмите да определят вместо да приемат цените.

По-нататък, функцията Z свързва общите приходи (дохода) в номинални условие със заетостта. Както научихме в глава 12, това е бил разбираемият за Кейнс път, който той е поел, защото напредъкът в националното счетоводство е бил минимален по времето, когато е формирал идеите си и е затруднявало формулировката на годен измерител на общото реално производство (доход). Общата заетост е била по-надежден измерител на (реалното) количество.

Днес обаче националното счетоводство е много развито, което позволява далеч по-надеждно измерване на реалното (при константна цена) производство. В този контекст икономистите започнаха да изоставят номиналната рамка DZ и вместо нея започнаха да търсят начин за свързване на реалното производство директно с измервателя на агрегатното ниво на цените. В този контекст, функцията на агрегатното предлагане описва реалното общо производство (стоки и услуги), които фирмите, като цяло, ще бъдат готови да предложат при всяко ценово ниво.

Версията цена-количество (глава 12) на номиналната рамка DZ (глава ...) бе развита, за да ни помогне да се фокусираме върху страната на търсенето в икономиката. Правейки това, ние игнорирахме сложността на страната на предлагането. Например, ние се абстрахирахме от това, какво би могло да се случи, след като икономиката е достигнала равнището на пълния си капацитет.

Така че, все още, не разполагаме с рамка, която ни позволява да обясним как реагира икономиката на покачването на агрегатното търсене (харчене).

Когато номиналното агрегатно харчене нарасне, икономиката може да отговори по следните начини:

1. Да увеличи реалното общо производство (това е, което предположихме в глава 12).

2. Да увеличи цените.

3. Комбинация от увеличено общо производство и увеличени цени.

В тази глава целим да изградим разбиране за това, кога всяка една от тези възможности би могла да се реализира в модерната парична икономика и коя от трите би могла да се нарече обичайната. Това е важен въпрос, защото въздейства върху начина, по който изграждаме макроикономическата политика, нужна за постигане на целите, подчертани в глава 1 – пълна заетост, ценова стабилност и равнопоставеност.

Първата възможност – увеличиване на общото производство – понякога е наричана количествена корекция, докато втората – увеличаване на цените – е наричана ценова корекция. В тази глава целта ни е да разгледаме условията, при които макроикономиката би се разглеждала като количествено настройваща се икономика, за разлика от условията, които биха довели до заключението, че икономиката е ценово настройваща се.

Така теорията, която развиваме в тази глава, ще допълни модела на страната на търсенето, който развихме в глава 12, за да ни позволи да определим нивото на реалното общо производство, ценовото равнище и общата заетост.


Точки 13.1, Някои въвеждащи концепции и 13.2, Функцията на Кейнс за агрегатното предлагане са същите както в глава 11(Виж тук)

13.3 Определяне на цената

Ясно е, че фирмите целят да генерират печалба, която е в повече и над разходите за производството. Как поставят цената, която ще приемат за продуктите си?

Допуска се, че фирмите работят в икономика без конкуренция. Може би в курс по микроикономикс сте разглеждали случая за перфектната конкуренция, където фирмите се предполага, че нямат никакво влияние относно определянето на цената, защото пазарът е толкова обширен, а фирмите се предполага, че са толкова малки.

Така въвеждаме олигопола (пазарна структура, при която производството и продажбите в някои сегменти на пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. Неголемият брой продавачи се обяснява с факта, че нови фирми трудно проникват на този пазар), което е основно предположение, вместо това за перфектната конкуренция, използвано от икономическата ортодоксия. Затова твърдим, че фирмите определят цената, а не я приемат от пазара. Счита се, че фирмите фиксират цените си като надбавка над разходите си. Икономистите са разединени по отношение на факторите, определящи надценката и разходите, отнасящи се до ценообразуването, правено от фирмите.

Освен това, дебатът се свежда до това, дали надценката не се влияе от състоянието на търсенето. Употребата на надценката обаче като основно описание на поведението на фирмата в реалния свят е трудно оспоримо.

В реалния свят фирмите обикновено имат дискреционна ценообразуваща сила и те търсят възвръщаемост на използвания капитал, за което е нужно да генерират марж на печалба над общите разходи на производството.

Затова крайната цена за единица продадена продукция трябва да покрива цената на разходите за единица продукция плюс маржа на печалбата. Как да отчетем режийните и другите постоянни (фиксирани) разходи, е спорно. Те могат да са включени в цената на единцата произведена продукция или пък, от друга страна, маржът на печалбата може да се разглежда като обща сума, която включва режийните и другите фиксирани разходи плюс чистата печалба за единица продукция.

По този начин се приема, че фирмите използват модел на ценообразуване с използването на надценка, така че:

(13.2) P = (1 + m)[W/LP]

където P е цената на продукцията, m е надценката над разходите за труд за единица продукция, W е работната заплата и LP е мярка за производителността на труда. Променливата LP се дефинира като единици произведена продукция от единица използван труд.

Ако LP = 0.5, средната продукция на труда е такава, че са нужни 2 работни часа за производството на единица продукция. Ако работната заплата (W) е била $5 на час, тогава разходите за единица труд (разходите за единица продукция) биха били $10.

Надценката (m) се поставя, за да достави излишък над директните разходи за труд, и за да се погрижи за фиксираните (режийните) разходи за труд и други разходи в допълнение на печалбата (възвръщаемостта върху капитала). Сумата на желаната печалба, отчасти, е свързана със сумата на инвестициите, които фирмата планува да направи, защото неразпределените печалби са важен източник на вътрешно финансиране, който фирмата използва, за да намали изложението си на по-високите разходи за външно финансиране на проектите.

В краткосрочен план цената ще е твърда, като фирмата предлага продукцията си според търсенето. Промени в цената биха настъпили, когато е имало промяна на работните заплати или други променливи разходи, надценката (маржа) или тренда на производителността на труда. Трендът на производителността на труда тук е използван, за да се абстрахираме от цикличните люшкания, които възникват в производителността на труда, и които разглеждаме в секция 13.... на тази глава.

Надценката (m) е отражение на пазарната сила на фирмата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-висок ще бъде маржът на печалба. В сектори с по-голяма конкуренция, маржът ще бъде по-нисък, отколкото в по-конкурентни сектори. Промени в конкурентността в даден сектор, с времето, ще доведат до промени в размера на надценката.

Ако за нашия пример надценката (m) е поставена на 40%, тогава фирмите ще сложат цена на продукцията си от $14 за единица продукция ($10 х 1.40).

Характерните черти на този подход са както следват:

Първо, цените, недвусмислено, са функция на разходите.

Второ, фирмите използват ценообразувателното си усмотрение, за да генерират паричен излишък над средните директни разходи. Целта на този паричен излишък е да покрие печалбите. Важното е, че се счита, че печалбите са повлияни от способността на фирмите да реализират надценка над разходите за единица продукция в краткосрочен план. Фактори, които биха могли да намалят надценката, съответно ще намалят и печалбата.

Трето, надценката влияе директно върху реалната заплата, която работниците и служителите получават. Ако надценката на общите разходи обхваща (за по-просто) само разходите за работни заплати, тогава общите разходи за заплати са продукт на ставката на паричната заплата W по броя на назначените работници N. Тоест общите разходи за работни заплати = WN.

В този случай един опростен модел за надценката би изглеждал така:

 (13.3) P = (1 + m)WN/Y

където всички условия са определени като преди. Можем да пренапишем това уравнение така:

(13.4) Y/(1 + m) = WN/P

и след това да го преобразуваме, за да получим:

(13.5) W/P = (Y/N)/(1 + m)

което казва, че реалната работна заплата (W/P) зависи от средната производителност на труда (Y/N) и от размера на надценката. Колкото по-голяма е надценката (m), при условие, че останалите величини са непроменени, толкова по-ниска е реалната работна заплата.

Четвърто, обемът на печалбите (за разлика от печалбата за единица продукция) зависи от размера на надценката, което влияе на печалбата за единица продукция, и от обема на продадената продукция във всеки период. Последният се определя от състоянието на агрегатното търсене в икономиката, и, както видяхме в глава 7 и 12, се определя от нивото на разходите на домакинствата за лично потребление, разходите за частни инвестиции, нетния експорт и правителствените разходи.

Фирмите плануват да увеличат печалбите чрез повишаване на надценката. Те също може да плануват да увеличат инвестиционните разходи, ако искат да реализират допълнителни печалби, особено след като негласното изтискване на реалната работна заплата вероятно ще има пагубен ефект върху разполагаемия доход, получен от домакинствата и следователно върху потребителските разходи. В глава … разглеждаме поведението на инвестициите и въвеждаме известното уравнение на Калеки за печалбата, което показва, че фирмите генерират печалби в зависимост от разходите си.

Фигура 13.4 показва начина, по който цената, поставена от фирмите (Р0) в дадена точка от времето, е разпределена като доходи. Тук нивото на текущата произведена продукция е Y0. Цената P0 е надценката върху общите производствени разходи за единица продукция, покриваща фиксираните разходи, режийните и маржа на нетната печалба.

Общите приходи за икономиката, като цяло, са зоната, определена от Р0 и Y0, а разпределението на общото ниво на продукцията, като доход, се показва от зоната под линията на цената.

Така фирмите предлагат продукция, която се търси при цена Р0. Те произвеждат дадено равнище на продукция според очакванията си за общото харчене в икономиката. Диаграмата по-долу не прави предположения, че нивото на общата продукция Y0 е в съoтветствие с очакванията. В действителност, общата произведена продукция може, а може и да не задоволи очакванията на фирмите.


В този смисъл генерираните нетни печалби могат да бъдат под или над нивото, което фирмите са целели да постигнат в началото на производствения период.

Фигура 13.4 Общо производство, Продажби и Национален Доход


Пето, обикновено теориите за надценката предполагат, че непосредственото въздействие на промените в търсенето върху надценката, а следователно и върху цените, е малко. За планувания предстоящ период фирмите калкулират разходите си и желаната печалба на базата на едно очаквано равнище на производство, което вярват, че могат да продадат. Отклоненията в това очаквано равнище на търсене подтиква промени в производството вместо в цените.

13.4 Общата функция на агрегатното предлагане

Преди да вземем предвид тези усложняващи фактори, като промени в производителността, промени в конкурентноспособността, полезно е да разгледаме какво означава правилото за определяне на цената за формата на функцията на агрегатното предлагане.

Ако допуснем, че в краткосрочен план m, W и LP са константни величини, тогава кривата на функцията на агрегатното предлагане би била хоризонтална линия в графиката цена-реален доход до някаква точка на постигане на пълен капацитет на производствените възможности (Y*). Понякога, в този контекст, икономистите виждат хоризонталната линия като перфектно еластична. Като цяло фирмите ще предлагат толкова реална продукция (стоки и услуги), колкото се търси при текущото ниво на цените, поставени според правилото за надценката, което бе описано по-горе.

Фигура 13.5 е подобна на фигура 13.4, но добавя реалното производство при ниво на пълен капацитет на производствените възможности (Y*), за да се изгради функцията на общото агрегатно предлагане (AS). Така оформената функция AS понякога е наричана формата на обърнатата буква “L” поради приликата й с тази буква.

Хоризонталният сегмент се обяснява чрез ценовото правило на надценката и допускането, че разходите за единица продукция са постоянни. Но защо след пълна заетост тя става вертикална?

След тази точка икономиката запълва капацитета си и не може да увеличава производството в краткосрочен план поради недостиг на работна ръка и капиталово оборудване. В тази точка фирмите ще се опитват да наддават за вече напълно заетите трудови ресурси и, правйки това, ще повишат работните заплати. Ще се върнем към тази възможност по-късно в тази глава.

При нормални обстоятелства икономиката рядко ще доближи нивото на общо производство (Y*), което означава, че при нормалното използване на производствените възможности икономиката работи с постоянни разходи.

Съществува известен дебат относно това, кога бихме се натъкнали на пoкачващи се разходи при положение, че не е вероятно всички фирми едновременно да достигната пълен капацитет. Формата на обърнатото “L” опростява анализа, до известна степен, чрез допускането, че ограничението на капацитета се достига едновременно от всички фирми. В реалността ефектът на “тясното гърло на шишето” е вероятно да възникне в някои сектори преди да възникне в други и по този начин напрежението от покачващите се цени ще започне да се натрупва преди да е достигнато общото ниво на пълен капацитет в икономиката.

Това може да се хване във фигура 13.5 чрез малко изкривяване в близост до Y* и по този начин елиминирайки правия ъгъл. Този проблем разглеждаме по-подробно в глава 17 – Безработица и инфлация.

Фигура 13.5 Oбщата функция на агрегатното предлагане (AS)



13.5 Някои характеристики на общата функция на агрегатното предлагане

Уравнението AS е просто уравнението на модела за определяне на цената (13.2), което показва, че в краткосрочен план поведението на агрегатното предлагане в икономиката зависи от m, W и LP.

Съответно:

- Ако ставката на паричната работна заплата нарасне, при положение че всичко останали величини са непроменени, нивото на разходите за единица продукция се покачва и фирмите биха трансферирали това в повишаване на цената чрез постоянната надценка.

- Ако има покачване на производителността на труда (LP) в резултат, да речем, на покачване на морала на работната сила, повишени умения, повече технологично базирана производствена техника, по-добро ръководство на бизнеса и подобни такива, тогава разходите за единица продукция (W/LP) ще спаднат. Това означава, че фирмите могат да генерират същия марж на печалба при по-ниски цени. По този начин функцията AS би се преместила надолу със степента на спада на разходите за единица продукция.

- Вариации в надценката (m) ще предизвикат промяна на ценовото равнище. Нарастването на индустриалната концентрация, повече реклами и т.н. може да позволи на фирмите да увеличат общия марж на печалба, която може да бъде поддържана. Затегнати условия на пазара на стоки и услуги, където продажбите са ограничени, може да накарат фирмите да намалят желаната надценка, тъй като те се борят за пазарен дял. Това може да възникне като резултат на спадащи продажби и силни профсъюзи, натискащи (успешно) за увеличаване на работната заплата. Така, за да избегнат загуба на пазарен дял, фирмите може да изберат да поемат някои от нарастващите раходи, намалявайки маржа на печалбата си.

- Ако заетостта е по-малка от пълната заетост и фактическия Y< Y*, което означава, че съществува междина в общото производство, тогава нарастванията в агрегатното търсене (харченето), за които фирмите мислят, че са постоянни, ще доведе до разширяване на производството, без при това да възникнат увеличения на цените. Ако фирмите не са сигурни относно дълготрайността на увеличеното търсене, те може да се въздържат от назначаване на нови работници и служители, а вместо това да използват увеличаването на извънредния труд (заплащан по-скъпо разбира се); т.е. първоначално, на повишеното агрегатно търсене, те реагират чрез увеличаване на работните часове вместо на броя на заетите работници и служители. По-големите разходи (когато производителността на труда спада) е вероятно да бъдат поети от маржа на печалбата, защото по принцип фирмите желаят да поддържат пазарния си дял.

13.6 Надценката, реалната работна заплата, конфликт и инфлация

Общата функция на агрегатното предлагане предоставя рамката за изследването на случая на инфлация и тя е базирана на три най-общи характеристики:

- Приели сме, че пазарът на стоки и услуги е неконкурентен (олигополен). Това означава, че, в повечето индустрии, определянето на цената се доминира от няколко фирми. По-малките фирми са принудени да работят при тези цени или в противен случай ще изгубят достъп до пазара.

- Пазарът на труда се характеризира чрез процеса на опредляне на работната заплата, която зависи от преговорите между работниците и фирмите, понякога директно, понякога чрез специфични институции, определящи големината на работните заплати.

- Достъпът на фирмите до кредит, необходим им за финансиране на разходите преди продажбите, се осъществява чрез банковата система. Промените в широкото парично предлагане (което ще разгледаме подробно в глава 14, Пари и банкиране) възникват в зависимост от търсенето на кредит от фирмите.

Въвеждането на олигопола, като основна изходна позиция за анализа, вместо употребяваната от ортодоксията перфектна конкуренция, ни позволява да се фокусираме на инфлацията като резултат от конфликта относно разпределението на дохода между конкуриращи се групи в икономиката (изкарващите работни заплати и получаващите печалби).

Могат да се идентифицират 4 главни групи, които имат дял в общия доход, произведен в икономиката през текущия период:

1. Работниците и служителите се борят да увеличат командването си върху реалните стоки и услуги чрез реалните си работни заплати.

2. Фирмите се стремят да увеличат печалбите си.

3. Доставчиците на основни суровини и материали увеличават приходите си чрез доставката на тези стоки.

4. Правителственият сектор се стреми да облага с данъци неправителствения сектор, за да създаде пространство за собствените си разходни планове.

Тези конкуриращи се претенции са изразени в номинални условия, т.е. те са монетарни претенции върху общия доход.

Тези номинални претенции върху наличния реален доход, който икономиката произвежда, са в явен конфликт помежду си. Няма причини, които да направят така, че съревноваващите се помежду си номинални претенции обезателно да съответстват точно на реалното общо производство във всеки даден период.

Работниците и служителите могат да се опитат да повишат реалните си заплати, пресирайки за по-високи номинални (парични) заплати, което може да се осуети от покачването на цените, когато фирмите реагират, за да защитят маржовете на печалбите си. Фирмите също могат да са “агресорите”, когато увеличат надценката, което тогава предизвиква това, което наричаме съпротива на реалните заплати – работниците се опитват да увеличат номиналните си заплати, защото недоволстват от орязването на реалните им заплати. Тази борба между работна заплата и печалба има потенциал да генерира инфлация, ако е оставена неконтролирана.

Различни методи могат да се използват от различните групи с цел съгласуване на номиналните претенции върху реалното производство, ако те са несъвместими една с друга.

В реалния свят се разкриват два важни източника за решение:

- Промените в агрегатното търсене и общата продукция могат да се използват за уреждане на конфликта. Обемът на печалбите и размерът на надценката зависят, отчасти, от равнището на търсенето. Рецесия, предизвикана от затягаща фискална и/или монетарна политика, може да свие печалбите, тъй като способността на фирмите да прехвърлят (т.е. да реализират) разходите се намалява. Рецесията също увеличава нивото на безработицата и може да заглуши аспирациите на работниците и служителите за по-високи реални работни заплати (т.е. да потуши всяка съпротива на реалните заплати), тъй като работниците и служителите се страхуват да не загубят работата си.

- Правителството, страхувайки се от политическите последици от рецесия, предизвикана от икономическата политика, може да въведе политика на доходите, за да се намеси в конкуренцията за увеличаване на реалните доходи между работниците и фирмите.

Инфлацията е преди тези помирителни опити. Затова инфлацията се разглежда като резултат от действията на една или повече групи в икономиката, опитващи се да разширят своя собствен дял от националния доход. При всеки даден национален доход една група може да увеличи дела си, само ако друга група е съгласна да й се намали собственият й дял.

