Държавата първо създава парите и ги харчи, след това прибира данъци - вчерашна статия в британското издание на Хъфингтън Поуст

Стъпка 1: ДЪРЖАВАТА СЪЗДАВА И ХАРЧИ ПАРИ

Стъпка 2: ДЪРЖАВАТА ПРИБИРА ПАРИ С ДАНЪЦИТЕ

С години съм вярвал на мантрата “облагай с данъци и харчи”, като че ли бе закон от физиката: неподлежащ на диспут и съмнение.

Казвано ни е, че така правителството плаща за обществените услуги: таксува хората и след това харчи парите.

Тази идеята се популяризира в печата и от политическите партии с години, особено по време на избори, “Ще увеличим данък общ доход с 1%, за да платим за нови училища, болници и пътища – неща, от които всички имаме нужда и ползваме!”

Тази мантра е свързана с вярата, че правителството и политическите партии трябва да обяснят кой данък ще плати за коя обществена услуга.

Но защо да оспорваме тази мантра? Правителството – или всяка партия, бореща се за властта – би трябвало да обясни как ще финансира обществените услуги. Това е част от честното и прозрачно управление.

Горното може да е вярно, но то не означава, че първо трябва да се повиши някой данък, за да се плати за нещо. След всички тези години се оказва, че “таксувай и харчи” изобщо не съществува.

АМЕРИКАНСКИЯТ ФЕДEРАЛЕН РЕЗЕРВ (ФЕД), КАКТО ВСЯКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА В СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИТЕМA, МОЖЕ ДА ОПРЕДЛЯ И ПОДДЪРЖА ЕДИНСТВЕНО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ (ЦЕНАТА НА ПАРИТЕ), НО НЕ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ (КОЛИЧЕСТВОТО ПАРИ В ИКОНОМИКАТА)

Де юре, Фед е агентът на Конгреса в издаването на банкнотите и вкарването на информацията (електронните импулси) в софтуера на паричната система на американския долар. Той е определен от Конгреса да върши това. Конгресът може да определи всеки, който си пожелае. Тук няма да говоря за това, че на практика (де факто) Уолстрийт, казва на Конгреса, какво да нарежда на Фед, но това е политически проблем.

Нещата в макроикономиката всъщност са много, много прости

Когато някой иска да спести част от дохода си, той НИКОГА не би успял да го стори, ако липсва поне един някой друг, който да не e изхарчил повече, отколкото е заработил като доход.

ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ЛЕВА, СЛЕД КАТО БЪДЕЩОТО ММТ ПРАВИТЕЛСТВО ВЪРНЕ ПАРИЧНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ

За 17 години валутен борд в България валутните резерви на борда (активите му) нарастват от 3.46 милиарда лева през 1997 г. на 30.6 милиарда лева през януари 2015 г.

Фактът, че валутният борд акумулира валутни резерви през всичките тези години до днес включително, показва, че при едно евентуално възстановяване на паричния ни суверенитет и отвързването на лева от фиксирания курс към еврото, няма да има съществени проблеми, свързани с международния валутен курс на националната ни валута.

Когато България оперира с независима национална валута при плаващ курс, вместо натрупване на резерви в чужда валута (нещо, което вече не би имало нужда да се прави), би се наблюдавало ПОСКЪПВАНЕ на българския лев на международните валутни пазари. Това, подкрепено от една умна фискална и монетарна политика (основен лихвен % постоянно =0), и от въвеждането на постоянна програма за гарантирана преходна заетост, служеща като антиинфлационна и антидефлационна котва за икономиката, би създало макроикономически условия, при които двуцифрените растежи на БВП биха били закономерни.

Райчо Марков

Ню Йорк

НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПО ТОЗИ НАЧИН

Превод от личния блог на Питър Купър*

От Световната финансова криза през 2007/8 г. и последвалата я Велика рецесия досега, повечето икономики в света са в застой. Безработицата в някои европейски нации е на равнища  невиждани от Великата депресия насам. Въпреки че положението не е толкова отчайващо във всички страни, буквално навсякъде икономическата активност остава доста под възможностите. Резултатът е ненужно човешко страдание.

ЗАЩО БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗАТВОРИМ “ИНДУСТРИЯТА БЕЗРАБОТИЦА”

Вчерашната статия в блога на проф. Бил Мичъл

Тази сутрин направих основна презентация на конференцията в Мелбърн (Австралия), в която участват хора, работещи в това, което аз наричам излишната индустрия – “индустрията безработица”, която се появи в неолибералния период, за да се справя с безработицата, нарочно създадена от правителствата в резултат от манията им за фискален остеритет (опитвайки се да изкарват излишъци, когато в същото време са необходими по-големи и постоянни дефицити). Не искам да обидя хората, работещи в “индустрията”, но нейната производителност клони към нула (не можеш да търсиш работни места, които не съществуват) и те са се превърнали в приобщени служители на злокачествена правителствена политика.

ОЧЕРТАВАЙКИ ММТ (документ от Луиза Конърс и Уилиям Мичъл)

1. Въведение

Макроикономическите понятия, като реалeн брутен вътрешен продукт (БВП), инфлация и безработица, бюджетeн дефицит и лихвен процент, са основни теми на ежедневието ни. Финансовите сегменти на националните новини все повече дискутират макроикономическите проблеми, често ползвайки сложни термини, които не са добре разбрани от болшинството медийни коментатори или хората. В следствие на това общественият дебат е изцяло погрешен и е почти невъзможно за участниците в него да направят информирана преценка на макроикономическото развитие, която да е отделена от приложената политика.

Стабилността на валутния борд не означава стабилност на банковата ни система

Валутният борд е същата парична система както тази на златния стнадарт например. И при двете национаната валута е вързана при фиксиран курс за нещо, независещо от националното правителството и централната банка – в случая с нашия борд – еврото, а при златния стнадарт - златото.

ОБЛАГАЙТЕ С ДАНЪЦИ ВРЕДНИТЕ НЕЩА, А НЕ ПОЛЕЗНИТЕ (от проф. Ранди Рей)

Това е още една част от сериите за виждането на ММТ (модерната монетарна теория) относно данъците.

КАК КИТАЙ ПОДДЪРЖАШЕ 9% ГОДИШЕН РАСТЕЖ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ВЕЛИКАТА СВЕТОВНА РЕЦЕСИЯ (HOW CHINA MAINTAINED ECONOMIC GROWTH OF 9% OF GDP ANNUALLY DURING 2008, 2009 AND 2010

(От книгата “6 мита, които спъват Америка” на Франк Нюман, който е бил заместник министър на финансите на САЩ, а след това дълги години изпълнителен директор на търговска банка в Китай и е застъпник на Модерната монетарна теория - ММТ)

Постоянната правителствената програма за гарантирана заетост като стандарт за стойността на националната валута (“парите”)

Продължение на част 1 и част 2

“Сега, що се отнася до така наречените книжни пари, всеки знае, че книжните пари са парите на цивилизованите народи. Колкото по-нагоре вървим в цивилизацията, толкова по-малко същински пари виждаме. Всичко е банкноти и чекове. На какво са базирани? По принцип на два източника – човешката енергия и производствената земя. Човечеството и пръстта - те са истинските основи на парите.” От интервюто на Томас Едисон в “Ню Йорк Таймс” през 1921 г.

КОГАТО ХОРАТА РАЗБИРАТ СЪЩНОСТТА НА "ПАРИТЕ"

(Продължение на публикацията "Истинска демокрация в една държава няма да има дотогава, докато гражданите й не осмислят същността на "парите"")

ТСНВ в предаването на Григор Лилов в СКАТ

Можете да видите предаваеането: тук

Из дискусия в една българска Фейсбук група

Христо Манолов:

"Иначе казано: Кел ти файда от ползата кат нема келепир?

Дарвинистичният подход към начина, по който следва да бъде устроено и да функционира едно човешко общество, ми се струва някак малко не на място! За зрелостта на едно общество се съди по това как то се отнася към "най-слабите". Една верига е толкова здрава, колкото е здраво най-слабото и звено.

Пълна заетост и ценова стабилност

Най-напред бих искал да припомня какво наричаме нетни (чисти) финансови активи, тъй като те са в основата на долуизложения анализ. Нетните финансови активи на САЩ например = всички доларови резерви в сметки във Федералния резерв + всички американски държавни ценни книжа (ДЦК) + всички доларови банкноти в обръщение.

Между другото: Що е то "валутен борд" и защо той трябва да си ходи от България

Представям един документ-лекция, изнесена през 1998 г. от американския икономист Уорън Мозлър на научна коференция в Австралия, организирана от професор Бил Мичъл. Документът обяснява разликата между фиксиран и плаващ валутен курс и последиците от тази разлика за възможностите на правителствената фискална и монетарна политика при решаването на макроикономическите проблеми, свързани с поддържането на пълна заетост и стабилност на националната валута.

ФУНКЦИОНАЛНИ ФИНАНСИ: Монетарна и фискална политика за суверенни валути

Материал от основния ММТ курс на проф. Рандъл Рей

Проф. Рей

Аба Лърнър

Подходът на Аба Лърнър, наречен Функционални финанси. Лърнрър поставя два приципа:

Първи принцип: Ако домашният доход е твърде нисък, правителството трябва да изразходва повече. Безработицата е достатъчно свидетелство за тези условия, така че ако съществува безработица, това означава, че правителствените разходи са твърде ниски.

Втори принцип: Ако домашният основен лихвен процент е твърде висок, това означава, че правителството трябва да достави повече “пари”, повечето във вид на банкови резерви.

Разлика между фискалната и монетарната политика при регулирането на агрегатното търсене в икономиката

1. Правителствената фискална политика създава или унищожава чисти финансови активи в икономиката. Ако правителството иска да стимулира икономиката чрез фискалната си политика, то насърчава агрегатното търсене чрез увеличаване на дохода на неправителствения сектор (чрез увеличаване на правителствените разходи и/или намаляване на данъците) и по този начин увеличавайки количеството на чистите финансови активи, притежавани от неправителствения сектор.