ИНФЛАЦИЯ - ЧАСТ 11 - ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО (от Eric Tymoigne)

Свършихме с изучаването на банковите операции. Следващата стъпка е да ги внедрим в анализа на макроикономическите проблеми и тази част започва темата като се фокусира върху инфлацията. Когато се спомене думата “инфлация”, обикновено се свързва с разходите за купуването на новопроизведени стоки и услуги с цел потребление. Друг вид инфлация се отнася до цените на активите, т.е. цената на непроизводствените стоки и на предишно произведените стоки. Тази част не изучава инфлацията в цената на активите, което се отнася до теориите за лихвените стойности.

Теории за цените на общото производство

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 13 – ВЗАИМОВРЪЗКИ В БАЛАНСОВИЯ ЛИСТ И МАКРОИКОНОМИКАТА (от Eric Tymoigne)

Предишните части се фокусираха върху механиката на специфичния балансов лист и по-специално - този на централната банка и на частните банки. Тази част разглежда взаимовръзките на балансовите листове между трите главни макроикономически сектора на икономиката – домашния частен сектор, правителствения сектор и чуждестранния сектор. Това макроразглеждане предоставя някои важни проникновения относно неща като държавния дълг и дефицит, цели на икономическата политика, които е по-вероятно да бъдат постигнати, бизнес цикъла и др.

Урок по консолидация

Балансовият лист на домашния частен сектор събира на едно балансовите листове на всички домашни частни, икономически единици. Това означава, че вземанията, които тези единици имат помежду си, са премахнати от балансовия лист на домашния частен сектор. Например, да предположим, че съществуват следните два балансови листа:

ЧАСТ 15: ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО: МОНЕТАРНИ СИСТЕМИ (от Eric Tymoigne)

Навсякъде в тези лекции, до голяма  степен, използваме балансовия лист, за да разберем монетарните операции на развитите икономики, но нищо не сме казали относно това какво представлява монетарният (паричният) инструмент. Време е да отделим малко внимание на същността на монетарните инструменти и вътрешното устройство на монетарните системи. Монетарната система се състои от два основни елемента:

1) Разчетна единица, която предоставя общ начин за измерванане: евро (€), паунд (₤), йена (¥), долар ($) и т.н.

2) Монетарни инструменти: специфични финансови инструменти, деноминирани в разчетната единица и издадени от правителството и от частния сектор.

Тази част първо обяснява какво са финансовите инструменти и как монетарните инструменти се вместват в съществувашия набор от инструменти. След това разглежда какво определя номиналната и реалната стойност на паричните инструменти и какво кара хората да ги приемат.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 10 – ПАРИЧНО СЪЗДАВАНЕ ОТ БАНКИТЕ (от Eric Tymoigne)

Последните три части обясниха как банковите операции са ограничени от печалбата и регулаторните притеснения и как банките оперират, за да се опитат да заобиколят тези огранчения. Сега е време да навлезем в по-големи подробности в това, как банките предоставят кредитни и разплащателни услуги на останалата част от икономиката.

Парично създаване от банките: Кредитни и разплащателни услуги

Банка А току-що е създадена и е отворена за бизнес. Балансовият й лист изглежда така:

Банка А: Активи: сграда: $200 / Пасиви: Нетно богатство (капитал): $200

БАНКИ И КРЕДИТ

И още веднъж за парите

НЕ МОЖЕШ ДА СПЕСТИШ ПАРИ, АКО НЯКОЙ ДРУГ НЕ Е ИЗХАРЧИЛ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО Е БИЛ ДОХОДЪТ МУ

Разликата между това да изхарчим $100 с (1) кредитна карта и с (2) дебитна карта:

Малка дискусия относно правителствения дълг на САЩ в групата за свободната икономика и независимата България

СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА – ЧАСТ 2

Продължаваме с примера от Част 1:

Какво би станало, обаче, ако сметката на “Литекс Мотърс” бе в друга банка, да речем, Първа инвестиционна банка (ПИБ)?

В този случай плащането се осъществява с помощта междубанков трансфер на резерви по резервните сметки на двете банки в БНБ.

СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА – ЧАСТ 1

Нека разгледаме как работи банковата система, оперираща в съвременната парична система, в която правителството (чрез централната банка) е монополен издател на националната валута при плаващ курс на обмяна. Поради този факт за централната банка няма никакъв проблем да изпълнява ролята на заемодател от последна инстанция за частните търговски банки, тъй като тя винаги може да създаде неограничено количество ликвидност в банковата система. По този начин централната банка поддържа гладката работа на разплащателната система на страната, за да може всеки написан чек по сметка от една банка да може да стигне до сметка в друга банка и да се осребри от получателя.