неделя, 6 декември 2015 г.

Не се страхувайте от нарастването на резервните баланси на Федералния резерв (от Scott Fullwiler , 2009 г.)

MMT Prof. Scott Fullwiler


Много коментатори от финансовата преса забелязаха увелчението на резервните баланси на Федералния резерв, започнало от септември 2008 г. - от около $20 милиарда на повече от $800 милиарда днес (3 август 2009 г.). Редица добре известни икономисти изразиха загрижеността си, че това ще е инфлационно.

Страховете, че това е инфлационно, са сбъркани. Те не са оправдани тук, тъй като те са отнасят единствено за паричната система, оперираща при златен стандарт, валутен борд или подобно устройство, но не при системата на плаващ обменен курс, какъвто имаме в САЩ.

При златен стандарт, например, банките трябва да са внимателни, когато издават кредити, тъй като трябва да имат достатъчно злато или резерви при централната банка, за да посрещнат потоците на теглене на депозити или законните резервни изисквания. Това е частичното банкиране (fractional banking), системата на паричния мултипликатор, която се преподава в учебниците по икономикс. Ако има постъпления на злато, тогава създаването на банкови депозити може да нарасне и цените да се повишат. Същото може да се случи, ако централната банка увеличи количеството циркулиращи резерви по отношение на собствените си златни резерви.

Но не това е случаят при съвременните монетарни системи с плаващи курсове.

В САЩ, когато банка издаде кредит, този кредит създава депозит за заемополучателя. Ако тогава на банката са й нужни резерви, които не може да набави, заемайки ги от други банки, тя автоматично получава превишаване на кредита си (overdraft) от Федералния резерв (при обявената от Фед наказателна лихва), което след това банката изчиства чрез заем от други банки или чрез изпращане на колатерал (гаранця) за краткосрочния кредит на Фед. По подобен начин, ако заемоискателят изтегли депозита си, за да направи покупка, и банката няма достатъчно резервни баланси, за да покрие изтеглянето на депозита, Фед предоставя превишаване на кредита автоматично, което, отново, банката след това изчиства или заемайки от друга банка, или изпращайки колатерал за краткосрочния кредит на Фед.

Въпросът тук е, че банката явно не трябва да държи предишни резервни баланси, преди да може да създае кредит. Всъщност способността на банката да издава нов кредит заедно с нов депозит НЯМА нищо общо с това колко много или малко резервни баланси тя държи.

С други думи, в нито една банка не съществу банков служител по кредита, който да проверява с колегата си по банковата ликвидност, дали банката им има достатъчно резерви, преди да издаде кредит.

Какво тогава ограничава една банка при издаването на кредити и депозити?

Първо, съществува фактът, че първо трябва да е налице желаещ заемоискател..., и то такъв, който е считан от банката за платежоспособен.

Второ, банката трябва да счита кредитът за печеливш .. в този случай, способността на банката да привлича депозити има значение, тъй като тя вероятно очаква заемополучателят да изтегли депозита, който тя ще създаде, а намирането на нови депозити е много по-евтино за банката, отколкото да заеме от друга банка или от Федералния резерв.

Трето, кредитът трябва да е в списъка на одобрените от регулатора активи, и ако кредитът доведе до разширяване на балансния лист на банката, банката трябва да е наясно относно въздействието му върху капиталовите изисквания и другите финансови съотношения, за които регулаторът е загрижен.

Но това, колко резервни баланси банката държи, НЕ влияе на нейните операционни възможности да издава кредити.

Най-много от страховете, изразени от икономисти, политици и финансови медии относно увеличаването на резервните баланси, започнало от септември, идват поради неприложимия модел за паричния мултипликатор, според който това непременно ще доведе до твърде много новосъздадени от банките кредити и депозити и поради това – до увеличаваща се инфлация.

Но това не може да бъде вярно. Банките имат същия капацитет да създават кредити с $800 милиарда в резервни баланси, както когато те имаха $20 милиарда. Разликата сега е само, че, при дадената дълбока рецесия, те не виждат толкова много платежеспособни заемоискатели да идват за кредит, което доведе до това, че те издават по-малко кредити.

Със забележките си към банките, че “не отдават на заем фондовете от правителствената Програма за облекчаване на проблемните активи (The Troubled Asset Relief Program -TARP)”, членовете на Конгреса правят същата грешка. Банките не отдават на заем фондовете от Програмата за облекчаване на проблемните активи (TARP) или каквито и да са други фондове. Те създават кредити и депозити от нищото, а след това използват резервни баланси за уреждане на плащания или за посрещане на изискванията за резервите.

Като допълнително доказателство нека разгледаме два неотдавнашни случая:

В Канада резервните баланси фактически са нула вече повече от десетилетие, а банковото кредитиране си върви както навсякъде другаде. Инфлацията в Канада също е подобна на тази в САЩ.

В Япония, под режима на т. нар. количествени улеснения (quantitative easing – QE) от 2001-2005 г., резервните баланси достигнаха 15% от БВП, а паричната база (резервни баланси + банкноти в обръщение... често наричани “високоенергийни пари”- “high powered money”) достигна 23% от БВП. Но Япония, ако не друго, изпита дефлация по време и след този период, което не е изненадващо, тъй като – отново – увеличаването на количеството резервни баланси не повишава възможностите на японските, търговки банки да издават кредити.

За сравнение в САЩ, от септември 2008 г., резервните баланси достигнаха 6% от БВП, като паричната база нарасна от 6% на около 12% от БВП. Тези, които се страхуват от нарастващите резервни баланси на Федералния резерв явно не са забелязали, че в Япония 3  пъти по-голямо нарастване на резервните баланси, измерено спрямо  БВП, вече се случи, без да възникне нито един от ефектите, които се предвиждат за САЩ.

Накратко – не се страхувайте от нарастването на резервните баланси на Федералния резерв. То не е инфлационно, защото виждането на паричния мултипликатор, преподавано в учебниците по икономикс, е неприложимо за монетарната системма на САЩ, която е при плаващ курс на обмяна. САЩ наистина е възможно да изпита увеличаваща се инфлация в бъдеще (а е възможно и да не изпита такава), но това не би имало никаква връзка с количеството на резервните баланси, държани от банките.


Източник: New Economic Perspectives

Няма коментари:

Публикуване на коментар