събота, 12 юли 2014 г.

Общото между България и Палестина

Това е план на Мозлър от 2001 г. за развитие на Палестинската държава, в който той предлага въвеждането на постоянна програма за гарантирана заетост. Планът е за Палестина, но описва и работата на българския лев например, когато го освободим от оковите на фиксирания за еврото курс. 

***

"...The backbone of all societies is public service. The legal system, educational facilities, transportation infrastructure, water and sewer infrastructure, and environmental standards characterize a modern economy…."

"...Основата на всяко общество са обществените услуги. Съдебната система, образователните институции, транспортната инфраструктура, водоснабдяването и канализацията, стандартите за околната среда са характерните черти на модерната икономика…"

***

Палестинските власти ще издават разписки за всеки, който е положил обществено полезен труд. Те ще имат стойност за 1, 5 и 10 часа положен труд. Всяко домакинство със собствено жилище ще е задължено да предостави на палестинските власти разписка за 200 часа положен труд на година, в противен случай би загубило имота си. Тези разписки ще са на приносител и ще могат свободно да се обменят между хората. По този начин, който не иска да работи в обществения сектор, за да се сдобие с тях и не изгуби имота си, би могъл да ги купи от някой друг срещу нещо. С други думи тези разписки са националната валута, "парите" на палестинската държава.

Пазарната стойност на разписките (“парите”) ще зависи от трудността, с която хората я придобиват от държавата. Стойността се определя на пазара от това, какво другите собственици на имоти биха платили на някого за разписките, вместо те самите да ги заработят в обществения сектор. Например колкото по-трудни са дейностите в обществения сектор, толкова по-висока пазарна стойност ще има националната валута.

По този начин стойността на националната валута е независима от издаденото или получено от държавата количество, при положение че държавата издава валутата единствено срещу положен труд в обществения сектор и не отказва да назначи всеки годен за работа, който иска да работи. Дотогава, докато хората трябва да работят един час, за да получат заплата за един час труд, стойността й ще остане равна на 1 час труд. Тя ще има вътрешна стабилност без резерви в чужда валута и ще е независима от външнотърговските баланси на страната.

Правителството не взима заеми от частния сектор в собствените си разписки, т.е. основният лихвен процент за страната е =0.

Този анализ бе ограничен до обществено полезен труд. Както и да е, малко след стартирането на програмата за гарантирана заетост, бизнесите и хората ще започнат да предлагат много други стоки и услуги срещу националната валута. Това ще зависи от броя на собствениците на имоти, които биха искали да заменят нещо за националната валута вместо самите те да я изработят, полагайки обществено полезен труд. Тези хора биха могли да работят на пълен работен ден в други области и професии или просто предпочитат друга работа и дейност вместо тази, предлагана по програмата за гарантирана заетост в обществения сектор.

В този момент държавата ще има възможността да закупи тези други стоки и услуги с валутата, която тя издава. Както и преди, държавните разходи ще са оперативно ограничени единствено от това, какво се предлага за продан срещу националната валута. Тези допълнителни държавни разходи обаче намаляват нуждата на собствениците на имоти за сдобиване с националната валута работейки в програмата за гарантирана заетост. По този начин това ще намали сумата обществен труд, предлагана на държавата по тази програма. Затова държавните разходи извън тези за обществено полезен труд по програмата за гарантирана заетост, трябва да бъдат ограничени, така че да има достатъчно хора, търсещи работа по програмата в обществения сектор.

Трябва също да се предвиди, че държавата ще има нужда и от друга група хора заети в обществения сектор. Това са хора със специални умения (лекари, адвокати, счетоводители, инженери, учители и т.н.), които са нужни на държавата, но които изкарват по-големи заплати в частния сектор от тази по държавната програма за гарантирана заетост. За да привлече тези индивиди на работа в обществения сектор, държавата ще трябва да плати “пазарни заплати”, надхвърлящи големината на заплатата по програмата за гарантирана заетост (бел.: която е минималната работна заплата). Както бе обяснено по-горе, харченето на националната валута от държавата за назначаването на тези индивиди ще намали броя на работните часове на тези, които работят по програмата за гарантирана заетост.

Да обобщим. Правителството започва с назначаване в обществения сектор на хора, които ще получават разписки, показващи броя на изработените часове. С развитието на програмата, държавата ще харчи такива разписки и за други неща, внимавайки обаче до каква степен това харчене за други неща намалява обема (в работни часове) на работата в програмата за обществено полезен труд. Ако се прецени, че обемът на обществено полезен труд е ненужно твърде голям, харченето на правителството за други неща може да се увеличи или данъчното задължение на собстениците на имот от 200 часа на година да се намали. Обратно - ако се прецени, че обемът на обществено полезен труд е недостатъчен, държавните разходи за други неща може да се намали или данъчното задължение от 200 часа на година за собствениците на имот може да се увеличи.

