 |
| БИЛ МИЧЪЛ |
Петък е, и затова пиша кратък блог. Много
от хората, които срещам, се затрудняват да разберат какво представляват
разходите в икономиката. Ориентирани са твърде счетоводно, в смисъл, мислят, че
доларовият знак на къс хартия (тази като фискалното заявление) представлява
разход. До известен смисъл е чувствително да се мисли за доларите, но когато
разглеждаме какво правителството би трябвало да прави, единственото нещо, което
наистина има значение, са реалните ресурсни разходи. Това може да се калиброва
в смисъл на долари, но то не е парична сума. Разхождайки се из три големи
италиански града през последната седмица (Флоренция, Рим и Милано), видях много
свободни ресурси. Реалните разходи от тази бездейственост са огроми – загубена
продукция, загубен реален доход, загубени животи. Видях много неработещи хора и
много други, които се опитваха да изчегъртат някакъв доход, продавайки дрънкулки
по ъглите на улиците. Навсякъде видях също боклук и градско гниене, така че
публичните места за отдих бяха значително намалени. Не видях недостиг от
продуктивни трудови дейности, които биха могли да се извършат за подобряването
на обществените сфери на живота в Италия. Но никой не ги вършеше. Защо?
Потенциалните работни места бяха скрити, само защото не съществуваше някой,
искащ да плати на бездействащите работници, за да извършат тези продуктивни
задачи. Това се случва, когато има недостиг на харчене и то няма нищо общо със
структурните параметри.