ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 10 – ПАРИЧНО СЪЗДАВАНЕ ОТ БАНКИТЕ (от Eric Tymoigne)

Последните три части обясниха как банковите операции са ограничени от печалбата и регулаторните притеснения и как банките оперират, за да се опитат да заобиколят тези огранчения. Сега е време да навлезем в по-големи подробности в това, как банките предоставят кредитни и разплащателни услуги на останалата част от икономиката.

Парично създаване от банките: Кредитни и разплащателни услуги

Банка А току-що е създадена и е отворена за бизнес. Балансовият й лист изглежда така:

Банка А: Активи: сграда: $200 / Пасиви: Нетно богатство (капитал): $200

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 9 – БАНКОВО РЕГУЛИРАНЕ (от Eric Tymoigne)

Може да сте изненадани, но банковият сектор е една от най-регулираните индустрии в САЩ, като банките трябва да попълват документи към няколко агенции. Тези регулации определят кредитоспособността на потенциалния клиент, сумата на задължителните резерви, управленски въпроси и др. Например Националната асоциация на ипотечните брокери през 2006 г. отбелязва:

“Ипотечните брокери са управлявани от множество федерални закони и регулации. Например ипотечните брокери трябва да спазват: Закона за уреждане на недвижимата собственост - the Real Estate Settlement Procedures Act (RESPA), Закона за честно кредитиране - the Truth in Lending Act (TILA), Закона за защита на притежателите на жилища - the Home Ownership and Equity Protection Act (HOEPA), Закона за справедливо оповестяване на кредитоспособността - the Fair Credit Reporting Act (FCRA), Закона за равнопоставеност при кредитирането -the Equal Credit Opportunity Act (ECOA), Закона Gramm-Leach-Bliley - the Gramm-Leach-Bliley  Act (GLBA) и Закона за федералната търговска комисия - the Federal Trade Commission Act (FTC Act), както и закони за справедливо кредитиране и жилищно настаняване. Много от тези наредби, заедно с техните регламенти за прилагане, предоставят значителна защита на кредитоискателите, които търсят финансиране на жилищните си ипотеки. Тези закони налагат оповестяването на изискванията за брокерите, определят високолихвените кредити и съдържат антидискриминационни разпоредби. Освен това ипотечните брокери са под надзора на Министерството на благоустройството и градското развитие - Department of Housing and Urban Development (HUD) и Федералната търговска комисия - Federal Trade Commission (FTC) и доколкото техните законите са изрично оповестени да се отнасят за ипотечните брокери – Борда на Федералния резерв, Данъчната служба на САЩ и Министерството на труда.”

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 8 – БИЗНЕСЪТ НА ЧАСТНИТЕ БАНКИ (от Eric Tymoigne)

Американската финансова система е изключително сложна и тези серии осветяват някои ъгли на системата, фокусирайки се върху банковия сектор. Ето общата картина на американската финансова система (някои неща са променени от 2010 г., когато я направих):

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО - ЧАСТ 6 – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ФИНАНСОВОТО МИНИСТЕРСТВО НА САЩ И ФЕД (от Eric Tymoigne)

Взаимдействия между Финансовото министерство и Фед

Тази част завършва изучаването на централното банкиране (има още много неща да се покрият ... може би друг път). Частта изучава как Фед участва във фискалните операции и как американското Финансово министерство участва в операциите, свързани с монетарната политика. Дълбокото взаимодействие между тези два клона на американското правителство е необходимо за правилната работа на фискалната и монетарната политика.

Още веднъж балансовият лист на Фед предоставя проста изходна позиция. Американското финансово министерство има сметка при Фед, наречена Обща сметка на финансовото министерство (Treasury’ General Account, TGA), която е част от L3. За по-просто, този текст предполага, че Фед продължава да следва процедурите на монетарната политика от преди кризата от 2008 г.

ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО – ЧАСТ 5 – ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТНОСНО ЦЕНТРАЛНОТО БАНКИРАНЕ (от Eric Tymoigne)

Предишните части изследваха балансовия лист на Фед, дефинициите и отношението им към балансовия лист на Фед и провеждането на монетарната политика. Тази публикация отговаря на някои въпроси относно монетарната политика и централното банкиране. Всеки един от тях може да се чете независимо един от друг.

Въпрос 1: Цели ли / контролира ли / определя ли Фед количеството резерви и количеството пари?

ПРОВЕЖДАНЕ НА МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА ОТ ФЕД – Част 4 от лекциите по “Пари и банково дело” (от Eric Tymoigne)

За удобство поставям отдолу балансния лист на Фед. Част 2 изследва  балансния лист, а част 3 предостави важна информация относно значението на резервите и на другите основни компоненти и връзката им с балансния лист на Фед. Нека сега разгледаме провеждането на монетарната политика.

Балансен лист на Федералния резерв на САЩ

ПАРИЧНА БАЗА, РЕЗЕРВИ И БАЛНСЕН ЛИСТ НА ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ - ЧАСТ 3 ОТ ЛЕКЦИИТЕ ПО ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО НА ММТ ИКОНОМИСТА ERIC TYMOIGNE

Парична база и балансен лист на Фед

Част 2 разгледа балансния лист на Федералния резерв:

БАЛАНСЕН ЛИСТ НА ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ НА САЩ

КОМЕНТАР НА АМЕРИКАНСКИЯ, ПРОГРЕСИВЕН ИКОНОМИСТ, УОРЪН МОЗЛЪР ВЪРХУ СТАТИЯ НА ПРОГРЕСИВНИЯ КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ БЪРНИ САНДЪРС. СВЕТЪТ ЩЕ ИМА ШАНС, КОГАТО ТЕЗИ ДВАМА ЗАРАБОТЯТ ЗАЕДНО - ЕДИНИЯТ БРИЛЯНТЕН ИКОНОМИСТ, ДРУГИЯТ БРИЛЯНТЕН ПОЛИТИК

Коментарите на Мозлър са в тъмен шрифт.

