от Томас Фаци*
След
избирането на Еманюел Макрон във Франция, мнозина (и аз включително) твърдяха,
че това дава знак за съживяване на френско-немското обединение и подновен
тласък за протичащата в Европа икономическа и политическа интеграция отгоре
надолу – факт, който бе обявен за изцяло положителен развой от повечето
коментатори и политици, придържащи се към европейския разказ.
Сред
уж „просрочените“ реформи, за които се казваше, че били на масата, беше
създаването на мним „фискален съюз“, подкрепен с някакъв скромен „евробюджет“,
заедно със създаването на един „европейски финансов министър“. Това бяха
опорните точки на Макроновите планове за „преосноваване на ЕС“ – предложение,
повдигащо многобройни твърде притеснителни въпроси и от политическо, и от
икономическо гледище, които съм разисквал другаде.
