четвъртък, 24 декември 2015 г.

КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Вчера Уорън Мозлър написа и публикува във Фейсбук импровизирана реч за Бърни Сандърс, която Сандърс да произнесе, ако стане президент. 

Подобна реч трябва да бъде произнесена и в България един ден от  един бъдещ български министър-председател, само че отнасяща се за българския лев.



КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Подел съм много инициативи - от държавно здравеопазване за всички, до неотложно нужна ни инфраструктура. И във всички тези случаи федералното правителство ще плаща за тях. И всеки път въпросът, който веднага експлоадира, е:

“И как ще платите за това?”

Ще отговоря директно и окончателно на този въпрос, и то по такъв начин, че всички да го разберат.

И преди да започна, бих искал да благодаря на моя главен икономически съветник, професор Стефани Келтън, специалист по икономическа политика, както и на Отдела за монетарни операции във Федералния резерв, за това, че ме образоваха относно този критичен въпрос. И веднага ще ви кажа, че това, което веднъж бе забулено в мъгла, митове и мистерия, сега е абсолютно и кристално ясно.

Така, нека първо поговорим за това, как нашата държава прави ВСИЧКИ плащания.

Винаги, когато Министерството на финансите разходва (харчи), то нарежда на Федералната резервна банка да добави долари в банковата сметка на този, който получава плащането. Така, например, ако вие получавате $1000 от държавата, Министерството на финансите нарежда на Федералната резервна банка да направи така, че числата на доларите в банковата ви сметка да се увеличат с $1000.

С други думи, ако сте имали $2000 в банковата си сметка, а след това сте получили $1000 от държавата, сметката ви вече ще показва, че имате $3000. Казано по-точно, когато държавата харчи, всичко, което тя прави, е да уголеми числата в банковата ви сметка.

Както бившият председател на Фед, Бен Бернанки, веднъж свидетелства:

“Ние просто използваме компютъра, за да увеличим числата в сметката.”

Сега, това не е някаква нова идея или предложение. Просто така винаги се осъществяват ВСИЧКИ държавни харчения.

Това е цялата философия относно държавните разходи и няма друг начин, по който да се правят. И всички в Министерството на финансите и Федералния резерв, включително и председателят му, го знаят. Няма никакъв спор, че винаги, когато американската държава харчи - вчера, днес и утре - тя само променя числа в банкови сметки.

И държавата просто може да изхарчи 1 милиард долара по същия начин, по който може да изхарчи и 1 долар, тъй като всичко, което трябва да направи, е да промени цифри в собствените си счетоводни книги.

Така че, как ще платим за здравеопазването за всички и за цялата инфраструктура, от която се нуждаем? Точно по същия начин, по който сме плащали и плащаме за всички неща вчера, днес и утре:

Харчим като променяме числа в банкови сметки, правейки ги по-големи.

С това не казвам, че харченето не води до последствия, което то прави.

Това, което означава, е, че няма такова нещо като държавата да е свършила доларите, които харчи, защото всичко, което тя прави, е да променя числа в банкови сметки. Държавата не може да свърши доларите, които добавя в банкови сметки по същия начин, по който футболният стадион не може да свърши точките, чрез които показва резултата на електронното си табло.

И ако не искате да ми повярвате, ето този господин от Федералния резерв, който стои до мен, заедно с другия, от Министерството на финансите, са тук, за да отговорят на всичките ви въпроси.

Нека да продължа с този въпрос:

Тъй като държавата не може да свърши парите и може да направи всяко плащане, когато трябва да го направи, както винаги е правила, какъв възможен проблем би могъл да възникне, ако харчи твърде много?

Отговорът е инфлация.

Твърде много харчене може да причини твърде много инфлация.

И как знаем, че това ще се случи?

Какво ще кажете, ако погледнем инфлационните прогнози?

И просто така се случва, че Федералната резервна банка и Бюджетният кабинет при Конгреса вече харчат много пари за прогнозиране на инфлацията.

Така че ето как става:

Предлагаме програма, като здравеопазване за всички или моето предложение за $1 трилион за инфрaструктурата ни в рамките на следващите 10 години, и след това питаме Фед и Бюджетния кабинет при Конгреса колко инфлация, ако изобщо, това би причинило.

И ако те кажат, че тези предложения няма да причинят инфлация, тогава сме свободни да действаме без увеличаване на нечии данъци.

Но, какво ако кажат, че тези разходи ще причинят твърде много инфлация?

