петък, 24 април 2015 г.

План за парична независимост на Квебек: Неконформисткото виждане на един американски инвеститор (Планът на ДПЗЦС за България е изработен на същите принципи)



Публикуван във френски вестник в Квебек през 1997 г. Днес важи за Еврозоната, която също е дискутирана накратко. 


Канадските политици и медиите показват на международната финансова общност, че са единодушни в осъждането си не само на политическата независимост на Квебек, но и на възможността за отделна парична единица на Квебек. Страхувайки се от несигурността, която една такава отделна валута се предполага, че ще създаде, особено по отношение на международната финансова общност, политиците, поддържащи суверенитет за Квебек – “суверенистите” - винаги са предпочитали идеята за монетарен съюз с останалата част на Канада и запазването на канадския долар.



Наистина, въпреки многобройните проблеми, които възникнаха при изпълнението на договора от Маастрихт в Европа, “суверенистите” от Квебек сочат модела на Еврозоната като модел и за евентуалната политическа независимост на Квебек от Канада. Въпреки че не съм обезателно привърженик на отделянето на Квебек, тъй като не съм добре запознат какви са политическите проблеми за решаване, като член на тази обширна международна, инвеститорска общност, където нашата фирма оперира всеки ден с милиони щатски долари, вярвам, че такава позиция относно монетарния съюз е погрешна. Що се отнася до Европа, монетарният съюз, по същество, ще доведе до политически съюз, тъй като, в крайна сметка, националните фискални власти ще трябва да спазват бюрократичните решения на общия паричен орган. По тази причина, позицията на “суверенистите” е, дoнякъде, противоречива по този въпрос, тъй като, приемайки паричен съюз, Квебек, в крайна сметка, ще гарантира продължаването на статуквото както по паричните, така и по фискалните въпроси. Защо изобщо да се извървява целият процес на отделяне от останалата част на Канада, ако по най-важните въпроси, отнасящи си до икономиката, всичко, което политиците-суверенисти предлагат, е нещо подобно на статуквото?

Противно на общоприетото мнение, аз вярвам, че ако на хората на Квебек се предложи надежден план за тяхна собствена валута, може би на референдума през октомври 1995 г. щеше да победи вотът “ДА”, и то със значителна преднина. Въпреки че вероятно няма да реши всички проблеми, бих желал да предложа такъв план. Това е жизнеспособен план, в който новата валута се поддържа без някакви допълнителни данъци, като данък общ доход, ДДС или други транзакционни такси, които биха могли да понижат икономическото благосъстояние на общността. Освен това, новата валута ще бъде въведена по такъв начин, че да придвижи икономиката на Квебек по-близо до ценова стабилност и пълна заетост, както и ще се облагодетелства от много ниски лихвени стойности. И накрая, но не и по значение, планът за тази парична единица, която поради липса на по-добро име, ще нарека “La Fleur” – “Цвете”, е нещо, което всеки гражданин може да разбере, а икономистите да подкрепят.

Планът започва с изискването, ако евентуално Квебек придобие независимост, че от тук нататък всички данъци ще бъдат платими в квебекски “цветя”. Единствено дължими, минали данъци ще са платими в канадски долари. Тъй като данъкът оборот и другите транзакционни данъци (Бележка: като ДДС например), са склонни да обезкуражават хората да разменят стоки и услуги помежду си и изискват огромно счетоводство и разходи за контрол, те ще бъдат отстранени незабавно. Вместо тях предлагам общонационални данъци върху недвижимата собственост. Разбира се, тъй като земята е непреносима, всеки би плащал данък имущество по един или друг начин или директно, като собственик на недвижима собственост, или като наемател под формата на по-високи наеми.

Националните данъци върху недвижимото имущество ще са платими единствено в “цветя”. Няма да е необходимо друго допълнително водене на сметки, освен съществуващият регистър на недвижимото имущество. Ако данъкът не е платен, правителството просто ще продаде собствеността, независимо от това кой е собственикът. Разбира се, фискалната власт би могла да позволи данъчни изключения – като например за благотворителни дарения, ако избирателите пожелаят това. Забележете обаче, че данъкът е платим в “цветя”, но никой все още не разполага с “цветя”, освен новата държава Квебек, която може да ги създава според желанието си. Населението и особено собствениците на недвижимо имущество ще бъдат желаещи продавачи на реални стоки и услуги в замяна на нужните им “цветя”. Стойността на “Цветето” ще е това, което правителството реши, че ще иска да плати за нещата, които иска да закупи, тъй като то знае, че частният сектор се нуждае от “цветята” му, за да плаща новити данъци.

Нека спрем тук и изследвае няколко неща:

1) Държавата Квебек не може да събере никакви “цветя”, докато първо не ги е изхарчила, тъй като никой няма да ги притежава в самото начало.

2) За разлика от общоприетото виждане, постоянно натяквано от политиците, държавата не облага с данъци, за да събере “цветя”, за да може да ги харчи. Тя таксува, за да направи така, че частният сектор да се нуждае от “цветята” и поради това ще е искащ продавач на реални стоки и услуги в замяна на нужните му “цветя”.

3) Правителството може да очаква да изхарчи поне толкова “цветя”, отколкото частният сектор се нуждае, за да плати данъците си.

4) Вероятно правителството ще е в състояние да изхарчи повече “цветя” на цени, които то желае да плати, отколкото точната сума, нужна за данъчните плащания, тъй като някои “цветя” ще бъдат пожелани да се държат от хората като, да речем, джобни пари, над количеството, нужно им за погасяването на дължимите данъци.

С оглед на ефективното утвърждаване на новата парична единица, предлагам още държавата първо да определи работна заплата, която ще заплаща на всеки, искащ да работи за държавата. Въздействието на това правителствено задължение е основно за елиминирането на недоброволната безработица, а така също то ще постави минималната заплата, без да е нужно някакво друго законодателство в тази насока. Това фактически опредля също и стойността на “цветето” в смисъл на работно време. Пазрът може да бъде оставен да определи всички други ценови решения при покупката или продажбата на други стоки и услуги, което е алтернативен, общодостъпен начини за сдобиване с “цветя” извън основната държавна служба, плащаща минималната заплата на искащите да работят за нея.

Тук бих приложил малко аритметика, за да илюстрирам как държавата ще получи реалните стоки и услуги, от които се нуждае, за да управлява правилно новата нация. Да разгледаме хипотетичен пример, където новите данъци върху собствеността и дохода са на стойност 100 милиарда “цветя”. Държавата може да очаква, че ще е в състояние да изхарчи минимум тази сума, тъй като собствениците на имущество нямат друг източник, от който да се сдобият с “цветя”. Ако държавата предложеше 10 000 “цветя” годишно като заплата за работа в основната държавна служба (програма за гарантирана преходна заетост) и не похари нищо повече, тя може да е доста сигурна, че поне 10 милиона работници биха подадали молба за работа по тази държавна програма (100 милиарда разделени на 10 000 = 10 милиона). Добре, но държавата не иска 10 милиона работници на минимална заплата по програмата (особено пък, ако в настоящия хипотетичен пример броят би надхвърлил броя на настоящото население на Квебек!), но тя желае други неща, които ще бъдат предлагани за продан от частния сектор (като алтернативни начини за заработване на “цветя” за плащане на данъците). Да кажем, че държавата похарчи 99 милиарда “цветя” при пазарни цени, купувайки другите неща, от които се нуждае, включително специализиран труд и материали, нужни за правната система, отбраната, образованието, здравеопазването и другите правителствени услуги. Сега частният сектор се нуждае само от още 1 милиард “цветя”, за да плати данъците си, така че може да се разчита, че поне 10 000 работници на минималната заплата ще заявят желание за работа. Разбира се, в частния сектор ще има и желание за циркулиране на пари в брой, а също и други дейности, които водят до желание за нетно спестяване. Това обикновено е значителна сума. Да предположим, че тя е в размер на желанието за спестяване на допълнителни 5 милиарда “цветя”. Това ще бъде доказано от заявяването за работа на минималната заплата по програмата за гарантирана преходна заетост на едни допълнителни 500 хиляди човека и така общо 600 хиляди на минималната заплата. Във всеки случай – колкото повече държавата харчи за други неща при пазарни цени, толкова по-малък ще е броят на основните работници на минимална заплата по програмата. Ако се прецени, че броят на търсещите работа в правителствената програма, плащаща минималната заплата, е твърде голям, данъците могат да бъдат намалени или може да се увеличат държавните разходи за други неща, докато броят на работниците в програмата не спадне до желаното ниво.

Какво да кажем за лихвените проценти? С тази система държавата не трябва да плаща лихва, дори когато харчи повече, отколкото таксува обратно. Забележете, че държавата не трябва да заема, за да може да харчи повече, отколкото прибира като данъци, тъй като тя просто издава националната валута или кредитира нечия банкова сметка, когато съответното лице желае да продаде нещо на правителството срещу “цветя”. Разковничето е, че дотогава докато държавата не изхарчи толкова много "цветя" при пазарни цени, че не остане нито един работник, искащ работа в правителствената програма на минималната заплата, дотогава ще съществува ценова стабилност. С други думи - съществува ценова стабилност дотогава, докато държавата не изхарчи повече “цветя”, отколкото данъкоплатците са поискали да заработят. И тъй като държавата винаги изисква, че, на границата, е нужна държавна служба за сдобиване с нужните “цветя”, стойността на “Цветето” е равна на стойността на времето труд на лицето, което трябва да работи в тази държавна програма на минималната заплата, за да се сдобие с “цветя”.

Когато държавата изхарчи повече, отколкото таксува, допълнителните “цветя” ще се установят като депозити в банковата система. Това е дисбаланс, който всеки икономист ще ви каже, че ще доведе до ултра нисък основен лихвен процент, вероятно дори по-нисък, отколкото в Япония през последните години. Разбира се банковите регулатори трябва да продължат да поддържат стриктните капиталови и кредитни изисквания, за да предотвратят банкови спекулации със застрахованите пари на вложителите, както правят днес. Ако по някаква причина държавата би желала по-висок основен лихвен процент, тя винаги може да предложи да плати желаната от нея лихва върху излишните банкови резерви, държани в централната банка.

С този основен план новата държава на Квебек би могла да създаде и поддържа своя собствена валута. Държавата би била в състояние да закупи това, от което се нуждае, за да управлява нацията и едновременно да поддържа пълна заетост и ценова стабилност. Би се наблюдавало също автоматично повишаване на реалния просперитет, свързан с елиминирането на вредните странични ефекти на данък оборот (бел.: ДДС за България), спъващи транзакциите, увеличаващи разходите при изпълнението и контролирането му. Не би имало нужда да се ограничава свободната търговия. Държавата ще позволи също и свободната търговия на “цветя”. Докато на международните валутни пазари, без съмнение, ще има първоначални спекулации, в крайна сметка стойността на “Цветето” ще се определи от това, което то ще може да закупи – труда в основната държавна програма за гарантирана преходна заетост. Подобряването на състоянието и уменията на работниците в тази програма чрез образование, здравеопазване и т.н. би служило като подобряване на стойността на “Цветето” в дългосрочен план.

Уорън Мозлър
17 юли 1997 г.

Източник: The Center of the Universe

Няма коментари:

Публикуване на коментар