неделя, 25 януари 2015 г.

ГЛАВА 14 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: ВЪВЕДЕНИЕ В АНАЛИЗА НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Бележка: 
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков



Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория
глава 1                                                    глава 6
глава 2                                                    глава 7
глава 3                                                    глава 8
глава 4                                                    глава 9
глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика
глава 11                                                                      глава 19
глава 12                                                                      глава 20
глава 13                                                                      глава 21
глава 14                                                                      глава 22
глава 15                                                                      глава 23
глава 16               
глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика
глава 18                       глава 24
                                     глава 25
                                     глава 26                        

Съавторите на учебника - професорите по икономикс - австралиецът Уилиям (Бил) Мичъл и американецът Рандъл Рей:


WILLIAM MITCHELL
L. RANDALL WRAY



14.1 Въведение
12.2 Пазарите и капитализмът
14.3 Измерване
14.4. Поточни измерители на безработицата
14.5 Измерване на продължителността на безработицата
14.6 Продължителност на безработицата
14.7 Широки измерители на непълното използване на труда
14.8 Хистерезис

Глава 14 разглежда пазара на труда. Целта е да се предложи общо контекстуално въведение, така че студентите да имат по-съществено разбиране относно това, какво се случва, когато някой получи работа и започне да получава работна заплата. Концепцията за “пазара”, като социална конструкция с вградени властови отношения, първоначално е разработена като въведение.

Докато за някого това може да изглежда като страничен материал, ние смятаме, че е изключително важно студентите да разберат истинската природа на икономическата система, което означава, че последиците от властта трябва да бъдат включени в концептуалната разработка.

След това главата ще надгради върху моделите за ефективното търсене, развити в предишните глави, за да дискутира факторите, които определят заетостта на макроикономическо ниво.

Концепцията за кривата на пределната продуктивност на търсенето на труд ще бъде оспорена и ще се развие алтернативно обяснение за търсенето на труд на макро ниво. Студентите ще научат относно недоброволната безработица и как масовата безработциа се задържа за дълго време.

Главата ще интегрира по-ранната дискусия относно ролята на правителството, за да покаже, че във всеки момент от времето, стойността на общата безработица е избрана от държавата като резултат от решенията й относно фискалната политика. С това не искаме да кажем, че неправителственият сектор не е от решаващо значение при определянето на нивата на активност и заетост, а само твърдим, че след като неправителственият сектор веднъж е формулирал плановете си относно харченето и спестяването, след това зависи от правителството да запълни останалите празноти в агрегатното търсене.

Главата ще демонстрира как масовата безработица може да бъде преодоляна единствено чрез политика относно търсенето, вместо намаляването на реалната работна заплата.

Това ще доведе до глава 17, която е по-фокусирана върху проблемите за измерването (рамката на пазара на труда, демографските характеристики и т.н.), класифицирането на видовете безработица; разбирането на концепциите за потоците и натрупванията в рамките на пазара на труда; и по-късно предоставянето на дискусия относно взаимоотношенията между безработицата и инфлацията.


14.1 Увод

В тази глава разглеждаме пазара на труда, където работниците и капиталът се срещат, за да определят размера на работните заплати и заетостта.

Концепцията за пазара на “труда” е донякъде погрешно наименувана, защото ако се опитаме да анализираме транзакциите, които възникват на тази арена, в смисъл, ако ги разглеждаме само като проста обмяна на употребявани стойности, значими прозрения относно начина на работа на икономиката ще останат скрити.

По какъв начин разграничаваме “пазара на труда” от пазарите на стоки и услуги?

Стандартният анализ на трудовия пазар в неокласическите учебници, който доминира обществения дебат, когато става дума за дискусия относно безработицата, социалните плащания, въздействието на данъците и т.н., не прави разлика между размените на труд и капитал, и употребата от фирмите на други изходни производствени компоненти.

Преди много години тогавашният икономически редактор на “The Financial Times”, Samuel Brittain, направи това изявление, отразяващо гледната точка, която все още се споделя от много икономисти и днес:

“Ако цената на банани се поддържа твърде висока в сравнение с цената, необходима за балансирането на предлагането и търсенето, ще има излишък от банани. Ако цената на банани е под пазарната цена, която изчиства пазара, ще има недостиг. Същото се отнася и до труда. Ако цената, т.е. заплатата, е твърде висока, ще има излишно количество работници, т.е. безработица. Ако заплата е задържана твърде ниска, ще има недостатъчно работници…  Работниците продават услугите си, точно както производителите на банани продават бананите си.”

С други думи, основните прозрения относно това, как пазарът на труда оперира, биха могли да се разберат чрез изучаването на всяка пазарна размяна. В тази глава ще обясним, защо тази гледна точка не може да предостави задълбочено разбиране относно начина, по който пазарът на труда оперира в макроикономиката

14.2 Пазари и капитализъм

През 1974 г. американският социолог Harry Braverman отбеляза, че характерна черта на капитализма е това, че, на това, което днес сме дали термина “пазар на труда”, работниците само продават работния си капацитет  (който Маркс нарича “работна сила”) на капиталиста.

При капитализма работниците не са нито роби, нито пък продават това, което бихме могли да наречем трудови услуги. Очевидно е, че капитализмът се е придвижил след робовладелството, но защо той би казал, че пазарът на труда не е това, на което са продавани трудови услуги?

Следвайки Maркс, Braverman твърди също, че главното предизвикателство пред капиталистите е да направят така, че работната сила, която те купуват, да се превърне в поток от трудови услуги (или прост труд). Това наблюдение предполага, че пред капиталистическата фирма стои проблемът за контрола, отнасяща се до това, как мениджърите извличат работа от потенциала, който са купили.

Braverman написа (стр. 57-58):

“Когато той закупи работно време, резултатът е далеч не най-точният или сигурен, за да може предварително да се знае с точност. Това е само изражение на факта, че частта от капитала му, която се е разпростряла върху работната сила спада към “променливата” част, която се увеличава в процеса на производство; за него въпросът е колко голямо ще бъде това увеличение. Затова за капиталиста е от изключително значение да прехвърли контрола върху работния прoцес, упражняван от работника към себе си. Този преход се представя в историята като постепенното отчуждаване на производствения процес от работника; за капиталиста той се представя като проблема за управлението.”

Казано на днешен език – фирмата се съгласява да плаща заплата на работника, за даден работен ден (което, само по себе си, може да варира в зависимост от различни правила). В тази точка от размяната, фирмата е закупила работната сила, която е капацитетът за работа. В тази транзакция не са закупени действителни трудови услуги.

Задачата за управлението на фирмата след това е да организира, събере и разположи тази работна сила по контролиран начин, за да подсигури на фирмата доставянето на желания поток от трудови услуги за времето, за което работникът се е съгласил да работи.

Това е начинаът, по който фирмата гарантира, че ще произведе достатъчно продукция чрез закупената работна сила, която след като бъде продадена, ще върне фондовете, изразходени за заплати (и други материали, които работниците използват) и ще остане достатъчно – като печалби – които ще задоволят целите на собствениците на фирмата.

Ето защо изучаването на съвременния пазар на труда трябва да се провежда в контекста на върховенството на мениджърския контрол и необходимостта за капиталистическата фирма да максимизира потока от труд, който те придобиват от закупената от тях работна сила.

Можем да попитаме, както американския социолог, Michael Burawoy, направи през 1978 г.: Защо е нужен контролът?

Отговорът може да се открие в наблюдението, че целите на работниците и фирмите, по същество, рядко съвпадат. Маркс определя взаимоотношенията между тези, които продават работната си сила (работниците) и онези, които я купуват (капиталистите) като фундаментално “антигонистични” или съревноваващи се.

Бихме могли да обобщим този първичен конфликт чрез допускането, че работниците, обикновено, ще желаят да получат повече срещу по-малко работа, а капиталистите ще искат да плащат най-малкото за възможно най-голям поток от трудови услуги. Можем да рамкираме това напрежение по по-сложен начин и наистина, Маркс и неговите последователи са направили това. За нашите нужди, обаче, този първичен конфликт все още прониква пазарите на труда в съвременните монетарни икономики и трябва да бъде разбран.

С това не искаме да твърдим, че бизнес-фирмите не предоставят добри работни условия и не търсят да награждават работниците си по много и различни начини. Въпросът е по-скоро, че те правят това, без да застрашават контролната си функция или възможностите си като купувачи на работна сила.

В този контекст Micheal Burawoy предполага, че:

“…същността на капиталистическия контрол може да бъде разбран единствено чрез сравняването му с некапиталистически начин на производство.”

Под което той има предвид, че за да се разбере истинската същност на капиталистическия пазар на труда, студентите трябва да имат някакво познание за историческите условия на труда преди началото на капитализма.

Неговото главно сравнение е в подробното описание на прехода от феодализъм към капитализъм. Сравнявняването тези две системи на производство позволява на студентите да щрихират различията и целите на тези различия по отношение на основното предизвикателство на капитализма – да извлича трудови услуги от закупената работна сила в конфликтен контекст.

Burawoy дефинира “начин на производство” като:

“…социални отношения, в които мъжете и жени влизат при трансформирането на природата. При феодалните отношения работникът (крепостният селянин) обработва земята, която господарят му е предоставил в продължение на някаква част от седмицата. На тях им е позволено да консумират продукцията, която е произведена от тази работа. Тази продукция позволява на крепостния селянин да преживява и да поддържа семейството си.

През останалите дни от седмицата крепостният селянин обработва земята на господаря си и целият изразходен труд може да се счита за излишък към този труд, който е нужен за преживяването на крепостния селянин и семейството му. Стоките и услугите, произведени в тази част от седмицата се изземват от господаря за негова собствена употреба.”

Burawoy забелязва критичните характеристика на тази система на производство:

- Необходимият труд (който е нужен за преживяването на работника) и трудът в излишък са отделени както във времето, така и в пространството.

- Крепостният селянин притежава собствените си средства за издръжка, когато работи – т.е. той върши селскостопанска работа и консумира собствен продукт.

- Крепостният селянин работи това сам, независимо от господаря.

- Добавеният труд (работата, вършена на собствената земя на господаря) е прозрачна и господарят го отчуждава чрез допълнителни икономически средства (посредством статута му на господар в тази система).

Контрастът на капиталистическия начин на производство, което в исторически план е приемник на феодалната система, е ярък. Съществените характеристики на тази система са:

- Необходимият и добавен труд не са отделени по време и място. Работникът изглежда, че работи 8 часа на ден за определена заплата на час, което размива границата между двата вида труд.

- Работниците не притежавата средствата за производство, следователно и средствата за преживяване. Главна черта на капитализма e, че капиталистът притежава средствата за производство, а работникът, макар и свободен да избира за кой капиталист да работи, трябва да работи, за да оцелее. Оцеляването изисква работникът да се съгласи да работи, да кажем 8 часа, за да се сдобие със заплата, която може да е равна като за 5 часа производство.

- Капиталистът контролира работния процес, а работникът трябва да предостави трудови услуги в рамките на контролираната система.

- Добавеният труд е предполагаем – не съществува допълнителна икономическа власт, основана на феодалната политика, социалното положение и т.н., за да гарантира появата на този принаден труд. Създаването и изземването на принадения труд се превръща в икономическа борба, която се разгръща на работното място.

Всичко това продължава в рамките на пазара на труда. Всеки ден работниците произвеждат стоки и услуги, които потребителите и фирмите желаят, но правейки това, те произвеждат и двата вида труд – необходимия и принадения.

Производството на принадения труд, което се изразява като печалби, ако принадената стойност, вградена в тези стоки и услуги е продадена успешно, поддържа капиталистическите социални отношения. То позволява на собственика на капитал да запази позицията си на сила и в същото време гарантира, че работникът ще трябва да се връща всеки ден, за да оцелее.

При феодализма господарят остава господар като следствие на господарската политика (извън икономически средства), независимо от принадената продукция.

Крайният извод от оценката на този преглед е, че скритата същност на принадения труд при капитализма създава нуждата за управленски контрол, който цели да гарантира създаването на принадена стойност, но системата не прави това явно – фактът, че работниците работят по-дълго, отколкото е необходимо за поддържането на собствения  им съществуващ стандарт на живот.

Прозрението за “пазарите” предоставено от унгарския икономически антрополог Karl Polanyi също се отнася към тази дискусия.

Той счита, че целта на капиталистическите институции (които описахме по-горе, и които той наименува “пазарна икономика”) е да организира производството на стоки и услуги, събирайки заедно всичките главни елементи на производството (труд, суровини, машини и т.н) чрез система от пазари.

Пазарът на труда предоставя работната сила, необходима за работния процес – фактическия производствен процес, при който работниците доставят принаден труд под надзора на фирменото управление.

От значение са неговите прозрения, основани на антропологични изследвания, че човешкото поведение в рамките на тези пазарни системи не е описано адекватно от понятието “homo economicus”, което е поведенческата основа на ортодоксалния учебникарски подход към пазарите на труда.