БЪРНИ САНДЪРС: ЗА ДА ОЗАПТИМ УОЛСТРИЙТ, ТРЯБВА ДА КОРИГИРАМЕ ФЕД (23 декември 2015 г.)

Не се страхувайте от нарастването на резервните баланси на Федералния резерв (от Scott Fullwiler , 2009 г.)

MMT Prof. Scott Fullwiler

Много коментатори от финансовата преса забелязаха увелчението на резервните баланси на Федералния резерв, започнало от септември 2008 г. - от около $20 милиарда на повече от $800 милиарда днес (3 август 2009 г.). Редица добре известни икономисти изразиха загрижеността си, че това ще е инфлационно.

АМЕРИКАНСКИЯТ ФЕДEРАЛЕН РЕЗЕРВ (ФЕД), КАКТО ВСЯКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА В СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИТЕМA, МОЖЕ ДА ОПРЕДЛЯ И ПОДДЪРЖА ЕДИНСТВЕНО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ (ЦЕНАТА НА ПАРИТЕ), НО НЕ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ (КОЛИЧЕСТВОТО ПАРИ В ИКОНОМИКАТА)

Де юре, Фед е агентът на Конгреса в издаването на банкнотите и вкарването на информацията (електронните импулси) в софтуера на паричната система на американския долар. Той е определен от Конгреса да върши това. Конгресът може да определи всеки, който си пожелае. Тук няма да говоря за това, че на практика (де факто) Уолстрийт, казва на Конгреса, какво да нарежда на Фед, но това е политически проблем.

КАК БЕ РАЗКРИТА ЗАБЛУДАТА

Ето как американският финансист Уорън Мозлър е стигнал до разбирането си за работата на съвременната американска парична система - от финансовата си практиката при търгуването с американски държавни ценни книжа (ДЦК), а не че е чел икономически теории.

По принцип в САЩ ДЦК продават както Министерството на финансите им, така и Фед. Министерството на финансите продава чисто нови ДЦК, а Фед поддържа ДЦК на балансовия си лист, когато ги купува от частния сектор на вторичния пазар за ДЦК. Фед купува такива ДЦК на вторичния пазар, когато забележи, че резервите в банковата система (ликвидността) са недостатъчни и има опасност избраният от Фед положителен основен лихвен процент да се покачи над избраната от него стойност, тъй като банките ще започнат да наддават за нужните им резерви на междубанковия пазар за резерви, а когато в банковата система, като цяло, има недостиг, това наддаване би довело до повишаване на основния лихвен процент. Затова Фед вкарва ликвидност (резерви) в банковата система, купувайки от тях ДЦК и предоставяйки им долари (резерви).

НО! Мозлър е видял, че когато той например закупи ДЦК, независимо да ли от Министерството на финансите или от Фед, за американската икономика, като цяло, това не е от значение, т.е. той изпраща доларите си, а получава ДЦК и след известно време, когато падежът им настъпи, той си прибира обратно доларите заедно с дивидентите, които ДЦК-та са му донесли за този период.

Сега, Министерството на финансите издава ДЦК с презумцията, че се нуждае от заем, за да покрие дефицита, а Фед продава ДЦК, когато резервите в банковата система станат твърде много в следствие от дефицитното харчене на американското правителство и Фед трябва да източи малко от тях, за да може да поддържа положителната величина на основния лихвен процент, който е избрал да поддържа. В противен случай основният лихвен процент би паднал до 0, тъй като банките ще искат да се оттърват от ненужните им резерви, които не им носят лихва, предлагайки ги на междубанковия пазар за резерви на все по-малка лихва, само и само да се оттърват от тях, но когато в банковата система, като цяло, има излишни резерви, това не може да стане и лихвеният процент би паднал до 0.

Е, как тогава купуването на ДЦК от Мозлър трябва да прави и двете неща едновременно - хем да финансира американския дефицит, ако ги е закупил от Министерството на финансите, хем поради желанието на Фед да поддържа основен положителен лихвен процент, когато ги закупува от Фед? Едно от двете не е вярно! И той е видял, че грешното е разбирането, че Министерството на финансите се нуждае от заем и затова продава ДЦК. Правилното е второто, т.е. ДЦК се продават, за да може Фед да поддържа избраната от него положителна величина на основния лихвен процент, източвайки излишните в банковата система резерви, натрупали се в следствие от дефицита. Не можеш да източиш нещо (резерви) преди те вече да са се появили и натрупали.

Така Мозлър е стигнал до заключението, че американското правителство не се нуждае от заеми. И когато централната банка остави икономиката да работи при основен лихвен процент =0, тогава и тя няма да има нужда да източва натрупалите се от дефицитите резерви и няма да продава ДЦК. Затова и в плана за България казваме, че българското правителство спира да издава дълг (български ДЦК), а основният лихвен процент е постоянно =0 и дефицитите просто ще си стоят като резерви в банковата система, неносещи лихва за собствениците им.

Райчо Марков

Ню Йорк

Източник: "Как се печелят $100 милиона без риск"