С други думи – придобивката на една група е загубата на друга. Всяка група има на разположение средства да защитава собствения си дял, въпреки че възможността за използване на тези средства зависи от състоянието на икономиката наред с други неща.

За да компенсира загубата на реален доход, очевидният отговор на всяка застрашена група е да повиши собствената си цена (паричната заплата, цената на продукта, цената на суровините или данъците). Инфлацията ще продължава дотогава, докато не се намери решение на конфликта.

Обикновено, това повишаване на цените се усложнява от развитието на инфлационните очаквания сред различните групи. С увеличаването на инфлацията различните групи плануват предварително повишение на цените, за да се справят с очакваните реакции на другите съревноваващи се групи. Продължаването на инфлацията предполага, че всяка група се стреми и е в състояние да прехвърли загубите в реалния си доход върху друга група или групи. В крайна сметка, това означава, че паричното предлагане трябва да се увеличи, ако всички повишения на цените не се абсорбират чрез повишаването на скоростта на обръщане на широките пари. Тези въпроси разглеждаме в глави 15 и 14.

Все пак, това е мястото, където наличието на кредитни пари е от значение. Паричното предлагане е ендогенно и зависи много от търсенето на кредит от неправителствения сектор. Въпросът за финансирането е важен, защото производството включва ангажирането на ресурси от фирмите, за които те трябва да платят преди реализирането на приходи от продажбите на продукция.

Увеличенията на плануваните разходи на фирмите могат да възникнат поради плановете на фирмите за разширяване на производството, за да увеличат пазарния си дял или поради факта, че цените на суровините са се повишили. И в двата случая фирмите увеличават големината на вземаните от банките кредити (предполагайки, че са кредитоспособни) и паричното предлагане нараства.

Повишаването на паричното предлагане е явният начин, по който инфлационният процес може да набере скорост. На фирмено ниво, ако фирмата може да се сдобие с кредити за финансиране на по-високите цени на суровините, които тя след това предава на крайните потребители и изплаща кредитите, покачвайки цените си, тогава инфлацията може да укрепи позициите си.

Ако фирмата не успее да се сдобие с това повишено финансиране от банките при задоволителни условия и поради това паричното предлагане не потвърди първоначалния тласък за по-високи цени, тогава тя трябва да приложи някаква друга комбинация от намалено закупуване на суровини и/или по-ниски цени за продукцията си.

13.7 Фактори, въздействащи върху общото производство в изработени часове

Кои фактори определят въздействието на промяната в изработените часове върху общото производство? С течение на времето много фактори оказват влияние. Неща като подобряване на технологията, промени в средното качество на труда поради повишеното ниво на образование и здраве, промени в организационните и управленски способности постоянно ще позволяват повече производство на повече продукция от дадено количество начални производтсвени компоненти.

Опитвайки се да разберем безработицата и определянето на общото производство в краткосрочен план, ние адаптираме виждането, че тези въздействия работят бавно, с течение на времето, така че се абстрахираме от тях в нашия анализ за краткосрочния план.

Неокласическият анакиз на производствената функция, който е стандартен за повечето учебници, предполага, че в краткосрочен план, с всички дуги постоянни (фиксирани) производствени съставки (капитал, земя и др.), производството ще нараства с намаляващи темпове, когато повече работни часове са използвани от фирмите.

Това е т. нар. Закон за намаляващата пределна производителност и позволява на икономистите, споделящи това виждане, да предположат връзка с нарастващите пределни разходи по отношение на производството (разходите нарастват с нарастващо темпо, когато повече продукция бива произвеждана). От своя страна това води до намаляваща функция на търсенето на труд по отношение на реалната работна заплата. Тези взаимоотношения са извлечени от предположението, че фирмите произвеждат и назначават по начин, по който печалбите им се максимализират при дадена цена и реална работна заплата.

Валидността на “Закона” е обект на значителни спорове. По същество той е теоретически конструкт – недоказано твърдение. Няма убедително емпирично свидетелство, което някога е било сглобено, в подкрепа на "Закона" като разумно обобщение на производствените отношения в съвременните парични икономики.

Напротив, съществуват огромни емпирични данни, извлечени от фактическите изследвания на бизнес фирмите, които подкрепят виждането, че производствените разходи са постоянни в съответните или нормални граници на производството, и че Законът за намаляващата пределна продуктивност е неприложим.

В действителност, в реалния свят се наблюдава силна положителна връзка между произведената продукция на час и бизнес цикъла. Наричаме я проциклично движение в произведената, на час, продукция, което означава, че продукцията за 1 час труд нараства с нарастването на нивото на производство и заетостта.

Процикличното движение на производителността на труда (произведена продукция на час) означава, че разходите за единица продукция няма да нараснат с нарастването на производството. Общите разходи явно ще нараснат, но разходите за единица продукция ще спаднат с доближаването на икономиката до пълния си капацитет.

Ако W е ставката на работната заплата, а N е общата заетост, измерена в часове, тогава общите разходи за труд във всеки период са:

(13.6) C = W.N

Ако Y е реалната произведена продукция, тогава разходите за труд (ULC) са разходите, възникнали за всяка допълнителна единица продукция, което е дадено по този начин:

(13.7) ULC = W.N/Y

Отбелязвайки, че (Y/N) е произведената продукция за единица вложения (или производителността на труда), можем да пренапишем уравнение (13.8) така:

(13.8) ULC = W/(Y/N)

С други думи, всичките резултати, които зависят от действието на Закона за намаляващата пределна продуктивност вече не са приблизителни резултати на начина, по който икономиката работи. По-специално формата на кривата на агрегатното предлагане и кривата на търсенето на труд на фирмено и агрегатно ниво няма да съдържа неокласическите пропорции.

Това показва, че ако ставката на паричната работна заплата е фиксирана, тогава промяната в ULC ще се управлява от промените в производителността на труда. Ако произведената продукция на час нарасне, тогава разходите за труд спадат, когато икономиката доближи върховото си ниво.

Да разгледаме фигури 13.6 и 13.7, които показват съответно реалното производство на човек и реалното производство на час в американския промишлен сектор. Затъмнените части са рецесиите според Националното бюро за икономически изследвания (NBER).

И двата измерителя на производителността на труда са проциклични. По време на рецесия, когато производството спада, производителността спада. Това е в противоречие на Закона за намаляващата пределна производителност.

Американският промишлен сектор се държи по подобен начин по отношение на процикличните движения на производителността на труда, наблюдавани във всички развити икономики.

Фигура 13.6 Промишлено производство на зает човек в САЩ

Източник: US Federal Reserve Bank if St Louis (FRED) http://research.stlouisfed.org/fred2/series/PRS30006163?cid=32349

Бележка: Затъмнените области изобразяват рецесиите в САЩ


Фигура 13.7 Промишлено производство за час на всички заети в САЩ
Източник: US Federal Reserve Bank if St Louis (FRED)
http://research.stlouisfed.org/fred2/series/OPHMFG?cid=32349

Бележка: Затъмнените области изобразяват рецесиите в САЩ


Производствената теория, която тук представяме е базирана на няколко стилизирани факта от реалния свят:

1. Икономиките рядко работят при пълна заетост и съществуващите капиталови натрупвания рядко са използвани напълно. Когато икономиката мине в спад, бездействащите машини обикновено са придружени от безработни хора.

2. Възможността на фирмите в производствения процес да заменят един входен производствен компонент (да кажем труд) с друг (да кажем капита) е ограничена. В реалния свят обикновено фирмите използват определен брой машини и вид оборудване, които, повече или по-малко, изискват фиксирани изисквания за работната сила.

Например, да кажем, дадена фирма предоставя услуги от офис и за всеки работник е нужно бюро, стол и компютър, за да изпълнява задълженията си. В обичайния ход на събитията (с изключение на вкараването на допълнителна работна смяна), за да разшири производството, фирмата трябва пропорционално да увеличи капитала си и използвания труд в рамките на използваната технология.

Няма да сме много далеч от реалността, ако опростим този стилизиран факт, приемайки това, което икономистите наричат технология на фиксираните входни производствени коефициенти.

Да вземем баналния пример с фирмата за почистване, която използва метли като главна технология. Тя работи по договор за метене на сгради с офиси всеки ден. Така че за да започне производство, фирмата трябва да комбинира началните си производствените компоненти при фиксирано съотношение (в този случай, 1).

Ако фирмата подпише договори за почистване на повече офиси, което надхвърля капацитета на един чистач, тогава тя ще трябва (според използваната технология) да добави друга метла за втори работник, който да я използва и т.н. Така че производствените начални компоненти се добавят при фиксирано съотношение в зависимост от използваната технология.

От какво ще зависи степента на заетост в тази фирма?

Фирмата ще назначава в зависимост от търсенето на услугите й, а нейното търсене на труд няма да е много чувствително от промените в работната заплата. Ясно е, че тя ще взема решения относно жизнеността на операциите си въз основа, отчасти, и на разходите за работни заплати.

Но погледнато ден за ден, ако фирмата е печеливша при нивото на текущите работни заплати, тогава тя ще увеличи или намали търсенето си за труд в зависимост от постъпленията, които може да очаква от продажбите. С други думи – ефективното търсене управлява търсенето на работната ръка.

Намаляването на работните заплати само ще преразпредели общите приходи в полза на печалбите, което може да влоши агрегатното търсене, тъй като работниците и служителите ще имат по-малко доход за харчене.

Неокласическата теория за производството, базирана на закона за намаляващата пределна продуктивност, счита, че фирмите са в състояние безпроблемно да заменят труд и капитал, и ако цената на труда се увеличи в реални условия, фирмите бързо ще зпочнат да ползват по-малко труд и повече капитал.

Проблемът с тази концепция е, че фирмите рядко са в състояние бързо да заменят входните производствени компоненти, и за да могат да използват повече капитал и по-малко труд, обикновено те се нуждаят от тотална смяна на технологията. Движенията на реалната работна заплата би трябвало да бъдат много големи, за да оправдаят изхвърлянето на боклука на съществуващата, използвана от фирмата технология.

Докато приемането, че пропорциите на началните производствени компоненти са постоянни, е крайно и показва значимостта на взаимоотношенията между ефективното търсене и заетостта, то то не променя историята, ако разгледаме по-реалистичния случай на ограничените възможности за замяна.

Нека разгледаме, как биха реагирали фирмите. Въз основа на текущите разходи, свързани с капитала и труда и наличната технология, типичната фирма ще избере натрупване на необходим капитал, за да произведе очаквания изход. При вземането на това решение, тя се ангажира също и с известно търсене на работна ръка, като се има предвид връзката между използваната технология и необходимите пропорции на началните производствени компоненти.

Отчитайки относителните разходи за труд и капитал, фирмата, разумно, ще избере технологията с най-ниски разходи, които може да си позволи. От своя страна това ще определи началното съотношение капитал - труд, към което фирмата ще бъде, повече или по-малко, вързана в следващия производствен период.

Лесно ли се променя съотношението капитал - труд?

Тъй като капиталът е специфично инсталиран във формата на машини, оборудване, сгради и подобни, веднъж поставен там, съществуват много малки възможности за промяна след това.

Фирмата знае, че ако се нуждае от повече произведена продукция, за да отговори на пазарното търсене, тогава тя ще трябва да увеличи търсенето си за повече работна ръка и капитал в пропорциите, управлявани от технологията, която използва.

Добавянето единствено на повече труд няма да увеличи производството по същия начин, по който и добавянето само на повече капитал няма да го увеличи.

Как това засяга разбирането ни за производствените разходи?

В тази икономика фирмите ще настройват употребата на началните производствени компоненти, за да отговарят на варирането на търсенето на продукцията им. Ако поръчките намалеят, тогава и търсенето на фирмите за изходните производствени компоненти ще намалеят. Ще намалее както използването на производствените съоръженията, така и използването на труд.

Но за фирмите капиталът се превръща в това, което икономистите наричат безплатна стока. В сравнение с разходите за началното му закупуване и инсталиране променливите разходи, свързани с експлоатирането на капитала, обикновено са ниски. Икономистите наричат основните възникнали разходи “потънали”, което означава, че фирмата вече ги е направила независимо от това, дали заводът оперира или не.

Съответно фирмата ще използва толкова капитал, колкото е необходим за производството на текущата продукция, за която има търсене. Когато търсенето намалее, фирмите просто оставят някаква пропорция от капиталовите си натрупвания (машини, сгради и т.н) да бездействат.

Но правейки това, те намаляват работната сила, защото променливите разходи за труд са относително високи, когато се сравняват с фиксираните назначения и свързаните с тях разходи.

Каква роля играе реалната работна заплата в това? Дори и ако реалната работна заплата спадне до нула, фирмите няма да назнчават повече работници и служители, ако агрегатното търсене не го оправдава. Фирмите няма да произвеждат, ако не съществува вероятност за продажби (с изкючение на малка част от продукцията, която те съхрняват като инвентар, за да изпълняват порчъките гладко).

Как би реагирала фирмата при нарастване на агрегатното търсене?

Ако е същствувал продължителен икономически спад, тогава ще се наблюдава бездействащ капитал (машини и съоръжения) и труд (безработица). Безработните искат да работят при текущи ставки на работната заплата, но не съществува търсене за услугите им, защото ефективното търсене е твърде малко.

Докато има причини да вярваме, че разходите за единица продукция намаляват с нарастването на използваните производствени капацитети, факторът на фиксираните пропорции на началните производствени компоненти прави така, че фирмите срещат константни разходи за единица продукция в нормалния диапазон на производството, т.е. приемаме, че паричните работни заплати са фиксирани в краткосрочен план и производителността на труда е постоянна.

Ако фирмата приеме увеличени поръчки за продукцията си, тогава тя ще се стреми да поддържа пазарния си дял, увеличавайки производството. Ако сме приели, че разходите за единица продукция са постоянни, фирмата ще използва отново бездействащия дотогава капитал, за да произвежда и ще назначи повече хора.

Вероятно няма да възникне ценови натиск, защото няма да има натиск от увеличени разходи. С увеличаването на производството, търсенето на работна сила се увеличава при константна реална работна заплата.

Това предполага, че кривата на агрегатното предлагане е много плоска в рамките на нормалния обхват на производството.  Нарастванията в номиналното търсене ще бъдат срещнати от увеличения в реалното производство (доход).

