неделя, 10 декември 2017 г.

АНТИУТОПИЧНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ГЕРМАНИЯ ЗА ЕВРОПА: ОТ ФАНТАЗИЯ КЪМ РЕАЛНОСТ?


от Томас Фаци*



След избирането на Еманюел Макрон във Франция, мнозина (и аз включително) твърдяха, че това дава знак за съживяване на френско-немското обединение и подновен тласък за протичащата в Европа икономическа и политическа интеграция отгоре надолу – факт, който бе обявен за изцяло положителен развой от повечето коментатори и политици, придържащи се към европейския разказ.

Сред уж „просрочените“ реформи, за които се казваше, че били на масата, беше създаването на мним „фискален съюз“, подкрепен с някакъв скромен „евробюджет“, заедно със създаването на един „европейски финансов министър“. Това бяха опорните точки на Макроновите планове за „преосноваване на ЕС“ – предложение, повдигащо многобройни твърде притеснителни въпроси и от политическо, и от икономическо гледище, които съм разисквал другаде.

неделя, 3 декември 2017 г.

140 години преход

Публикация на Пламен Алексов във Фейсбук групата на съучредителите на БТР от 23.11.2017 г.

Пари, ММТ, БНБ и т.н.
За да е възможно най-лесно разбираемо, няма да давам примери или обяснявам, а ще сложа нещата в реда, по който се осъществяват:
- държавата (република) се нуждае от стоки и услуги за да извършва дейността си;
- за да може да го прави, се нуждае от нещо, което да мобилизира (левът бива вързан за българският труд) хората да извършват дадена дейност;
- парите (фиатни), сами по себе си нямат стойност (освен вложения материал и труд), но чрез данъците, платими само в собствена валута, предизвикват търсенето им – от тук и често срещаната фраза „данъчен кредит”;
- правителството (чрез БНБ, под контрол на мин. на финансите), като управляващ орган, създава пари (законно платежно средство, погасяващо данъчните задължения);
- харчи ги според нуждите си;
- унищожава пари чрез данъците;
- освен да погасяват данъци, да осъществяват търговия на стоки и услуги по между си, домакинства + фирми обичат да спестяват и е работа на правителството, да задоволява търсенето на пари, както и чрез него да регулира икономиката;
- след изтеглянето/унищожаването на пари от икономиката чрез данъците, за да оправдае търсенето на националната валута и да позволи спестяване (акумулиран труд), държавата сумарно трябва да създаде толкова, отколкото се нуждае частният сектор за спестявания и погасяване на данъчните задължения… т.е., да бъде в дефицит (на днешен ден, поради валутен борд и липса на монетарен суверенитет, дефицитът се превръща в дълг); дефицит = акумулирано богатство;
- ако правителството не отговори на търсенето на национална валута от страна на домакинствата и фирмите, икономиката спира да работи на пълни обороти, появява се безработица и непродадени стоки.
- „Печатане” на пари, което е по-голямо от търсенето (погасяване на данъци +спестявания), се стига до обезценяване на валутата - инфлация
Гореизложеното е допълнение и разяснение на примера с крана, водата и мивката.
Още полезни публикации по темата: