четвъртък, 29 януари 2015 г.

ГЪРЦИЯ - ДВЕ АЛТЕРНАТИВИ


WILLIAM MITCHELL


Това е публикация, която проф. Мичъл публикува в блога си на 24 декември 2014 г.

Главният икономист на Сириза, който е с два доктората, изкарани в Германия, каза за “Гардиън”, че:


“Аз съм марксист ... Болшинството (в Сириза) са ... (и) ... Алтернативни подходи към икономиката и обществото досега бяха изключени от неолиберализма.”

В днешно време не е ясно какво всъщност означава “Марксист", когато политици и апаратчици наричат себе си марксисти, а след това защитават частната собственост например. Определено, в страницата на английски - “За Сириза” - не се споменава социализъм.

Но все пак е знак, тъй като никой от ортодоксията в днешно време не се описва по този начин.

Изглежда че Гърция ще има национлани избори и Сириза може да стане “първото избрано ляво правителство в гръцката история”, което, все пак, действително е нещо.

Но дали наистина тя ще направи нещо различно?

Първо, Сириза заявява, че ще направи следното:

1. Ще сложи край на “модерната гръцка трагедия, в която живее гръцкият народ, с нечувана безработица от почти 30% (сред младите хора непълата заетост надхвърля 60%!), широкоразпростираща се бедност, затрупани с дългове домакинства, затваряне на много дребни магазини и бизнеси и икономическа рецесия, която надхвърля 20% от БВП за последните 5 години”.  – Добре, крайно време да се погрижи за държавата.

2. Ще прекрати “меморандума, подписан със заемодателите от Тройката, когато дойде на власт и ще предоговори заемите”. – Крайно належащо.

3. Ще развие “програма за социално и икономическо преустройство, целяща развитието и задоволяването на човешките нужди и благосъстояние и почитането на природната среда.” - Крайно належащо.

4. Ще прекрати “доминиращите крайно неолиберални и евроатлантически политики, вярвайки че те могат да бъдат радикално трансформирани в посока на една демократична, социална, мирна екологична и феминистка Европа, отворена за социалистическо и демократично бъдеще”. – Крайно належащо.

Дотук това звучи, като че ли нещата ще се променят доста радикално, ако Сириза дойде на власт.

Главният икономист потвърди тези цели. Той заяви за Гардиън, че "приорит е справянето с хуманитарната криза, която обърна Гърция като приливна вълна".

Той казва, че СИРИЗА ще:

“…направи конкретни усилия да помогне на най-зсегнатите от кризата – безплатно електричество за гърците, на които токът им е бил прекъснат, помощи за храна, раздавани в училищата, здравеопазване за нуждаещите се, покрити наеми за жилище за бездомните, възстановяване на минималната заплата от предкризисните времена на 750 евро на месец и мораториум върху изплащането на частен дълг към банките над 30% от наличния доход.”

Той мисли, че повечето от тези промени ще бъдат “покрити от разместването на държавни приходи и затягането на данъчния контрол, за да се предотврати неплащането на данъци”.

Което тогава повдига въпроса как партията планира да запълни огромнaта дупка в общото производство, която Гърция има? Докато е възможно да съществуват добри причини за редистрибуция на съществуващите фискални разходи сред съревноващите се помежду си интереси, главният факт е, че гръцкият публичен дефицит трябва да нарасне значително – много повече отколкото е сегашният лимит от 3%, наложен от Пакта за стабилност и растеж.

Провеждането на фискално неутрална политика, за да се подпомогнат хората, само частично ще стимулира общото харчене в държавата. Реалността показва, че Гърция се нуждае от обществен стимул, който е много по-голям от това, което сегашните правила позволяват.

Добре, тогава Гърците могат да оправят това наведнъж – с едно решение – да напуснат Еврозоната и да си възвърнат монетарния суверенитет.

Но тук идва противоречието.

Главният икономист на Сириза каза за Гардиън:

“Всичко, което ще направим е в контекста на оставането ни в Еврозоната… никой вече не вярва на приказките за излизането на Гърция от зоната. Самата Меркел казва, че е невъзможно за страна-членка да напусне.”

Как да интерпретираме това изявление?

Има ли Гърция политическото влияние в Брюксел, за да промени общото групово мислене в Еврозоната от твърд неолиберализъм към нещо различно, близо до изразеното по-горе?

Отговор: определено не! Основните стълбове на паричния съюз на страните от Еврозоната, които го правят неработещ, включват липсата на паричен суверенитет, вградените в Пакта за стабилност и растеж фискални правила и сързаните с тях фискални влияния, и други протоколи, плюс връзването на ръцете на Европейската централна банка.