Автоматична стабилизация

Когато програмата стартира, палестинските власти би трябвало да очакват може би 25% или повече от населението в трудоспособна възраст да заявят участие в програмата за обществено полезен труд. Трябва внимателно да се подготви списък с видовете работа, които е нужно да бъде свършена и да се създаде добре обмислена система за проверка на резултата от работата. Обществено полезните дейности биха могли да включват всички обичайни държавни функции, включително строенето на пътища, водоснабдяване и канализация, назначения в образователната и правната система, пощенските услуги, детски градини, дейности за предпазване на околната среда и почистване на обществени площи и др. Първоначално тези дейности вероятно ще са по-трудоемки, неизискващи много капиталови стоки или енергийни ресурси. (Припомнете си древен Рим е бил построен без “модерна технология”, а неговите пътища се използват и до днес.)

Когато голям брой работници получават заплати в разписки от палестинските власти, частните пазари ще се развият. Тези разписки (националната валута) в ръцете на частния сектор ще бъдат използвани от индивиди, за да назначат работници, които преди са работили в държавната програма за гарантирана заетост на минималната заплата в обществения сектор. Спад на изработените часове в публичния сектор означава, че тогава властите ще започнат да издават по-малко национална валута. Това намалява излишната валута в ръцете на частния сектор и по този начин ограничавайки заетостта в частния сектор. Винаги ще съществува заетост, но съотношението между заетостта в частния и обществения сектор ще варира, тъй като постоянно ще има работници преминавайки от частния в публичния сектор и обратно.

Системата работи като стабилизираща сила. Например спад на продажбите в частния сектор, което намалява заетостта в частния сектор, автоматично увеличава заетостта в публичния сектор. Това поставя повече национална валута в ръцете на работниците да изхарчат в частния сектор, което от своя страна увеличава заетостта в частния сектор. И всеки, който желае и търси работа, работи или в частния или в публичния сектор. Никога няма безработни хора.

Прилагане

Движещата сила зад плана “Мозлър” е изискването собствениците на жилище да предоставят разписки на палестинските власти, че са работили 200 часа годишно. Това изискване ще работи толкова успешно, колкото успешен е процесът, осигуряващ изпълнението му. Ако тези разписки (националната валута) не са изплатени за погасяване на данъка, палестинските власти трябва да имат правото да продадат собствеността и по този начин да съберат неизплатените задължения. Властите дори няма нужда да знаят кой е собственикът.

Това може да изглежда сурово, но в действителност е доста скромно. Спомнете си, че работата в обществения сектор винаги е налице и всеки собственик на имот трябва да работи за палестинските власти само 4 часа на седмица, за да получи нужната му валута. Всеки, който не иска да прави поне това за обществото, не би трябвало да получи много симпатии.

Палестинските власти трябва също да изготвят и политика на изключенията. Например може да има изключение за бедни хора, които са недъгави, стари или имат някакви други затруднения.

Заключение

Планът “Мозлър” адресира много от критичните, неотложни нужди в региона:

1. Предоставянето на палестинските власти на начин за запаване и увеличение на работниците и служителите в публичния сектор ще им позволи да изградят обществената инфраструктура, която след това ще е на разположение за повишаване на общото благосъстояние. Това включва пътища, канализация, поща, училища, болници, полиция, пожарна команда, правна система и т.н. и администрация за всички проекти.

2. Предоставянето на ползотворна работа за всички спомага за намаляването на политическото напрежение.

3. След като националната валута рязко придобие признание като средство за размяна навсякъде в региона, частният сектор ще се възползва веднага и ще започне да се разраства.

4. Регионът ще е финансово независим, тъй като е вътрешно самодостатъчен и никога няма да бъде държан като заложник на външно финансиране.

5. С икономическия растеж идва социалната и политическа стабилност, която след това насърчава още повече икономически растеж и привлича както домашни, така и чуждестранни инвестиции. За инвеститорите най-важното е сигурната, мирна и печеливша бизнес среда. 

Планът на Мозлър представя здрава и практична основа за напредъка на една нация. Това е план за вътрешно стабилна система, която не е свързана с външна намеса, външен дълг и чуждестранно финансиране. С финансово независима държава, която е в състояние да създаде и поддържа пълна заетост, Западният бряг ще разкрие и създаде невиждана икономическа сила и престиж, оставайки далеч от финансовите затруднения и нестабилност, които повечето от развиващите се нации изпитват.


Нека не забравяме/смесваме/скриваме разликата между палестинския политически елит и “народа на Палестина”. По принцип елитът се интересува от себе си и обичайно се грижи за тези, които го финансират. Както пя Боб Дилън: “Парите не говорят, парите кълнат във вярност”. До колкото съм запознат, палестинският политически елит е финансиран изцяло, пряко или косвено, отвън и е склонен да се държи подобаващо.                                       


И какъв смисъл има да се изстрелват ракети към Израел? Те не удрят нищо и носят обратно отмъщение? Имало ли е статистическо проучване в Газа, за да се види дали хората одобряват изстрелването на ракети в Израел? Отново, всичко сочи към външен контрол.”

Превод: Райчо Марков


Няма коментари:

Публикуване на коментар