Понятието за Homo economicus (или “икономическият човек”) определя хората като рационални във всичките си решения и в състояние винаги да постигат резултати, максимизиращи задоволството (“полезността”). Това виждане счита, че потребителите максимизират удоволствието си или благосъстоянието, а бизнес фирмите максимизират печалбите си чрез свободната размяна в рамките на пазарите.

Тази свободна размяна се осъществява в конкурентна среда между свободни агенти. Фактически не се прави разлика между, да кажем, доставчика на труд и доставчика на банани или на евентуалния купувач на едното от двете. Тези свободни агенти са мотивирани от собствените си тесни интереси, но в това преследване те си сътрудничат, за да максимизират резултатите за всички.

Polanyi и други антрополози откриват, че в много общества хората се държат противоположно, където сътрудничеството, а не конкуренцията е от първостепенно значение.

Докато ортодоксалните учебници предполагат, че егоистичното поведение е обичайното сред обществата, а културите са отражение на първичната “човешка същност”, свидетелствата, предоставени от антрополозите и други учени, не подкрепят тези заключения. В действителност съществува цяла плеяда от наблюдавани поведения, зависими от социалните институции, които са били развити и от приетия начин на производство.

Работата им ни информира, че капиталистическите институции и начин на производство са особена система, и че човешкото поведение, което е производно на тази система, е зависимо от контекста.

Polanyi твърди, че в рамките на капиталистическата система пазарната икономика се превръща в централна и започва да доминира значението на другите обществени аспекти. Обществото все повече се превръща в икономическо общество и пазарната терминология става начина, по който калибрираме усещанията си за здравето на обществото.

14.3 Измерване

Докато досега се занимавахме с разработването на теоритичната рамка, която да обясни как се определя реалният БВП и националният доход, макроикономиксът също се интересува и от разбирането на динамиката на заетостта и съответно – безработицата.

Много учебници ще кажат, че “Макроикономксът е изучаването на поведението на заетостта, общото производство и инфлацията”. Освен това централна идея в икономикса, бил той микроикономикс или макроикономикс, е идеята за ефективността – получавайки най-доброто от наличното. Концепцията е изключително обременена и е във фокуса на много спорове – някои по-скрити от останалите.

На микроикономическо равнище “границата на ефективността” обикновено се обобщава в смисъл на пълна заетост, която отдавна е в централния фокус на икономическата теория, независимо от възникналите спорове относно това, какво се има предвид под термина пълна заетост.

Все пак повечето икономисти биха се съгласили, че една икономика не може да бъде ефективна, ако не използва напълно наличните ресурси. През последните десетилетия, появата на проблемите, свързани с промяната на климата, фокусират вниманието ни относно това, какъв всъщност е този лимит. В тази глава се фокусираме върху използването на трудовите ресурси.

Загрижеността за пълната заетост е вградена в политическите рамки и определения на основните институции в повечето нации в края на Втората световна война. Предизвикателството пред всяка нация бе как да преустрои поставената си на военен режим икономика, имаща високи стойности на заетост вследствие на преследваните военни усилия, в мирновременна икономика, без да се жертват високите стойности на употребата на труд.

В тази част разглеждаме проблемите, свързани с измерването. Как знаем колко е заетостта в дадена точка от времето? Какво е безработица? Измерване на пархосани трудови ресурси ли е или има и други съображения, които би трябвало да се вземат под внимание?

Рамката за работната сила

Рамката за работната сила се състои от сбор от дефицниции и приемания, които позволяват на националните статистики да събират и произвеждат статистическа информация относно пазара на труда. Тези статистически данни включват заетост, безработица, икономическо бездействие, непълна заетост, които могат да бъдат комбинирани с други изследвани данни, покриващи, например, свободните работни места, заплатите, членството в профсъюзи, промишлени диспути и продуктивността, за да доставят обстойна картина за начина, по който се представя пазарът на труда.

Рамката за работната сила е класификационна система, регулирана от набор от правила и категории. Тя формира основи за сравняване на данните на пазара на труда в различните държави. Рамката е поставена в действие чрез Международната организация на труда - International Labour Organization (ILO) и нейната Международна конференция на статистиците за труда - International Conference of Labour Statisticians (ICLS). Тези конференции и експертни срещи разработват ръководства или норми за прилагане на рамката за работната сила и създаване на данните за националната работна сила.

Публикацията на Австралийкото статисточеско бюро – Трудова статистика: Концепции, Източници и Методи – описва международното ръководство, чрез което националните статистически агенции са се споразумели да дефинират организционните принципи, определящи рамката за работната сила.

Когато публикуват статистиката за труда, националните статистически агенции работят в рамките на международно утвърдени стандарти.

В края на Първата световна война ILO е създадена (1919 г.), за да установи минимални трудови стандарти. Всяка година се провежда Международна конференция за труда, която взема решения, определящи това, което се нарича Международни трудови конвенции и препоръки.

Една част от тези конвенции - Конвенцията за трудовата статистика (№160) – е приета на 71-та Международна трудова конференция през 1985 г. и модернизира предишната конвенция, която бе одобрена през 1938 г.

Член 1 на Конвенцията от 1985 г. изисква всички държави-членки на ILO (включително Австралия и САЩ):

…редовно да събират, съставят и публикуват основни трудови статистически данни, които да бъдат прогресивно разширявани в съответствие с източниците си за покриване на следните теми:

(а) икономически активно население, заетост със съответната безработица и възможна видима непълна заетост;

(б) структура и разпределение на икономически активното население, за подробен анализ, и за да служи като база за сравнение на данните;

(в) средни заплати и работни часове (фактически изработени часове или заплатени часове) и, където е уместно - времевата ставка на заплатите и нормалните работни часове;

(г) структура на заплатите и разпределението

(д) разходи за труд

(е) индекси на потребителските цени

(ж) разходи на домакинствата или, където е уместно, разходи на семействата и, където е уместно, доходи на домакинствата или, където е уместно – семеен доход.

(з) трудови наранявания и, доколкото е възможно, професионални заболявания;

(и) промишлени спорове

Международната организация на труда (ILO) публикува също много подробно техническо ръководство относно това как тези статистически данни би трябвало да се събират и разпространяват чрез една от нейните технически комисии - Международната конференция на статистиците за труда - International Conference of Labour Statisticians (ICLS). Тази комисия се събира веднъж на всеки 5 години и нейни членове са правителствени представители, “повечето от които са назначени от социалните министерствата, отговарящи за условията на труда и от националните статистически агенции” и представители на организации на работодателите и работниците.

ICLS приема резолюции, които след това определят начина, по който националните статистически агенции събират и публикуват данни. Докато националните статистически агенции имат известна свобода относно това, как да изпълнят задачата за подготовката на трудовите статистически данни, най-общо, сред агенциите съществува широкоразпространена унифицираност.

Данните за трудовата статистика често са обект на политически спорове, а правителствените критици са известни с обвиненията си, че правителството манипулира официалните данни поради политически причини. Но след като веднъж разберете процеса, управляващ структурата на работната сила, събирането на статистическите данни и дефицнициите, очертани от резолюциите на ICLS, този аргумент ще е трудно да бъде защитаван.

Това не означава, че няма дебати относно това, което официалната трудова статистика измерва и дали не може да се подобри, но е важно да се разбере, как се събира информацията.

Правилата, съдържащи се в работната рамка за работната сила, най-общо имат следните характерни черти:

- принцип за активност, който се използва за класифициране на населението в една от трите основни категории в работната рамка за работната сила.

-  набор от приоритетни правила, които гарантират, че всяко лице е класифицирано само в една от трите основни категории в рамката за работната сила.

-  кратък референтен период, за да отрази ситуацията с предлагането на труд в специфичен момент от времето.

Системата на приоритетни правила е прилагана така, че активността на работната сила има предимство пред активността на хората извън работната сила, а работещите (заетостта) имат предимство пред търсещите работа (безработицата). Също, както при повечето статистически измерения на активността, заетостта в неформалните сектори или икономиката на черния пазар, е извън обхвата на измерване на активността.

Съществува дългогодишна концепция за “доходоносната заетост”, която оформя тези приоритети, но тя се е доказала като противоречива. Обичайно рентабилната заетост се счита работата за печалба, получаваща плащане. Така че лице, което глади дрехи за перален бизнес, би се считало за преследващо доходоносна работа, докато ако същото това лице глади дрехите за семейството си, то не би се считало за активно. Явно, тъй като икономическите и неикономическите роли са чувствителни към пола, това разграничаване води до подценяване на значителна част от работата, вършена от жените.

По такъв начин платените дейности имат предимство пред незаплащаните дейности, така че, например, “лицата, поддържащи дома” както е било в Австралия, на безплатна основа, са класифицирани като непринадлежащи към работната сила, докато онези, които получават заплащане за тази дейност, са в работната сила като заети. По същия начин лицата, които изпълняват незаплатена доброволна работа, не са в работната сила, въпреки че техните дейности могат да са същите като на тези, работещи срещу заплата.

Категорията на “постоянно неспособен да работи”, както се използва в Австралия, означава също класифициране извън работната сила, въпреки че има свидетелства за предположение, че нарастващите стойности на “инвалидност” в някои страни отразява единствено опита за маскиране на проблема за безработицата.

Относно тези, които са извън работната сила, но частично прикрепени към нея, ILO
постановява, че лицата, частично прикрепени към работната сила, са тези, които не са икономически активни под стандартните дефиниции за заетост и безработица, но които, следвайки промяна в една от стандартните дефиниции за заетост или безработица, биха били прекласифицирани като икономически активни.

Поради това например, промени в критериите, използвани, за да дефинират наличността за работа (било то дефинирана за тази седмица, следващата седмица, следващите 4 седмици и т.н..) ще променят броя на хората, класифицирани във всяка група. Това също дава голям потенциал за нестабилност в категориите, и поради това може да има безкраен спор относно лимитите, използвани за дефиниране на главните категории.


Фигура 14.1 обобщава рамката за работната сила, по начина, прилаган в Австралия, но това е широкоразпространена структура, използвана от всички нации.


Националните статистически агенции редовно провеждат статистическо изследване на работната сила, обикновено всеки месец, което събира данни, използвайки концепциите и дефицнициите, предоставени от рамката за работната сила.

Населението в трудоспособна възраст обичайно се състои от всички граждани над 15 годишна възраст. В някои страни възрастовата границата е от 16 годишна възраст. В миналото възрастовият диапазон бе от 15 години до възрастта за пенсиониране, обикновено 65 години. Освен това, тъй като социалните промени доведоха до закони срещу възрастовата дискриманция в много страни, горната възрастова граница в някои от тях бе премахната.

Населението в трудоспособна възраст е разпределено в работната сила (“активният” компонент) и това, което не е в работната сила (“неактивния” компонент). Работник или служител се счита за активен, ако е зает (има работа) или ако е безработен.

Делът на работниците и служителите, съставящи работната сила, се определя от ставката на участие в работната сила, която е изразена така:

…съотношението на работната сила спрямо населението в трудоспособна възраст, изразено в проценти.

По-късно в тази глава ще разгледаме цикличното поведение на ставката на участие.

ILO определя лице като заето, ако:

… през определен кратък период, като например 1 седмица или 1 ден, (а) е изпълнявало някаква работа срещу заплащане в пари в брой или подобно, (б) имало е формална връзка с работата си, но временно не е работило през този кратък период, (в) работило е нещо срещу печалба или срещу някаква придобивка за семейството в пари в брой или подобно, (г) участвало е в някакво предприятие, като бизнес, селскостопанска ферма или услуга, но което временно не е работило през краткия период поради някаква специфична причина. (Текущи международни препоръки относно трудовата статистика, издание 1988 г., ILO, Женева, стр. 47).

Значението на термина “някаква работа” е спорно. В Австралия, например, лице, което работи 1 или повече часове на седмица се счита за заето. Така че разграничителната линия между заети и безработни, в действителност, е много тънка.

В категорията на заетите съществуват подкатегории, които ще разгледаме по-късно. Важното е, че голямо число заети работници и служители могат да се класифицират като непълно заети, ако не са в състояние да работят толкова часове, колкото желаят порди липса на агрегатно търсене в икономиката в този момент от времето.

От какво се състои безработицата? Според концепциите на Международната организация за труда (ILO) един индивид е безработен, ако е над определена възраст, няма работа, но понастоящем е на разположение за работа и активно търси такава. Най-общо за безработни се считат хората, които нямат абсолютно никаква работа.

Така безработицата се дефицнира като разликата между икономически активното население (работната сила) и заетостта.

Две допънители мерки привличат много от общественото внимание. Първо, ставката на безработицата се определя като:

... броят на безработните лица като процент от цивилната работна сила.

През октомври 2012 г. ставката на безработицата в САЩ бе 7.9%. Това е извлечено от оценката за работната сила 155,641 хиляди и оценена обща безработица от 12,258 хиляди.

Второ, статистиците публикуват съотношението между заетостта и населението, което е:

… пропорцията от населението в трудоспособнана възраст в икономиката, което е заето.

Забележете че знаменателят на тези две съотношения е различен. Ставката на безработицата използва работната сила, докато съотношението заетост-брой на населението използва населението в трудоспосбна възраст.

Ще видим защо тези разлики имат значение по-късно, когато разгледаме начина, по който трудовият пазар се настройва в рамките на икономическия цикъл и как това се отразява на тълкуването ни за състоянието на икономиката, обобщено от ставката на безработицата и съотношението на заетостта и населението.

Мярката за безработицата, отбелязана по-горе е това, което икономистите наричат измерител на натрупаното количество. Ставката на безработицата е определена от съотношението между две натрупвания – броя на безработните (числителя) и работната сила (знаменателя). Мярката на натрупванията за определянето на ставката на безработицата се събира от националната статистическа агенция в момент от времето, обикновено веднъж месечно.

Обикнвено се счита, че по-голяма ставка на безработицата е по-лошо, отколкото по-ниска ставка на безработица, защото това сигнализира, в по-тесен смисъл, за големината на бездействаща работна сила, която би могла да се привлече за производство и генериране на доход, при условие че агрегатното търсене нарасне.

При това тълкуване съществуват обаче някои усложнения, които трябва внимателно да бъдат разбрани. Първо, ставката на безработицата е ограничен измерител за непълното използване на труда, защото тя игнорира непълната заетост и скритата безработица, които разглеждаме в част 14.4.

Второ, тя не предоставя никаква информация за потоците на работниците и служителите към и от пазара на труда. Има времена, когато можем да заключим, че повишаването на ставката на безработицата, в краткосрочен план, е знак за укрепваща се икономика.

В следващата част разглеждаме поточните измерители на ставката на безработицата.

Трето, ставката на безработицата не ни казва нищо относно продължителността на безработицата. Ще разгледаме измерителите на продължителността на безработицата в част 14.5.

14.4. Поточни измерители на безработицата

През всеки даден период на трудовия пазар има голям брой работници и служители, които преминават (текат) в различни състояние – заетост (Е), безработица (U) и такива, които са извън работната сила (N). Мярката за натрупванията на всяко състояние показва нивото в даден момент от времето, докато мярката за потоците – преминаването между различните състояния в рамките на два периода (например, между 2 месеца).

Националната статистика измерва тези потоци в месечните си бюлетини за работната сила. Различните натрупвания и потоци са обозначени, както следва (единичните букви обозначават натрупвания, а двубуквовите обозначения са потоци между натрупванията):

E = ЗАЕТОСТ (employment), с индекс “t” = понастоящем, “t+1” = за следващия период

U = БЕЗРАБОТИЦА (unemployment)

N = НЕ В РАБОТНАТА СИЛА (not in the labour force)

EE = поток от ЗАЕТОСТ към ЗАЕТОСТ (това е броят на хората, които са били заети през последния период, и които са останали заети през настоящия период)

UU = поток от БЕЗРАБОТИЦА към БЕЗРАБОТИЦА (това е броят на хората, които през предишния период са били безработни и са останали безработни през настоящия период)

NN = поток от онези, които не са в работната сила през последния период, и които остават в същото състояние през настоящия период)

EU = поток от ЗАЕТОС към БЕЗРАБОТИЦА

EN = поток от ЗАЕТОСТ към НЕВКЛЮЧЕНИ В РАБОТНАТА СИЛА

UE = поток от БЕЗРАБОТИЦА към ЗАЕТОСТ

UN = поток от БЕЗРАБОТИЦА към НЕВКЛЮЧЕНИ В РАБОТНАТА СИЛА

NE = поток от НЕВКЛЮЧЕНИ В РАБОТНАТА СИЛА към ЗАЕТОСТ

NU = поток от НЕВКЛЮЧЕНИ В РАБОТНАТА СИЛА  към БЕЗРАБОТИЦА

Таблица 14.1 предоставя схематично описание на потоците, които могат да възникнат между трите състояния на рамката за работната сила

Таблица 14.1 Матрица на потоците на пазара на труда


За да придобиете някаква представа за величината на тези потоци между всеки два дадени месеца, фигура 14.2 обобщава потоците за трудовия пазар в САЩ за периода между август и септември 2012 г. Данните са от Бюрото за трудова статистика на САЩ (US Bureau of Labor Statistics).

Данните ни показват, че общата заетост в САЩ през септември 2012 г. е била 142,974 хиляди, общата безработица е била 12,088 хиляди, а броят на лицата, които са считани за непринадлежащи към работната сила е бил 88,710 хиляди. Сумата от тези натрупвания е равна на населението в трудоспособна възраст (населението над 16 годишна възраст).

Данните за потоците показват, че между месеците август и септември 2012 г. 2,421 хиляди работници и служители, които са били безработни през август са станали заети (UE) до септември 2012 г. Подобно, 1,882 хиляди работници и служители, които са били заети през август 2012 г. са преминали в групата на безработните (EU) през септември 2012 г.

В смисъл на потоци между работна сила и невключени в работната сила, през август 2012 г. е имало 3,465 хиляди работници и служители, които са броени като заети и са излезли от работната сила (EN) през септември 2012 г. и 2,786 хиляди работници и служители, които са броени за безработни през август 2012 г., които са напуснали работната сила (EN) през септември.

Вливащите се в пазара на труда са били 3,764 хиляди нововлезли, които са станали заети (NE) и 2,858 хиляди нововлезли, които са останали безработни (NU) през септември 2012 г.

Фигура 14.2 Брутните потоци на пазара на труда в САЩ, август-септември 2012 г. в хиляди

Източник: Бюро за трудова статистика на САЩ (US Bureau of Labor Statistics )

Можем също да изчислим общите влизащи и излизащи потоци в и от трите състояния на работната сила между всеки два периода, които ни интересуват. Таблица 14.2 показва тези изчисления за пазара на труда в САЩ за периода между август и септември 2012 г.

Общият, влизащ в заетостта, поток се измерва от сумата NE + UE и за показания период е равен на 6,185 хиляди, докато общият, излизащ от заетостта, поток, измерен от сумата EU + EN, е бил 5,347 хиляди. Така нетният поток е бил равен на 838 хиляди работници и служители.

Общият, влизащ в безработица, поток се измерва от сбора EU + NU и за периода показва 4,740 хиляди, докато в същото време потокът, излязъл от състояние на безработица, е измерен от сумата UE + UN и е бил 5,207 хиляди. Така се вижда, че нетният поток е бил отрицателен (което означава, че за периода безработицата е спаднала) и е равен на -467 хиляди работници и служители.

Накрая, общият брой на напусналите работната сила се измерва от сумата EN + UN и за периода се вижда, че те са 6,251 хиляди, докато общият брой на влезлите в работната сила, измерен от сумата NE + NU, е бил 6,622 хиляди. Така за периода нетният поток e бил отрицателен, равен на -371 хиляди работници и служители.

Таблица 14.2 Общият влизащ и излизащ поток в и от работната сила на САЩ, между август и  септември 2012 г., в хиляди

Източник: US Bureau of Labor Statistics 


Така можем да разберем мярката за натрупването от състоянието на пазара на труда през всеки период, разглеждайки нетните потоци между двата периода.

Общата заетост във всяка точка от времето (Еt) се дава от следния израз:

(14.1) Еt = Еt-1 + UEt + NEt – EUt – ENt

По отношението на фактическите потоци на пазара на труда в САЩ между август и септември 2012 г., обобщени във фигура 14.2 и таблица 14.2, уравнение 14.1 се оценява така (в хиляди):

(14.1a) 142,974 = 142,101 + 2,421 + 3,764 – 1,882 – 3,465

Промените в заетостта за всеки период, ΔE е общите влизащи потоци минус общите излизащи потоци:

(14.2) ΔE = Et – Et-1 = UEt + NEt – EUt - ENt

Общата безработица във всяка точка от времето (Ut) се дава от следния израз:

(14.3) Ut = Ut-1 + EUt + NUt – UEt – Unt

Уравнение 14.3 се изчилява така (в хиляди):

(14.3a) 12,088 = 12,544 + 1,882 + 2,858 – 2,421 – 2,786

Така промени в безработицата във всеки период, ΔU са всички влизащи потоци минус всички излизащи потоци:

(14.4) ΔU = Ut –Ut-1 = EUt + NUt – UEt - UNt

В синьото каре (материал за напреднали) ще използваме тези изрази, за да калкулираме т. нар. Преходни вероятности, които са вероятностите за възникване на промяна в състоянието

По този начин икономистите считат пазара на труда за много динамичен, като силата на динамиката се измерва от брутните потоци между трите състояния на пазара на труда. Освен това тези потоци са силно циклични. Например, в рецесия потокът EU се увеличава, докато потокът UE намалява. Работниците също изпадат от работната сила в по-големи количества по време на рецесия и повече от нововлизащите в нея завършват като безработни, отколкото заети.

14.5 Измерване на продължителността на безработицата

Материал за напреднали – Въздействието върху работната сила, идващо от промените в ставката на участие

Научихте, че работната сила е подмножество на хората в работоспособна възраст (тези над минималната за работа възраст, обикновено 15 години). Частта от населението в трудоспособна възраст, която съставя работната сила, се нарича ставка на участие в работната сила

За даден базов темп на растеж на населението в трудоспособна възраст, промените в процента на участие водят до промени в работната сила.

Фигура 14.3 показва процента на участие на работната сила за Аватралия от януару 2005 г. до октомври 2012 г. Вертикалните прекъснати линии разделят периода на четири отличитлени циклични епизода. До ранните 2008 г. австралийската икономика расте стабилно и ставката на участие в работната сила расте в съответствие с нарастващите възможности за работа.

С настъпването на Световната финансова криза през началото на 2007 г. и със забавящия се растеж на заетостта, процентът на участие спада, защото възможностите за работа силно намаляват. В края на 2008 г. австралийското правителство реагира на кризата чрез въвеждането на два големи стимулационни пакета, които подпомогат растежа и подобряването на условията на пазара на труда.

Когато фискалният стимул е оттеглен, австралийската икономика отново започва да забавя ход и нарастването на заетостта спира. В отговор на влошаващите се икономически условия работниците и служителите, които не успяват да намерят работа, започват да изпадат от работната сила.

Така се вижда, че ставката на участие в работната сила е проциклична променлива – покачва се в добри икономически времена и спада, когато липсват възможности за намиране на работа.

Фигура 14.3 Ставката на участие в работната сила – Австралия, януари 2005 г. до октомври 2012 г., в %



Источник: Австралийско статистическо бюро, Изследване на работната сила (Australian Bureau of Statistics, Labour Force Survey)

Както бе обяснено в основния текст, това означава, че в лоши времена е вероятно да има голям брой работници и служители, които биха искали да приемат оферта за работа, ако има такава, но които спират да търсят работа и биват класифицирани от националната статистика като непринадлежащи към работната сила. Тези работници и служители, обезсърчени от неуспешното си търсене на работа, се считата за скрито безработни.

От гледна точка на това, че са на разположение, тези работници и служители не са по-различни от официално записаните като безработни. Ако им бъде направена оферта за работа, те веднага биха я приели. Това предполага, че в лоши времена официалният процент на безработицата подценява “истинската” основна безработица в икономиката.

   
14.6 Продължителност на безработицата

Счита се, че ставката на безработицата е тесен измерител за работата на пазара на труда. Един от аспектите, който остава скрит, е продължителността на безработицата. Както дискусията за потоците показва, пазарът на труда е много динамична част от икономиката, с големи потоци между състоянията на работната сила, които възникват ежеседмично.

Величината на тези потоци, обаче, е силно циклична, като нетните потоци към безработицата са по-големи по време на рецесия, отколкото в други времена. Ако безработицата е относително краткосрочно състояние за всеки индивид, тогава не бихме били толкова загрижени, отколкото ако този индивид преминава през по-големи периоди на безработица.

Поради това е важно да се обръща внимание на средната продължителност на безработицата като част от оценката ни за състоянието на трудовия пазар.

Астралийското статистическо бюро – Трудова статистика: Концепции, източници и методи – предоставя следната дефиниция:

Продължителността на безработицата се определя за изтеклия период до края на съответната седмица от времето, когато безработното понастоящем лице е започнало да търси работа или от времето, когато лицето е работило поне 2 седмици за последно, което от двете е по-краткото. Кратки периоди на заетост (по-малко от 2 седмици) от момента, в който лицето е започнало да търси работа не се зачитат.

Тази концептуализация е разпространена във всички държави, дори ако в някои от тях може да има вариации за начина на събиране на информацията за работната сила.

Продължителността на безработицата влияе на начина, по който оценяваме дистрибуционното отражение на рецесията. Ако например индивидите, които са загубили работата си, преминават само през кратки периоди на безработица, т.е. средната продължителност, измерена в седмици, е кратка, тогава отражението върху доходния им поток и натрупаните отпреди спестявания ще е по-слабо, отколкото ако безработицата е за по-дълги периоди. Продължителната рецесия обичайно изтрива спестяванията, които безработното лице може да е натрупало.

За дадена стойност на безработицата една икономика може да се характеризира с преобладаваща краткотрайна безработица (много хора вливайки се в и от резерва на безработните) или да е в другата крайност – същите хора да са безработни за продължителни периоди (малки потоци към и от резерва на безработните).

Докато всяка безработица, над някаква неподлежаща на намаление минимална стойност, е проблематична, явно е, че ситуацията, при която продължителността на безработицата е по-дълга, е по-увреждаща. По-нататък ще разгледаме концепцията за неподлежащата на по-нататъшно намаление стойност на безработицата в секцията за пълната заетост.

Като пример – предположете, че работната сила в една икономика е 100 човека, а безработицата е 8%. Това би могло да се случи, ако 8 индивида са станали безработни в началото на месеца, но които ще намерят работа следващия месец. Следващият месец 8 различни от първите лица стават безработни.

Същата икономика може да има същите 8 човека, които са безработни месец след месец и също да поддържа стойност на безработицата от 8%.

Продължителността на безработицата изобразява характерни циклични движения. Когато икономическата активност започне да спада, има по-големи потоци към резерва на безработните и краткотрайната безработица скача. Така резервът от безработни се увеличава и в него преобладават лицата, които са безработни за кратко време.

С продължаването на рецесията за по-дълго време и нетният поток към състояние на безработица оставащ положителен, но с намаляваща тенденция, повече хора преминават в категорията безработни за по-дълго време и стойността на дълготрайната безработица се увеличава. В тази фаза средната продължителност на безработицата започва да нараства по-рязко. Колкото по-дълга е рецесията, толкова по-висока ще е стойността на дълготрайната безработица.

Това състояние продължава, дори и след като икономиката се възстановява. Тъй като потоците към състояние на безработица започват да намаляват, сега в резерва от безработни преобладават индивидите, които са безработни от по-дълго време. В резултат на това средната продължителност на безработицата продължава да нараства, въпреки че стойността на безработицата започва да спада.

Проблемъте е, че в ранните стадии на възстановяването растежът на заетостта трябва да бъде достатъчно силен, за да абсорбира новопостъпващите в работната сила (или с други думи – да се повишава в съответствие с основното нарастване на населението) и да започне да яде от огромния резерв на безработни. Фактите говорят, което ще дискутираме и по-късно, че това предполага, че в ранния стадий на възстановяването фирмите предпочитат да назначават работници и служители, които са били безработни само за кратки периоди. С други думи – колкото по-дълго време даден човек е бил безработен, толкова по-малка е вероятността този човек да бъде назначен.

Фигура 14.4 скицира данните от Американското бюро за трудова статистика, за да илюстрира начина, по който средната продължителност на безработицата се държи в периодите на икономически спад и в ранните фази на възстановяване.

През февруари 2008 г. официалната стойност на безработицата в САЩ е 4.9%, а средната продължителност на безработицата е 16.9 седмици.

През първите 12 месеца на икономически спад стойността на безработицата се увеличава с 2.9%, а средната продължителност на безработицата нараства с 2.9 седмици.

През втората година на спад стойността на безработицата се увеличава с 1.4%, но средната продължителност на безработицата нараства с 10.2 седмици. Дори когато в третата година на кризата стойността на безработицата спада (с -0.7%), средната продължителност на безработицата продължава да нараства с 7.3 седмици.

Фигура 14.4 Стойност на безработицата и средната продължителност на безработица (в седмици), САЩ, февруари 2008 г. – октомври 2012 г.

Източник: US Bureau of Labor Statistics

14.7 Широки измерители на непълното използване на труда

Фигура 14.1 обобщава рамката на работната сила, прилагана в Австралия, която оперативно е изградена от Международната организация на труда (ILO) и нейната Международна конференция за трудовата статистика (ICLS). По този начин всички статистически агенции, до голяма степен, имат подобни структури за събиране на данните относно пазара на труда.

Фокусираме се върху безработицата като показател за ефективността на пазара на труда, защото тя означава загуба на производствени ресурси, съвсем отделно от социалните и индивидуални вреди, които я придружават. Безработицата обаче не е достатъчно измерение за непълното използване на труда.

Непълното използване на труда възниква поради ред различни причини, които могат да се подразделят в две основни функционални категории:

- Категория, включваща безработицата или близкия й еквивалент – В тази група включваме официалната безработица според критериите на Международната организация на труда (ILO) и групата на онези, които са класифицирани като невключени в работната сила според критерия за търсене на работа (обезсърчени да търсят), според критерия да са на разположение (други маргинални работници) и дори по-обхватно – онези, които получават обезщетение за инвалидност и други помощи, като алтернатива на безработицата (принудени пенсионни получатели). Всички те си приличат по това, че нямат работа, но желаят такава, ако има свободни работни за тях места. Въпреки това, те са отделени от статистиците в други групи;

- Категория, която включва неоптимални трудови правоотношения – Работниците и служителите в тази категория отговарят на критериите на Международната организация на труда (ILO) за класификация като заети, но страдат от непълна заетост (недостатъчно работни часове) или неадекватни ситуации на заетост.

Състоянията на близък еквивалент на безработица ще разгледаме в следващата част. Засега ще се фокусираме върху непълната заетост.

Според рамката за работната сила едно лице в трудоспособна възраст се счита за заето, ако е работило минимален брой часове в съответната седмица. В противен случай, то е класифицирано като безработно или извън работната сила, в зависимост от това как отговаря на критерия за активността. В Австралия например е достатъчно човек да работи само 1 час на седмица, за да бъде класифициран като зает от Австралийското статистическо бюро. Различна продължителност се прилага в различните страни.

Непълната заетост може да е свързана с работното време, отнасяща се до работещите работници и служители, които са ограничени от страната на търсенето на трудовия пазар до положение, в което работят по-малко часове, отколкото желаят, или в което работниците и служителите са в неадекватни трудови ситуации, където се прахосват умения, отхвърлят се възможности за доход, и/или където работниците са принудени да работят по-дълго време, отколкото е желанието им.

Очевидно е, че ако обществото инвестира ресурси в образование, тогава развитите умения би трябвало да се използват по предназначение. Понятието за неадекватните трудови ситуации е много трудно да се определи количествено и в резултата на това наличните данни са оскъдни. Националните статистици са разработили обаче сложни измерители на непълната безработица, свързана с продължителността на работното време.

В концептуален смисъл част от времето на един непълно зает работник или служител е заета и част е безработна, въпреки че той е класифициран като напълно зает.

Икономика с много работници и служители на непълно работно време, които желаят, но не могат да си намерят работа на пълен работен ден, е по-малко ефективна, отколкото икономика, в която предпочитанията относно количеството на работните часове са задоволени. В тази връзка, недоброволно работещите на непълен работен ден работници и служители споделят същите характеристики с тези на безработните.

Непълната заетост, свързана с недостатъчното работно време, е подобна на безработицата, защото тя възниква поради недостатъчно агрегатно търсене. В случая с безработицата -  недостатъчното агрегатно търсене се проявява в липсата на работни места, които се предлагат, докато в случая с непълната заетост - ограниченото търсене намалява броя на работните часове, които се предлагат от фирмите.

И в двата случая желаещи трудови ресурси биват прахосвани.

Двете концепции за непълната заетост също са свързани. Повишаващата се честота на непълна заетост през последните 20 години в много страни е свързана с повишаване на инцидентната заетост на работната сила, тъй като правителствата са наклонили полето на индустриалните отношения в полза на работодателите и са намалили защитите на работното място и ограниченията за използване на нестандартно работно време.

В резултат на това, за много работници и служители качеството на работното място спадна. Тази тенденция съвпада също с растежа на сектора на услугите, а в много страни (като САЩ, Австралия и Великобритания) този растеж се концентрира в по-нискоквалифицираните и нестабилни работни места. Непълната заетост е обичайна в тези сектори.

По-късно ще видим, че едно смислено определение за пълна заетост трябва да включва нулева непълна заетост. Един работник или служител не може да бъде считан за напълно зает, ако е трайно непълно зает. Таблица 14.3 показва еволюцията на непълната заетост в избрани страни, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) от 1990 до 2011 г., подредени от най-високи към най-ниски стойности.

Таблица 14.3 Непълна заетост в OECD, в процент от работната сила

14.8 Хистерезис

Една от причините, поради която се тревожим относно ситуации, при които продължителността на безработицата е висока за дълги периоди, се отнася до концепцията за зависимостта от траекторията или хистерезиса.

Една от причините се свързва с това, което наричаме хистерезис на безработицата. Хистерезис е термин, взет от физиката и Оксфордският речник го дефинира така:

“... Явление, при което стойността на физическото качество изостава от промените на ефекта, приченяващ ги, като например, когато магнитната индукция изостава от магнетиращата сила.”

В икономикса понякога казваме, че където сме днес зависи от това, къде сме били вчера – казано по друг начин - настоящето е зависимо от траекторията. Ще разгледаме този ефект в глава 17, Безработица и инфлация, защото се отразява на това как концептуализираме стойността на безработицата, която съответства с една стабилна инфлация.

Ще научим, че ефектът на хистерезис описва взаимодействието между стойностите на фактическата безработица и тази на безработицата при равновесното положение. Значимостта на хистерезиса е, че нивото на безработицата, свързана с ценовата стабилност във всеки момент от времето, не трябва да се схваща като твърдо инфлационно ограничение върху експанзионистичната макро политика. Стойността на безработица, при която имаме равновесие, може да се намали чрез икономически политики, които намаляват фактическата стойност на безработицата.

С оглед на дискусията в тази глава ще се ограничим до начина, по който икономическият цикъл въздейства на назначенията на пазара на труда.

Рецесиите предизвикват нарастване на безработицата и, поради дълготрайната им същност, краткосрочната безработица се превръща в солидна дълготрайна безработица. Наред с увеличаването на дълготрайната безработица наблюдаваме и увеличаваща се средна продължителност на безработицата.

Стойността на безработицата обаче се държи асиметрично по отношение на икономическия цикъл, което означава, че тя скача бързо, но й трябва дълго време, за да спадне отново.

Съществува солидно доказателство, водещо до заключението, че шансът на безработния да си намери работа намалява с течение на времето, през което той остава безработен. Когато има недостиг на агрегатно търсене, работодателите използват многобройни средства за изпитване, когато назначават. Тези изпитващи механизми фактически “размешват” опашката за безработни.

Наред с всичко останало, фирмите увеличават стандартите си при назначение (например изискват по-голяма от необходимата квалификация) и могат да позоват решенията си за назначаване на дребни предрасъдаци.

Обичайна проверка е наричана статистическа дискриминация, при която фирмите ще решат, например, че понеже определена демографска група, осреднено, има по-голям показател на отсъствия от работа (например), затова всеки индивид от тази група обезателно трябва да споделя тази отрицателна характеристика. Личните характеристики, като пол, възраст, раса и други форми на дискриминация, са използвани за преместването на работниците и служители в неравностойно положение от началото на опашката на безработните в края й.

В този контекст концепцията на хистерезис се отнася до това как пазарът на труда се настройва в рамките на икономическия цикъл. В рецесия много фирми направо изчезват, особено тези, които са използвали по-старо капиталово оборудване, което е по-малко производително и, поради това, водещо до по-висока цена за единица продукция, отколкото технологията на най-добрите практики.

Уменията, свързани с използването на това оборудване спират да бъдат актуални, тъй като оборудването се бракува. Това явление се нарича атрофия на уменията. Атрофията на умението не се отнася само до специфични умения, нужни за оперирането на дадено оборудване или за участие в специфичен за фирмата процес.

Дълготрайната безработица уврежда също основни умения, тъй като психологическото увреждане от безработицата се отразява на увереността и поведението. Много от информацията за пазара на труда се получава неформално - чрез социалните мрежи и е налице силно доказателство за това, че когато продължителността на безработицата се увеличава, широчината и качеството на социалните връзки на безработния намаляват.

След това, тъй като възможностите за обучение и трениране обичайно се предоставят на началното работно място, изискващо най-малко опит, следва че (средните) умения и способности на работната сила намаляват със намаляването на свободните работни места.

На нововлезлите в работната сила хора и оказали се директно в резервоара от безработни поради липсата на работни места се отказват адекватни умения и социализация, съпътстващи една стабилна трудова траектория.

В резултат на това и двете групи работници – тези, които са съкратени и нововлезлите – трябва да намерят работа, за да си актуализират и/или придобият необходимите умения. Подновяването на уменията (опита) се осъществява също и чрез мобилността, която е ограничена по време на икономически спад.

Ето защо, при всички останали условия еднакви, работниците и служители, които преминават през по-краткотрайно състояние на безработица, обичайно са по-напред на опашката за безработни. Фирмите са на мнение, че тези, които са били безработни за по-дълго време, е по-вероятно да са с по-малко умения, отколкото онези, които тъкмо са загубили предишната си работа. При положение, че има толкова много безработни, от които да избират, фирмите не са склонни да предлагат някакво трениране или обучение на работното място.

Все пак, точно както икономическият спад генерира тази загуба на работни умения, една растяща икономика, ще започне да предоставя възможности за трениране на работното място едновременно със скъсяването на опашките за безработни. Това е една от причините, поради която икономистите вярват, че за правителството е важно да стимулира икономически растеж, когато се зададе рецесия, за да гарантира възможността за по-лесното трансформиране на уменията.


Няма коментари:

Публикуване на коментар