четвъртък, 9 октомври 2014 г.

ГЛАВА 3 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМА: СЧЕТОВОДСТВО НА НАЦИОНАЛНИЯ ДОХОД

Бележка: 
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков


Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория
глава 1                                                    глава 6
глава 2                                                    глава 7
глава 3                                                    глава 8
глава 4                                                    глава 9
глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика
глава 11                                                                      глава 19
глава 12                                                                      глава 20
глава 13                                                                      глава 21
глава 14                                                                      глава 22
глава 15                                                                      глава 23
глава 16               
глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика
глава 18                       глава 24
                                     глава 25
                                     глава 26                                   

Съавторите на учебника - професорите по икономикс - австралиецът Уилиям (Бил) Мичъл и американецът Рандъл Рей:


William Mitchell



L. Randall Wray

3. СЧЕТОВОДСТВО НА НАЦИОНАЛНИЯ ДОХОД

3.1. Измерване на националното производство
3.2. Компоненти на БВП
3.3. БВП срещу БНП
3.4. Измерване на националния доход
3.5. Измерване на националното неравенство
3.6. Цени и инфлация
3.7. Измерване на инфлацията на потребителските и производствените цени
3.8. Използване на рамката на Сметките на националния доход и продукция (National Income and Product Accounts – NIPA) за моделиране на макро икономиката

3.1. Измерване на националното производство

В тази глава разлеждаме счетоводството на националния доход – как се сумират общите национални разходи и компонентите им, както и националния доход и неговите компоненти. Най-важната мярка на производството е Брутният Вътрешен Продукт (БВП). Нека първо предоставим формалната дефиниция:

БВП: е измерител на всички текущо произведени крайни стоки и услуги, измерени при пазарни цени.

Забележете, че БВП е мярка на потока, следователно трябва да има времеви обхват. Месецът, тримесечието и годината са най-често използваните периоди, за които се измерва потокът от произведена продукция.

Нека наблегнем на най-важните части на дефиницията:

Текущо произведени: Това включва само стоки и услуги, произведени през времевия период и би изключило продадени стоки, произведени през предишни периоди.
Следователно тази мярка изключва продажбите на “употребявани” стоки.

Крайни стоки и услуги: Това вкючва само стоки и услуги, продадени на крайни ползватели, независимо дали са потребители или фирми. Домакинствата купуват крайни потребителски стоки и услуги; фирмите купуват инвестиционни стоки, за да увеличат капацитета. Междинните стоки и услуги са изключени от БВП. Например производител на автомобили закупува гуми, за да ги постави на новите автомобили за продан. Ако броехме тези гуми като част от БВП, а след това броим стойността на произведените автомобили, тогава бихме отчели стойността на гумите два пъти (тъй като стойността на произведените автомобили би включила всички междинни стоки и услуги, влизащи в производството на автомобилите). Поради тази причина броим само стойността на крайните стоки и услуги.

Измерени при пазарни цени: Изчисляваме стойността при пазарни цени. Това означава, че БВП е изчислен при номинални стойности. Можем също да използваме друг измерител на БВП, за да вземем предвид инфлацията, наречен Реален БВП. Отбележете, че освен ако не сме изрично изтъкнали “реален БВП”, когато говорим за БВП, имаме предвид номиналния БВП, изчислен при текущи пазарни цени. Реалният БВП ще дискутираме по-нататък.

Развита е и система, използвана за калкулация на стойността на националното производство и доход, наречена Сметки на националния доход и продукция (National Income and Product Accounts, or NIPA). Трябва да се отбележи, че тези сметки са конструирани от статистици, които трябва да вземат много решения за това, какво да включат в тях и какво не. Докато решенията не са произволни, също е важно да се отбележи, че те са по споразумение – с други думи няма нищо свещенно в тях и споразуменията могат да се променят с общо съгласие.

Например, когато миете мръсните съдове вкъщи, това не е включено в БВП. Но, ако наемете съседа си да мие съдовете ви, това би трябвало да влезе в БВП като услуга за миене на съдове. (Отбележете, че казаме “би трябвало”, защото ако платите на съседа “под масата” и никой от вас не го съобщи, транзакцията може и да не се хване в официалните цифри.) В това има известна логика, защото в първия случай няма монетарна размяна и пазарна цена, на която услугата се е осъществила, докато във втория съществува пазарната цена, която сте платили за услугата. Както и да е, изключвайки всички извършени, неплатени домакински услуги, включително чистене, ремонт, поддръжка и гледане на деца и възрастни, цифрите на NIPA изключват огромна пропорция от националната продукция. Нещо повече, тази система занижава приноса за продукцията, особено този на жените, тъй като те извършват по-голямата част от незаплатената работа. Много икономисти са се обявявали за реформа в осчетоводяването и за включването на незаплатения труд, за да се даде по-голямо признание на социалната стойност на “женския труд”.

БВП изключва също черния пазар, сивия пазар и дори повечето от продукцията на неформалния сектор най-общо казано. Това е така поради трудността за събирането на данни. Много нации обаче правят опити да преценят такива дейности и дори включват, поне някои от тях, в официалния размер на БВП. Много от тези дейности са подобни на домакинското производство, дискутирано по-горе. Например, в много развиващи се нации болшинството от производството на храна не достига до формалните пазари – консумира се от фермерите и се споделя или продава на местните локални пазари, без да е обект на правилно записване. Други дейности са “под масата”, незаписвани, за да се избегнат данъци. Накрая, повечето са незаконни дейности, като криминалната търговия с наркотици и проституция и явно правителствата не биха искали да ги включват в БВП.

Друг е проблемът, че БВП не е непременно добро средство за измерване на производството като допринсяне за икономическото благосъстояние. Например, завод може да замърсява въздуха и водата, докато произвежда “джаджи” (джаджи е общ термин за произведени стоки). Социалните, здравословните и природозащитните разходи не са извадени от стойността на джаджите, за да бъдат отразени в БВП. Както и да е, ако обществото трябва да назначи работници и да произведе съоръжения, за да се почисти замърсяването, идващо от завода за джаджи, това би било отчетено в БВП. По ирония на съдбата, производството на джаджи тогава би се записало два пъти в БВП – веднъж в стойността на произведените джаджи и втори път в стойността на почистването на замърсяването на околната среда. И става дори по-лошо, защото хората, живеещи в близост да завода за джаджи, се разболяват поради замърсяването и тогава разходите за здравеопазване, необходимо за лечението им, също се броят в БВП. Поради тези причини БВП може да бъде некачествен измерител на икономическото благосъстояние, тъй като индустриите, замърсяващи околната среда, всъщност биха допринесли по отрицателен начин за общия ни стандарт на живот, дори когато те помагат на БВП да нарасне.

В същото време имаме и друг проблем – неравенството. При изчисляването на БВП няма разлика, дали почти цялата продукция отива за най-богатите 10%, а останалите 90% не получават почти нищо. Това може да направи БВП лош измерител при сравняването на стандарта на живот в различните държави. Например, общоприето е да се разделя БВП на нацията на броя на населението, за да се получи БВП на глава от населението. Тогава можем да подредим нациите според БВП на глава, класифицирайки някои като богати, някои със среден доход и някои бедни. Както и да е, БВП на глава от населението просто предоставя измерване на средното състояние, а това може да бъде доста заблуждаващо като ръководство за стандарта на живот на типичния гражданин на една нация. Например, средното би могло да бъде $35 000 на човек в две различни нации. В страна А делът на най-ботите 1% би могъл да е 90%, оставяйки за останалите 99% само 10% от общата продукция на нацията, докато в страна Б разпределението би могло да бъде почти изравнено и 99% от населението да живее в рамките на само няколко хиляди долара разлика от средните $35 000. Ясно е, че икономическото благосъстояние би било широко споделено в страна Б, с много малко бедни хора, но също и малко хора, живеещи много над средното ниво. Има измерител на неравенството, който хваща разпределението, наречен Коефициент Джини (Gini Coefficient), който ще дискутираме на друго място.

Съществуват алтернативни измерители на икономическото благосъстояние, които се опитват да решат тези проблеми. Някои се опитват да измерят производството в домакинствата. Други вземат под внимание неравенството, бедността и достъпа до образование и здравеопазване. Някои измерители изваждат социалните, здравните и разходите от увреждането на околната среда. Например нашият хипотетичен завод за джаджи, който дискутирахме преди малко, всъщност може да има нетен негативен принос за икономическото благосъстояние – би било полезно фабриката да се затвори и по този начин да се увеличи социалното благополучие дори и след сприране на употребата на джаджите.

Като пример от реалния свят, пушенето увеличава БВП поради продажбите на цигари, разходите за пречистване на въздуха от дим в сградите и огромните суми, харчени за здравеопазване на пушачите и на пострадалите непушачи, неволно вдишващи цигарен дим. Елиминирането на тютюнопушенето несъмнено би подобрило благосъстоянието, но би намалило БВП. Поради тези причини, когато се обръщаме към икономическото, социалното и природното благосъстояние, се нуждаем от алтернативи на БВП.

Все пак, БВП е най-употребявания измерител и притежава едно голямо преимущество: фокусира се главно върху монетарната стойност на продукцията. Както вече дискутирахме, капиталистическото производство е управлявано от мотива за печалбата. Може да се характеризира като Пари-Стока Пари’, започва с пари, за да произведе стоки за продан за повече пари. Поради тази причина БВП е един подходящ измерител за капиталистическата сфера на производство, тъй като тя се фокусира върху производството за продан срещу пари. Все пак дори и за тази тясна цел, той не е перфектен. Например БВП включва вложената парична стойност за някои произведени неща, които фактически остават непродадени.

Да се добави списък тук:

3.2. Компоненти на БВП

Сметките на националния доход и продукция разделят общата продукция на нацията в четири главни категории и добавят пета, за да се вземе предвид чуждестранната продукция, която е на разположение на живеещите в страната членове на нацията. Това са Потребление (Consumption – С), Инвестиции (Investment
  - I ), Правителство (Government – G), Износ и Внос (Exports – Х и Imports - М). Всеки един от тях след това може да бъде разделен на подчасти.

Компоненти на БВП:

Потребление (Consumption): Обозначено със “С”. Това включва донашното потребление на стоки и услуги. Имайте предвид от дефиницията за БВП, че единствено текущо произведените крайни стоки и услуги са включени. Междинните стоки и услугу са изключени, както и продажбите на употребявани стоки. Разходите за потребление са правени от домакинствата. Най-общо казано всички разходи за нови стоки и услуги от домакинствата са включени като потребление. Единственото голямо изключение е купуването на новопостроен дом, което е включено като инвестиционен разход (виж по-долу). Това което е най-объркващото за студентите, е че “инвестициите” в акции и облигации изобщо не се включват в БВП. Това е така, понеже акциите и облигациите не са текущо произведени стоки и услуги. В действителност NIPA третира всички финансови активи от всякакъв вид като спестяване, а не като разходи (харчене).

Инвестиции (Investment): Обозначено с “I”. Това включва три главни категории: капиталови инвестиции на фирмите, инвестиции за инвентар (запас) на фирмите, и инвестиции за недвижимо имущесто на домакинствата. Капиталовите инвестиции включват разходи за оборудване и съоръжения – например заводи и машини. Все повече се увеличават инвестициите за покупката на софтуер и други нефизически, но дълготрайни ресурси за производство. Както бе дискутирано по-горе, ние не желаем да включваме междинни стоки в БВП, така че закупените от фирмите входящи неща, “използвани“ в производствения процес, не се включват в инвестициите – входни неща като електричество, нефт и други природни ресурси, маркетингови услуги и т.н. Имайте предвид, че точното разграничаване между един междинен материал, влизащ в производствения процес и инвестиция, по необходимост, е до известна степен своеволно, така че ще се разчита на счетоводната конвенция и ще се се обръща внимание на полезността на входящия материал. Отново, покупката на финансови активи не се включва в инвестициите. Например, ако дадена фирма купи друга, това не се счита за инвестиция в измерването на БВП. Също отбележете, че ако домакинство купи автомобил, ще се брои като потребление, но ако бизнес закупи автомобил, ще е инвестиция – дори ако фирмата оперира от домашен офис, намиращ се в същата къща!

Нарастването на инвентара (непродадената продукция) също се счита за инвестиции, дори и когато фирмата не е искала да увеличи инвентара си. Например, фирмата може да е произвела продукция, която не е била в състояние да продаде до края на счетоводния период. Стойността на непродадените стоки се осчетоводява като ивентарни инвестиции. Ако фирмата продаде повече продукция, отколкото е била планувала, инвентарът й се изпразва. Това се третира като негативни инвестиции. Люлеенето на инвентарните инвестиции може да бъде доста силно, тъй като за фирмите е трудно да продадат точното количество, което са планували да продадат.

Накрая, инвестициите в недвижимото имущество включват новото строителство на жилищни и нежилищни сгради. Продажбите на съществуващи отпреди домове, както и на съществуващите отпреди търговски сгради, не се включват като инвестиции. Продажбата на земя също не се счита за инвестиция.

Когато се съмнявате, дали продажбата на актив трябва да се брои като инвестиция или просто като покупка на актив, полезно и лесно правило е да се види, дали е използван труд за произвеждането на актива през дадения период. Ако е използван, тогава е инвестиция; ако не, то тогава е просто една покупка на актив, което се счита като настройване на портфолиото. Всички новопроизведени машини, заводи, къщи, жилищни блокове са изисквали труд, за да бъдат произведени, следователно се броят за инвестиции. Продажбите на акции, облигации и съществуващи отпреди къщи не изискват труд – поне в текущия период – за произвеждането си, затова не са инвестиции.

Правителствени разходи (Government spending): обозначени с "G”. Това включва покупките от правителството на крайни стоки и услуги. Отбележете, че те не включват правителственните трансферни плащания, като разходите за социални помощи и осигуряване. Това е така, тъй като ако включехме трансферните плащания, бихме броили два пъти, тъй като болшинството от трансферните плащания ще бъде изхарчено за потребителски стоки, които са включени в “С”, както бе описано по-горе. Правителствените покупки могат да бъдат разделени по-нататък на “потребление” и “инвестиции” или капиталови разходи. Разделението между тези две подкатегории е малко произволно. Разходите на правителственото потребление са за стоки и услуги, които са използвани относително бързо (противопожарни услуги, доставка на пощата и контрол на въздушното пространство), докато правителствените инвестиционни покупки са за дълготрайни подобрения (противопожарни камиони, пътища и летища). Не се обърквайте от употребата на понятията “потребление” и “инвестиции”, когато се отнасят до разделението на правителствените разходи – те и двете са в категорията “G”, а не под категориите “C” или “I”, които дискутирахме по-горе.

Износ (exports) минус внос (imports) или нетния износ: обозначено като X-M или “NX”. Износът са стоки и услуги, продадени в чужбина. Вносът са стоки и услуги, произведени в чужбина за домашна употреба. Ако вносът е по-голям от износа, нетният експорт е отрицателен; ако вносът е по-малък от износа, тогава нетният експорт е положителен.

3.3. БВП срещу БНП

БВП е общия обем стоки и услуги, произведени в границите на държавата, независимо от собствеността на фирмите, произвеждащи ги. Брутният национален продукт (БНП) е общия обем стоки и услуги, произведени от гражданите на държавата, независимо от местоположението на производството. БВП на САЩ включва изкараното от производство в САЩ, което отива за чужденци, БНП не прави това, но включва изкараното от американски граждани и фирми, работещи в чужбина. До ранните години на 90-те САЩ се придържаха към използването на БНП, докато другите страни използваха БВП. Както и да е, оттогава САЩ се съобразиха и приеха БВП, въпреки че все още публикуват и БНП. За САЩ няма голяма разлика между БВП и БНП, тъй като изкараното от производство вътре в САЩ, отиващо за чужденци, е почти равно на изкараното в чужбина от американски граждани. За много други нации обаче съществува голяма разлика между БВП и БНП, защото техните граждани, например, имат големи инвестиции в заводи, работещи в чужбина.

3.4. Измерване на националния доход

На агрегатно ниво националният доход е равен на общото национално производство, защото, както бе дискутирано преди, производството на стоки и услуги генерира съответния доход. Досега обяснихме производството от страната на продукцията, нека сега се обърнем към страната на дохода. Ще обозначим националния доход с (НД) и тогава ще извлечем множество подкатегории на дохода.

Всеобщо е съгласието да се започне с БНП (тъй като той включва чужедстранната заработка на домашните жители). В рамките на производствения период (месец, тримесечие или година) някои от производстените съоръжения (фабрики и оборудване) “се износват” или “амортизират” (понижават стойността си). Ние изваждаме амортизацията от Брутния Национален Продукт, за да получим Нетния Национален Продукт (ННП). След това изваждаме косвените бизнес данъци (ДДС и акцизи), за да получим националния доход (НД). Причината за приспадането на амортизацията и тези данъци е, за да можем да получим измерител на националния доход, който всъщност е на разположение за закупуване на общата национална продукция. Изваждаме амортизацията, защото производителите трябва да заделят настрана част от брутния доход, за да заменят капитала, който се е износил; изваждаме косвените бизнес данъци, защото те намаляват сумата на дохода, който производството може да изплати.

Да обобщим, започваме с БНП

Изваждаме Амортизациата = ННП

и изваждаме косвените данъци (данък продажби и акцизаи) = НД

След това искаме да получим измерител ма Личния Доход течащ към домакинствата. Изваждаме корпоративните данъци, данъците за социални осигуровки и неразпределените печалби, тъй като данъците отиват в правителството, а неразпределените печалби са задържани от производителите, което ни оставя дохода, който ще се плати на домакинствата. Както и да е обаче, трябва да добавим трансферните плащания, направни от правителството към домакинствата, както и личния доход от лихви, получени от домакинствата, за да получим Личния Доход (ЛД). Да обобщим тези операции:

За да получим Личния доход (ЛД) ние:

Изваждаме корпоративните данъци и неразпределените печалби и данъците за социално осигуряване. Добавяме трансферните правителствени плащания и личния доход от лихви и получаваме ЛД.

Както и да е, трябва да получил измерител за ЛД след данъците, платени от индивидите, така че изваждаме личните данъци и получаваме Личния Разполагаем Доход (ЛРД). Изваждаме личното потребление, лихвите, плащани на бизнеса, и трансферните плащания, направени към чужденци от ЛРД, което ни дава Личните Спестявания (ЛС). Да заключим:

Започваме с Личния Разполагаем Доход

Минус Личното потребление

Минус Лихвите, платени на бизнеса

Минус личните трансферни плащания към чужденци

Е равно на Личните Спестявания

Другият начин да погледнем на Брутния Национален Продукт е от гледната точка на това, какво може да се направи с дохода: Можем да го потребим (консумираме), да платим данъци с него или да го спестим. По опростен нчин можем да запишем:

(1) Y =  C + S + T = БВП = C + I + G + NX

Y е общият доход, C – потребление, S – общите спестявания, T (taxes) – общо платените данъци. Отбележете, че S тук не е същото като Личните Спестявания, тъй като е базирано на общия доход (не ЛРД) и не сме извадили лихвата, платена на бизнесите и трансферните плащания към чужденците (виж дефиницията за ЛС по-горе). Можем да мислим за S (спестяванията) като остатък: те са всичко след като доходът е обложен вече с данъци, което не е изхарчено за потребление.

Последният начин, по който можем да разгледаме Брутния Национален Продукт е от гледната точка на това, кой сектор получава дохода: работната заплата W (wages), отиваща за работниците и служителите, печалбатa P (profits), отиваща за капиталистите; отбележете, че това е общата концепция, която включва и дохода от лихви) или данъците T (taxes) – приход за правителството. В този случай можем да напишем:

(2) Y = W + P + T = БВП = C + I + G + NX.

Разбира се това означава също, че:

(3) Y = C + S + T = W +P + T = БВП = C + I + G + NX


Имайте под ръка това тъждество, тъй като по-късно ще го ползваме повече. Лесно можем да манипулираме равенството, за да получим две полезни тъждества:

Уравнението за спестяването на Кейнс:

S = I + (G – T) + NX

G са правителствените разходи; G – T са нетните правителствени разходи: дефицит, когато G < T и излишък, когато G > T

Уравнението за печалбата на Калеки:

P = I+ (G – T)  + NX + (C - W)

Да видим можете ли да ги извлечете. Можете ли да покажете връзката между двете уравнения?

3.5. Измерване на националното неравенство

Както бе дискутирано по-горе, нашето измерване на националното производство (БВП) и дохода (БНД – брутния национален доход) не отчитат директно разпределението на дохода и общата продукция. Обикновено икономистите използва Коефициента “Джини” (Gini Coefficient), извлечен от Кривата на Лоренц (Lorenz Curve) като индекс за разпределението на дохода. Индекс Джини, равен на нула, означава перфектно равно разпределение; Джини = 1 означава, че доходът е разпределен възможнно най-неравномерно (1% от хората притежават целия доход). Разбира се, на практика, за всяка нация индексът Джини е някъде между 0 и 1. Сред нациите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие коефицинтът Джини е в границите между 0.25 и 0.5.

Следващата таблица показва коефициентите Джини за най-големите нации - членове на тази организация:
таблицата да бъде поставена тук


Кривата на Лоренц чертае пропорцията от дохода, отиващ за пропорция от населението с доход Х%. Виж следващата графика:

Фиг. 3.1. Крива на Лоренц



Наклонената линия под ъгъл от 45 градуса показва перфектното равенство (Джини е 0), докато Кривата на Лоренц чертае фактическото разпределение на дохода. Лесно е да се види, че в нашия пример разпределението не е равномерно, защото движейки се от началната точка в ляво, делът на дохода, отиващ към тези с по-малък доход, нараства много бавно. Придвижвайки се към хората с по-високи доходи, натрупаният дял рязко нараства. Коефициентът Джини може да се изчисли като съотношение, използвайки двете области, А и Б:

(4) Джини = А/(А+Б)

Нужно е да отбележим, че Коефициентът Джини не е единствения начин за измерване на неравенството в разпределението на общия доход, нито пък е перфектен. Различни криви на разпределението може да генерират еднакъв Коефициент Джини (в нашата графика по-горе, Кривата на Лоренц може да приеме различни форми). В допълнение, съществуват различни начини за измерване на дохода, например, преди или след данъчото облагане, и преди или след правителствените трансфери. Статистиците са разработили много различни начини за измерване на Джини, а също и негови алтернативи. Отново напомняме на студентите, че индексът е конструиран от хора и трябва да бъдат направени много решения, когато се решава как индексът да бъде изграден.

3.6. Цени и инфлация

По-горе дефинирахме БВП като измерител на стойността на общото производство при текущи пазарни цени – което е номиналният БВП. Често искаме да измерим икономическия растеж като измерен от БВП за определен период от време. Проблемът разбира се е, че цените както и общото производство, се променят с времето. Ако открием, че БВП (номиналният) днес е 100 пъти по-голям, отколкото когато е бил преди 100 години, това означава ли, че се радваме на 100 пъти по-голямо производство? Не ако и цените са нараснали. Затова често искаме да “намалим” БВП, за да премахнем инфлацията от измерването и да видимия “реалния” икономически растеж.

Идеята е проста, но на практика това е доста трудно да се направи. Нека започнем с концептуалния проблем. Да предположим, че искаме да сравним БВП за 2012 г. с БВП от 2002 г., за да видим с колко е нараснало общото производство за десет години. За да намерим номиналния БВП за всяка година, ние вземаме “текущите” пазарни цени (Ц) за тази година и умножаваме с количеството (К), произведено през съответната година; например:

Ц 2002 х К 2002 = Ном. БВП 2002

Ц 2012 х К 2012 = Ном. БВП 2012

Това, което ни интересува обаче е сравняването на “реалния” БВП, който е съобразен с инфлацията. В този случай трябва да решим цените от коя година ще използваме за “базови”. Винаги калкулираме “реалния БВП” при условията на базовата година. За да е ясно, бихме могли да изберем 2002 или 2012 г. или всяка друга година за базова. Да кажем, че изберем за употреба цените от 1985 г. (така е по-ясно, че не сме задължени да използваме цените от 2002 г. или от 2012 г.). След това правим следната калкулация:

Ц1985 х К2002 = Реалния БВП2002 с използване на 1985 г. като базова за цените

Ц1985 х К2012 = Реалния БВП2012 с използване на 1985 г. като базова за цените

Когато сме използвали същата базова година за калкулирането на реалния БВП за 2002 и 2012 г., тогава можем да определим нарастването на реалния БВП за периода от 10 години.

В практиката статистиците подновяват базовата година с течение на времето, така че винаги да се използва сравнително неотдавнашна година – вероятно не бихте използвали 1900 г. за базова година при изчисляването на реалния БВП за 2012 г. Колкото по-отдавнашна е базовата година, толова по-големи проблеми възникват при изчисляването на реалния БВП. Ще се върнем на тези проблеми скоро. Преди да го сторим, има две други полезни концепции, свързани с изчисляването на реалния БВП.

Първо, съществува дефлатор на БВП, който е индикатор за промяна на цените. Определя се по следния начин:

Дефлатор на БВП = Номинален БВП / Реален БВП

Например, бихме могли да изчислим нашия реален дефлатор на БВП за 2012 г. от примера ни по-горе:

Дефлатор на БВП = Ном. БВП2012 / Реал. БВП1012

През последните години е нарастваща употребата на друг измерител, който взема предвид промяната на цените, наричан Верижно Претеглен Реален БВП, определен както следва:

Верижно Претеглен Реален БВП: Реал. БВП2012 = {(Ц2011 + Ц2012)/2}* К2012

Както дискутираме по-долу, това е особено полезно за измерване на растежа на реалния БВП.

Сега, както заявихме още в самото начало, целта ни бе да изложим концепцията. В действителност е много по-трудно от това. Бяхме използвали опростяване за калкулирането на номиналния БВП като “Цена умножена по Количество”. Но разбира се, че “количеството” произведена продукция е невъзможно да се измери като един агрегат без цените. Спомнете си, че БВП се определя като стойността на продукцията, измерена по текущи цени. Така че според концепцията имаме вектор на цените (един за всяко продадено нещо) и векор на количествата (за всичко продадено) и тогава събираме всяка индивидуална продажба (Ц*К), за да получим БВП. Засега това не изглежда трудно – просто отчитаме, че общата продукция е разнородна и поради това може да се обобщи само в номинален смисъл, а не в “количествен”.

Възникват големи проблеми, ако се опитаме да измерим обема на реалния БВП при условията на цените от друга година. Да кажем, че използваме 1985-та година за базова година и приложим цените от 1985 г. за стоките и услугите, продадени през 2012 г. Как ще сложим цена от 1985 г. на айпед, продаден през 2012 г.? През 1985 г. не е имало продадени айпеди, нито пък нещо подобно на тях. Да поставим проблема отзад напред – как можем да намерим цената през 1985 г. на пишешеща машина, продавана през 1900 г., за да определим реалния БВП за тази година? Ясно е, че композицията на общата продукция се променя, както в смисъл на това какво се продава, така и на качеството на продадените неща (типичният персонален компютър днес е много по-бърз, отколкото този, продаван през 1990 г. дори и номиналната цена да не се е променила много). Би трябвало да е явно, че колкото по-отдалечена назад във времето е избраната базова година, толкова по труден е проблемът. Затова статистиците предпочитат преминаването към верижо премерения БВП, тъй като това е свързано само с изоставане от една година.

В практиката икономистите се интересуват повече от растежа на реалния БВП, отколкото от равнищата на самия реален БВП. Това отдава предпочитания на метода за верижно премерения БВП дори повече пред този за измерване на реалния БВП чрез използването на променяща се базова година. Всеки път, когато базовата година е променена, реалният БВП трябва да се преизчисли за всяка година. Това от своя страна ще промени калкулациите на растежа на реалния БВП през времето. В един важен смисъл икономическата история се “пренаписва” всеки път, когато се сменя базовата година. С верижно претегления метод обаче растежът на реалния БВП може да се изчисли по начин, невлияещ се от промени на базовата година. Промяната на базовата година ще промени изчислените равнища на БВП, но не и ставката на растежа на реалния БВП за историческите периоди. Ето какво обяснява Американското бюро за икономически анализ (Bureau of Economic Analysis - BEA), отговрно за издаването на прогнози относно БВП:

BEA фактически ще използва всяка година като базова година. Всяка базова година обаче ще бъде използвана само, за да помогне за изчисляването на растежа на реалния БВП за две години. Например растежът на БВП за цени от 1990 г. ще бъде използван за изчисляването на растежа на реалния БВП през 1990 и 1991 г., но не за някоя друга година. С метода на фиксираната базова година растежът в БВП в цени на базовата година се изчислява за всички исторически серии (периоди).”

Това е по-трудно, отколкото звучи, но и не е нужно тук да навлизаме в по-големи подробности.

3.7. Измерване на инфлацията на потребителските и производствените цени

Дефлаторът на БВП ни дава измерване на промяната в цените на общопроизведената продукция като цяло. Трябва да се отбележи, че е възможно общите цени да се понижат, както и да се увеличат, но през последното столетие дефлациите са относително редки. Обикновено цените нарастват. В тази секция ние разглеждаме измерването на цените на двата главни компонента на общото производство: потребителските стоки (купувани от домакинствата) и производствените стоки (купувани от фирмите, включително материали и междинни стоки, употребявани в производството). Отново, тези цени могат да спадат, но обикновено тенденцията е на нарастване на цените. Индексът, който най-често се употребява за измерване на инфлацията на потребителските стоки, е Индексът на потребителските цени (ИПоЦ). Той е дефиниран така:

ИПоЦ: Индекс на цените на фиксирана кошница от потребителски стоки и услуги.

Както всеки индекс, той е създаден от хора, което означава, че статистиците трябва да направят много решения, какво да включи и как да се калкулират цените. Ще предоставим подробна дискусия относно построяването на ИПоЦ за САЩ, така че студентите да могат да усетят трудностите при построяването на един индекс на промяната в цените.

За ИПоЦ статистиците избират базова година (подобно на избора на базова година за използване в изчисляването на реалния БВП). ИПоЦ следи цените на пазарната кошница на потребителските цени и услуги, която е определена да отразява навиците на харчене на потребителите. В САЩ най-често използваният индекс всъщност е ИПоЦ-Г, който следи разходните навици на потребителите в градовете. Тъй като с времето кошниците се променят, Американското бюро за периодично изследване на потребителските разходи установява “основна мярка” на кошницата за разпределяне на тежестта на различните компоненти, които ще бъдат използвани за калкулирането на индекса на потребителските цени за идващите години. Събраните изследвани данни за тригодишен перид са използвани за изчисляването на тази основна мярка. Взимайки предвид големите усилия за определянето на тази основна мярка, тя не може да бъде преразглеждана често.

Ако цените на всички компоненти на потребителската кошница нарастваха със същата степен, тези претеглени тежести, установени от изследването за тригодишния период, биха били подходящи през времето. Но тъй като цените растат с различна степен и понеже навиците на потребителското харчене се менят, тежестта на компонентите периодично биват променяни. Бюрото за трудова статистика не публикува данни за фиксираните тежести на компонентите, явно поради страха, че данните за инфлацията от ИПоЦ биха се очаквали преди тяхното официално публикуване. В действителност Бюрото за трудова статистика не използва фиксирани тежести на компонентите, тъй като постоянно се правят ревизии (между изследванията), за да се отчетат промените в потребителската кошница с течение на времето. Относителната важност на публикуваните данни, най-близки до основната мярка (обикновено с изоставане от няколко години), дава най-добрата приблизителност към тежестта на компонентите за базовата година. Така докато тежестта на компонентите, която фактически е използвана във всяка дадена година, не може да се получи, тя ще е някъде между текущите относително най-важни тежести и относително важните тежести за годината, най-близка до базовата.

Материал за напреднали: Трудности при използването на ИПоЦ за акуратното измерване на инфлацията

Тази част става малко засукана; може да е оградена или да е отделна секция за напреднали студенти:

Съществуват много трудности при използването на ИПоЦ с цел получаването на правилно измерване на инфлацията. Например, ако потребителите увеличат процента на покупките от магазини “с намалени цени”, ИПоЦ ще преувеличи фактическата стойност на инфлацията, изпитана от типичния потребител – това би могло да се нарече “отклонението на магазините-заместители”, тъй като индексът не отчита адекватно такива промени в потреблението. Допълнително, с течение на времето потребителите ще променят консумирането на потребителските стоки от кошница. Тъй като композицията на кошницата, използвана за калкулиране на ценовия индекс се променя веднъж на десет години, възниква отклонение. Икономистите идентифицират три различни видове отклонения свързани с променящите се кошници: отклонение поради замяна, отклонение поради качеството, и отклонение поради нов продукт. Първото отразява предполагаемото въздействие, което промяната на относителните цени би имала върху кошниците; ако например цената на чая се покачи спрямо тази на кафето, икономическата теория предполага, че потребителите ще заменят кафето с чай. Както и да е, понеже кошницата на ИПоЦ може да бъде променяна само веднъж на десетилетие, индексът ще бъде калкулиран все едно, че не е била възникнала замяна, което ще доведе до преувеличаване на инфлацията. Често, когато цените се покачват, това отразява увеличаване на качеството на продуктите (продуктите вероятно издържат по-дълго време или доставят по-високо равнище на услугите); в повечето случаи е много трудно да се изчисли каква пропорция от увеличението на цената би трябвало да бъде отдадено на промяна в качеството, а Бюрото за трудова статистика дори и не се опитва да изчисли това за много продукти. По този начин неакуратното измерване на промяната в качеството въвежда Отклонение на промяната в качеството.

Най-накрая, нови продукти възникват по всяко време. Бюрото за трудова статистика ги включва в кошницата само след дълги и променливи закъснения, което въвежда в ИПоЦ Отклонението на новия продукт. В случая с някои стоки възникват значителни отклонения. Например, много високотехнологични потребителски стоки следват ценови цикъл, започващ с много високи цени за стоки, продавани на клиенти с висок доход, след това цените рязко спадат, когато стоките са въведени за клиентите с по-ниски доходи, а след това, с узряването на пазара, цените постепенно се увеличават. Ако Бюрото за трудова статистика въведе стоките в кошницата едва след периода, когато цените са достигнали минимума си, ИПоЦ няма да хване периода, през който цените са спадали драстично, но ще включи зрелия период, в който цените са нараствали. В последните години това отклонени би трябвало да се очаква да бъде доста важно.

Съществува и друга форма отклонение, наречено “Отклонение на формулата”. Това отклонение възниква, тъй като ценовите данни се събират на неагрегатна база, а след това се агрегират по много сложен начин, който може да доведе до аномалии. Например начинът на калкулиране, използван през последните години, отдава твърде голяма тежест на продаваните артикули; малко парадоксално изглеждащо, но това генерира инфлация поради употребяваната формула, кoгато артикулите излизат от продажба. Степента на това отклонение може да се увеличи с честотата на ротацията (на магазините, включени в извадката), тъй като отклонението възниква от краткотрайни ценови различия и метод, отдаващ по-голяма тежест на по-ниските от средните цени. Изследователите са забелязали, че изследванията относно средните цени, които са били фактически платени от потребителите, показват степен на инфлацията много по-ниска от степента на инфлация, обявена от ИПоЦ за относително неагрегатни компоненти на потребителската кошница. Докато част от това може да бъде приписано на отклонението на замяната на магазините, повечето от него не би могло. Оценките на отклонението на формулата достигат до шест десети от един процент за жилища, използвани от собствениците и 1% за облекло, артикул, който често е на разпродажба.

Жилищният компонент на ИПоЦ е много голям – в САЩ той е над 40% от индекса и в периоди на висока инфлация допринася за половоната от стойността на измерваната инфлация. Съществуват два алтернативни начина за калкулиране на приноса на жилищния сектор за ценовия индекс: подходът на потока от услуги и подходът за разходите на собственика или “потребителя”. Методът, който се използва в момента, вменените разходи за наем, е базиран върху подхода за потока на услугите и в САЩ е използван от 1983 г. Преди това Бюрото за трудова статистика се оптваше да калкулира жилищните разходите на потребителя, но се вярваше, че по-старият метод смесваше инвестиционните и потребителски черти на притежаването на дом.

Най-голямата част от жилищния компонент са услугите за “подслон”, които възлизат на повече от две трети от относителната важност на жилищния сектор; от тях приблизително три четвърти са разходи, свързани с притежаването на жилище (останалото е разходи за наем – тъй като повечето американци притежават собствените си домове, това не е изненадващо). Болшинството от разходите на собсвениците на дом са еднакви със съответния наем, който е една преценка за сумата, която собствениците на дом биха плащали за наема на еквивалентно жилище. Бюрото за трудовата статистика използва изследвания за жилищата, отдавани под наем, за да получи данни за промените в цените на наемите; резултатите са настроени чрез процес за претегляне на тежестта, а настройки в качеството се правят, за да се отчете остаряването и подобренията. Поради това вменяването на разходите на наемателите за включването им в ИПоЦ е доста просто. Методът, използван за еквивалента на наема за собствениците обаче е по-сложен. Агентите питат собствениците за цената, при която те смятат, че жилището им би могло да се отдаде под наем. Агентите могат да поставят собствена оценка, ако преценят, че оценката на собственика е неразумна. Тези данни от изследванията се използват за определянето на базовата година вменен наем; последващите стойности на пълния наем за дадена единица жилище са получени чрез използването на промени в наема, които са настъпили в определена подизвадка от жилища, отдавани под наем и използвани за такава цел. С други думи, степента на нарастване на еквивалента на наема за собствениците се пресмята чрез използването на ставката на нарастване на цените на жилища отдавани под наем, които са подобни в определени аспекти (местоположение, вид структура и качество).

Съществуват ситуации, в които този метод на изчисляване на “инфлацията” на жилищния компонент би могъл да доведе до грешни резултати (когато статистиците приписват висока инфлация в моменти на фактически спад на жилищните цени). Не е нужно да навлизаме в подроности тук. Това, което вместо това искаме, е да заявим ясно, че построяването на индекс е трудно, обект е на оспорвани решения и грешки. След това, важно е да се разбере, че ИПоЦ е образуван от компоненти, имащи “вменени цени” – цени, формулирани от статистиците, а не получени от пазарите. Това е така, защото американските статистици искат да получат мярка за цената на относително пълна потребителска кошница, която включва артикули, които не са купувани годишно (такива като жилищни “услуги”, използвани от тези, които притежават домовете си). Съществува компромис между калкулирането на ИПоЦ чрез подхода на “удоволствието” (“hedonic” approach) – (опитва се да постави цена на “удоволствието”, което получаваме от цялата потребителска кошница) и подхода, опитващ се да се фокусира на това, което фактически се случва с пазарните цени на закупените неща. Проблемът с първия е, че статистиците трябва да правят много догадки; проблемът с втория е, че не се справя добре с настройката относно качеството (такива като подобренията в компютрите, водещи до това, че $1000 днес купуват много по-добър компютър от $1000 преди десетилетие).


Накрая нека разгледаме една друга общоприета мярка за промяната на цените, Индексът на производствените цени (ИПрЦ) е дефиниран така:

ИПрЦ: цените на едро на приблизително 3000 артикула, включително сурови материали и полуготови стоки.

Според Бюрото за трудова статистика:

ИПрЦ измерва промените в цените, получени от домашните производители от тяхната продукция. Повечето от информацията, използвана за калкулирането на ИПрЦ се получава чрез систематична извадка на практически всяка индустрия в минодобива и промишлените сектори на икономиката. За разлика, въпреки че покритието на ИПрЦ на сектора на услугите се разраства, то остава непълно. Прогрмата на ИПрЦ включва също данни от други сектори: земеделие, риболов, дърводобив, комунални услуги (природен газ и електричество) и строителство.

От януари 2010 г. програмата за ИПрЦ включва следните индекси:

- Ценовите индекси на приблизително 500 индустрии от минодобива, дърводобива, комуналните услуги, строителството и промишлеността, включително повече от 4500 индекса за специфични продукти и продуктови категории;

- Повече от 1000 индекса, покриващи приблизително 150 индустрии в сектора на услугите и други сектори, които не произвеждат физически продукти;

- Повече от 4000 индекса на цени на стоки, организирани според продукта, услугата и крайната употреба;

- Основни агрегатни измерители на промяната на цените, включително класификационни схеми за трайността на продукта и степента на преработка.

Тези всички елементи съставят ситстема за измерване на цените, прдназначена да посрещне нуждите за обща информация и детайлни приложения, като например следенето на ценовите посоки в специфични индустрии и продукти.

Бюрото за трудовата статистика използва доброволно предоставени цени вместо поставени цени поради разбирането, че те по-точно отразяват фактическите продажни цени. Както и в случая с ИПоЦ, Бюрото за трудова статистика трябва да настрои цените според промените в качеството и поради други промени във физическата характеристика на продадените продукти. Също както при изграждането на ИПоЦ, ИПрЦ трябва да приложи тежест към компонентите на индекса. Ако това не се направи, 10% покачване в цената на бензина би имало същия ефект върху ИПрЦ както например 10% нарастване на цената на пощенските картички. Тежестите трябва да се актуализират периодично (например, тъй като компютрите стават все по-важни за бизнеса). Движенията в ИПрЦ се смята, че  доставят доказателства, свързани с бъдещото движение на ИпоЦ. Ако производствените цени нарстват, те вероятно ще предадат разходите   към потребителите чрез покачване на цената на продуктите, продавани на тях. От друга страна, ИПрЦ не вклчва вноса, докато ИПоЦ го включва, а също ИПрЦ не включва много услуги. Затова двата индекса не е задължително да се движат заедно.

Не съществува такова нещо като перфектно измерване на инфлацията. Всички мерки са конструирани индекси и зад всеки от тях стоят мрежа от сложни решения. В най-добрия случай всеки индекс измерва това, за което е предназначен да измерва – така че винаги е добре да разбираме как индексът е конструиран. По-нататък – и това е най-важният момент  – колкото по-ниска е степента на инфлацията, толкова по-важен става проблемът за измерването. Ако “истинската” стойност на инфлацията е 40% на година, ИПоЦ, ИПрЦ и другите индекси за промяна на цените, всички те, ще отчетат високи стойности на инфлацията. Докато нито един от тях няма да постигне точната стойност, всичките те ще сигнализират, че инфлацията е наистина висока. Когато “истинската” стойност на инфлация спадне до много ниски нива, малки различия в подходите при построяването на индексите могат да доведат до относително големи различия в оценките. Нека кажем, че ИПоЦ може да определи “истинската” стойност на инфлацията в рамките до 2%. Ако “истинската” стойност на инфлацията е 40%, докато ИПоЦ показва 38%, грешката е 5%. Ако “истинската” стойност на инфлацията е 4%, а ИПоЦ показва 2%, грешката е 50%. В действителност не можем да знаем “истинската” стойност на инфлацията (която може да съществува само в хипотетичен свят), нито пък степента на грешката. Както и да е, със спадането на стойността на инфлацията до едноцифрови числа, много вероятно е, отклоненията, обсъждани по-горе, да станат достатъчно големи, за да не можем да бъдем сигурни, дали цените фактически нарастват или спадат.

***

В тази секция представяме малко аналитична терминология, която се използва в спецификацията на макроикономическите модели, и която ще намирате навсякъде в този учебник.

Нивото математика, която ще бъде използвано в учебника, не е по-сложно от типиния материал по математика, с който студентите са се срещнали през втората част от средното си образование. Най-напредналият анализ, който прилагаме е техники на едновременните равенства и някои прости пресмятания. В по-голямата част математиката се свежда до алгебрични представяния на теориите за поведението и/или счетоводни твърдения, които защитаваме и някои прости упражнения за решаване и определяне на неизвестните агрегати, от които се интересуваме.

Практическият материал, съпровождащ аналитичния текст, също ще предостави, стъпка по стъпка, последователността за овладяването на нужните техники.

Признаваме, че математическите техники са широко употребявани в социалните науки, и че студентите ще придобият увереност в работата си със стандартната концептуална и емпирична литература в икономикса и в по-широк план, ако те развият някои формални умения за моделиране в допълнение на по-дълбокото разбиране, което се надяваме да предизвикат.

В Глава 1 бе въведена концепцията за модел. Бе казано, че един макроикономически модел се състои от инструменти и теоритични концепции, за да задълбочи изследването на основните агрегати – заетостта, общото производство и инфлацията.

Моделът е обобщение относно начина, по който системата функционира или се държи. Той лесно може да е едно твърдение като това например:  "Домакинството ще потреби част от чистия си доход, който е останал след данъчното облагане (разполагаемия доход)." Това теоритично твърдение би могло след това да се изследва за неговата емпирична адекватност, но и също ще стимулира по-нататъшна теоритичн работа в опитите да се предостави обяснение на това предполагаемо поведение.

В икономикса, както и в другите дисциплини, използващи модели, описателното твърдение може да се опрости с някои математически твърдения. В този контекст моделът ще бъде представен от редица уравнения (което може и да е едно), които описват взаимоотношенията между променливите, които ни интересуват. Взаимоотношението между променливите е описано от някои коефициенти (или параметри). Обикновено променлива, която искаме да обясним, е написана от лявата страна на знака за равенство (=) и след това е изразена по отношение на някои други променливи от дясната старна на знака за равенство, които считаме за важни  за обяснението на стойността и движението на интересуващата ни променлива в лявата част на уравнението.

Например, у = 2х е едно уравнение, което казва, че променливта у се равнява на 2 пъти променливата х. Така че, ако х = 1, то тогава можем да решим, че стойността на у = 2 като резултат на това уравнение. Лявата страна на знака за равенство е със същата величина както дясната страна (едно уравнение има равна лява и дясна страна). Решаваме уравнението като заменим неизвестните със стойности.

В горния пример числото 2 се нарича коефициент, който е оценка на начина, по който то се отнася към х. Коефициентът може също да бъде наричан параметър – който в един модел е даден и може да се определи чрез употребата на икономически анализ (регресия) или да се предположи по интуиция. В този конекст стойността на коефициента е неизвестна.

Например, може да сме написали горното уравнеие така: y = bx, където b е незнайния коефициент. Забележете, че в този случай, дори и да знаехме стойността на х, не бихме могли да “решим” за стойността на у. В случая по-горе, където казахме, че х = 1, сега всичко, което можем да кажем за у е, че у = b. Заради това, преди да можем да решим напълно за у, би трябвало първо да знаем колко е b. По-нататък в учебника отново ще се върнем на този проблем за твърде многото неизвестни.

Но засега е донякъде полезно да имаме модели, където не можем да решаваме за цифровите стойности на интересуващите ни неизвестни променливи, но можем да опростим уравненията, за да покажем структурата на модела по отношение на това, което е важно за разбиране по отношение на нашите агрегати.

В контекста на икономическото моделиране променливата е някакъв измерваем икономически агрегат (като потреблението, производството и т.н.), който е обозначен с някакъв символ имащ смисъл. Кореспонденцията между краткия символ и променливата не винаги е интуитивна, но има общоприето съгласие, което спазваме в този учебник.

Така например “Y” се използва за обозначаването на реалния БВП или Националния Доход (но също може да се използва и за общото производство). “С” обикновено се използва за обозначаването на потреблението (Сonsumption), а “I” са съвкупните частни инвестиции (Investment). “X” обичайно се използва за обозначението на износа (eХports), а “М” е вноса (iMports), въпреки че в някои случаи “М” се използва и за обозначаването на количеството пари (Money). В този текст “М” използваме изключително за обозначението на вноса.

Съществуват два вида уравнения, използвани в макроикономическите модели: (а) идентичности, които са верни по дефиниция, това е като въпрос на счетоводство – те не подлежат на оспорване; и (б) поведенчески уравнения, които описват връзките между променливите, моделиращи поведението – например, потребителското поведение.

Пример за идентичност е уравнението за националния доход, изобразяващо съвкупното търсене и производство, което разглеждаме в Глава 5:

Y = C + I+ G + X – M

Имайте предвид, че стриктно погледнато ние записваме едно уравнение, което е идентичност, използвайки знака за идентичност (три паралелни хоризонтални черти) вместо знака за равенство (две паралелни хоризонтални черти). Това го отличава от поведенческото уравнение, което винаги се изразява чрез използването на знака за равенство (=).

Поведенческото уравнение улавя хипотезата, която правим за това, как се определя конкретна променлива. По този начин тези уравнения представляват нашите предположения (или теории) за това, как икономиката работи и очевидно различните теории ще имат различни поведенчески уравнения в своята система от уравнения (това е икономическият модел).

Един пример за поведенческо уравнение е функцията на потреблението.

C = C0 + с*Yd

Което казва, че крайното потребление на домакинствата (С)  е равно на някакво константно потербление (C0) плюс някаква пропорция (с) от крайния наличен доход (Yd). Константният компонент (C0) е потреблението, възникващо, дори и без доход и може да се тълкува като намляване на спестяванията или изпадане в задлъжняване.

Отбележете, че често се използват подзаписвания (символите с дребен шрифт), за да се добави информация относно променливата. Така към нашия символ за дохода Y прикрепихме d, за да го квалифицираме и да обозначим разполагаемия доход - Disposable income - (общия доход след данъчното облагане).

В макроикономикса някои поведенчески коефициенти са считани за важни и им се отдава специално внимание. Така коефициентът “с” във функцията на потреблението се нарича пределна склонност на потребление (ПСПо) и определя допълнителното потребление за всеки долар от разполагаемия доход. Така че, ако с = 0.8, ние знаем че за всеки допълнителен долар от разполагаемия доход, който икономиката произвежда, 80 цента ще бъдат изразходени.

ПСПо е неразривно свързана с пределната склонност за спестяване (ПСС), която е сумата от всеки създаден допълнителен долар, отделена за спестяване (след като домакинствата са решили вече какво да консумират). Така, по дефиниция ПСС = 1 – ПСПо.

ПСПо е важна, тъй като тя е ключова при определянето на разходния мултипликатор (за който ще говорим повече по-късно). Това ще разгледаме в Глава 5, когато дискутираме разходния мултипликатор.

Другата част на жаргон, с който се сблъскваме, е разликата между екзогенни (предварително определени или дадени) променливи и ендогенни променливи (които се определят от решението на система от уравнения).

Екзогенна променлива е известна преди да се “реши” системата от уравнения. Ние взимаме стойността й като дадена или предварително определена. За опростяване можем да кажем, че правителствените разходи (G) са равни на $100 милиарда, което означава, че тяхната стойност е известна и не е определена от стойностите, които другите променливи приемат или решението е показало, че ще приемат.

Но в система от уравнения стойностите на някои променливи са неизвестни и са разкрити единствено, когато “решим” модела за неизвестните.

Така ако имаме тези две уравнения, които изграждат “система”:

(5) y = 2x
(6) x=4

Тогава х е предварително определена променлива (със стойност 4) и поради това тя се явява екзогенна. Ние не знаем предварително стойността на у и трябва да решим уравнението, за да разкрием стойността му – така че тя е ендогенна. Определя се от решение, присъщо за системата.

За да решим тази система, ние заместваме стойността на х от уравнение (2) в уравнение (1), така че получаваме:

y = 2 * 4
y=8

Така че решаването на една система просто включва всички известни стойности на коефициентите (в този случай двойката пред хикса) и екзогенните променливи (в този случай х = 4) в уравненията, които изобразяват ендогенните променливи (които в този случай са само едно уравнение (1), но обикновенно ще има множество уранения с ендогенни променливи).

В реалното моделиране става много сложно да се прецени, кои променливи могат да се считат за ендогенни и кои са истински екзогенни. В краен случай всички могат да се разглеждат като ендогенни и тогава нещата стават много сложни математически и съществува цяла теория в иконометрията, свързана с проблема за идентификацията, което е извън обсега на този учебник.

Ние също ще изразяваме нашите теории и в графичен вид, което е една алтернатива на математическото изразяване. Това са трите начина за изразяване на една и съща теоритическа идея:

1. Потреблението на домакинствата нараства пропорционално с нарастването на разполагаемия доход, но пропорцията е по-малка от едно.

2. C = C0 + c*Yd, където 0 < с < 1, а C0 е константа (фиксирана стойност). Знакът “по-малко от” (<) ни казва, че пределната склонност за потребление се намира между стойностите на 0 и 1, т.е. тя е положителна величина, но е по-малка от 1.

3. Графична форма:


Ако C0 = 100; c = 0.8; Yd = 1000, тогава общото потребление би било 900. Бихме могли да решим уравнението, C = C0 + c*Yd, като поставим в него известните стойности на параметрите и обяснителната променлива (в този случай разполагаемия доход) и го решим:

C = C0 + c*Yd = 100 + 0.8 * 1000 = 900

Може също да се види, че като издигнем една вертикална линия от точката, където разполагаемият доход е равен на 1000, нагоре до линията на графиката и след това начертаем друга линия от пресечната точка към вертикалната ос, ще извлечем стойността на потреблението С.

Бе казано, че наклонът на линията е Пределната склонност на потреблението (с). Как извличаме наклона на линията и какво той означава? В друга глава от учебника ще се занимаем с приложението на наклона на линията, когато изучаваме принципа на разходния мултипликатор.

Най-общо, ше бъде използвано следното.

ТУК ЩЕ БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ ПРОСТО ПРЕСМЯТАНЕ И ГРАФИКА

Признаваме, че всеки студент имат свой начин, по който учи и натрупва знания. Някои студенти предпочитат математическия подход, докато други предпочитат графичния. Трети пък, все пак, възприемат информацията най-добре чрез прочитане на писано слово, въпреки че тази форма на комуникация е склонна на проблеми с тълкуването. В тази връзка, най-важният материал в текста ще бъде представен по всичките три начина (понякога математиката ще се появява в секцията с допълненията за съответната глава, понякога в основното тяло на текста).


Няма коментари:

Публикуване на коментар