Съществуват няколко причини, поради които фирмите е вероятно да не са склонни да увеличат цените (въпреки че разходите биха могли временно да нараснат, както ще обясним по-долу) или да ги намалят, когато агрегатното търсене спадне.

Първо, индустриите се характеризират от няколко доминиращи фирми, които упражняват пазарна сила.

Второ, потребителската лоялност към продуктите на другите фирми означава, че те няма да реагират на спад в цената на други подобни продукти.

Трето, съществуват значителни разходи при коригирането на цените. Фирмите трябва да изработят нови етикети и каталози.

Кои фактори биха могли да обяснят наблюдаваното проциклично движение на производителността на труда?

Следните фактори помагат за обяснението на наблюдавания процикличен модел на движението на производителността на труда.

Първо, една от страните на проблема на агрегиране се проявява, когато вземем предвид, че стойността на произведената продукция на час заетост варира значително между фирмите и индустриите, които съставят цялата икономика.

Например, производството на високотехнологични електрически стоки постига много повече произведена продукция на час труд, отколкото, да кажем, предоставянето на фризьорски услуги.

Може да бъде показано, че дори ако намаляващата възвръщаемост е налице на индивидуално фирмено ниво (като предположение, а не факт), такова ограничение не е функционлано на агрегатно равнище.

Ако пропорциите на произведената от индивидуалните индустрии продукция се променят с увеличаването на производството (факт, наблюдаван в реалния свят) и промените са такива, че индустриите, в които намаляващата възвръщаемост е по-явна, изгубят непропорционално голяма сума от дела си в общото производство, тогава производителността на труда може да нарасне. Този хипотетичен пример само загатва за опасностите, свързани с добавянето на нелинейни взаимовръзки, опериращи на микро ниво. Това е отвъд нивото на разбиране, необходимо за овладяването на материала в този учебник.

Второ, и по-малко езотерично, дотолкова, доколкото се отнасят до индивидуалната фирма, фактическите взаимоотношения в реалния свят между промените в изработните часове и промените в производството могат да не покажат намаляваща възвръщаемост, защото другите начални производствени компоненти могат да варират в същите пропорции като компонента труд.

Така неокласическото твърдение, че капиталът, под формата на специфичен завод и оборудване, винаги е поддържан константен, бърка разликата между натрупан капитал в смисъл на ценност – т.е. монетарната стойност и потока от услуги, които натрупания капитал произвежда, което се разкрива от степента на използване на производствения капацитет.

Докато натрупаният капитал се променя само бавно, с течение на времето, степента на използване на производствените възможности може да варира в краткосрочен план. Фирмите ще оставят машините да бездействат, когато променят производствените си планове поради спадащо търсене за продуктите им.

Малко вероятно е неизползваните машини и заводски пространства да повишат производителността на останалите машини и оборудване, които остават в употреба.

С увеличаване на производството, когато фирмата вярва, че може да продаде повече продукция, неизползваните машини влизат отново в експлоатация и безработните дотогава работници отново са назначени да ги оперират. Няма причина да предполагаме, че произведената продукция за единица труд от тези машини ще e различна от тази, изработена от завод, който е бил поддържан действащ в периода на икономически спад.

Трето, и което е от голяма практическа важност, е наблюдението, че болшинството от фирмите желаят да поддържат дългосрочни взаимоотношения с работната си сила. Причината за това поведение от страна на фирмите се свързва с постоянните разходи за наемане (набиране, обучение и осигуряване на резервна работна сила) и с необходимостта да се поддържа морала сред работниците.

Ефективността зависи изключително от това, дали работниците се чувстват сигурно и други подобни. Фирмите също освобождават неохотно специализираните си работници, тъй като се страхуват, че могат да ги загубят безвъзвратно.

В резултат на това заетостта няма тенденцията да варира толкова бурно, колкото производството и продукцията. При това продуктивността на труда спада в рецесия и се покачва във възход.

При икономически възход производството нараства бързо, но фирмата, която е била запазила работниците си и по време на рецесията, не увеличава назначенията веднага. Тя просто използва наличната работна сила по-интензивно, т.е. коригира работните часове вместо броя на назначените работници.

Тези корекции се подсилват от факта, че решенията за назначения и уволнонения зависят от бъдещето на очакваните продажби. Фирмите ще разширят назначенията на нови работници и ще поемат постоянните разходи, ако очакват, че ще поддържат по-високи нива на продажбите.

Ако няма очаквания, че покачването в търсенето ще е постоянно (или фирмата не е сигурна относно продължителноистта му), тогава тя ще използва извънредно работно време като най-евтината корекция.

Така, в краткосрочен план, разходите могат да нараснат поради допълнителното заплащане на извънредния труд, докато фирмата прецени, дали покачването в търсенето е постоянно или преходно. 

След като веднъж се разбере, че продажбите ще се запазят на по-високото ниво, разходите спадат отново, тъй като се назначава нов персонал и извънредното работно време намалява.


2 коментара: