ГЛАВА 16 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: АНАЛИЗЪТ IS-LM

Бележка: 

Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков

Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория

глава 1                                                    глава 6

глава 2                                                    глава 7

глава 3                                                    глава 8

глава 4                                                    глава 9

глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика

глава 11                                                                      глава 19

глава 12                                                                      глава 20

глава 13                                                                      глава 21

глава 14                                                                      глава 22

глава 15                                                                      глава 23

глава 16               

глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика

глава 18                       глава 24

                                     глава 25

                                     глава 26                   

16. АНАЛИЗЪТ IS-LM

16.1 Въвеждане на концепцията за равновeсието (еквилибриум)

16.2 Паричният пазар – търсене, предлагане и равновесно положение

16.3 Определяне на кривата LM

16.4 Продуктовият пазар – общото производство при равновесно положение

16.5 Определяне на кривата IS

16.6 Анализ на политиката в рамката IS-LM

16.7 Въвеждане на ценовото равнище – ефектите на Кейнс и Пигу (Pigou)

16.8 Защо не използваме рамката IS-LM

16.9 Ограничения на анализа IS-LM

Главата разглежда анализа IS-LM – рамка, която директно отричаме. Въпреки това, по времето на сегашната криза (Бел.: авторите имат предвид Великата световна рецесия от 2008 г.) тя бе използвана от видни икономисти, които не я изоставиха като подход, който все още има адекватност. В този дух решихме да я включим като отделна глава, въпреки че първоначално я бяхме изключили от учебника.

Все пак не правим следващата стъпка - не определяме и не използваме цялостния модел AD-AS, който произлиза от подхода IS-LM и е основната организационната рамка на ортодоксалното изложение.

1.16 Въвеждане на концепцията за равновесието (еквилибриум)

Скоро след като Кейнс публикува Общата теория, британският икономист J.R. Hicks публикува статия, която се опитва да обедини прозренията, които той е смятал, че са полезни в Общата теория, с онези на т. нар. “класици”, на които Кейнс се противопоставя. Дискутирахме дебата между Кейнс и “класиците” в глава 15.

Така нареченият Неокласически синтез, който се появи и доминира макроикономическото мислене, особено обясненията в учебниците, се опираше на трудовете на J.R. Hicks и неговия модел IS-LM (виж синьото каре за повече).

Кривите IS и LM са равновесни отношения, отнасящи се, съответно, до продуктовия (за стоки и услуги) пазар (инвестиции = спестяванията) и паричния пазар (паричното търсене (предпочитанието за ликвидност) = паричното предлагане).

Представянето на равновесното положение на продуктовия пазар, в смисъл на просто равенство между инвестициите и спестяванията, отразява историческия период, през който моделът е бил разработен – опростенческо допускане е било това, че бихме могли да придобием значителни прозрения относно определянето на дохода като разглеждаме затворена икономика, в която правителството не съществува.

Уравнението IS в последствие е доразвито, за да се вземе предвид и въздействието върху съвкупното търсене на правителствата и нетните експорти.

Доходно-разходният модел, който разгледахме в глава 12 позволява на лихвения процент да въздейства на инвестициите и съответно на съвкупното търсене и производството на пазара на стоки и услуги. Счита се, че лихвеният процент се определя от равенството на паричното търсене и предлагане на паричния пазар.

Така подходът IS-LM бе изграден на основата на взаимозависимостта на равновесните състояния на двата пазара. Общият подход IS-LM показва как равновесното решение за общото производство (заетостта) и лихвения процент се постига едновременно. Трябва да знаем какъв е лихвеният процент, за да решим нивото на общо производство и какво е нивото на дохода, за да решим лихвения процент.

В аналитичен смисъл, съществуват две неизвестни – общото производство и лихвеният процент – и две уравнения, за да ни позволят да решим неизвестните.

Моделът IS-LM е ранен пример на модела за общото равновесие, който остава на мода в ортодоксалния икономикс.

16.2 Паричният пазар – търсене, предлагане и равновесно положение

16.3 Определяне на кривата LM

Приемаме, че ценовото равнище е константно. Моделът IS-LM ни позволява да въведем промените в ценовото равнище, но понастоящем работим в реални условия.

Равновесието на паричния пазар изисква търсенето на пари да е равно на предлагането. Използваме термина търсене на пари, когато се позоваваме на  готовността за съхраняване на кешови баланси като част от портфолиото.

Търсенето на пари, или както Кейнс го нарича, предпочитанието за ликвидност, е функция на равнището на дохода и лихвения процент.

Идентифицирани са три мотива за съхраняване на ликвидни баланси (пари) вместо други активи:

Транзакционен мотив – хората се нуждаят от пари за ежедневни транзакции. Така търсенето на ликвидност ще е някаква пропорция от общия национален доход.

Предпазен мотив – понякога възникват големи събития, които трябва да бъдат решени чрез транзакции – например, поддържането на кешов баланс за плащане на ремонта на двигателя на автомобила ви. Този мотив също има тенденцията да варира с националния доход, тъй като колкото по-висока е икономическата активност, толкова повече са общите транзакции.

Спекулативен мотив – приносът на Кейнс, който разгледахме в глава 15, е не само че подчерта, че парите не са просто средство за размяна. Хората ползват пари във времена на несигурност относно движенията на лихвения процент. Те имат избор между това да държат пари, които не носят лихва или да закупят лихвоносещ актив, който е по-малко ликвиден. Кейнс сравнява решенията за съхраняване на пари или облигации. Така при по-ниски лихви хората биха предпочели да държат пари, отколкото да рискуват да загубят, в случай че инвестират в облигации. Алтернативно, ако лихвеният процент спада, цената на облигациите се покачва и се постигат капиталови печалби. При по-високи лихвени стойности повече хора ще формират мнение, че лихвите ще спаднат вместо да се покачват и предпочитанието за ликвидност ще е по-малко.

Другият начин на мислене относно въздействието на лихвените проценти е да се осъзнае, че алтернативната цена на съхраняването на пари се покачва, когато лихвените стойности са по-високи, защото държането на пари прави невъзможна алтернативата за съхраняване на лихвоносещ актив.

Фигура 16.1 показва функцията на предпочитанието за ликвидност за редица нива на доход. Номиналната стойност на лихвения процент е на вертикалната ос, а обемът на търсенето на пари е на хоризонталната ос.

Кривата на паричното търсене (L) е наклонена надолу по отношение на лихвения процент и се измества навън при по-високи нива на дохода (Y1 < Y2).

Колкото по-висок е лихвеният процент, толкова по-ниско ще бъде търсенето на ликвидност при условие, че всичко друго е еднакво. Все пак при всяка стойност на лихвения процент, колкото по-високо е нивото на националния доход, толкова по-голямо ще е търсенто на пари.

Кривата на търсенето на пари е гладка и нелинейна поради разнообразието на мнението. Например, когато лихвените стойности се покачват, съхранителите  на богатство прогресивно формират виждането, че са достигнали максимума си. В крайна сметка всички възприемат същото очакване.

Предполага се, че паричното предлагане (Ms) се контролира от централната банка чрез паричната база, а паричният мултипликатор определя предлаганото количество пари за дадена база.

Така можем да изобразим това допускане като вертикална линия. Пресичането на кривите на паричното търсене и паричното предлагане определя стойността на лихвения процент.

Това е присъщо за Кейнс отпътуване от класиците, които считат лихвения процент за посредник между спестяванията и инвестициите (т.е. той е реална променлива). Кейнс отбелязва, че номиналният лихвен процент е парична променлива, определяна от търсенето на ликвидност и наличното парично предлагане.

Фигура 16.1 Равновесно положение на паричния пазар

Ако нивото на националния доход е Y0, тогава пресечната точка на функцията на ликвидната предпочитаемост и линията на паричното предлагане ще генерира стойност на лихвения процент i0 – точка А.

Какво би се случили, ако доходът нарасне до Y1?

При текущата лихвена стиност i0 сега би съществувало излишно търсене на ликвидност (измерено от сегмента AB) и това би довело до покачване на лихвената стойност, докато излишното търсене не се елиминиа в точка C (i1), имайки предвид, че паричното предлагане е фиксирано.

Какво ще се случи, ако централната банка увеличи паричното предлагане?

Фигура 16.2 показва въздействието на увеличаването на паричното предлагане от Ms1 на Ms2.

На общонационално ниво на доход Y0 и Ms1, лихвената стойност е i0, а паричният пазар е в равновесно положение в точка А.

Ако паричното предлагане нарасне до Ms2, тогава ще има излишно предлагане на пари в точка i0 (измерено от сегмента AB) и лихвеният процент ще спада, докато не достигне i2 – точка D, където търсенето на пари е равно на паричното предлагане.

Можете също да видите, че ако започнем в точка А и нивото на националния доход нарасне до Y1, ставката на лихвения процент може да се поддържа постоянна в i0, ако централната банка удовлетвори увеличеното търсене на пари при по-високото ниво на доход чрез увеличаването на паричното предлагане до Ms2

Фигура 16.2 Въздействието на увеличаването на паричното предлагане от Ms1 на Ms2

Сега сме в състояние да изведем кривата LM, която показва комбинациите на доходите и лихвените стойности, които съответстват на равновесното положение на паричния пазар.

Фигура 16.3 показва извличането на кривата LM. От диаграмата на паричния пазар, точките A, B и C представляват равновесните състояния, в които паричното търсене е равно на паричното предлагане за различните нива на доход.

Така всяка точка на равновесието е уникална комбинация на дохода и лихвените стойности.

Можем да преведем това разбиране в нова графика (панела в дясно), където националният доход (Y) е на хоризонталната ос, а лихвеният процент (i) е на вертикалната ос.

Ако проследим съответните точки на равновеснието отсреща в пространствената диаграма доход-лихвен процент, получаваме серии от точки, които съответстват на равновесното положение на паричния пазар.

Пресичането на всички тези точки е кривата LM.

16.3 Кривата LM

Материал за напреднали: John Hicks относно своята рамка IS-LM

John Richard Hicks е британски икономист, които “изобретява” общата равновесна, макроикономическа рамка IS-LM.

В статията си от 1937 г. в “Econometrica” – “Г-н Кейнс и “Класиците”; Предложение за интерпретация” – Hicks цели да предостави интерпретация на “Общата теория” на Кейнс в една-единствена диаграма – модела IS-LL. Тъй като моделът се популяризира и стана стандартен за всеки макроикономически учебник, терминологията се промени на IS-LM, за да опише равновесието на продуктовия пазар (IS) и равновесието на паричния пазар  (LM).

Моделът IS-LM бе създаден, за да демонстрира, как определянето на общото реално производство е зависимо от взаимозависимостта на резултатите на продуктовия пазар и паричния пазар.

Hicks казва, че е измислил “малък апарат” (рамката IS-LM), за да обедини кейнсианския с класическия икономикс в интергриран модел.

Към края на 70-те години Hicks започва да подписва академичните си документи с John Hicks вместо с J.R. Hicks, което отразява растящото му чувство за отричане на предишнaта си работа.

През 1975 г., за да формализира прехода си от предишните си виждания, той пише (стр. 365):

“J.R. Hicks ...[е] … “неокласически” икономист, понастоящем покойник, … John Hicks ...[е] … не-неокласик, който е доста неуважителен към своя “чичо”.

Проблемът е, че той започва да разбира, че моделът на статично равновесие IS-LM не включва главния принос на Кейнс – значението на времето и ендемичната несигурност.

Например, според модела IS-LM текущият поток на инвестициите е чувствителен към промените на лихвения процент за същия период, което е един начин за влияние на резултата на паричния пазар върху равновесното положение на продуктовия пазар. Но инвестициите за всеки даден период, до голяма степен, са предопределени от решенията, направени в предишни периоди.

През 1980 г. Hicks пише, че отхвърля начина, по който неговият “малък апарат” е бил използван от икономистите и от интерпретациите за икономическата политика, които са извлечени от него. Той казва (1980: 139):

“Диаграмата IS-LM, която е широко, но не и всеобщо, приета като удобно резюме на Кейнсианската теория, е нещо, за което аз не мога да отреча, че нямам някаква отговорност. За пръв път тя видя бял свят в един мой документ, “Г-н Кейнс и класиците” (1937 г.) … Както и да е обаче, аз не скрих, че с течение на времето, самият аз станах неудовлетворен от него … …  диаграмата за мен сега е далеч по-малко популярна, отколкото мисля, че тя е сред много други хора … “

В заключение той пише (1980: 152-153):

“Съответно стигам до извода, че единственият начин, по който анализът IS-LM може да оцелее по полезен начин като нещо повече от една притурка за изучаване в класната стая, и по-късно да бъде заменен с нещо по-добро, е като приложение за анализ на специфичен случай, където употребата на методите на равновесието, дори и драстичното им използване, не е неподходящо. Съзнателно обясних, че използването на равновесната концепция в такъв анализ, трябва да става по много стриктен начин (някои биха казали педантичен начин), не защото искам да кажа на приложния икономист, който използва методите, че той фактически се посвещава на нещо, което може би изглежда толкова абсурдно, но защото искам да го помоля да се опита да се увери, че различията между реалността и теоритичния модел, който той се опитва да обясни, не са повече от различия, които има право да пренебрегне. Напълно съм готов да повярвам, че съществуват случаи, където той има право да ги пренебрегне. Но проблемът е такъв, че трябва да се разглежда във всеки случай.

Когато някой започне да си задава въпроси относно икономическата политика, гледайки напред в бъдещето, а не в миналото, използването на методите за равновесието е дори още по съмнително. Понеже никой не може да предпише политика, без да допусне поне възможността, че тази политика може да бъде променена. Може политиката да не се променя, ако всичко върви по очаквания начин – ако икономиката остава (колкото и приблизитилно да е) в това, което може да се счита за нейното съществуващо равновесно положение. Може да има надежда, че след промяна в политиката, икономиката, някак си, в някакъв момент в бъдещето, ще се установи на това, което може да се счита в същия смисъл като ново равновесно положение; но трябва обезателно да съществува етап, преди който равновесното положение е дсотигнато. Винаги трябва да има проблем на отричането. За изучаването на отричането човек трябва да има ресурси от последователни методи от един или друг вид.”

Последната точка излага нещата. Докато пресичането на дадени криви IS и LM може да отразява условията сега, другите точки от съответните криви са това, което John Hicks нарича “теоритични конструкции” (1980: 149) и “със сигурност не представляват, не твърди, че представляват това, което всъщност се е случило”.

Забележете, че при лихвен процент i0 кривата LM е плоска  и става стръмна при по-високи стойности на лихвения процент. Какво означава това? Хоризонталният сегмент на кривата LM се отнася до наличието на ликвиднен капан, който е наречен така от английския икономист Dennis Robertson, който през 30-те години на миналия век е работил тясно с Кейнс в Кеймбриджкия университет.

Ликвидният капан се появява при някои минимални лихвени стойности (които биха могли да са нула), където всеки формира виждането, че единствената посока на лихвения процент е нагоре. Съответното очакване е, че всеки ще мисли, че ще има капиталови загуби от частта на портфолиото, която е в облигации, защото когато лихвените стойности се увеличат, цената на облигациите спада.

Резултатът е, че веднъж лихвеният процент достигнал това минимално ниво, всички хора ще предпочитат да съхраняват всички новополучени пари във формата на кеш вместо на облигации.

В глава 15 на Общата теория на заетостта, лихвата и парите Кейнс казва (1936: 207):

“Съществува възможност ..., че след като ставката на лихвения процент е спаднала до определено ниво, ликвидното предпочитание може да стане практически абсолютно в смисъл, че почти всеки предпочита кеш пред съхраняването на дълг, който дава толкова ниска лихва. В този случай паричната власт би изгубила ефективния контрол върху лихвения процент ... Нещо повече, ако възникне такава ситуация, това би означавало, че самата публична власт може да заеме чрез банковата система неограничено количество при номиналния лихвен процент.”

Както ще видим, когато разглеждаме анализа на икономическата политика в рамките на IS-LM, съществуването на ликвиден капан прави монетарната политика неработеща като стабилизиращ инструмент.

В тази рамка монетарната политика е характеризирана като манипулиране на паричното предлагане от страна на централната банка, когато лихвеният процент е в i0 на фигура 16.3, увеличаването на паричното предлагане не би имало въздействие върху лихвения процент или върху цената на облигациите. С други думи – промяната на монетарната политика не може да промени нивото на националния доход.

В ликвиден капан увеличаването на паричното предлагане води до същото увеличаване на паричното търсене и като резултат лихвеният процент не се променя. Ще разгледаме това по-подробно по-късно в главата.

Кривата LM е наклонена нагоре при по-високи нива на дохода, защото с нарастването на националния доход търсенето на пари се увеличава и при всяко дадено парично предлагане лихвеният процент трябва да се повиши, за да снабди излишното парично търсене и да запази равновесното положение на паричния пазар.

Наклонът на кривата LM е по-стръмен:

- колкото по-чувствително е търсенето на пари (транзакционни мотиви и мотиви за предпазливост) към промените на националния доход. Така, малки промени в националния доход водят до големи промени в излишното търсене на пари за дадено ниво на парично предлагане. В следствие на това, за да възстанови равновесието на паричния пазар при равни други условия, покачването на лихвения процент трябва да е по-голямо.

- колкото по-нечувствително е спекулативното търсене на пари към промени в лихвения процент. Така, за дадено излишно търсене на пари, покачването на лихвения процент, необходимо за възстановяването на равновесието на паричния пазар, е по-голямо.

Докато хоризонталната крива LM (ликвиден капан) е едната крайност, другата крайност е нещо, наричано Класически случай, който описва вертикална крива LM.

Класическият случай възниква от функцията на паричното търсене, която не е чувствителна към лихвения процент. С други думи – парите са считани единствено за средство за размяна, а спекулативното търсене на пари (което прави общото търсене на пари чувствително към лихвения процент) е игнорирано.

В този случай търсенето на пари се измества навън, когато доходът нарасне, и навътре – когато той спадне. В следствие на това съществува само едно ниво на националния доход, съответстващо на равновесието на паричния пазар за дадено парично предлагане и кривата LM е вертикална.

Измествания на кривата LM възникват от промени в паричното предлагане. Връщайки се към фигура 16.2, която показва, че, за дадена крива на паричното търсене, лихвените стойности спадат, когато паричното предлагане се увеличи.

Доводите са, че, за дадено равновесно положение на паричния пазар, комбинацията от лихвените стойности и дохода, покачването на паричното предлагане генерира излишно парично предлагане, което изисква лихвените проценти да спаднат, за да стимулират достатъчно търсенето на пари при абсорбирането на излишните пари.

Имайки предвид кривата LM, това означава, че при по-високи нива на парично предлагане лихвените проценти на равновесното положение ще са по-ниски за всяко ниво на дохода, което се превежда като изместване навън на кривата LM. Противоположното се случва, когато паричното предлагане спадне.

Кривата LM може да се измести също, ако има автономна промяна в препочитанията за ликвидност, което означава, че паричното търсене се увеличава (спада) за всяко ниво на дохода в зависимост от това, дали препочитанието за ликвидност се увеличава (спада).

Например, ако хората станат по-песимистично настроени относно бъдещето, могат да използват по-голямо съхраняване на кеш като защита срещу несигурността. Това ще доведе до изместване навън в кривата на паричното търсене, така че за дадено парично предлагане лихвените стойности ще са по-високи за всяко ниво на дохода.

16.4 Продуктовият пазар – общото производство на равновесното положение

16.5 Извеждането на кривата IS

Кривата IS показва всички комбинации на лихвения процент и дохода, където продуктовият (за стоки и услуги) пазар е в равновесие.

Така, за разлика от простия доходноразходен модел, който развихме в глава 12, рамката за кривата IS изисква да вградим информация относно паричния пазар (лихвените проценти) в разбирането ни за равновесието на продуктовия пазар.

В глава 12 разработихме реалния разходен модел за определянето на дохода. От рамката на националното сметководство знаем, че общите разходи (E) в домашната икономика през всеки даден период могат да се изразят като:

(16.1) E = C + I + G + (X – M)

Уравнение (16.1) е идентично на уравнение (12.2). Както показва, уравнение (16.1) е счетоводен израз по силата на дефинициите и източниците на съвкупните разходи.

Равновесното ниво на националния доход (Y) се определя от съвкупните разходи, така че Y = E. Задачата на глава 12 тогава бе да разберем поведението на всеки от разходните компоненти в уравнение (16.1) и да теоритизираме как те взаимодействат, за да определят националния доход.

На този етап приехме, че фирмите, като цяло, плануват фиксиран обем инвестиционни разходи през всеки период. На този етап в текста бяхме загрижени относно проследяването на последствията от промените в автономните (екзогенни) компоненти на разходите (инвестициите, правителството, износа и т.н.) върху националния доход чрез мултипликаторния процес.

Все пак, в глава .., развихме по-подробен модел на инвестиционните разходи, който ни позволява да вземем предвид въздействието на промените в лихвения процент върху капиталовото формиране.

Като предварителен преглед допускаме, че вместо да са екзогенни, общите инвестиционни разходи са повлияни, отчасти, от очакванията за бъдещите икономически условия и лихвения процент.

Фирмите постоянно формират очаквания за бъдещото производство. Те трябва да заделят ресурси (работен капитал, труд и т.н.) доста преди реализирането  (продажбите) и по този начин мащабът на производство във всяка точка от времето отразява предположенията, които те правят в доста несигурен свят.

Освен това, за дадени очаквания относно бъдещи продажби и приходи, инвестиционните решения на фирмата ще бъдат повлияни също от цената на капиталовите стоки, които, от своя страна, ще бъдат повлияни от лихвения процент.

Ако лихвеният процент нарасне, цената на фондовете, необходими за инвестициите в ново капиталово оборудване се покачва и така маргинални проекти (по отношение на очакваните приходи) може да се превърнат в непечеливши. С други думи – инвестициите е вероятно да бъдат обратната функция на лихвения процент при равни други условия.

С други думи – можем да хипотезираме, че общите инвестиции са дадени от:

(16.2) I = b1 – b2i

където b1 е автономния компонент на инвестициите, а b2 чувствителността на инвестициите към промените в лихвените равнища.

Колкото по-висок е b2, толкова повече инвестициите ще намаляват (увеличават) за дадено покачване (спадане) на лихвените стойности.

Рамката IS-LM запазва прозренията на Кейнс, че плануваните спестявания са положителна функция на националния доход. По-подробен анализ на Общата теория ще открие също, че Кейнс счита, че лихвеният процент може също да повлияе на потребителските разходи (чрез въздействието на богатството). Освен това покупката на дълготрайни потребителски стоки, като бяла техника, може да изисква достъп до потребителски кредит.

Засега обаче, за да запазим аргумента опростен, допускаме, че лихвеният процент въздейства единствено върху инвестициите.

В глава 12 предположихме, че фирмите в икономиката се настройват количествено и поради това цените са фиксирани в краткосрочен план. Фигура 12.7 обединява наклонената под 45 градуса крива на съвкупното предлагане с кривата на съвкупното търсене (E). Тя показва, че националният доход на равновесието възниква, когато функцията на съвкупното търсене пресича 45 градусовата наклонена линия.

В тази точка очакванията за съвкупното търсене, формирани от фирмите, които мотивират решенията си за предлагане Y*, са в съответствие с палнуваните разходи E* на потребителите, фирмите, правителството и външната икономика.

Фигура 16.4 уголемява фигура 12.7 чрез добавяне на въздействието на уравнение (16.2) – т.е. позволявайки на инвестициите да бъдат противоположно засегнати от промените на лихвения процент.

Фигура 16.4 Равновесието на продуктовия пазар и промените на лихвения процент

Кривата на общите разходи, E = C + I + G + NX е начертана за даден лихвен процент. Колкото по-нисък е лихвеният процент (i0 < i1), толкова по-големи са инвестициите (и общото харчене) при всички нива на доход. В следствие на това кривата на общите разходи се измества нагоре.

Когато лихвеният процент се увеличи, кривата на общите разходи ще се измести надолу при равни други условия.

Точка А на фигура 16.4 показва равновесното положение на продуктовия пазар, свързано с лихвения процент i0. Така знаем, че комбинацията от ниво на дохода Y*0 и лихвен процент i0 е равновесната комбинация в пазара на стоки и услуги.

Какво се случва, ако лихвеният процент нарасне до i1? Общите инвестиции биха намамели за всички нива на доход, а кривата на общите разходи би се изместила надолу от Е0 на Е1.

Излишното предлагане при предишното ниво на доход кара фирмите да намалят производството и заетостта, и националният доход спада. Ново равновесно положение на продуктовия пазар възниква, когато E*1 = Y*1.

Така комбинацията на нивото на доход Y*1 и нивото на лихвения процент i1 е равновесната комбинация на продуктовия пазар.

По този начин имаме две комбинации лихвени проценти и нива на доход, които съответстват на равновесното положение на продуктовия пазар. Явно можем да проследим въздействието на много промени на лихвения процент и съответно много комбинации от лихвени проценти и доход.

Кривата IS е линията, която свързва всички равновесни комбинации на лихвените проценти и националния доход. Фигура 16.5 показва извличането й.

16.5 Извличане на кривата IS

Точка А е едно продуктово равновесие, където лихвеният процент е i0, а общите разходи са Е0, генериращи общ национален доход Y0.

В десния панел, където лихвеният процент е на вертикалната ос, а националният доход на хоризонталната ос, точка А показва комбинацията на лихвения процент и дохода, коятo произвежда равновесието на продуктовия пазар в левия панел.

Ако лихвените стойности паднат до i1, общите разходи се увеличат до Е1 в резултат от по-високите инвестициинни разходи, което води до покачване на националния доход чрез разходния мултипликатор. Точка B показва новото равноесно положение на продуктовия пазар в (i1, Y1).

Бихме могли да изследваме въздействието на всички промени в лихвения процент върху равновесието на продуктовия пазар в левия панел и след това да проектираме тези точки в десния панел. Резултатът би бил кривата IS.

Така кривата IS представялва серия от точки, кореспондиращи с равновесни комбинации на националния доход и лихвените проценти на продуктовия пазар.

Ясно е, че в рамката IS-LM паричният пазар въздейства върху продуктовия пазар чрез въздействието на промените на лихвения процент върху инвестициите. Промяната на дохода е следствие от първоначалния отговор на инвестициите към промяна в лихвения процент, която след това е мултиплицирана чрез разходната система чрез възбуденото потребление и течовете от данъците и износа.

С други думи – общата промяна на дохода, която следва промяната в лихвения процент, зависи от стойностите на разходния мултипликатор и от чувствителността на инвестициите към промените в лихвения процент.

Какви фактори ще изместят кривата IS? Първо, всяко увеличаване (намаляване) на автономните разходи измества кривата IS нагоре (надолу), защото, за даден лихвен процент, равновесното ниво на националния доход се покачва (спада), когато автономните разходи се увеличават (намаляват).

Магнитута на изместването нагоре или надолу на IS, идващо от увеличението (спада) в автономните разходи, се определя от магнитута на промяната в автономните разходи и от големината на разходния мултипликатор.

За дадена промяна в автономните разходи, изместването на кривата IS ще е толкова по-голямо, колкото по-голям е обемът на разходния мултипликатор.

Наклонът на кривата IS представялва тази обща чувствителност на националния доход към промените в лихвения процент. Колкото по-голям е разходният мултипликатор, и колкото по-голяма е чувствителността на инвестициите към промените в лихвения процент, толкова по-плоска е кривата IS.

Това е така, защото за дадена промяна в лихвения процент първоначалният отговор на инвестиционните разходи ще е толкова по-голям, колкото са по-чувствителни към цената на капитала, при равни други условия.

От друга страна, дадена промяна в инвестициите ще генерира по-голяма (по-малка) промяна в националния доход, колкото по-голяма (по-малка) е стойността на разходния мултипликатор.

Ако инвестициите в текущия период не са много чувствителни към промяна в текущия лихвен процент, тогава кривата IS ще е много стръмна. Икономистите, които считат времето за важен фактор в икономическия анализ, настояват, че плановете за инвестиционни разходи са базирани на очакванията за бъдещите приходни потоци, които са формирани в минали периоди.

Текущият поток на инвестиционните разходи отразява минали решения. Времето, необходимо за оценяването на различни проекти, проектиране на съответното капиталово оборудване, намиране на финансиране и изпълнението на капиталовата инфраструктура предполага, че текущите инвестиционни разходи ще са относително нечувствителни към текущите промени на лихвения процент. 

Тази тема обсъждаме повече в глава 22.

От дискусията трябва да става ясно, че промените в данъчната ставка (t), която влияе на стойността на разходния мултипликатор също ще въздейства върху наклона на кривата IS. Например, повишаване на данъчната ставка ще направи кривата IS по-стръмна, защото тя намалява стойността на разходния мултипликатор – по-голям теч от разходната система.

По същия начин – по-голяма склонност към спестяване или към внос, което означава, че има по-големи течове от разходната система всеки път, когато доходът се променя, ще доведе до по-стръмна крива IS.

16.6 Анализ на политиката в рамката IS-LM

Намерението на рамката IS-LM е да обедини резултатите на продуктовия и паричния пазар в една диаграма, така че да можем едновременно да определим равновесната стойност на националния доход и лихвения процент. Правейки това, тя признава взаимозависимостта между тези пазари, нещо, което Кейнс ясно демонстрира.

Това, което се случва на единия пазар, оказва влияние върху другия, което след това води до обратнозависими връзки и нови равновесни резултати във всеки пазар.

Така рамката IS-LM се ражда от общото равновесие, определено като лихвен процент и ниво на дохода, който генерира едновременно равновесие и в двата пазара – продуктовия и паричния.

В графична форма това равновесно положение съответства на пресечната точка на кривите IS и LM. В синьото каре за напреднали извеждаме алгебрата, съответстваща на общото равновесие.

Фигура 16.6 показва решението на IS-LM за равновесния доход и лихвен процент Y*, i*. Две неща нямат никаква стойност. Вертикалната синя линия в YFE означава ниво на национално производство при пълна заетост. С други думи – при това ниво на общо производство целият наличен труд и капитал са продуктивно ангажирани.

Така взаимното равновесие на IS-LM може да възникне при нива на дохода, които са под пълна заетост на пазара на труда. Това е в съответствие с проникновението на Кейнс, че капиталистическата монетарна система има тенденцията да постига стабилни състояния без достигане на пълна заетост, които трябва да бъдат стресирани чрез икономическата политика.

В Y* и i* фирмите продават толкова, колкото очакват да продадат и нямат стимул да разширяват производството и заетостта. Желанието на фирмите и домакинствата за ликвидност също е напълно задоволено от наличното парично предлагане.

Това равновесие под пълна заетост може да бъде достигнато при лихвени стойности над минималната, при която икономиката влиза в ликвиден капан.

Фигура 16.6 Общо равновесие IS-LM

Материал за напреднали: алгебрата зад IS-LM

Формалният модел IS-LM за опростена отворена икономика започва със следните взаимоотношения.

Продуктовият пазар

(1) Y = C + I + X – M Идентичност на националния доход

(2) C = C0 + cYd Функция на потреблението

(3) Yd = Y – T          Наличен доход

(4) T = tY Данъчни постъпления (пропорционална данъчна ставка t)

(5)  I = I0 – bi Функция на инвестициите

(6) G = G Правителствени разходи

(7) M = mY Функция на вноса

Равновесие на продуктовия пазар

Равновесното положение на продуктовия пазар може да се реши като взаимоотношение между БВП (Y) и лихвения процент (i) при положение, че са дадени автономните разходни агрегати и стойността на мултипликатора.

Замествайки уравнения (2) до (7) в (1) получаваме:

(10) Y = C0 + cY – ctY + I0 – bi + G + X – mY

Преобразуваме го и получаваме уравнението на кривата IS:

(11) Y = α(A– bi)

където α = 1/(1 – c(1 – t) + m), разходният мултипликатор и А са автономният разходен компонент C0 +I0 +G+X.

Наклонът на кривата IS е даден от αb, така че колкото по-голям е мултипликаторът (α) и по-голяма е чувствителността на инвестициите към лихвения процент (b), толкова по-плосък ще е наклонът, защото реакцията на националния доход за даден лихвен процент ще бъде по-голяма.

Равновесие на паричния пазар

Равновесното положение на паричния пазар се дава от равновесието между паричното предлагане и паричното търсене.

(12) Ms = kY – hi

Което произвежда кривата LM, където Y е функция на i:

(13) Y = (1/k)Ms + (h/k)i

Наклонът на кривата LM се дава от (h/k), така че колкото по-голяма е чувствителността на паричното търсене към лихвените ставки (h) и по-малка е чувствителността на дохода (k), толкова по-плосък ще е наклонът, защото за малка промяна в лихвените стойности ще е нужен много по-голяма промяна в националния доход, за да се поддържа равенството между паричното търсене и дадено парично предлагане.

Уравнение (13) може също да се запише с i като функция на Y:

(14) i = (k/h)Y – (1/h)Ms

Общо равновесие

В този контекст състояние на общо равновесие се дефинира като лихвен процент и ниво на доход, които генерират едновременно равновесие в двата пазара – продуктовия и паричния. Това равновесно положение съответства на пресечната точка на кривите IS и LM.

За да решим равновесното ниво на националния доход, можем да заменим уравнение (14) в уравнението на кривата IS (11), за да получим:

(15) Y = α[A- (b/h)(kY - Ms)]

решавайки за равновесния Y, получаваме:

(16) 

Уравнение (16.16) показва, че доходът на равновесието се определя от автономното харчене (A), което включва параметъра на фискалната политика (G) и паричното предлагане (Ms).

Използваме решението в уравнение (16.16), за да намерим лихвения процент на равновесието:

(17) 

Уравнение (17) ни казва, че лихвеният процент на равновесието се определя от автономните разходи (A) и от паричното предлагане (Ms).

Някои икономисти използват уравнение (16.15), за да определят мултипликатора на фискалната политика, който показва промяната в националния доход за дадена промяна на правителствените разходи, ако паричното предлагане се поддържа като постоянна величина.

Мултипликаторът на фискалната политика са дава от коефициента на автономните разходи А в уравнение (15). Ще забележите, че това е различно от разходния мултипликатор α, защото взима предвид въздействията на лихвения процент на покачващия се доход върху инвестиционните разходи, които произтичат от изместванията на търсенето на пари на паричния пазар.

Простият разходен мултипликатор се извлича по презумпцията, че лихвените стойности не се променят, когато националният доход нараства.

По подобен начин може да бъде извлечен мултипликатора на монетарната политика, който показва нарастването на националния доход за дадена промяна на паричното предлагане, ако правителствените разходи и данъчните ставки са държани постоянни величини.

Това се дава от коефициента на Мs в уравнение (15). Забележете обаче, че това предполага, че монетарната политика се провежда от централната банка при изпълнението на предполагаемия й контрол върху паричното предлагане. Това е един от недостатъците на рамката IS-LM, когато се прилага за реалния свят – централната банка няма контрол върху паричното предлагане и предполагаемият паричен мултипликатор не съществува в никаква форма, освен като постфактум, а не като причинноследствен изрзаз.

Рамката IS-LM се използва в границите на ортодоксалния подход за анализа на въздействието на промените на фискалната и монетарна политика върху общото производство (дохода) и лихвения процент и по косвен път – заетостта.

Монетарната политика е представена от предположената възможност, че централната банка може да променя паричното предлагане. Присъщо за този подход е виждането, че централните банки манипулират базовите пари (резервите), което след това се предава на по-широкото парично предлагане чрез механизмите на паричния мултипликатор.

В глава 9 показахме как това виждане за операциите на централната банка е невалидно представяне на реалния свят, и че всъщност централната банка няма голям контрол върху паричното предлагане и упражнява монетарната политика принципно чрез способността си да опредлеля основния лихвен процент. Все пак, заради целта на тази глава, ще се престорим, че подходът IS-LM е достоверен, и че паричното предлагане е екзогенно и под контрола на централната банка.

Така промените в монетарната политика са представени в рамката IS-LM чрез измествания на кривата LM.

Фигура 16.2 покалза, че ако централната банка увеличи паричното предлагане, лихвеният процент спада при текущото ниво на националния доход. Това е така, понеже при съществуващия лихвен процент има излишно парично предлагане и лихвеният процент трябва да спадне, за да стимулира увеличено парично търсене.

Лихвеният процент продължава да спада, докато паричното търсене не е отново равно на увеличеното парично предлагане и равновесното положение на паричния пазар не е отново възстановено.

За кривата LM това означава, че при по-високи нива на парично предлагане лихвените стойности на равновесието ще са по-ниски при всяко ниво на доход, което се превежда в изместване навън на кривата LM. Противоположното възниква, когато паричното предлагане намалее.

Фигура 16.7 показва въздействията на експанзионистичната монетарна политика. При някаква същестуваща позиция на монетарната политка, хваната от LM, равновесната комбинация на лихвения процент и националлния доход е i*1, Y*1. Точка А показва равновесното положение, където LM1 пресича кривата IS.

Централната банка решава, че отклонението от потенциалния БВП (измерено чрез разликата между националния доход при пълна заетост YFE и текущото ниво на националния доход Y*1) е недопустимо (вземайки предвид масовата безработица, която би се асоциирала с такъв производствен недостиг) и увеличава паричното предлагане.

Кривата LM се измества в LM2, което натиска надолу лихвените стойности (за да стимулира по-голямо търсене на пари). Новото равновесие е в точка В с равновесна комбинация на лихвения процент и националния доход i*2, Y*2.

Нарастващият доход е предизвикан от положителното влиние върху инвестициите от по-ниските лихвени стойности (представен от движението по продължение на кривата IS от A в B). Колкото по-чувствителни са инвестиционните разходи към промените в лихвения процент, толкова по-експанзионистична ще е монетарната политика.

Забележете, че в този случай монетарната политика не би била в състояние да постигне пълна заетост, защото икономиката би се натъкнала на ликвиден капан (в i0) преди да е възстановена пълна заетост.  

Рестрикционна монетарна политика може да се представи на фигура 16.7 чрез изместване на кривата LM от LM2 в LM1. Това би повдигнало лихвения процент и понижило националния доход.

Спадащият доход е резултат от отрицателното въздействие на по-високия лихвен процент върху инвестициите (представен от движението по продължение на кривата IS от В към А). Колкото по-чувствителни са инвестиционните разходи към промените в лихвения процент, толкова по-контракционна ще бъде промяната в монетарната политика.

Фигура 16.7 Експанзионистична монетарна политика

Експанзионистичната монетарна политика принуждава лихвения процент да спадне, а националният доход да нарасне. Контракционната монетарна политика кара лихвения процент да да се повиши, а националния доход да намалее. Размерът на експанзията или свиването зависи от наклона на кривата IS. Колкото по-стръмна е кривата IS, толкова по-малко ефективни са промените в монетарната политика по отношение на промените на дохода.

Промените на фискалната политика могат да се постигнат чрез дискреционни (волеви) промени в правителствените разходи или в данъчната ставка. Научихме, че увеличаването на правителствените разходи измества кривата IS надясно, защото за даден лихвен процент равновесното ниво на националния доход нарства, когато автономните разходи нарстват.

По подобен начин, намаляването на правителствените разходи измества кривата IS налявао, защото за даден лихвен процент равновесното ниво на националния доход спада, когато автономните разходи намаляват.

Степента на изместването нагоре или надолу в кривата IS, получено в резултат от увеличаването (спадането) на автономните разходи, се определя от степента на промяната в автономните разходи и от размера на разходния мултипликатор.

За дадена промяна в автономните разходи, изместването на кривата IS ще бъде толкова по-голямо, колкото по-голяма е стойността на разходния мултипликатор.

Кривата IS се измества надясно, когато правителствените разходи нарастват и се измества наляво, когато правителствените разходи намаляват.

Фигура 16.8 показва експанзионистична промяна във фискалната политика (нарастване на правителствените разходи). При някакво съществуващо фискално положение, хванато от IS, равновесната комбинация на лихвения процент и националния доход е i*1, Y*1. Точка А показва равновесното положение, където IS1 пресича кривата LM

Министерството на финансите решава, че отклонението от потенциалния БВП (измерено от разликата между националния доход при пълна заетост YFE и текущото ниво на националния доход Y*1) е недопустимо (имайки предвид масовата безработица, която би се асоциирила с такъв производствен недоимак) и увеличава правителствените разходи, за да стимулира съвкупното търсене.

Кривата IS се измества в IS2, което създава ново равновесно положение в точка В, с равновесна комбинация на лихвения процент и националния доход i*2, Y*2.

Ще забележите, че и двете – лихвеният процент и националният доход – са по-високи. Увеличаването на националния доход възниква, защото при по-високи нива на съвкупно търсене фирмите произвеждат повече продукция (и назначават повече работници и служители).

Как обясняваме по-високия лихвен процент? В рамката IS-LM нарастващият национален доход, който следва нарасналото съвкупно търсене, увеличава транзакционното търсене на пари. Тъй като паричното предлагане е фиксирано, увеличаващото се търсене на пари създава излишно търсне на пари при първоначалния равновесен лихвен процент (i*1), а покачващите се стойности на лихвения процент мотивират хората да държат по-малко кеш. Това е така, понеже алтернативната цена на съхраняване на богатство под формата на пари в брой нараства, когато лихвеният процент нараства.

Ще забележите, че ако лихвеният процент не бе нараснал, разширяването на дохода би било по-голямо, отколкото изместването от Y*1 в Y*2.

Фигура 16.8 Експанзионистична фискална политика

Така, крайната промяна в съвкупното търсене е по-малка отколкото първоначалното ΔG. Как си обясняваме това?

Покачващите се величини на лихвения процент оказват негативно въздействие върху частните инвестиции, което неутрализира част от увеличеното правителствено харчене. В дебатите относно икономическата политика това въздействие е наричано финансово изтласкване (financial crowding out). Покачващият се лихвен процент, следващ увеличените правителствени разходи, изтласква други чувствителни на лихвения процент компоненти на съвкупното търсене (в този случай частните инвестиции).

Забележете, че фискалната политика би могла да постигне пълна заетост (в точка С), ако правителството продължи да увеличава правителствените разходи, така че кривата IS се измести в ISFE.

Размерът на финансовото изтласкване зависи от наклона на кривата LM. Колкото по-стръмна е кривата LM, толкова по-малко експанзионистична ще е фискалната политика и толкова по-големи ще са изтласкващите ефекти.

Това се показва от фигура 16.9. От първаночално равновесие в точка А фискалният стимул (изместващ кривата IS в IS2) би увеличил националния доход до Y*2, а лихвеният процент би нараснал до i*2 с по-плоска крива LM (LM1) в нова равновесна точка В1.

При по-стръмна крива LM (LM2) за същия фискален стимул (изместващ кривата IS в IS2), новата равновесна точка В2 ясно включва по-нисък равновесен доход и по-висок равновесен лихвен процент, отколкото тези в точка В1.

Размерът на финансовото изтласкване е по-голям при LM2 отколкото при LM1.

Какво обяснява тази разлика? Кривата LM е толкова по-стръмна, колкото паричното търсене (транзакции и предпазни мотиви) е по-чувствително към промените в националния доход, и колкото по-малко чувствително е спекулативното парично търсене към промените в лихвения процент.

Така малки промени в нивото на националния доход водят до големи промени в излишно парично търсене за дадено равнище на парично предлагане и като следствие покачването на лихвения процент, за да възстанови равновесието на паричния пазар, при равни други условия, трябва да е по-голямо. Осен това, за дадено излишно парично търсене увеличаването на лихвения процент, нужно за възстановяване на равновесието на паричния пазар, е по-голямо.

Крайната позиция е пълно финансово изтласкване и това би възникнало, ако кривата LM бе вертикална. В тази ситуация дадено увеличаване на правителствените разходи, например, би било напълно неутрализирано от спада на инвестициите, когато лихвеният процент нарасне.

В тази ситуация фискалната политика би била напълно неефективна.

Трябва да отбележим, че финансовото изтласкване не се свежда единствено до промените във фискалната политика. Всеки един от автономните разходни компоненти, който може да измести кривата IS и да увеличи националния доход, предизвиква механизма на паричния пазар, който може да доведе до покачване на лихвения процент и чувствителните на нивото на лихвата компоненти на съвкупното търсене да бъдат задушени.

Фигура 16.9 Фискалната политика и финансовото изтласкване

Отбележете, че другата крайна позиция би била хоризонтална крива LM при някаква стойност на лихвения процент. В този случай не би имало никакво финансово изтласкване и фискалният стимул на съвкупното търсене би бил напълно трансфериран в промени на националния доход.

Ще се върнем към тази крайна позиция, когато дискутираме ендогенните парични теории по-късно.

Експанзионистичната промяна във фискалната политика увеличава националния доход и лихвения процент.

Увеличението на националния доход е по-малко, отколкото промяната във правителствените разходи, защото по-високият лихвен процент изтласква частните инвестиции.

Размерът на финансовото изтласкване зависи от наклона на кривата LM. Колкото по-стръмна е кривата LM, толкова по-малко експанзионистична ще фискалната политика и по-голям ще е изтласкващите ефекти.

Пълно изтласкване съществува, когато кривата LM е вертикална, а е нула, когато кривата LM е хоризонтална.

16.7 Въвеждане на ценовото равнище – ефектите на Кейнс и Пигу

Нашето извличане на рамката IS-LM първоначално допусна, че ценовото равнище е постоянно и всички промени в общото производство са реални. Това е в съответствие с простия доходноразходен модел, развит в глава 12, където фокусът бе върху начина, по който производството и заетостта реагират на промените в съвкупното търсене.

Предположихме, че фирмите ще предлагат, при каквото и да е търсене, до достигане на пълна заетост, без да променят цените си. В този дух счетохме също, че номиналният и реалният лихвен процент са взаимозаменяеми.

В тази част разглеждаме как промените в ценовото равнище въздействат върху производството и лихвените стойности.

Ценовото равнище се въвежда в рамката IS-LM като екзогенна променлива, т.е. определена извън равновесието лихвен процент-доход от пресичането на кривите IS и LM. Съществуват няколко усложнения, произтичащи от приемането на това допускане, от които ще се абстрахираме за по-голяма простота.

Разходнодоходният модел, развит в глава 12, който е в основата на извличането на кривата IS, бе дефиниран в реални условия. Така разходните компоненти – потребление, инвестиции, правителствени разходи и нетния износ – всички те са измервани в константни цени.

Затова бихме очаквали кривата IS да е безразлична към промени в общото ценово равнище, при положение, че домакинствата, фирмите, правителството и чуждестранният сектор са взели решения относно реалните разходи.

Въпреки това, до този момент нашият анализ на паричния пазар избягваше въпроса за ценовото равнище. Паричното търсене е търсене на реални баланси, мотивирано от нуждата за правене на транзакции за размяната на стоки и услиуги, които току-що отбелязахме, че са определени в реални изражения.

Но паричното предлагане е конкретизирано в номинални изражения – сума от долари – и формира единицата, в която се отчитат всички останали променливи.

Реалната стойност на дадено количество пари, обаче, варира с ценовото равнище. За дадено количество издадени долари реалната стойност е по-голяма, когато ценовото равнище е по-ниско и обратното.

Например, ако предположим, че паричното предлагане е $1 000 милиарда, а ценовият индекс е 1. Реалната стойност на паричното предлагане ще е $1 000 милиарда.

Сега, ако ценовото равнище наресне с 5%, ценовият индекс ще е 1.05 и реалната стойност на паричното предлагане ще спадне на $952.4 милиарда.

Това означава, че ползвателите на валутата имат по-малко от нея в реално изражение за покупки и спекулативни наличности.

Същото свиване на реалната стойност на паричното предлагане може да възникне, ако ценовото равнище си остане непроменено (т.е. индексът е 1), но номиналното парично предлагане спадне на $952.4 милиарда.

С други думи – реалната стойност на паричното предлагане може да намале, ако ценовото равнище нарасне (за дадено номинално количество пари) или ако номиналното парично количество намалее (за дадено ценово равнище).

По същия начин реалната стойност на паричното предлагане може да нарасне, ако ценовото равнище спадне (за дадено номинално количество пари), или ако номиналното парично количество се увеличи (за дадено ценово равнище).

Според логиката на рамката IS-LM е ясно, че ако ценовото равнище се увеличи и намали реалната стойност на паричното предлагане, лихвеният процент ще нарасне, защото при предишната равновесна стойност на лихвения процент сега ще има недостиг на реални баланси по отношение на търсенето за тях.

Въвеждането на общото ценово равнище модифицира извличането на кривата LM. Ако нарастващо ценово равнище (с постоянно парично количество) е еквивалентно, в реално изражение, на намаляващо номинално количество пари (при постоянни цени), тогава можем да хванем това въздействие чрез измествания в кривата LM.

Кривата LM се измества наляво, когато ценовото равнище е по-високо, при равни други условия, и се измества надясно, когато ценовото равнище е по-ниско.

Фигура 16.10 изобразява група криви LM като всяка индивидуална крива съответства на различно ценово равнище (Р0 е най-високата цена, а Р3 е най-ниската).

Въвеждането на ценовото равнище сега означава, че равновесието лихвен процент-доход сега зависи от нивото на цените. Ако има различно ценово ниво, равновесието се изменя, както е отбелязано.

Това означава, че вътре в тази рамка, ако ценовото равнище се промени, равновесието на националния доход може да се измести без някаква промяна в монетарната или фискална политика.

Фигура 16.10 Ефект на Кейнс

Това наблюдение заема централно място в дебата между Кейнс и класическите икономисти през 30-те години, който изследвахме подробно в глава 15.

Да предположим, че икономиката в момента се намира в точка А, където лихвеният процент е i0 и националният доход е Y0. Общото ценово равнище е Р0.

Нивото на производство при пълна заетост е YFE, така че текущото равновесие кореспондира с това, което Кейнс би нарекъл равновесие при непълна заетост.

В точка А продуктовият и паричният пазари са в равновесие, но съществува разминаване с потенциалното производство при пълна заетост и, като следствие, на пазара на труда ще има масова безработица.

Кейнс счита това като общ случай на монетарната икономика и представя неокласическия модел като специален случай, в който произлязлото равновесие, в същото време, съответства на пълната заетост. За Кейнс паричната икономика може да бъде в равновесие при всяко ниво на националния доход.

Неокласическият отговор на това е, че ако в модела не се наложат фиксирани работни заплати, продължаващата масова безработица евентуално би довела до намаляващи номинални заплати и цени.

Докато това може да не доведе до намаляване на реалната заплата (ако номиналните заплати и цени спаднат пропорционално), което би неутрализирало традиционният неокласически маршрут към пълна заетост чрез теорията за пределната продуктивност, остава фактът, че по-ниското ценово равнище увеличава реалните баланси в икономиката.

Разсъждението, което следва е, че намаляването на цените води до намаляване на транзакционното търсене на пари при всяко ниво на доход, защото стоките и услугите сега са по-евтини.

При положение, че реалното количество пари е фиксирано, разширяването на реалните баланси в комбинация със спад в търсенето на ликвидност води до намаляване на лихвения процент.

Доколкото бъдещите очаквания за възвращаемостта не са засегнати неблагоприятно от дефлационната среда, намаляването на лихвения процент стимулира инвестиционните разходи, което води до увеличено съвкупно производство и доход чрез мултипликационния ефект.

Докато съществува производство, по-малко от това при пълен капацитет на икономиката, дефлацията ще продължава и лихвеният процент ще продължава да спада, докато икономиката е при пълна заетост.

Връзката между реалните баланси и лихвения процент се посочва като Ефект на Кейнс.

По отношение на фигура 16.10 кривата LM се измества навън, тъй като ценовото равнище спада и нарастващите инвестиции са изобразени като движение по кривата IS.

Например, ако ценовото равнище спадне до Р1, кривата LM ще се измести и новото равновесие IS-LM ще е в точка В с лихвен процент в i1 и национален доход Y1. Според описаните обстоятелства това не е ниво на пълна заетост на националния доход.

В резултат на това наблюдение неокласическите икономисти твърдят, че равновесие с непълна заетост е специален случай, когато заплатите и цените са фиксирани, при положение че гъвкавите цени биха могли да намалят дупката в производството и заетостта чрез измвестванията на кривата LM.

Виждането, че кейнсиановото равновесие при непълна заетост е специален случай от по-общия модел на гъвкавите цени, става известно под името Неокласически синтез. Този подход признава, че съвкупното търсене управлява дохода и заетостта (т. нар. Кейнсиански принос), но че икономиката би имала тенденцията да се движи към пълна заетост, ако заплатите и цените са гъвкави (Класическия принос).

Отбележете, че Ефектът на Кейнс за доставяне на повече производство и заетост е ограничен. Ако съществува ликвиден капан (iLT), тогава максималното нарастване на националния доход, което е възможно поради спадащите цени би било YL в точка С, където кривата IS се пресича с плоската част на кривата LM.)

В тази точка все още би имало безработица, и ако заплатите и цените са гъвкави и се държат според класическата динамика на трудовия пазар, ценовото равнище би продължило да спада, да кажем, до точка Р3.

Кривата LM би продължила да се измества, но не би имало по-нататъшна експанзия на националния доход след YL, защото увеличаването на реалните баланси не би намалило лихвения процент под iLT.

Така класическият маршрут към пълната заетост би изисквал нивото на националния доход при пълната заетост да е в точка, където пресичането на кривите IS-LM произвежда равновесен лихвен процент, който е равен на горния iLT.

Ефектът на Кейнс е наречен така, защото експанзията, която следва намаляването на ценовото равнище, възниква чрез нарастване на съвкупното търсене – първо, чрез стимулиращия за инвестициите лихвен процент и второ, чрез стандартния разходен мултипликатор, предизвикващ по-големи потребителски разходи.

Както научихме в глава 15 обаче, Кейнс не поддържа намаляването на заплатите и цените като начин за постигане на пълна заетост. Той счита, че социалните последици от намаляването на заплатата са неприемливи и вместо това защитава увеличаване на номиналното парично предлагане като средство за увеличаване на реалните баланси.

Но границите на експанзията, поставени от възможното съществуване на ликвиден капан, разубеждават Кейнс от зачитането на Ефекта на Кейнс за възможен начин за постигане на пълна заетост.

Има още няколко други аргумента, които пречат да се разчита на Ефекта на Кейнс за постигане на пълна заетост.

Общата теория на Кейнс, глава 19, която е посветена на влиянието на промените в паричната заплата върху съвкупното търсене, представя няколко такива аргумента.

Сред тях, Кейнс твърди, че по-ниските парични заплати и цени ще доведат до преразпределение на реалния доход:

“а) от наемните работници към други фактори за пределната себестойност, чието възнаграждение не е било намалено и б) от предприемачите към рентиерите, на които е гарантитан фиксиран паричен доход."

Той заключава, че въздействието на “това преразпределение на склонността за потребление за общността като цяло ”вероятно би било по-неблагоприятно, отколкото положително”.

Нещо повече – намаляващите парични заплати ще имат:

“…депресиращо въздействие върху предприемачите от по-голямото им дългово бреме, би могло частично да неутрализира всяка оптимистична реакция, идваща от намаляването на заплатите. В действителност, ако спадът на заплатите и цените отиде твърде далеч, затруднението на тези предприемачи, които са натрупали много дълг, скоро би могло да достигне положение на несъстоятелност с изключително неблагоприятен ефект върху инвестициите.”

Като цяло Кейнс заключава, че “не съществува причина да се вярва, че гъвкава политика относно заплатите е в състояние да поддържа състояние на продължителна пълна заетост”.

Аргументът за дълг-дефлация е признат също и от други икономисти (като Irving Fisher през 1933, Michal Kalecki през 1944 и Hyman Minsky през 1982).

Класическото виждане предлага допълнителен механизъм, който би могъл да генерира пълна заетост дотогава, докато заплатите и цените са гъвкави.

Така нареченият ефект на Пигу е наречен на името на главния противник на Кейнс в Кембриджкия университет, Arthur Pigou, чиято работа описва “Виждането на хазната” по времето на Великата депресия. Ефектът на Пигу е известен също и като Ефект на реалния баланс.

Докато Ефектът на Кейнс работи чрез реакцията на лихвения процент към променящите се баланси на реалните пари, стимулирайки след това инвестициите, ефектът на Пигу се основава на виждането, че спадащите цени биха стимулирали потребителските разходи.

Твърди се, че реалната стойност на богатството на домакинството нараства, когато цените спадат и това намалява нуждата от спестяване. В резултат на това функцията на потреблението се измества нагоре (по-голямо ниво на потребление при всяко ниво на доход), а това ще измести кривата IS навън.

Фигура 16.11 показва Ефекта на Пигу. Отбележете, че се абстрахираме от всякакви въздействия на спадащото ценово ниво върху кривата LM, за да подчертаем изместването на кривата IS.

Започваме от първоначално равновесно състояние с непълна заетост в i0 и Y0 с ценово равнище в P0. Аргументът е, че нивата на заплатите и цените ще спаднат при дадено отклонение от потенциалния БВП (Y < YFE) и това би увеличило реалните баланси богатство и би стимулирало потреблението, и по този начин, избутвайки кривата IS навън, ще доведе до експанзия на националния доход.

Евентуално, ако цените са значително гъвкави в посока надолу, икономиката би постигнала пълна заетост в i2 и YFE с по-ниско ценово равнище P2.

Ще забележите, че за разлика от Ефекта на Кейнс, чиято ефективност бе ограничена от възможността за натъкване на ликвиден капан, експанзионистичните възможности на Ефекта на Пигу са неограничени.

Фигура 16.11 Ефектът на Пигу

Въвеждането на Ефекта на Пигу предостави теоритически инструмент за борба с аргумента на Кейнс, че когато съвкупното търсене е недостатъчно (по отношение на нивото на пълна заетост), гъвкавостта на заплатите и цените не могат да гарантират пълна заетост.

Както и да е обаче, изследванията отхвърлят практическата му значимост. Ефектите на богатството, където са идентифицирани в емпиричната изследователска литература, се показват като малки и незначителни, за да са в състояние да разрешат проблемите на една голяма рецесия.

16.8 Защо не използваме рамката IS-LM

През годините е имало много критики на рамката IS-LM. Много от тях са концентрирани върху това, дали подходът достоверно представя “Общата теория” на Кейнс, каквато бе първоначалната му цел. Дори създателят му - Джон Хикс - приема, че той не е валидно изображение на Кейнсианските теории (виж карето).

Други критики са концентрирани върху проблемите, свързани с неговата статична същност и факта, че той не може да ни каже нищо относно това, какво се случва, когато икономиката не е в равновесие.

Трети акцентират на възраженията, свързани с отричането му на реалностите относно операциите на централната банка и начина, по който функционират търговските банки.

В тази част ние се фокусираме върху последните две от тези линии на атака.

Ендогенността на паричното предлагане

Страната на предлагането е по-простата от двете, тъй като паричното предлагане се разглежда като фиксирано от някакъв външен агент (вземащия политическите решения), независим от лихвения процент.

Първо, анализът IS-LM разчита на предположението, че паричното предлагане е екзогенно (външно за системата), т.е. контролирано е от централната банка и поради това е независимо от търсенето на фондове.

Основната теория, подкрепяща това допускане, се съсредоточава върху паричния мултипликатор, който изследваме подробно в глава 20. Допускането е, че централната банка има контрол върху т. нар. парична база (сумата от банковите резерви и парите в обръщение), а паричният мултипликатор, m, трансформира промените на базата в промени на паричното предлагане М.

Така, определяйки размера на паричната база, се изтъква, че централната банка контролира паричното предлагане, както е показано при извеждането на кривата LM.

Както ще научим в глава 20, тази концепция на паричните операции в системата е неприложима в реалния свят.

Още в далечната 1969-та година старши служителят на Федералната резервна банка на Ню Йорк - A.D. Holmes – идентифицира това, което той нарича “операционни проблеми при стабилизирането на паричното предлагане”:

“Идеята за редовно инжектиране на резерви … страда от наивното предположение, че банковата система единствено отпуска кредити след като Системата (или пазарните фактори) са сложили резерви в банковата система. В реалния свят банките отпускат заеми, които, в процеса, създават депозити, а търсят резерви по-късно. Въпросът тогава е, дали и как Федералният резерв ще удовлетвори желанието за резерви. В много краткосрочен план Федералният резерв има съвсем малък или никакъв избор относно задоволяването на търсенето на резерви; в дългосрочен план неговото въздействие явно може да бъде почувствано.”

Реалността, която ще анализираме подробно в глава 20 е, че централната банка определя т. нар. офицална политика или целевата ставка на основния лихвен процент. Това е ставката, при която централната банка е готова да предоставя фондове на банковата система ежедневно.

Тази ставка тогава определя междубанковия лихвен процент, към който банките добавят марж, което определя цената на заемите. Междубанковият лихвен процент е само ставката, при която те си заемат фондове помежду си, за да гарантират, че разплащателната система е стабилна през всеки отделен ден.

Цената на заемите влияе върху търсенето на кредит от частните заемоискатели. Банките тогава отпускат заеми на кредитоискатели с добра кредитна история, създавайки депозити. След това банките търсят необходимите резерви, за да гарантират, че изтеглянето на фондове от депозитните сметки се позволява от разплащателната система.

Докато банките могат да вземат необходимите им резерви от различни източници, централната банка предоставя резерви при поискване, за да гарантира финансовата стабилност и да поддържа контрола върху избраната от нея стойност на основния лихвен процент.

Ако същетствува недостиг на резерви, тогава съревнованието на междубанковия пазара за фондове ще накара основния лихвен процент да се повиши над опредлената от централната банка стойност и централната банка би изгубила контрол върху лихвения процент. В тези случаи централната банка винаги ще предлага резерви при цената на основния лихвен процент, за да поддържа контрол върху параметрите на монетарната си политика.

Съответно, ако има излишно количество резерви, банките ще се опитат да ги отдадат на заем на други банки на дискаунтови цени и основният лихвен процент би спаднал до нула. Поради това централната банка или ще източи излишните резерви, продавайки лихвоносещ правителствен дълг, или ще плати лихва върху излишните резерви, което ще елиминира междубанковото състезание.

Тези операции ни казват, че:

- Издадените от търговските банки заеми създават депозити, т.е. банките реагират на търсенето на кредит от заемоискателите, вместо да отдават на заем депозити;

- Търсенето на кредит зависи от състоянието на икономическата активност и от нивото на увереност относно бъдещето;

- Банковото заемоотдаване не е ограничено от притежаваното количество резерви. Резервите се добавят при поискване от страна на централната банка, там където има нужда от тях;

- Вместо да управлява паричното предлагане, паричната база отговаря на нарастването на издаваните от търговските банки кредити.

- Този процес показва, че паричното предлагане е определено ендогенно (вътре в банковата система), и че централната банка няма реална възможност да поддържа никакви количествени цели.

Фактът, че паричното предлагане е ендогенно, определено означава, че кривата LM ще е хоризонтална при определения от централната банка основен лихвен процент. Така всички промени в лихвения процент се определят от централната банка и фондове са предлагани при поискване еластично при този лихвен процент. В този случай изместванията на кривата IS не биха повлияли на лихвения процент.

От гледната точка на икономическата политика, това означава, че простото твърдение, че централната банка може да реши проблема с безработицата чрез увеличаване на паричното предлагане е грешно.

Ако централната банка се опита дискреционно (волево) да увеличи резервите, това само би довело до излишно количество резерви и би понижило основния лихвен процент до нула, без фактически да увеличи паричното предлагане. За да избегне това, централната банка би трябвало да плати лихва върху излишните резерви.

Обикновено безработицата е резултат от високо предпочитание за ликвидност – хората искат да държат кеш, вместо да харчат при положение, че има несигурност за бъдещето. В тези случаи търсенето на кредит се срива, а банките стават по-предпазливи относно издаването на заеми, тъй като се страхуват от загуби. При тези условия няма начин, по който централната банка може просто да увеличи паричното предлагане, за да повдигне съвкупното търсене.

По време на Великата световна рецесия (от 2008 г.) централните банки добавиха огромни обеми резерви в банковата система чрез т. нар. програми за количествено улеснение (QE), които анализираме в глава 20. Търсенето на фондове бе толкова слабо, че кредитната експанзия също драматично се забави, а банките се задоволиха да държат огромни количества носещи много ниска лихва резерви.

Очаквания и време

Помислете за ролята на функцията на ивестициите в извличането на кривата IS. Казва се, че инвестициите са зависими от лихвения процент (цената на фондовете), а вероятно и от производството (чрез ефекта на акселератора).

Докато подходът IS-LM на Джон Хикс се опита да представи това, което той видя като ключови елементи на “Общата теория” на Кейнс, очевидно пропусна проблеми, свързани с несигурността и възможността, която Кейнс видя като съществена за начина, по който се формират дългосрочните очаквания. Глава 12 на “Общата теория” е посветена на тази тема:

В “Общата теория” (1936: 149-50) Кейнс пише:

“Забележителен факт е изключителната несигурност на основното познание, на базата на което трябва да преценим бъдещата възвръщамост. По този начин нашето знание за факторите, което ще управлява възвръщаемостта на една инвестиция за няколко години, обикновено е много малко и често незначително. Ако говорим честно, трябва да признаем, че базата ни знания относно прогнозирането на възвръщаемостта 10 години напред на жп линия, медна мина, текстилна фабрика, клиентите на патентовано лекарство, океански кораб, сграда в центъра на Лондон, възлиза на много малко, а понякога на нищо; или дори 5 години напред.”

Поради това решението за инвестиции зависи от “състоянието на дългосрочните очаквания”, което се игнорира в статичния подход IS-LM.

Инвестирането, наред с други ключови икономически решения, е процес насочен към бъдещето, при който фирмите формират предположения относно състоянието на съвкупното търсене в идните години.

То е обезателно такова, защото процесът на създаване на нов капитал е дълъг и включва много отделни решения – какъв вид продукт да се произведе, естеството на капитала, необходим за производството му, дизайн, достъп до доставки и поръчки и количество – всички те са разделени във времето.

Инвестиционните разходи днес са резултат от решения, взети в някакви минали периоди относно това, какво ще е състоянието на света днес и в бъдеще. Инвестиционните разходи не са като кран на чешма, който да се пуска и спира, когато текущия лихвен процент се промени.

Психологическите фактори, които са от решаващо значение за разбиране на решението за потребление (пределната склонност за потребление); решението за инвестиране (пределна ефективност на капитала); и определянето на преговорите на пазара на труда (имплицирано в подхода IS-LM) не са взети предвид в извличането на равновесието - това, което по същество е динамичен процес със сложни вериги за обратна връзка, е замразено във времето от необходимостта да се извлечат статичните криви IS и LM.

Невключването на значително важната роля на очакванията и историческото време означава, че рамката IS-LM е сведена до представяне на общо равновесно, статично решение, което няма място в динамичната система, където несигурността е ключов двигател при вземане на икономическите решения.

Последните думи в тази глава ще се върнат към първоначалния архитект на подхода IS-LM, Джон Хикс, който разсъждава относно творението си и относно начина, по който впоследствие той е бил използван в статията от 1981 г. в Журнала на Посткейнсианския икономикс:

“Съответно стигам до извода, че единственият начин, по който анализът IS-LM може да оцелее по полезен начин като нещо повече от една притурка за изучаване в класната стая, и по-късно да бъде заменен с нещо по-добро, е като приложение за анализ на специфичен случай, където употребата на методите на равновесието, дори и драстичното им използване, не е неподходящо. Съзнателно обясних, че използването на равновесната концепция в такъв анализ, трябва да става по много стриктен начин (някои биха казали педантичен начин), не защото искам да кажа на приложния икономист, който използва методите, че той фактически се посвещава на нещо, което може би изглежда толкова абсурдно, но защото искам да го помоля да се опита да се увери, че различията между реалността и теоритичния модел, който той се опитва да обясни, не са повече от различия, които има право да пренебрегне. Напълно съм готов да повярвам, че съществуват случаи, където той има право да ги пренебрегне. Но проблемът е такъв, че трябва да се разглежда във всеки случай.

Когато някой започне да си задава въпроси относно икономическата политика, гледайки напред в бъдещето, а не в миналото, използването на методите за равновесието е дори още по съмнително. Понеже никой не може да предпише политика, без да допусне поне възможността, че тази политика може да бъде променена. Може политиката да не се променя, ако всичко върви по очаквания начин – ако икономиката остава (колкото и приблизитилно да е) в това, което може да се счита за нейното съществуващо равновесно положение. Може да има надежда, че след промяна в политиката, икономиката, някак си, в някакъв момент в бъдещето, ще се установи на това, което може да се счита в същия смисъл като ново равновесно положение; но трябва обезателно да съществува етап, преди който равновесното положение е дсотигнато. Винаги трябва да има проблем на отричането. За изучаването на отричането човек трябва да има ресурси от последователни методи от един или друг вид.”