ГЛАВА 12 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: МОДЕЛЪТ НА РЕАЛНИТЕ РАЗХОДИ

Бележка: 

Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.

Райчо Марков

Част А: Въведение в макроикономикса    Част Б: Въведение в Модерната монетарна теория

глава 1                                                    глава 6

глава 2                                                    глава 7

глава 3                                                    глава 8

глава 4                                                    глава 9

глава 5                                                    глава 10

Част В: Въведение в макроикономическите модели     Част Г: Макроикономическа политика

глава 11                                                                      глава 19

глава 12                                                                      глава 20

глава 13                                                                      глава 21

глава 14                                                                      глава 22

глава 15                                                                      глава 23

глава 16               

глава 17                      Част Д: Неотдавнашни спорове в макроикономическата теория и политика

глава 18                       глава 24

                                     глава 25

                                     глава 26                        

12. МОДЕЛЪТ НА РЕАЛНИТЕ РАЗХОДИ

12.1. Увод

12.2 Съвкупно предлагане

12.3. Съвкупно търсенe

12.4. Разходи за лично потребление

12.5. Въвеждане на частните инвестиции

12.6. Въвеждане на правителствените инвестиции

12.7. Въвеждане на нетния експорт

12.8. Общи съвкупни разходи

12.9. Равновесие на националния доход

12.10. Разходният мултипликатор

***

12.1. Увод

В глава 11 въведохме концепцията за ефективното търсене с оригиналната рамка за съвкупно предлагане - съвкупно търсене (D-Z), разработена от Кейнс в Общата теория. Спомнете си, че Кейнс дефинира цената на съвкупното предлагане на общото производство, като произлязла при даденото количество заетост като “очакваните постъпления, които са достатъчни да накарат предприемачите да предоставят тази заетост” Keynes, J.M. (1936) The General Theory of Employment, Interest and Money, Macmillan,  стр. 24).

Научихме, че тази концепция свързва обема на получените приходи от продажбата на стоки и услуги с всяко възможно ниво на заетостта. Във всяка точка от кривата на цената на съвкупното предлагане, полученият приход би бил достатъчен за покриването на всички производствени разходи и желани печалби при съответното равнище на заетост.

Другият начин да се изрази функцията Z на цената на съвкупното предлагане е като общата сума заетост, която всички фирми биха предложили за всяко очаквано получаване на приход от продажби от производството, което тази заетост би генерирало.

Важното е, че взаимоотношението тук бе изразено в смисъл на заетост и очакваните приходи за всяко ниво на производство. Би трябвало да сме ясни, че Кейнс разглежда съвкупното предлагане в смисъл на очаквани постъпления, които са паричния доход (приходите), които фирмите очакват да получат от продажбата на продукцията си. Затова се счита, че фирмите формулират планове за придобиване на обем от пари или номинални печалби.

Защо той е избрал заетостта, а не самото общо производство? Причината е поради развитието на събирането на статистическите данни по времето, когато той разработва теорията си (публикувана през 1936 г.). Националното счетоводство във вида му, който познаваме днес (анализирано в глава 3) не е съществувало през 1936 г. Тогава не е имало надеждни оценки за продукцията (реалния БВП), но оценките за общата заетост са били по-точни и по-леснодостъпни.

Това е причината, поради която Кейнс е използвал заетостта вместо общото производство като мярка за съвкупната дейност.

Поради това в тази глава имаме две задачи. Първо, да изразим модела, изграден в глава 7 в смисъл на общо производство вместо заетост. Второ, да разгледаме общите разходи в реални условия и да ги свържем в прост модел на агрегатното (съвкупно) предлагане. В глава 13 ще завършим картината като развием по-подробна рамка за агрегатното предлагане.

Има два аспекта при създаването на рамката на общия доход и разходите в реални изражения. Първо, считаме, че когато харчат, потребителите, фирмите и правителствата желаят да постигнат реални резултати в смисъл на командване на реални ресурси (продукция). Така че когато домакинството харчи, например $100, за потребителски стоки, то взема решение да закупи реално количество стоки и услуги.

Второ, за да се преодолее фактът, че подходът на агрегатното предлагане, разработен в глава 7, бе изразен в парични (номинални) условия (приходи или постъпления), трябва да преизразим страната на предлагането в такива условия, които да съответстват на страната на търсенето.

Можем да направим това чрез използването на концепцията за националното счетоводство на БВП при постоянни, вместо при текущи цени като наш измерител за икономическата активност. С други думи - приемаме, че фирмите вземат решенията си за цената и производството на основата на очакванията си за съвкупното харчене (разходи), за да постигнат реално възвръщане на разходите си.

По този начин не принизяваме значението на очакванията за решенията на фирмите относно производството и предлагането, но се абстрахираме от промените на цената и приемаме, че фирмите реагират на промените в агрегатното харчене, настройвайки количеството продукция, а не цената и качеството. 

С други думи, засега приемаме предположението, че фирмите се настройват чрез количеството, което означава, че те отговарят долар за долар на повишаването в търсенето чрез увеличаване на производството и дохода. Има различни начини, с които да оправдаем виждането, че фирмите се адаптират чрез количеството произвеждана продукция.

Първо, можем да допуснем, че обикновено фирмите поддържат някакъв неизползван производствен капацитет и по този начин могат да увеличат производството относително лесно без допълнители инвестиции в производствените възможности.

Второ, при ценообразуването фирмите използват завишаване на цената, при което към разходите за единица продукция те добавят надценка, която да иде за печалбата и грубо имат постоянни разходи в обхвата на количествата продукция, в който те обикновено произвеждат.

Трето, фирмите имат различни разходи при настройването на цените и като резултат правят такива настройки само от време на време. Казва се, че фирмите използват “каталожно ценообразуване”, при което те известяват цените си на предполагаемите бъдещи клиенти чрез реклама и други средства и винаги са готови да продават стоки и услуги при тези цени, независимо от търсенето (в обхвата на производствените им възможности при пълен капацитет). В края на текущия каталожен период, те ще направят необходимите настройки в цените на основата на очакваното бъдещо търсене и очакваните движения в разходите за единица продукция.

Ще разгледаме моделите за ценообразуването с надценки по-подробно в глава 13, когато развиваме подробно рамката за агрегатното предлагане.

За да можем да изработим теория за заетостта, сега трябва да разгледаме функцията на изискванията за заетост, която свързва продукцията, която фирмите очакват да продадат (и затова произведат) със заетостта чрез взаимоотношението на производителността. Ако знаем от колко заети единци се нуждаем, за да произведем единица реална продукция, тогава, веднъж узнали сумата на производствените планове на фирмата, ще знаем също и съвкупното или макроикономическото търсене на труд.

Заетостта може да се измери в смисъл на работни часове или брой на заетите хора, но в тази глава се абстрахираме от този проблем. В глава 14 разглеждаме последствията от това как е измерена заетостта, когато формално ще въведем пазара на труда.

12.2 Съвкупно предлагане

Фигура 12.1 показва опростеното взаимоотношение между постоянната цена и агрегатното предлагане, с което ще работим в тази глава, за да се концентрираме върху начина, по който икономиката се настройва в зависимост от промените в агрегатното търсене. Начертана е като наклонена под ъгъл от 45 градуса линия, като вертикалната ос се измеррва в постоянни долари, а хоризонталната представлява реалното производство.

Очевидно, без да отдаваме някакво икономическо значение, тази наклонена линия под ъгъл от 45 градуса показва всички точки, където реалният доход (реалните очаквани постъпления) е равен на реалното производство. При положение че реалните очаквани постъпления и реалният доход са равни на реалните разходи, 45 градусовата наклонена линия показва всички точки, където производството и разходите са равни (в постоянни цени).

Но помислете какво тази 45 градусова линия предполага по отношение на постолираното поведениве на фирмата.

Фигура 12.1 Агрегатно предлагане

В глава 3 изяснихме различните перспективи, от които можем да измерим общата икономическа активност. Подходите за разходите, доходите и общото производство предоставят различни виждания относно рамката на националното счетоводство, но накрая всички те стигат до един и същи резултат. Общият обем на произведените стоки и услуги за всеки даден период е равен на общите разходи и общия доход (работни заплати и други разходи плюс печалбата), генериран за същия този период.

Както ще видим в глава 13, когато разглеждаме по-подробно агрегатното предлагане, общото производство (измерено във фигура 12.1 по хоризонталната ос) е точно равно на съвкупните разходи за производството (доходи към доставчиците на труд и други производствени материали) и печалбите.

В този смисъл фирмите ще предлагат тази продукция (и ще правят тези разходи) дотогава, докато могат да генерират достатъчно приходи за покриването на разходите и реализирането на желаните печалби.

Вертикалната ос измерва общите разходи, които също са равни на реалния доход. От гледната точка на фирмите вертикалната ос им показва реалните очаквани постъпления, които могат да се генерират от продажбата на различно ниво продукция.

По този начин можем да получим наклонената под 45 градусов ъгъл крива на агрегатното предлагане (в константни цени). Във всяка точка фирмите реализират очакванията си и потвърждават решенията си да доставят на пазара реална продукция. Потвърждението идва чрез получаването на очаквания доход, който покрива и двете – общите разходи и желания обем печалби.

Другото нещо за отбелязване е, че на графиката не сме сложили точка на пълния капацитет. В даден момент, когато икономиката оперира при пълен капацитет, фирмите не са в състояние да разширяват реалното производство в отговор на допълнителното харчене. Когато в следващата секция въведем разходната част на икономиката, ще наложим условието за производство при пълна заетост, след което фирмите престават да се нагаждат чрез количестовото продукция.

Отклонение в заетостта

Преди да разгледаме въвеждането на съвкупното търсене или разходите в модела, ще покажем накратко как тази концепция за агрегатното предлагане, базирано на очакваните постъпления, се трансформира в заетост, при положение че сега на хоризонталната ос имаме реално общо производство вместо заетост.

Този въпрос ще разнищим в детайли в следващата глава, но засега въвеждаме концепцията за Функцията на заетостта и общото производство или Функцията на изискванията за заетостта, която показва колко труд е нужен за производството на даден обем реално производство.

Фирмите назначават труд, за да произвежда продукция. Колко труд фирмата ще назначи, ще се определи след това от производителността на труда и от това колко продукция фирмата планува да произведе в отговор на нейните очаквания за търсенето на продукцията й.

Функцията на заетостта и производството се изразява така:

(12.1) Y = αN

където N е общият брой на заети работници, α е ставката на производителност на труда, а Y е плануваната продукция (основана на очакваните разходи), която е равна на фактическия генериран доход в текущия период.

Фирмите вземат решения да произведат стоки и услуги на основата на очакваното търсене за това производство и след като веднъж всички сектори са направили своите разходни решения (т.е., след като веднъж агрегатното търсене е фактически реализирано), фирмите узнават, дали техните разходи са били акуратни или не. С други думи – те откриват, дали са произвели в повече, в по-малко или точно според общото реализирано харчене.

Производителността на труда се определя като продукция за единица вложен труд. Така можем да решим уравнение 12.1 за α, за да получим Y/N, което е алгебричният еквивалент на нашата дефиниция.

Колкото по-висока е производителността на труда (α), толкова по-малко заетост е необходима за производството на единица продукция за дадена производствена техника (имплицирана в α).

В глава 13 ще дискутираме факторите, влияещи върху големината на α.

Засега, ако α е стабилна величина в краткосрочен план (в рамките на текущия инвестиционен цикъл), тогава след като веднъж фирмата реши колко да произведе, за да задоволи очакваното от нея търсене, тя едновременно знае, колко работници и служители трябва да бъдат назначени.

Например, ако са нужни 10 работника, за да произведат дневно продукция, равняваща се на $1000, тогава дневната производителност на труда би била $100 на работник. Така че ако фирмата очакваше увеличаване на продукцията, да речем $1500 на ден, тя би се нуждаела от 5 допълнителни работника, за да се подсигури новото по-високо ниво на производство.

Фигура 12.2 свързва Функцията на агрегатното предлагане (изобразена на фигура 12.1) с Функцията на заетостта и производството. Горната част е само повторение на фигура 12.1. Долната лява част няма друго предназначение освен да пренесе хоризонталната ос в горния панел във вертикалната ос на долния десен панел (който сега наричаме Функция на заетостта и изискванията). Наклонът на Функцията на заетостта и изискванията е текущата производителност на труда (α).

Така, ако фирмите са щастливи на основата на техните очаквания да произведат продукция в точка А, тогава можем да проследим това ниво на продукция до там, че да определим нивото на заетост, което би било необходимо за производството на това ниво продукция при текущата стойност на α.

Ако няма други промени, и ако тогава фирмите вярват, че могат да продадат повече продукция, отколкото преди (да кажен в точка В), тогава това ще предизвика нарастване на заетостта, което е показано в по-долния десен панел като точка В. Можем да кажем, че Функцията на заетостта и производството ни показва общите изисквания за заетост за всяко дадено ниво на производство.

Ще изследваме Функцията на заетостта и производството по-подробно в глава 13.

Фигура 12.2 Агрегатното предлагане и изискванията за заетост

Ясно е, че историята пропуска един съществен елемент – кое определя дали точка А или В, или която и да е друга точка е нивото на фактически произведена продукция за всеки даден период?

За това се нуждаем да изградим модел за разходите, т.е. функцията на агрегатното търсене.

С добавянето на агрегатното търсене към рамката ние можем сега да определим това, което ще наречем равновесие (еквилибриум) на съвкупното национално производство и доход (точката на ефективното търсене). В точката на еквилибриума ще сме определили три ключови макроикономически агрегата – общите разходи (агрегатното търсене), общото производство (агрегатното предлагане) и общата заетост.

12.3 Съвкупно (агрегатно) търсене

В глава 7 научихме, че фирмите натрупват производствен капитал чрез инвестиции, за да произвеждат стоки и услуги за задоволяване на търсенето. След като веднъж капиталовите натрувания са налице, фирмите ще отговарят на нарастването на харченето (разходите) за стоките и услугите, които те предлагат чрез увеличаване на производството до предела на производствените възможности на техния капитал и наличния труд и други входни за производството материали и ресурси. След точката на пълен капацитет, когато възникне увеличено харчене, фирмите могат единствено да увеличат цените.

Чрез приемането на допускането в тази глава, че цените не се настройват на промените в търсенето, ние показваме по този начин, че по-високото агрегатно търсене ще доведе до увеличаване на производството, което от своя страна увеличава националния доход.

По-късно в главата ще видим, че за допълнителното повишаване на националния доход следват допълнителни положителни ефекти на търсенето, които, от своя страна, водят до допълнителни нараствания на БВП.

Съответно, ако една икономика се радва на нарастване на агрегатното търсене (да кажем увеличаване на правителствените разходи), тогава първоначалното покачване на производството и дохода се мултиплицира в икономиката. Ще научим също, че мултипликаторът също така работи, и когато има спад в агрегатното търсене. Така че, ако ключов компонент на агрегатното търсене спадне и първоначално загубеното производство доведе до по-нататъшни намаления на разходите другаде в икономиката, бързо могат да възникнат рецесии.

Основно макроикономическо правило, когато съществуват свободни производтвени възможности е, че разходите управляват производството и националния доход, а оттам и заетостта.

За тази цел предполагаме, че потенциалното производство е фиксирано за периода, който анализираме. Ще покажем, че инвестициите изграждат нов капитал, а нарастването броя на населението добавя нови работници и служители в икономиката. Така тези две неща разширяват потенциалното общо производство с течение на времето. В глава ... ще разгледаме икономическия растеж и ще изследваме  как агрегатното търсене и потенциалното общо производство могат да се движат с течение на времето.

Ще научим, че дори и когато агрегатните разходи могат да са достатъчни в текущия период за поддържане на пълна заетост на наличния труд, растежът в страната на предлагането в икономиката, т.е потенциалното общо производство, ще изисква все по-голям растеж в агрегатното търсене в бъдеще. Фактически, с текущите инвестиции, икономиката гони себе си, за да поддържа пълна заетост.

Но засега ще приемем, че потенциалното общо производство е фиксирано, и че фирмите предлагат продукция в рамките на този потенциал в зависимост от агрегатните разходи, които доминират за всеки даден период.

Задачата на тази секция е да изследва по-подробно компонентите на общите разходи и да обясни как те си взаимодействат при определянето на общото производство (БВП) и националния доход.

В глава 3 въведохме рамката на Националното счетоводство, използвана от националните статистически агенции и научихме, че общите разходи във всеки един период се изразяват като сбора на следните източници на харчене:

- Потребление на домакинствата или отделните лица (C)

- Инвестиционните разходи на фирмите (I)

- Правителствените разходи (G)

- Експортните разходи на чужденците (X) минус инпортните разходи на домашните  резиденти (M), което означаваме като нетен експорт (NX) = (X – M).

В глава 3 сумата от тези разходни компоненти бе равна на БВП като въпрос на счетоводство. Общите разходи са равни на общото производство и общия доход.

В останалата част изследваме кои фактори определят всеки един от тези компоненти на агрегатното търсене и как те си взаимодействат при определянето на общия доход. Също ще извлечем и определение за равновесието на националния доход, което е концептуално състояние, съществуващо когато нивото на агрегатното търсене е стабилно.

От рамката на националните сметки знаем, че общите разходи (E) в домашната икономика за всеки даден период могат да се изрзаят така:

(12.2) E = C + I + G + (X – M)

Ще видите, че докато износът добавя към общите разходи в домашната икономика, вносът води до изтичане на харчене, защото то се състои от харченето на местните жители, фирми и правителства за стоки и услуги, произведенеи от други държави.

Равновесното ниво на реалния национален доход (Y) се определя от агрегатното търсене (доколкото цените остават непроменени).

(12.3) Y = E

Трябва да отбележим, че нивото на реалния БВП, който е произведен през текущия разходен период, не трябва непременно да е равен на производството при ниво на пълна заетост. Кейнс, наред с други икономисти, показва, че едно такова равновесие би било случайно, и че пълната заетост не се гарантира от пазарната система.

Тези проблеми разглеждаме в глава 14, когато изучаваме пазара на труда.

Сега ще се занимаем с разработването на разбиране за поведението на всеки един от тези разходни компоненти и как те взаимодействат в един прост доходно-разходен модел.

12.4. Разходи за лично потребление

В глава 6 дискутирахме ролята на правителството и концепцията за парите, и научихме, че във фиатна парична система правителството издава националната валута, която се използва от неправителствения сектор. Това ни даде много напреднало разбиране за това как финансовите активи могат да влязат в икономиката – с правителството, играещо централната роля.

В търсенето на обяснение на факторите, определящи агрегатното търсене ние трябва също да се фокусираме върху вземането на решенията на частния сектор, които възникват в рамките на широка гама ограничители, идващи от взаимодействието между правителството и неправителствения сектор.

В повечето икономики личните потребителски разходи са най-големият компонент на съвкупното търсене. Потреблението е сборът на разходите на домакинствата за недълготрайни стоки (например храна), дълготрайни стоки, които предоставят ползи за повече от една година (например автомобили, бяла кухненска техника) и услуги (например, ресторанти, театри и подобни).

Таблица 12.1 показва пропорцията на разходите за лично потребление в БВП за страните-членки на Организацията за сътрудничество и развитие (ОСР) без Израел. Докато все пак съществуват забележими изключения, повечето нации са около средния за организацията показател от 60.7%. Разходите за лично потребление са най-големият компонент от общите разходи в БВП. Съотношението също е относително стабилно във времето.

Забележете, че тази таблица показва съотношението на потреблението спрямо общия БВП. В следващата секция ще свържем общите потребителски разходи с това, което икономистите наричат наличен доход, който е общият доход (Y) минус сумата, която правителството взима под формата на данъци (T).

Таблица 12.1 Потребителски съотношения, страните от Организацията за сътрудничество и развитие, 2005-2010 г., в %

Източник: статистика на ОСР

Какво определя разходите за лично потребление?

Най-елементарната теория за личното потребление (C) казва, че то е стабилна функция на наличния национален доход (Yd). Наличният доход е обемът от доход, който е останал след като правителството е извадило от икономиката данъците.

Наличният доход се дефинира така:

(12.4) Yd = Y – T

Простият модел относно правителствената данъчна политика приема, че правителството налага пропорционална данъчна ставка (t) на общия национален доход, което означава, че общите данъчни постъпления (T) при всяко отделно равнище на дохода се представя като:

(12.5) T = tY

Да предположим, че пропорционалната данъчна ставка (t) е 0.20. Това означава, че за всеки генериран долар на националния доход правителството взема 20 цента като данък. Останалите 80 цента са наличния доход.

Считаме данъчното облагане като “теч” от разходната система, защото то е доход, който не е на разположение за лични разходи.

При положение, че данъците са извадени от общия доход (Y), наличният доход може да се запише така:

(12.6) Yd = Y – T = Y – tY – (1-t)Y

В нашия конкретен пример това би за записало така:

Yd = (1 – 0.2)Y = 0.8Y

Предполагаме, че общото потребление в икономиката (C) се представя така:

(12.7) C = C0 + cYd

C0 е някаква константа и е основно ниво на потребление, което е независимо от наличния доход. Коефициентът “c” се нарича пределна склонност към потребление и измерва частта от всеки долар от наличния доход, която се потребява.

Пределната склонност към потребление има стойност между 0 и 1. Ако например, c = 0.8, тогава за всеки допълнителен долар от наличния доход, който икономиката генерира, потреблението би нараснало с 80 цента.

Важно е да се разбере, че пределната склонност към потребление в този модел е агрегат, който е среднната величина на склонността към потребление на всички индивидуални домакинства. Домакинствата с по-нисък доход имат тенденцията да имат ставка на пределната склонност към потребление, която е близо до 1, докато домакинствата с по-високи доходи имат много по-ниска от средната пределна склонност за потребление.

Това възниква, защото семействата с по-ниски доходи се затрудняват да купят достатъчно стоки и услуги, за да поддържат основните си жизнени функции при ниските си доходи. Изкарващите по-висок доход не само че потребяват повече в абсолютен смисъл, но и имат повече свободен доход, след като са купили всички основни неща за живот.

Както ще научим по-късно в тази глава, разпределението на дохода е важно съображение, когато искаме да разберем промените в агрегатното търсене. Например, промяна в данъчната политика, която увеличава наличния доход за потребителите с по-нисък доход, би имала по-голямо положително въздействие върху крайното потребление, отколкото намаляване на данъците, целящо предоставянето на същото количество абсолютен наличен доход за изкарващите по-висок доход.

В макроикономикса Функцията на агрегатното потребление се определя като взаимодействие между общото потребление (C) и общия национален доход (Y).

Можем да намерим това взаимоотношение чрез замяната на израза за наличния доход в уравнение (12.6) в уравнението за потреблението (12.7). Така функцията на потреблението се записва по този начин:

(12.8) C = C0 + cYd = C0 + c(1–t)Y

Фигура 12.3 показва функцията на потреблението в графичен вид

Функцията на потреблението пресича вертикалната ос при С0 > 0. След това функцията на потреблението се издига нагоре, защото сме постулирали, че потреблението расте с нарастването на националния доход.

В Глава 4, “Методи, средства и техники”, научихме как да изведем наклона графично. Казахме, че наклонът на дадена линия е съотношението между покачването и пробeга. Покачването в този случай е промяната в потребителското харчене (ΔC), а пробегът е промяната в националния доход (ΔY) и сме начертали малък триъгълник под функцията на потреблението, за да покажем това.

Фактически, ΔC = cΔY, а покачването спрямо пробега = ΔC/ΔY или c(1 – t)ΔY/ΔY = c(1 – t). Така наклонът на функцията на потреблението е даден от коефициента c(1 – t), който е по-нисък от пределната склонност към потребление, защото покачването на националния доход с $1 се превежда в по-малко от $1 покачване на наличния доход при положение, че пределната данъчна ставка (t) е положителна.

Би трябвалоо да сте в състояние да откриете, какво би се случило ако пределната склонност за потребление (c) се увеличеше? Резултатът би бил повишаване на наклона на функцията на потреблението, така че за всяко ниво наличен доход общото потребление би било по-високо.

Какво определя агрегатното спестяване (S)?

Разликата между потреблението (C) и наличния доход са личните спестявания (S), които могат да се изразят така:

(12.9) S = Yd – C = Y – T – C

Така на макроикономическо ниво спестяването е остатъчно, т.е. това което остава, след като домакинствата са направили своите потребителски избори.

Ако пределната склонност за потребление (c) е пропорцията от наличния доход, която се консумира, тогава можем да дефинираме подобна концепция – пределната склонност за спестяване (s), която не е нищо повече от 1 минус пределната склонност за потребление (c).

Двете - агрегатното спестяване и потребление - нарастват едновременно с нарастването на националния доход. Когато националният доход нарасне, правителството изважда малко данъци, оставяйки увеличен наличния доход, който след това е източникът за нараснало потребление (чрез пределната склонност за потребление), като остатъкът от увеличения наличен доход се спестява.

Ако пределната склонност за потребление е 0.8, а данъчната ставка е 0.2, тогава ако националният доход нарасне със $100, общите данъчни постъпления нарастват с $20, наличният доход нараства с $80, потреблението нараства с $64, а $16 са спестени.

Колкото по-високо е нивото на БВП за даден данъчен режим, толкова по-високи ще са спестяването и потреблението. Ако домакинствата решат да увеличат пропорцията от наличния си доход, която спестяват, тогава пределната склонност за потребление ще спадне и агрегатното търсене ще намалее на всяко ниво на националния доход, защото потреблението ще спадне.

По-късно в тази глава ще проследим последиците от тези промени.

12.5. Въвеждане на частните инвестиции

Когато макроикономистите използват термина инвестиции, те имат предвид много специфичен вид разходи, които нямат връзка с обичайното използване на термина. Например, обикновено хората мислят за инвестициите като слагане на пари на срочен депозит в банка или закупуването на акции в компания.

Значението на инвестициите според националното счетоводство са всеки разход, който добавя към производствения капацитет на икономиката, или това са добавки към капиталовото натрупване. В този смисъл капитал е производствено предприятие и съоръженията или други производствени капацитети, които определят потенциалното общо производство на икономиката.

Когато фирма построи нов завод или закупи нови машини, счита се, че тя инвестира.

Инвентарите от непродадени стоки също се считат за компонент на бизнес-инвестициите във всеки период, защото те добавят към потенциала на икономиката да посрещне текущото агрегатно търсене за стоки и услуги. Както ще видим, динамиката на инвентарите предоставя важна информация относно състоянието на бизнес цикъла.

Икономистите разграничават брутните и нетните инвестиции. Брутните инвестиции са общите разходи на фирмите за заводи и оборудване, строителство, свързано с производсвените възможности и инвентари.

Таблица 12.2 показва снимка на австралийските национални сметки за юнското тримесечие на 2012 г. Организацията на разходните компоненти се базира на стандартната рамка на националните сметки, която дискутирахме в глава 3, която широко се използва в целия свят.

Под графата “Брутно фиксирано капиталово формиране” са поместени множество индивидуални линии с данни, които изграждат отделните категории, сред които статистиците оценяват инвестиционните разходи. Обърнете внимание, че статистикът класифицира “Промяната в инвентарите” като отделна категория.

Таблица 12.2 Разходните компоненти в Националните сметки

Във всеки период обаче наличните капиталови натрупвания се обезценяват. Например, машините се износват и/или остаряват морално; сградите изискват поддръжка; автомобилните паркове се нуждаят от подновяване.

Някои от брутните инвестиции във всеки период едва покриват амортизацията на съществуващите капиталови стоки.

Така нетните инвестиции са брутните инвестиции минус амортизацията.

В глава 12 ще разгледаме по-детайлно нещата, които определят частните инвестиции. Засега ще предположим, че фирмите плануват фиксиран обем инвестиционни разходи във всеки период. Приемаме, че няма амортизация на съществуващите капиталови стоки и няма инвентари.

12.6. Въвеждане на правителствените инвестиции

Вече въведохме един от елементите на правителственото взаимодействие с неправителствения сектор – пропорционалната данъчна ставка (t).

Рамката на националните сметки показва, че правителствените разходи се осъществяват под различни форми. Първо, всички нива на правителството купуват редица стоки и услуги от неправителствения сектор, за да могат да изпълнят социалноикономическите си цели. Някои от покупките са потребителски стоки и услуги, докато други разходи се категоризират като публични инвестиции или публично капиталово формиране. Последната категория разходи генерира полезна обществена инфраструктура, повишаваща общото благосъстояние и предпоставките за печалби на неправителствения сектор.

Второ, правителствата назначават директно работници и служители, които да предоставят редица услуги на обществото.

Трето, правителството предоставя множество трансферни плащания на неправителствения сектор във формата на пенсии и социални придобивки и други трансферни плащания. Съществуването на тези трансфери означава, че общото правителствено харчене надвишава общите правителствени покупки на стоки и услуги от неправителствения сектор и държавните заплати.

В глава 3 научихме, че рамката на националните сметки не включва трансферните плащания като компонент на правителственото харчене, защото те не представляват крайно търсене на стоки и услуги от правителството. Те са класифицирани като приспадане от общите данъци – нетен ефект.

В нашите модели, които са стилизации на измерителите на националното счетоводство, потокът Т (общото количество данъци) показва нетните данъци, т.е. общите данъчни постъпления минус общите трансфери към неправителствения сектор.

Таблица 12.2 показва пропорцията на правителственото харчене спрямо общия БВП.

В глава 13 ще научим, че правителствените разходи, като цяло, се определят от две най-общи сили. Първата е провежданата от правителството фискална политика. Втората е състоянието на общия бизнес цикъл. Например, когато икономиката работи зле, правителствените разходи ще нараснат в резултат на увеличените социални плащания (като обезщетения за безработни например) дори и без някаква изрична промяна в правителствената икономическа политика. Противоположното ще се случи, когато икономиката расте стабилно и безработицата спада.

Тези ефекти наричаме циклични, защото те варират в зависимост от състоянието на икономическия цикъл. Ще ги разгледаме по-подробно в глава 13, когато анализираме бюджетите.

За нуждите на следващата дискусия ще премахнем тези циклични ефекти върху правителствените разходи (G) и ще предположим, че са дошли от политическите избори на правителството и по този начин са екзогенни (идващи отвън системата) за националния доход. Научихме относно значението на екзогенните променливи в глава 4.

12.7. Въвеждане на нетния експорт

В глава 15 ще разгледаме определящите фактори за нетния експорт в подробности, когато ще въведем обменния курс и показателите на междунаредната конкурентноспособност.

Износът представлява стоките и услугите, произведени в местната икономика, които след това са продадени на останалия свят. Националните сметки го включват в измерването на националното производство и доход, защото той е произведен в домашната икономика. Така експортното харчене е инженкция от разходи в икономиката от чужбина и увеличава националното производство и доход.

Докато харченето, идващо от експорта подтиква националния доход, ние разглеждаме износа като разход в смисъл, че той отнема на местното население възможността да използва реални ресурси, които са използвани за производството на стоки и услуги, продадени в чужбина.

Вносът е съставен от разходите на домакинствата, фирмите и правителството за стоки и услуги, които са произведени от останалия свят. С други думи - някои от потребителските разходи, инвестиционните разходи и правителствените разходи за всеки период не увеличават местното производство и за това се разглеждат като ”загубени” или “изтекли” от разходно-доходната линия.

Така рамката на националните сметки изважда вноса от оценките за националното производство и доход, за да отчете, че част от раходите предоставя търсене за стоки и услуги, произведени от останалия свят.

Чрез отделянето на потреблението, инвестициите и правителствените разходи, които изтичат навън от икономиката чрез вноса в отделна категория, можем ясно да оценим нетния ефект от външната търговия. Така знаем, че мерките на националните сметки за потребителските разходи (C), частното капиталово формиране (I) и правителствените разходи (G) включват само разходите за домашно произведени стоки и услуги.

Въпреки че разходите за вноса са течове от разходната система, ние ги считаме за предоставящи ползи за местната икономика, тъй като те позволяват на домакинствата, фирмите и правителството да се радват на достъп до стоки и услуги, които иначе не биха били на разположение или достъпни при конкурентни (качествено и/или ценово) условия.

Разликата между износа (X) и вноса (M) се нарича нетен износ (NX) на дадена нация. Търговски излишък би възникнал, когато износът е по-голям от вноса. Търговски дефицит възниква, когато е налице противоположното. Тези въпроси ще разгледаме в по-големи подробности в глава 15.

В тази глава опростяваме модела като приемаме, че експортът (X) е даден във всяка година и е определен от националния доход в останалия свят, което не зависи от разглежданата местна икономика.

Какво определя разходите за внос?

Приемаме, че разходите за внос (M) нарастват с нарастването на националния доход. Колкото по-висок е националният доход, толкова по голям ще бъде потокът от потребителски внос и внос на капиталово оборудване.

В глава 15 ще разгледаме въздействието на обменния курс върху обема и стойността на вноса. Засега ще приемем, че националният внос е фиксирана пропорция от всеки долар национален доход.

Тази пропорция се нарича пределна склонност за внос (m) и има значение, подобно на пределната склонност за потребление. Пределната склонност за внос е допълнителното разходване за внос, което възниква като резултат на доларовото нарастване на националния доход.

Нашият опростен разходен модел се дава така:

(12.10) M = mY

Например, ако m = 0.2, тогава ако националният доход (Y) нарасне със $100, разходите за внос ще се увеличат с $20. Колкото по-висока е пределната склонност за внос, толкова по-голям е течът - харченето за внос при всяко национално ниво на дохода.

12.8. Общи съвкупни разходи

Сега, след като сме разгледали всичките компоненти на агрегатните разходи (или търсенето), можем да напишем уравнението на агрегатното търсене (E):

(12.11) E = C + I + G + (X – M)

Това е счетоводен израз, който произлиза от рамката на националното счетоводство.

Вече сме развили обаче някои прости теории на поведението относно индивидуалните компоненти на общите разходи. Допуснали сме, че потреблението и вносът са позитивни функции на националния доход, и че инвестициите, износът и правителствените разходи се фиксират във всеки времеви период от фактори, които нямат връзка с националния доход. Също сме възприели просто правило за данъците.

Можем да разширим уравнението на агрегатното търсене, за да включим тези поведенчески презумпции, което, от своя страна, ще ни позволи да извлечем израза за дохода на равновесието.

(12.12) E= C0 + c(1–t)Y + I+ G +X –mY

Можете да видите, че някои компоненти на общите разходи в икономиката са зависими от нивата на националния доход, а други (I, G и X) са, по презумпция, независими или автономни на националния доход.

Можем да използваме техниките, които научихте в глава 4, за да модифицираме уравнение (12.12).

(12.13) E= C0 + I + G + X + [c(1-t)-m]Y

За удобство бихме могли да опростим този израз, като съберем всички компоненти на общите разходи, които са автономни (така, че A = C0+ I + G + X), за да напишем

Функцията на агрегатното търсене:

(12.14) E = A + [c(1 - t) - m]Y

Наклонът на тази функция, ΔE/ΔY = [c(1 - t) - m], което ни казва, че промяната в агрегатните разходи за дадена промяна в националния доход е толкова по-голяма, колкото по-голяма е пределната склонност за потребление (c) и колкото по-малка е данъчната ставка (t) и пределната склонност за внос (m).

Вижте дали можете да обясните за себе си този резултат сега. Мислете за пределната склонността за потребление като водеща до повишаване на потребителските разходи, когато националният доход нараства, а за данъчната ставка и пределната склонност за внос като течове от разходната система за всеки долар нарастване на националния доход. Ще предоставим пълен анализ на това в следващата секция, когато ще разгледаме разходния мултипликатор.

Фигура 12.4 показва Функцията на агргатното търсене и нейните индивидуални компоненти. Добавяме всички автономни разходи, за да получим пресечната точка на функцията.

Фигура 12.4 Функцията на агргатното търсене

Функцията на агрегатното търсене е начертана, като на хоризонталната ос е националното производство/доход, а агрегатното търсене или плануваните разходи е на вертикалната ос.

Тя показва връзката между националния доход и плануваните разходи и тук са важни два аспекта:

- Общите автономни разходи – хоризонталната отсечка;

- Наклонът на функцията, който зависи от пределната склонност за потребление (c), пределната склонност за внос (m) и данъчната ставка (t).

Агрегатното търсене (плануваните разходи) ще се променя при всяко ниво на националния доход, ако някой от компонентите на автономните разходи или наклонът се промени.

Разглеждайки фигура 12.4, ако плануваните правителствени разходи или частните инвестиции се повишат, тогава функцията на агрегатното търсене би се преместила нагоре – верикалната отсечка би се повишила с повишаването на плануваното харчене. В резултат на това плануваните разходи биха били по-високи на всяко ниво на дохода. Противоположното би се случило, ако например правителственото харчене се намали.

Фигура 12.5 показва въздействието на едно покачване в автономните разходи от А0 до А1.

Фигура 12.5 Промяна на отсечката на функцията на агрегатното търсене

Функцията на агрегатното търсене би могла също да промени и наклона си. Едно повишаване на пределната склонност към потребление (c) и/или спад на данъчната ставка (t) и/или на пределната склонност към внос (m) ще повиши наклона на функцията.

Фигура 12.6 показва въздействието на нарастването на пределната склонност към потребление (c). За всяко ниво на националния доход сега плануваните рзходи са по-високи.

Фигура 12.6 Променящ се наклон на функцията на агрегатното търсене

Вижте дали можете да скицирате въздействията и да обясните значението на промяната в данъчната ставка (t), повишаването на пределната склонност за внос (m) и спад на пределната склонност за потребление (c).

Би трябвало също да се опитате да обясните, кои фактори ще въздействат върху фактическата стойност на пределната склонност за потребление (c) и пределната склонност за внос (m) в реалния свят. Например по-бедните нации с неразвити финансови системи се очаква да имат по-висока пределна склонност за потребление, отколкото нациите с висок наличен доход и широк достъп до кредит.

12.9. Равновесие на националния доход

В макроикономикса терминът равновесие (еквилибиум) се използва за ситуация, където няма сили, които биха променили текущото ниво на разходите, общото производство и националния доход. В тази точка фирмите продават цялата продукция, която са произвели на базата на очакванията си за плануваните разходи.

Трябва да сте много внимателни, за да не объркате равновесието с пълна заетост. Макроикономическо равновесие може да възникне във време на много голяма недоброволна безработица, както ще видим в глава 14. Пълната заетост е само една възможна точка на равновесието.

Равновесие възниква, когато плануваните разходи са равни на националния доход и производство.

Според настоящите ни допускания, че фирмите в икономиката се настройват количествено, а цените са фиксирани в краткосрочен план, фигура 12.1 ни показа, че линията под наклон от 45 градуса бе кривата на агрегатното предлагане. Във всяка точка фирмите реализират своите очаквания и ратифицират решенията си да доставят реално производство на пазара. Ратифицирането се осъществява чрез получаването на очаквания доход, който покрива и двете – общите им разходи и желания обем печалби.

Негласно предполагаме, че съществуват свободни ресурси, които са на разположение на фирмите, когато искат да увеличат производството. В дадена точка, когато икономиката работи при пълен капацитет, фирмите не са в състояние да продължават да увеличават производството в отговор на допълнителното харчене. В тази точка увеличаването на цените е неизбежно.

По този начин равновесие възниква, когато функцията на агрегатното търсене пресича 45 градусовата линия, тъй като в тази точка очакванията за агрегатното търсене, формирани от фирмите, които са мотивирали решенията им за предлагането - Y* - съответстват на плануваните разходи - E* - от потребителите, фирмите, правителството и външните икономики.

Фигура 12.7 показва комбинацията на равноесния доход (Y*) и разходите (E*). В смисъла на терминологията, използвана в глава 7, тази точка определя ефективното търсене в икономиката в този момент от времето.

Фигура 12.7 Равновесен доход и разходи

Забележете двете зони между Функцията на агрегатното търсене и линията под наклон от 45 градуса. Зоната А е тази, при която плануваните разходи са по-големи от очакваното търсене и следователно от общото производство и доход. Фирмите са преложили по-малко продукция и са генерирали по-малък национален доход, от този, който би съответствал на фактическите планувани разходи.

В тази ситуация спадът на непланувания инвентар предоставя сигнал на фирмите, че очакванията им са били грешни. Фирмите биха реагирали на това непланувано намаляване на инвентара им чрез увеличаване на производството и националния доход.

По подобен начин, зоната В се характеризира с това, че плануваните разходи са по-малко отколкото очакваното търсене и следователно, отколкото е фактическото общо производство и доход. Фирмите са били твърде оптимистични и са произвели в повече продукция и са генерирали по-голям национален доход отколкото този, който съответства на фактическите планувани разходи.

При тази ситуация неплануваното нарастване на инвентара дава сигнал на фирмите, че са сгрешили в очакванията си. Фирмите биха отговорили на това непланувано нарастване на инвентара чрез намаляване на производството и националния доход.

Инвентарният цикъл е важна част от цикличното настройване, което количествено приспособяващите се фирми правят, за да приравнят очакванията и производствените си решения с плануваните разходи.

Важността на инвентарния цикъл е, че той води до промени в производството и дохода, които връщат икономиката обратно в равновесие. Решението за увеличаване на производството означава, че ще се създаде повече заетост, а по-високият национален доход води до увеличаване на плануваните разходи.

Фирмите ще продължават да увеличават производството, дохода и заетостта, докато очакванията им не се изравнят с плануваните разходи и докато не спрат по-нататъшните непланувани спадове на инвентара. Равновесието се постига при комбинацията Y*-E*, т.е. където функцията на агрегатното търсене пресича 45 градусовата линия на агрегатното предлагане.

По същия начин фирмите ще продължават да намаляват производството, дохода и заетостта, докато вече не съществува по-нататъшни увеличения на непланувания инвентар. Отново – настройките на дохода връщат икономиката обратно в комбинацията Y*-E*. В тази точка плануваният инвентар се задържа и фирмите произвеждат точно толкова, колкото са плануваните разходи.

12.10. Разходният мултипликатор

Има и друга характерна черта на този настройващ дохода механизъм, която е важно да се разбере. Във функцията на агрегатното търсене (уравнение 12.14) можете да видите, че общите планувани разходи са съставени от два компонента: (а) автономния разходен компонент (А= С0 + I + G + X); и (б) разходи, повлияни от равнището на националния доход, [c(1 - t) - m]Y.

Какво би било въздействието върху реалния БВП (и националния доход), ако един от компонентите на автономните разходи се промени? Знаем, че реалният БВП и националният доход ще нараснат, ако плануваните разходи нараснат и ще спаднат, ако плануваните разходи спаднат. Интересният въпрос сега е, с колко ще се промени реалният БВП и националният доход след промяна в плануваните разходи, която пък е предизвикана от промяната в автономните разходи (например едно покачване на правителственото харчене).

Икономистите са разработили концепцията за разходния мултипликатор, за да преценят с колко ще се промени националният доход (Y) за дадена промяна на автономните разходи (A).

Фигура 12.8 скицира процеса на разходния мултипликатор. От първоначална равновесна позиция промяната в автономните разходи доставя незабавен подтик на агрегатното търсене. Фирмите отговарят на нарасналите планувани разходи, както бе обяснено в предишната секция, и увеличават заетостта, за да произведат нарасналия реален БВП. Заплатите и плащанията за другите производствени суровини се увеличават, което води до нарастване на националния доход. Нарастването на националния доход предизвиква по-нататъшно потребителско харчене, което води до покачване на агрегатното търсене. Част от покачването на националния доход изтича навън под формата на по-високи данъчни плащания, увеличващ се внос и увеличено спестяване.

Процесът продължава, докато предизвиканото харчене стане толкова малко, че вече няма по-нататъшно нарастване на реалния БВП. Процесът работи в обратна посока при спад в автономните разходи.

Фигура 12.8 Мултипликационният процес

Формалният израз на разходния мултипликатор е извлечен директно от равновесния национален доход и разходното взаимоотношение.

Функцията на агрегатното търсене бе дадена като E = A + [c(1 - t) - m]Y. Условието за равновесие на националния доход е изразено така:

(12.15) Y = E

Ако заменим условието за равновесие във функцията за агрегатното търсене (8.14) получаваме:

(12.16a) Y = E = A + [c(1 - t) - m]Y

И като го решим за Y (прехвърляйки членовете на Y от лявата страна) получаваме:

(12.16b) Y[1 - c(1 - t) + m] = A

Този равновесен доход е:

(12.16) Y = 1/[1 - c(1 - t) + m]A

Разходният мултипликатор (α) е коефициентът до А члена в уравнение (12.16)

(12.17) α = ΔE/ΔY = 1/[1 - c(1 - t) + m]

Така че ако А се промени с $1, тогава Y се променя с 1/[1 - c(1 - t) + m] или α пъти промяната в А.

Чрез увеличаване на членовете, определящи разходния мултипликатор, можете да видите, че това е съотношение, включващо пределната склонност за потребление (c), пределната данъчна ставка (t) и пределната склонност за внос (m).

Прилагайки инструментите, които научихме в глава 4, можем да наблюдаваме следните неща:

- При условие, че всичко останало е еднакво, колкото по-висока е пределната склонност за потребление, толкова по-голям е разходният мултипликатор;

- При условие, че всичко останало е еднакво, колкото по-ниска е данъчната ставка, толкова по-голям е разходният мултипликатор;

- При условие, че всичко останало е еднакво, колкото по-малка е пределната склонност към внос, толкова по-голям е разходният мултипликатот;

- Противоположното е валидно, ако (c) е по-ниска, а (t) и (m) са по-високи.

Задачата сега е да изясним икономическите процеси, които водят до тези заключения.

Започваме със същественото прозрение, че агрегатното търсене управлява общото производство, което генерира доходи (чрез заплащането на нужните за производството суровини, материали и труд). Съответно това, което е изхарчено, ще генерира доход в този период, който доход след това ще е на разположение за употреба. Например, работниците, които са назначени от фирмите, за да произвеждат стоки и услуги, харчат изкарания доход, което правят и доставчиците на суровини и други нужни за производствения процес неща.

Има различни начини, по които доходът, възникнал от плащанията за производствените материали и труд, може да се използва. Доходът може да се използва за:

- Увеличено потребление;

- Увеличено спестяване;

- Погасяване на данъчни задължения към правителството;

- Увеличено харчене за внос.

СПЕЦИАЛНА ТЕМА: Движения на инвентара и плануваните инвестиции

Знаем, че неплануваните промени в инвентараните натрупвания водят до настройки в реалния БВП и националния доход, защото те сигнализират на фирмите, че очакванията им по отношение на текущото агрегатно търсене, които очаквания те са формирали в миналото, на базата на текущите си производствени решения, са били неточни.

Ако инвентарът започне да се увеличава над номиналното ниво, което фирмите складират, за да  посрещат ежедневното деижение на харченето, това сигнализира, че фирмите са били прекомерно оптимистични относно състоянието на агрегатното харчене. Веднъж осъзнали, че несъответствието не е случайност, те ще намалят производството и националният доход ще спадне.

Обратното – ако инвентарът започне да спада под нормалното равнище и фирмите мислят, че това не е мимолетен епизод, тогава реалният БВП ще започне да нараства, защото фирмите ще преразгледат очакванията си за агрегатното търсене и ще ги повишат. Като резултат заетостта и националният доход се покачват.

Има едно интересно разединение между това виждане на инвентара и концепцията за плануваното агрегатно търсене или разходи, което пропива нашия анализ.

Ние определяме равновесието на националния доход като възникващо, когато плануваното агрегатно търсене се равнява на реалния БВП или националния доход. В глава 3 научихме, че националните сметки винаги поставят агрегатните разходи да са равни на реалния БВП или на националния доход.

Както и да е обаче, счетоводната концепция за общите разходи е малко различна от нашата макроикономическа концепция за плануваното агрегатно търсене. Разликата е, че потокът разходи за инвентар във всеки даден период не е нужно да съответства на плануваните разходи за инвентар, които фирмите са избрали да направят, за да посрещнат нормалните движения в техните продажби.

Начинът, по който националните сметки третират това несъответствие е да класифицират всичките разходи за инвентар за дадения период като част от брутното капиталово формиране на инвестициите.

В макроикономикса ние концептуализираме несъответствието в смисъл на планувани (p) и непланувани агрегати (u). Така общите инвестиции, I = Ip +Iu, където второто условие, Iu е натрупаният неплануван инвентар, водещ до промяна в реалния БВП и националния доход.

Така в националните сметки за даден период, Iu, би бил включен като част от инвентарните инвестиции. Но от перспективата на макроикономическата теория бихме виждали положителна или отрицателна стойност за Iu във всеки период като свидетелство, че очакванията на фирмите са погрешни, и че в икономиката има динамика, която кара реалния БВП и националния доход да варират.

По този начин равновесието предполага, че Iu = 0.

Какво ще се случи, ако автономните разходи се променят?

Във фигура 12.6 научихме, че ако компонентите на автономните агрегатни разходи се променят, функцията на агрегатното търсене се измества нагоре или надолу, като степента на изместването се измерва от промяната във вертикалната отсечка.

Ако предположим, че правителствените разходи нараснат като резултат от това, че правителството се е притеснило относно степента на безработицата. В глава 14 ще научим, че масовата безработица е винаги резултат от недостатъчно агрегатно търсене по отношение на производствения потенциал на икономиката и простото лекарство е правителството да увеличи общите си разходи.

Фигура 12.9 показва промяната в равновесното положение на разходите и дохода, когато правителствените разходи се увеличат (ΔG). Точка А е първоначалното равновесно положение на БВП и нивото на националния доход, Y*0, което кореспондира на агрегатните разходи E*0. Функцията на агрегатното търсене се дава така E = C + I + G0+ NX.

В тази точка не съществуват промени на инвентара и производствените решения на фирмите са базирани на това, че очакваното агрегатно търсене се е реализирало.

Сега правителствените разходи нарастват с ΔG, което повишава функцията на агрегатното търсене (така че E = C + I + G1 + NX) и реалният БВП и националният доход нараства до Y*1, което кореспондира с агрегатните разходи E*1. Новото равновесно положение на националния доход е в точка В.

Причината, поради която БВП на равновесието и националния доход нараства, е преразглеждането на очакваните разходи от страна на фирмите. Когато правителството инжектира ново автономно харчене в икономиката, агрегатните разходи при текущото равновесно положение са по-големи от реалното общо производство. Разликата е частта от линията AA’.

Това разстояние показва излишното агрегатно търсене (по отношение на текущия реален БВП) и инвентарът би се намалил. Скоро фирмите биха преразгледали очакванията си за агрегатното търсене в посока нагоре и биха започнали да произвеждат повече реална продукция и да плащат по-високи нива на национален доход.

Те биха продължавали да увеличават производството и националния доход докато очакванията им за агрегтното търсене не започнат да съответстват с действителното агрегатно търсене, състояние, което идва в точка В (където новата функция на агрегатното търсене пресича наклонената под 45 градуса линия на агрегатното предлагане).

Фигура 12.9 Последици за равновесните разходи и доход, произтичащи от промяната на правителствените разходи

Забележете, че промяната в равновесния национален доход, ΔY е по-голяма, отколкото е първоначалната промяна в автономните разходи, ΔG. Разликата между двете промени е дадена от отсечката CD.

Как ще обясним тази разлика?

Разходният мултипликатор показва, с колко ще се промени реалният БВП и националният доход, когато настъпи промяна в автономните разходи. Колкото по-голям е мултипликаторът, толкова по-голяма е промяната в реалния БВП и националния доход за дадена промяна в автономните разходи.

Общата промяна в агрегатното търсене (ΔE), следваща промяна в автономните разходи (в този случай, ΔG) е сумата на ΔG и предизвиканото потребителско харчене, което следва първоначалното покачване на националния доход. Погледнете назад фигура 12.8, ако не сте сигурни относно това.

Предизвиканото потребителско харчене е по-ниската верига от събития във фигура 12.8. Когато фирмите реагират на първоначалното неравновесие в точка А (излишното агрегатно търсене AA’) чрез увеличаване на реалния БВП и национален доход, домакинствата, от своя страна, увеличават потребителските си разходи. Но в същото време вносът нараства с mΔY, данъчните постъпления нарастват с tΔY.

Течовете означават, че всеки следващ кръг предизвикано харчене е по-малък, отколкото предишния и евентуално става нула. В тази точка икономиката достига новото равноесно положение в точка В на фигура 12.10.

Така че общата промяна в реалното производство и националния доход, ΔY, е равна на общата промяна в агрегатните разходи, ΔE, които са равни на първоначалната промяна в автономните разходи, ΔA, плюс предизвиканото потребление ΔC.

Фигура 12.11 предоставя поточна диаграма на последователността на събитията, в която се вижда едно първоначално нарастване в автономните разходи мултиплицирано чрез разходната система с течовете на всяка фаза на предизвиканото харчене.

Фигура 12.10 Карта на мултипликационния поток

Числов пример на разходния мултипликатор в действие

Да допуснем, че пределната склонност за потребление (c) е 0.80, текущата данъчна ставка е 0.20, а пределната склонност за внос е 0.20. Това означава, че за всеки долар произведен национален доход:

- 20 цента отиват за данъчни приходи, които са източени от домашната икономика;

- Така наличният доход нараства с 80 цента, а потерблението на домакинствата нараства с 64 цента, като остатъкът от това са спестявания за 16 цента;

- От своя страна за всеки последващ долар наличен доход, генериран след като данъците са извадени, домакинствата потребяват 80 цента и спестяват 20 цента;

- 20 цента отиват като разходи за нов внос и са загубени за домашната икономика;

- Така общите течове от всеки допълнителен генериран долар са 56 цента;

Начинът, по който да мислим за втория кръг разходно инжектиране е да се фокусираме върху течовете. След като данъците са извадени, потребителите определят колко биха желали да изхарчат за увеличено потребление, като остатъкът са спестяванията, които източват допълнително търсене.

Но като резултат от по-високия национален доход общият внос също е нараснал с 20 цента на долар, така че фактическото ново харчене, което възниква, е разликата между потребителското харчене и вноса, която в примера е 44 цента.

Върнете се и погледнете фигура 12.10, за да затвърдите разбирането си относно последователността на събитията.

Таблица 12.3 показва процеса за 15 периода (чрез които предизвиканото потребление е близо нула) и последната промяна в дохода, която следва от първоначалното увеличение на правителственото харчене от $100. В интернет ресурсите, които са на разположение за тази глава в помощната страница, ще сте в състояние да заредите програмата и да манипулирате първоначалната разходна инженкция, данъчната ставка и пределната склонност за потребление, за да правите свои собствени симулации.

В показания пример, допълнителните $100 правителствени разходи карат фирмите да произведат повече продукция и да увеличат доходните плащания със $100 (според презумпцията в тази глава, че фирмите се настройват количествено).

Вече можете да разберете, че първоначалното увеличаване на разходите със $100, които би могло да са правителствена поръчка за построяването на нови училища, предоставя на работниците, участващи в изграждането на тези сгради, допълнителни доходи. Тези работници след това харчат част от нарасналия си доход за различни стоки и услуги (например в местните магазини, местните доставчици на услуги, стоки и услуги от фирми, които не са местни и т.н.)

Данъците нарастват с $20 (0.20 х $100) оставяйки покачване на наличния доход от $80. Домакинствата увеличават потреблението си в период 1 с $64 (0.8 х $80) и спестяват остатъка от нарасналия наличен доход, $16.

Икономиката също губи $20 разходи за внос (0.2 х $100).

Предизвиканото по този начин увеличаване на разходите в период 2 е допълнителното потребление ($64) минус теча от вноса ($20), което прави $44. Това предизвикано нарастване на разходите стимулира допълнителен доход и производство и мултипликационният настройващ процес работи.

Всяко последващо предизивкано нарастване на разходите е по-малко от предходното поради течовете.

Първоначалните разходи се разпръскват и покриват цялата икономика. Първоначалните разходи се мултиплицират в много по-голямо нарастване на разходите.

Таблица 12.3 Процесът на разходния мултипликатор за първоначално нарастване на правителствените разходи от $100

Забележете, че течовете стават по-малки с всеки разходен период, следващ първоначалното инжектиране на $100. В най-долната редица виждаме, че сумата на промените в БВП от всички периоди (колона 1) е равна на $178.60. Общото увеличение на данъчните приходи (колона 2) е $35.70. Общото нарастване в наличния доход (колона 3) е $142.90, което води до общо предизивкано потребление (колона 4) от $114.30, а общото нарастване на спестяванията  (колона 5) е $35.70.

Общите течове от разходната система – данъци, спестявания и внос – възлизат на $100.00 в края на периода за настройване, което е сумата на общото първоначално инжектиране чрез автономните разходи. В точката, когато течовете се равняват на инжектирането, системата е в спокойствие и мултиплицираното въздействие на първоначалната инжекция в автономните разходи е завършило.

Помислете отново за нашата алгебрична дефиниция на равновесието на националния доход, показана в уравнение (12.6) и свързания с него израз за разходния мултипликатор, уравнение (12.7).

Ако заменим предположените стойности в този пример във формулата за мултипликатора, получаваме:

Мултипликаторът = ΔY/ΔG = 1/[1 - c(1 - t) + m] = 1/[1 - 0.8(1 - 0.20) + 0.20] = 1.785

Мултипликаторът е общата промяна в БВП за един долар първоначално покачване в агрегатното търсене. В този пример, при дадените стойности на пределната склонност за потребление, данъчната ставка и пределната склонност за внос, мултипликаторът е изчислен да е 1.785 (закръглено).

Това означава, че ако автономните разходи (например, правителственото харчене) нарасне със $100, общата промяна в БВП след като икономиката се настрои към по-високото производство и ниво на доход, би била $178.50 (закръглено).

Промени в размера на разходния мултипликатор

Уравнение (12.17) дефинира разходния мултипликатор: ΔY/ΔG = 1/[1 - c(1 - t) + m], което означава, че размерът му зависи от пределната склонност за спестяване (c), данъчната ставка (t) и пределната склонност за внос (m).

На този етап могат да бъдат направени следните заключения:

- Мултипликаторът е толкова по-голям (по-малък), колкото по-голяма (по-малка) е пределната склонност за потребление (c);

- Мултипликаторът е толкова по-голям (по-малък), колкото по-малка (по-голяма) е пределната склонност към внос (m). Колкото по-отворена е икономиката за външна търговия, толкова по-малък е мултипликаторът;

- Мултипликаторът е толкова по-голям (по-малък), колкото по-малка (по-голяма) е данъчната ставка (t).

По-голяма пределна склонност за потребление означава, че всеки последвщ кръг от предизвикано потребителско харчене е по-голямо, при равни други условия. При положение, че пределната склонност за спестяване (s) е само (1-c), мултипликаторът е по-голям, когато пределната склонност за спестяване е по-малка.

Най-общо - колкото по-малки са течовете (данъците, спестяването и вносът) от разходната система, толкова по-голям ще е мултипликаторът. Това е така, защото колкото по-малки са течовете от всеки кръг разходи, толкова по-голямо е предизвиканото потребление и по-дълъг е приспособителния процес в икономиката, следващ едно първоначално инжектиране на търсене.

Какво ще се случи, ако домакинствата решат да спестят повече от всеки долар наличен доход, който са получили? Какво ще е въздействието върху националния доход и общото производство, ако пределната склонност към потребление намалее?

По-рано в главата научихме, че наклонът на функцията на агрегатното търсене (виж фигура 12.5) бе [c(1- t) - m], което ни казва, че промяната в агрегатните разходи за дадена промяна на националния доход е толкова по-голяма, колкото по-голяма е пределната склонност за потребление (c) и колкото по-малка е данъчната ставка (t) и пределната склонност за внос (m).

Да разгледаме едно увеличаване на пределната склонност за потребление (c). Фигура 12.11 показва този случай. Първоначалната функция на агрегатното търсене (за пределна склонност за потребление – MPC0) се асоциира с равновесен национален доход в точка А, където E*0 генерира производство и национален доход Y*0.

Когато пределната склонност за потребление нарасне до MPC1, функцията на агрегатното предлагане се завърта нагоре по верикалната отсечка. При текущото равновесно ниво на дохода, Y*0, домакинствата избират да изхарчат за потребление по-голяма част от всеки долар наличен доход. Първоначалната промяна в агрегатното търсене (E) се измерва от дистанцията от А до A’.

Икономиката реагира на нараснолото потребителско харчене чрез увеличаване на производството и националния доход. По-големият мултипликатор (в резултат на по-високата пределна склонност за потребление) тогава подтиква националния доход още по-нагоре и икономиката достига ново равновесие в точка В. В този момент икономиката отново се успокоява.

Фигура 12.11 Въздействието на промяната в пределната склонност за потребление върху равновесните разходи и доход

На този етап могат да бъдат направени следните заключения:

- Наклонът на функцията на агрегатното търсене е толкова по-стръмен (по-полегат), колкото по-голяма (по-малка) е пределната склонност за потребление (c). Това означава, че, за даден поток автономни разходи, агрегатното търсене и националният доход ще бъдат по-високи, ако пределната склонност за потребление нарасне и обратното.

- Наклонът на функцията на агрегатното търсене е толкова по-стръмен (по-полегат), колкото по-малка (по-голяма) е пределната склонност за внос (m). Това означава, че, за даден поток автономни разходи, агрегатното търсене и националният доход ще бъдат по-високи, ако пределната склонност за внос спадне и обратното.

- Наклонът на функцията на агрегатното търсене е толкова по-стръмен (по-полегат), колкото по-малка (по-голяма) е данъчната ставка (t). Това означава, че, за даден поток автономни разходи, агрегатното търсене и националният доход ще бъдат по-високи, ако данъчната ставка спадне и обратното.

Таблица 12.4 показва въздействието на промяната на параметрите, които определят размера на мултипликатора (c, m, t) върху националния доход за дадено инжектиране на автономни разходи. Може да симулирате промени в параметрите (например, увеличаваща се пределна склонност към потребление и увеличаваща се данъчна ставка) за да добиете по-голямо разбиране, как си взаимодействат тези фактори.

Таблица 12.4 Симулация на промени в компонентите на мултипликатора