Е, в такъв случай ще трябва да увеличим данъците.

Защо?

Защото обалагнето с данъци изважда пари от икономиката.

Така че, ако Фед и Бюджетният кабинет при Конгреса кажат, че новите разходи ще предизвикат твърде много инфлация, можем да извадим част от тези пари извън икономиката чрез данъците.

И отново, как знаем колко да обложим с данъци?

Отговорът е същият – прогнозата за инфлацията.

Важният момент е, че инфлационната прогноза е това, което ни казва колко да облагаме с данъци, а не големината на дефицита.

И така, какво е това нещо, наречено държавен дълг?

Слушайте внимателно:

Държавният дълг не е нищо повече от всичките изхарчени долари от държавата, които все още не са били използвани за плащането на данъци.

Нека повторя:

Държавният дълг не е нищо повече от всичките долари, изхарчени от държавата, които все още не са били използвани за погасяване на данъци.

И тези долари седят в икономиката като нечии спестявания, докато не се използват за погасяване на данъци.

Мислете по този начин – когато държавата харчи долари, някой трябва да ги получи.

И ако държавата също отнеме долар чрез данъците, този долар е изчезнал от икономиката.

Но ако държавата изхарчи долар и не го отнеме чрез данъците, този долар остава в икономиката като нечие спестяване.

И почти всичките тези спестявания са точно тук, във Федералната резервна банка, в банкови сметки, които наричат държавни ценни книжа (ДЦК). Да, всички тези ДЦК са просто долари в спестовни сметки при Фед, само че с украсени имена.

Да, Министерството на финансите е изхарчило някакви $18 трилиона в повече, отколкото е таксувало обратно и тези $18 трилиона са спестяванията на хората и бизнесите в икономиката, които са в банкови сметки при Федералната резервна банка, наричани държавни ценни книжа, а също и наричани държавен дълг.

Това означава, че държавата не дължи никакви долари на никого, защото тя вече им е дала доларите, когато ги е изхарчила. Някой вече ги има и доларите вече седят там в банковите сметки при Фед. И това обяснява защо изплащането на дълга никога не се е превърнало в проблем. Ако е трябвало да създаде проблем, не мислите ли, че този проблем е трябвало да възникне много преди натрупването на $18 трилиона?

Да, счетоводителите наричат всички спестовни сметки “банков дълг”, но в този случай това е много подвеждащо и е причинило някои много лоши решения в икономическата политика.

А сега  нека бързо резюмирам трите точки, които току-що изложих:

1. Как плащаме за здравеопазването за всички и инфраструктурата?

По същия начин, по който винаги плащаме за всичко. Нареждаме на Федералната резервна банка да вкара доларите в съответните банкови сметки.

2. Как знаем колко да облагаме с данъци?

Даваме предложенията си на Федералната резервна банка и Бюджетния кабинет при Конгреса, за да определят колко данъци са необходими, за да поддържаме инфлацията ниска.

3. Резултатите са здравеопазване и инфраструктура за всички на световно ниво, милиони нови работни места и увеличаване на общите доларови спестявания в икономиката, като данъчното облагане е на правилното равнище, за да предотвратява нежелани инфлационни напрежения.

Е, сигурен съм, че никога преди не сте чули неща като тези, а до неотдавна аз също не бях чувал за тях.

И, да, гневен съм! Преди съм мислел, че държавата е свършила парите, и че трябва да взима заеми от кредитори като Китай, изискващи високи лихви, за да сме в състояние да харчим повече, отколкото получаваме от данъците и всички останали безсмислици, които не ни позволяват да просперираме.

И всички в Конгреса вероятно все още мислят по този начин. И всички те грешат. И всеки служител във Фед и Министерството на финансите знае, че всички те грешат, но едва сега истината започва да се разбира.

След всички тези години, през които слушахме грешни неща, едва сега започваме да чуваме истината.


И нека да завърша, като кажа, че не става въпрос за добавяне на някакъв вид стимул, а за премахване на ограничение. Мислете за американската икономика като за шампион-маратонец, готов за Олимпийските игри. Но тогава сме сложили найлонов плик на главата му и той не може да диша и бяга. Това, което предлагам, е да свалим найлоновия плик, да премахнем ограничението и да го оставим да бяга отново. Не става въпрос да му даваме допинг. Става въпрос да премахнем изкуствените, финансови ограничения на икономиката и да я оставим да работи с целия си потенциал.

Превод: Райчо Марков

Източник: MMT FOR BERNIE SANDERS 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар