БЪРНИ САНДЪРС ОТВАРЯ НОВ ФРОНТ В БИТКАТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ - от DYLAN MATTHEWS

Явно най-големият проблем на президент Обама в Сената е новото Републиканско мнозинство там, но изглежда опозицията в лявото крило на Демократите също нараства. Най-открояващo, сенатор Elizabeth Warren (демократ от Масачузетс) се противопоставя на Белия дом относно ключов пост в Министерството на финансите (Antonio Weiss) и законодателния пакет за разходите.  Но новият водещ член на бюджетната комисия, сенатор Bernie Sanders (независим от Върмонт) e на път да се откъсне драматично от традиционното виждане на демократите относно бюджета, от Обама до Клинтън, до Уолтър Мандейл и отвъд.

Неговият голям ход: назначаването на професора по макроикономикс от Университета на Мизури - Канзас Сити, Стефани Келтон, за свой главен икономист. Не може да наречем Келтон известна в Америка, но за тези, които следят от близо дебата за икономическата политика, назначаването й е драматичен знак.

От години главното несъгласие между преговарящите страни от Демократическата и Републиканската партия относно бюджета бе КАК да се балансира той – какво да се ореже, какво да се таксува, колко бързо да се изпълни – но не ДАЛИ да се балансира. Дори най-либералните икономисти се съгласяват, че,  в средносрочен план, е по-добре да има по-малък правителствен дълг, отколкото по-голям. Келтон отрича тази постановка. Тя твърди, че, в много случаи, правителствените излишъци са много разрушителни, а балансирането на бюджета е доста опасно. Например Келтон счита, че Клинтановите излишъци въобще не са за хвалене, и че те фактически причиниха икономическа вреда, продължила над десетилетие.

Обикновено, когато демократите назначават икономисти, те назначават хубави, уважавани Кейнсианци, които използват официозни икономически модели и често са съгласни с консервативните икономисти по много теоритични въпроси, докато извличат от тях различни заключения относно политиката. Например, Greg Mankiw, който бе главният икономически съветник на Джордж Буш - син, и Christina Romer, която служи като главен такъв за Обама, бяха влиятелни в развитието на Новото Кейнсианство – макроикономическа теория, която се появи през 80-те, и която може би доминира полето днес. Това, което различава Romer и Mankiw бе политиката, а не икономическата теория.

Келтон не е съгласна с Romer и Mankiw относно икономическата теория. В действителност, относно икономическата теория, тя не е съгласна с почти никой икономист, който Буш или Обама някога са назначили. Kelton е сред най-влиятелните адвокати на Модерната Монетарна Теория (ММТ), хетеродоксално, ляво клонящо движение в икономикса, което отрича Новия Кейнсианизъм и другите казионни макроикономически теории.

ММТ поставя ударение на факта, че страните, които печатат собствените си пари, никога не могат да “свършат парите”. Те просто могат да печатат повече. Причината, поради която имаме данъци тогава, е не, за да платим за неща, а за да караме хората да използват и предпочитат правителствената национална валута вместо, да речем, Биткойна. В някои редки случаи потребителското търсене става твърде голямо, така че продавачите увеличават цените и следва инфлация. Тогава данъците трябва да се увеличат, за да може икономиката да се охлади. Но теорията приема, че тази възможност е доста рядка. James Galbraith, друг икономист, повлиян от ММТ, веднъж ми каза, че последният път, когато това се е случило, е било през Първата световна война.

Главното заключение е, че, всъщност, бюджетът никога не е нужно да бъде балансиран, независимо от времевия период, а опитите това да се направи ще навреди на икономиката. Това е, което според Kelton се случи след Клинтановите излишъци от късните години на 90-те и ранните 2000-и. Всеки долар от правителствения излишък трябва да се покаже като частен дълг, обосновава се тя. А частният сектор не може да продължава да трупа такива дългове за неограничено време. “В крайна сметка нещо поддава”, написа веднъж Kelton в Business Insider. “И когато това стане, частният сектор ще започне да пести, икономиката ще се свие, а правителственият бюджет ще се върне обратно в дефицит”.

Много хора критикуват икономическите политики на Обама (или на Клинтън) от ляво, но това, до голяма степен, е виждане на малцинството в икономикса – дори и сред либералите. Paul Krugman, например, твърди, че ММТ вижда това напълно погрешно. Все още има нужда хората да купуват правителствени облигации, и ако лихвата по тях стане твърде висока, тогава плащането им би могло да стане трудно осъществимо без предизвикването на неконтролируема инфлация. “След като веднъж излезем от ликвидния капан, поддържането на високи дефицити без достъп до пазара за държавни ценни книжа е рецепта за много висока инфлация”, пише Krugman. Joe Gagnon, икономист от Peterson Institute (Бележка: Peterson Institute е гнездо на “дефицитни ястреби”), също отбелязва, че Австралия и Канада поддържат излишъци с години без да са понесли значителни икономически вреди. (Можете да видите отговрите на ММТ тук (here) и тук (here) ).

Казионните икономисти и държавници можеха удобно да игнорират ММТ до неотдавна. Galbraith ми каза, че когато през април 2000 г., на едно събитие в Белия дом с други икономисти заявил, че новият американски бюджетен излишък ще навреди на икономиката, стотиците икономисти, участващи на конфернцията, му се изсмели в лицето. Всичко това се промени. Финансовата криза предизвика огромен апетит за ново икономическо мислене и ММТ помогна той да бъде задоволен. Сега хора като Krugman се очаква поне да се борят с твърденията на ММТ. Издигането на Kelton в Бюджетната комисия е друга важна крачка в пробива в казионната теория и прави безопасно за лявото крило на Демократите да прегърнат ММТ.

Ако искате да научите повече за ММТ, аз написах дълъг профил на движението през 2012 г. във Вашингтон Пост (long profile of the movement), който изяснява основните неща. Но теорията настрана, в конкретен политически смисъл това е знак, че сенатор Sanders вероятно ще отрече консенсусно ориентирания подход на предшественичката си, Patty Murray, и ще произведе рамка с големи бюджетни разходи, които много членове от собствената му група, както и икономическият екип на Белия дом биха отхвърлили. Това ще бъде главобол за администрацията на Обама, която би искала да разчита на обединена група от демократи, когато се отправи в неизбежните битки с Републиканците.


Източник: VOX