Ще бъде ли Гърция в състояние да помръдне някои от тях? Малко вероятно, считайте го невъзможно. Може ли нация да просперира в системата с ограничения, каквато е Еврозоната? За известно време, но не за дълго.

Веднъж затънала в депресия с огромен държавен дълг като процент от БВП и без валутен суверенитет, може ли една нация да се съвземе в рамките на тези ограничения? Невъзможно.

Така че, наблюдавайки ситуацията, стигам до заключението, че всеки ангажимент за оставане в паричния съюз е равносилен на лудост и със сигурност ще попречи на постигането на заявените цели, посочени по-горе от Сириза.

Начинът, по който Еврозоната бе построена, eволюира и се управлява, я очертава като неолиберална конструкция – тя е неолиберална в самата си сърцевина.

В книгата си за Еврозоната, която предстои да бъде публикувана скоро (на английски ще бъде на пазара през май 2015 г., а на италиански малко по-рано), защитавам позицията, че съществуват две основни стъпки, които една страна-членка трябва да направи, за да се върне към устойчив просперитет:

1. Да излезе от Еврозоната и да възстанови суверенитета на националната си валута;

и

2. Да изостави неолибералните принципи по отношение на поведението си в икономическата политика.

Предприемането на едното без другото няма да проработи. В този смисъл, буквалният прочит на това, което главният икономист на Сириза казва, ме води до мисълта, че те няма да изведат Гърция от тресавището, в което нацията е затънала.

Така че, ако Сириза се впусне в политика, която наистина би работила, тогава те ще нарушат фискалните правила на монетарната система, в която те искат да останат.

Подозирам, че те го знаят и определено личните дискусии, които съм имал, ми показват, че те (Сириза) не са глупави. Повече по този въпрос по-късно.

Другото нещо е, че съотношението на гръцкия публичен дълг по отношение на БВП e 177% или “с 1/3 по-голям дълг, отколкото бе в началото на кризата’.

Каквото и да желаят гръцките хора, реалността е такава, че докато Гърция ползва еврото за своя валута, частните пазари за държавен дълг или Тройката ще са доминиращата сила.

Което напомня на старата поговорка, че ако искаш да изгърмиш фалирайки, то по-добре да го направиш стилно - с огромни задължения вместо с малки. Защо? Защото последствията за кредиторите вероятно също ще са огромни, което може да повлияе на начина, по който те мислят и реагират.

Главният икономист на Сириза каза, че това би поставило “проблема за публичния дълг на пан-европейско ниво, предлагащо удължаване на падежния срок на държавните облигации, държани от ЕЦБ”.

Може би.

Той също отказва категорично исканията на Тройката и на другите консерватори Гърция да постига излишъци, за да задпочне да плаща отново дълга и счита това за “чудовищен остеритетен капан, който отнема на обществото ценни ресурси”. Което е така.

По същество Сириза се обявява за разрешение на проблема в стила на Лондонското дългово споразумение от 1953 г. Главният им икономист каза за Гардиън, че:

“Повече от 50% от гръцкия дълг трябва да бъде зачеркнат ... Решението (на опрощаването на дълга), което бе дадено на Германия на Лондонската конференция през 1953 г. е това, което трябва да направим за Гърция.”

Трябва да отбележим, че Гърция вече обяви банкрут на значителна част от публичния си дълг (около €100 милиарда от общия по това време дълг от €350 милиарда) през март 2012 г. Тогава не го нарекоха банкрут, но по същество, това си бе банкрут.

Винаги когато се повдигa този въпрос, си мисля за натрупаните дългове на по-слабо развитите държави, с които МВФ и другите развити държави ги натовариха в името на структурната реформа. Доста нации са доведени до бедност поради мръсните номера на неолибералите и то много преди гърците да се сблъскат с, малко или много, създадените от тях самите проблеми.

Защо ги наричам самосъздадени? Защото те избраха правителства, които ги вкараха в Еврозоната, когато, още от самото начало, бе очевидно, че дизайнът на тази монетарна система ще предизвика колапса й и най-незащитените нации (като Гърция) биха поели най-големия удар от провала й. Така че освобождавайки Гърция от дълговото бреме, в този контекст изглежда несправедливо по отношение на много по-бедните и нуждаещи се народи. Дали Сириза защитава пълното дългово освобождаване за всички нации, които страдат?

Малко отклонение - опрощаването на дълга в периода непосредствено след Втората световна война не бе ограничено само до Германия. Лондонското споразумение за дълга от 1953 г. бе специално за проблема с германския дълг, който няколкото предишни опита не успяха да решат. Но по-рано, като част от Плана Маршъл, който предостави американски фондове за съживяването на европейските икономики, се състоя опрощаване на дълга на съюзниците от страна на САЩ. Това обаче не бе изцяло проява на щедрост.

Първо, Планът Маршъл бе част от подготовката за Студената война срещу Съветската система.

Второ, европейските страни бяха задължени да използват помощите за закупуване на стоки и услуги, произведени в САЩ.

След това, САЩ зачеркна част от дълга, който Франция и Белгия им дължеше. Отново – всичко това не бе алтруизъм. В случая с Белгия те замениха уран (добиван в белгийската мина Shinkolobwe в африоканската й колония в Конго) в замяна на опрощаването на дълга. Като част от проекта “Манхатън” на Хари Труман, металът бе използван за бомбите в Хирошима и Нагазаки.

Всичко това бе дори още по-противно. Първоначално Белгия грубо експлоатираше природните ресурси на африканската си колония, което й помогна да получи опрощаване на дълга си към САЩ. Някои наричаха т. нар. “Свободна държава на Конго” “огромен трудов концлагер, където местното население събира слонова кост, дървен материал и каучуков сок при брутални условия”.

Крал Леополд II умря през 1909 г. като милиардер в резултат на излишъците, които извлече от Конго, и където никога дори не стъпи.

Тогава през 1960 г. Конго стана независима страна. Като част от договора за независимост белгийците настояха бедната африканска нация да поеме отговорността за дълговете, свързани с разработването на мините, които Белгия бе така яростно експлоатирала.

Те също така запечатаха проспериращата мина Shinkolobwe с бетон, защото се страхуваха, че “смъртоносната субстанция може да попадне в неправилните ръце” (Източник - Source)

Никога не е съществувало нещо хубаво относно колониализма.

Има също и качествена разлика между опрощаването на гръцкия дълг и това, което се случи с Германия под Лондоското споразумение.

По онова време повечето от дълга (около 80%), дължим от германското правителство, бе държан вътре в страната и поради това опрощаването на дълга само промени разпределението на дохода вътре в Германия и изтри спестяванията на много германци.

В случая с Гърция значителна сума от опрощаването на дълга ще засегне международни кредитори, което означава, че за спасяването на Гърция ще бъдат използвани спестяванията на чужди граждани.

Това обаче не е най-големият проблем.

Вторият алтернативен начин за разбиране на всичко това – заявеното желание Гърция да остане в Еврозоната, но едновременно с неспазване на основните ограничения, които членството в Еврозоната изискват (неолибералния остеритет) – е както следва.

Очевидно Гърция ще се чувства уязвима, ако обяви едностранно излизане от Еврозоната и възможността й да преденоминира задълженията си, докато е ясна в правно отношение, би била атакувана от ожесточени съдебни действия и т.н., по същия начин, по който Аржентина все още е борена от зомби-притежатели на дълг цели 13 години след като тя обяви банкрут.

В контекста на съвременна Европа, разбирането ми е, че Гърция не е уверена нация. Тя знае, че не принадлежеше към паричния съюз, в смисъл на изпълнение на критериите и трябваше да направи нелегална сделка с Голдмън Сакс, за да може да се доближи до линията и да влезе в Еврозоната.

Всъщност компромис, по един или друг начин, бе направен с много нации по отношение на изпълнението на критериите, включително и с Германия.

Но Гърция вижда Европейския проект като важен знак, че тя може да премине отвъд ерата, в която военните преврати и генерали бяха готови да вземат властта и да управляват. Европа е символ на това да си част от нещо изтънчено.

Така че, предполагам, лявото крило в Гърция не иска да бъде посочено като партията или коалицията, която извади Гърция от Европа и я вкара обратно в тъмните години.

Но икономистите отляво трябва също да знаят, че не могат да постигнат ясно заявените си цели за изоставяне на неолиберализма и съживяването на нацията, докато остават обвързани от фискалните правила и нямат суверенна национална валута. Така че решението на това недоразумение със сигурност ще се появи. Вземи властта, създай хаос чрез заплахи от обявяване на банкрут, увеличи дефицитите, предоговори съществуващите споразумения с Тройката по начин, по който една голяма държава като Германия не реши в крайна сметка, че е политически невъзможно Гърция да остане част от сделката.

Би било много по-лесно за Гърция, ако Германия например стане инициатора за излизането й от Еврозоната.

Заключение

Освен ако не заключим, че левите са наивни и глупави (което аз не искам да направя) тогава тази алтернатива, според мен, е единственото убеждаващо обяснение на това, което ще се случи в Гърция. Ще призная грешката си, ако Сириза спечели изборите и предаде избирателите си след това.

Ще видим.


Източник: billy blog

Няма коментари:

Публикуване на коментар