Показват се публикациите с етикет правителство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет правителство. Показване на всички публикации

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Държавата първо създава парите и ги харчи, след това прибира данъци - вчерашна статия в британското издание на Хъфингтън Поуст

Стъпка 1: ДЪРЖАВАТА СЪЗДАВА И ХАРЧИ ПАРИ
Стъпка 2: ДЪРЖАВАТА ПРИБИРА ПАРИ С ДАНЪЦИТЕ


С години съм вярвал на мантрата “облагай с данъци и харчи”, като че ли бе закон от физиката: неподлежащ на диспут и съмнение.

Казвано ни е, че така правителството плаща за обществените услуги: таксува хората и след това харчи парите.

Тази идеята се популяризира в печата и от политическите партии с години, особено по време на избори, “Ще увеличим данък общ доход с 1%, за да платим за нови училища, болници и пътища – неща, от които всички имаме нужда и ползваме!”

Тази мантра е свързана с вярата, че правителството и политическите партии трябва да обяснят кой данък ще плати за коя обществена услуга.

Но защо да оспорваме тази мантра? Правителството – или всяка партия, бореща се за властта – би трябвало да обясни как ще финансира обществените услуги. Това е част от честното и прозрачно управление.

Горното може да е вярно, но то не означава, че първо трябва да се повиши някой данък, за да се плати за нещо. След всички тези години се оказва, че “таксувай и харчи” изобщо не съществува.

четвъртък, 24 декември 2015 г.

КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Вчера Уорън Мозлър написа и публикува във Фейсбук импровизирана реч за Бърни Сандърс, която Сандърс да произнесе, ако стане президент. 

Подобна реч трябва да бъде произнесена и в България един ден от  един бъдещ български министър-председател, само че отнасяща се за българския лев.



КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ ЗА ТОВА?

Подел съм много инициативи - от държавно здравеопазване за всички, до неотложно нужна ни инфраструктура. И във всички тези случаи федералното правителство ще плаща за тях. И всеки път въпросът, който веднага експлоадира, е:

понеделник, 16 ноември 2015 г.

Когато прочетете или видите по телевизията някой мастит икономист или политик да ви плаши с правителствения, бюджетен дефицит, теглете му една...

Говорим, разбира се, за съвременната парична ситема, в която  работят болшинството държави по света. България и страните-членки на Еврозоната, за съжаление, не са сред тях.

Всички ние, обикновените хора, се нуждаем от дефицита на правителството.

Дефицитът на правителството е нашето спестяване. Няма дефицит – няма спестяване за нас. В даден момент от живота си, неминуемо, всеки човек изпитва нужда от наличието на някакви спестявания и то не какви да е спестявания, а финансови спестявания – кеш или паричен депозит в банка.

събота, 31 октомври 2015 г.

ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО, СУВЕРЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВИНАГИ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОДДЪРЖА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ И ЦЕНОВА СТАБИЛНОСТ

Налагайки данъци, платими единствено във валутата, която монополно създава при плаващ валутен курс на обмяна, националното правителство, всъщност, създава безработица – хора, търсещи работа срещу заплащане в националната валута. За повече по този въпрос вижте тази публикация.

Когато неправителственият сектор, като цяло (всички домакинства, фирми и чужди правителства), желае да спести в националната валута, т.е. да изхарчи не целия си доход, който е заработил (в националната валута), тогава правителсвеният сектор трябва да му позволи да го стори, като изхарчи с толкова повече отколкото е собственият му "доход", т.е. да бъде в дефицит. Поставям доходa на правителството в кавички, защото издателят на националната валута при плаващ курс е финансово независим и доход не му е нужен, за да разходва. Тук "доход" е само счетоводна информация.

Не постигне ли нужната големина правителствен дефицит, неправителственият сектор няма да може да спести желания излишък, т.е ще има предлагане на стоки, услуги и труд, срещу националната валута, но няма да има купувач, което ще доведе до залежали стоки и безработица.

Независимо дали правителството е с дясна или лява идеология, ако неправителственият сектор, като цяло, желае да спести, да речем, 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), това означава, че балансът на правителственият сектор трябва да бъде в дефицит от 2% от БВП и не постигне ли 2% дефицит  (допускаме, че икономиката вече работи с пълен капацитет), ще се появи безработица и непродадени стоки и услуги.


Пример: Два крайни случая (А) и (Б), при които сме допуснали, че икономиката вече работи при пълна заетост (пълен капацитет):

Таблицата е взета от блога на проф. Бил Мичъл

И в двата случая правителството е удовлетворило желанието за спестяване на неправителствения сектор (да е в излишък = 2% от БВП), въпреки, че в случай (А) правителствените разходи възлизат на 90% от БВП на страната, а в случай (Б) те са едва 10% от БВП.

Изводът е, че всяко правителство, независимо от идеологическите си пристрастия, е в състояние да постигне пълна заетост. Въпросът е дали желае да го постигне или не, и ако не, тогава защо?

Хората решават на изборите колко голям да бъде публичният сектор. Оттам насетне, след като правителството се съобрази с тази политическа воля, то е в състояние винаги да поддържа пълна заетост и ценова стабилност.

неделя, 26 юли 2015 г.

ДАНЪЦИТЕ КАТО СТИМУЛ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО - едно виждане за бъдещето от Питър Купър

Peter Cooper, BEc PhD

Според Чарталисткото виждане данъците предизвикват приемането на държавните пари. По един от каналите данъците предизвикват предлагането на труд. Нуждата от сдобиване с държавните пари, за да се платят данъците с тях, гарантира готовността някои индивиди да приемат работа в публичния сектор срещу заплащане в държавните пари. Има и друг канал, който съществува при редица условия. Това е властта на правителството да предизвиква предлагане на реално производство от частния бизнес. Правителството предизвиква не само предлагане на реална продукция към себе си (преместването на ресурси от частния в публичния сектор), но то също предизвиква предлагане на реално производство към частните потребители. За разлика от предизвикването на предлагане на трудови услуги, предизвикването на предлагане на продукция от частния сектор се отнася едновременно както за чисто трудова икономика, така и за чисто механизирана икономика, а така също и за междинни случаи.