сряда, 9 юли 2014 г.

ПОЛША: УСПЕШНА ИСТОРИЯ С ЕДНО НАУМ


Аторът на статията, проф. Grzegorz W. Kolodko, е бил 4 пъти заместник министър-председател на Полша, както и неин финансов министър. Тук той остро критикува публикация на списание “Economist” от 28 юни тази година, която изказва суперлативи относно постигнатите икономически резултати в Полша за последните 25 години.

“Би трябвало да съм щастлив от написаното в “Economist”, още повече, че полската икономика работеше най-добре, когато аз бях на служба. Отговарял съм за координирането на икономическата и финансова политика на страната през 1994-97 г., когато Полша стана член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а също и през 2002-03 г., когато успешно бяха приключени преговорите за влизането ни в ЕС.

Както и да е, трябва да кажа честно, че силно преувеличената суперлативна оценка на списанието за Полша е спорна. Този ентусиазъм не е споделен от мнозина. В противен случай, за последното десетилетие, страната нямаше да бъде напусната от над 2 милиона, предимно млади и образовани, хора, нали?

Списанието напълно погрешно твърди, че “строгата шокова терапия през ранните години на 90-те постави Полша в правилния път.” Тази злополучна политика, основана на пост-комунистическата версия на Вашингтонския консенсус, вкара Полша в унищожителна “спадфлация”. Илюзиорните очаквания на правителството и неговите чуждестранни съветници не се сбъднаха. Тогавашното правителство обеща, че предизвиканата от неговата политика рецесия ще продължи само една година, и че БВП ще спадне временно само с 3.1%. Вместо това рецесията продължи 3 години и доведе до намаляване на БВП с почти 20%. Безработицата се очакваше да нарасне до 400 000 души, но вместо това надхвърли 3 милиона. Месечната инфлация бе обещано да спадне под 1% в рамките на 3 месеца, а в същото време това не се случи за цели 7 години.

Относителният успех на Полша дойде не поради “шоковата терапия”, а въпреки нея (може би е по-правилно да наречем такива тактики “шок без терапия”). Постиженията ни са базирани на извънортодоксалния Нов Прагматизъм – постепенни политики, целящи постигането на “социална пазарна икономика” и дълготраен растеж, едновременно облагодетелствайки се от честното участие в глобализационните процеси и така измествайки “шока” в полза на “терапията”.

Не е ли странно, че такова уважавано списание като “Economist” може да представи  фактите толкова изкривено, и то след като толкова много години бяха изказани аргументите, че позорната полска “шокова терапия” бе просто един провал?

Преохлаждането на икономиката ни през късните години на 90-те не би трябвало да е изненада, тъй като подобни неолиберални политики имаха същия този резултат. Условията в Полша бяха влошени от десния популизъм на “Солидарност” (със същия финансов министър от 1989-91 г.).

Четвъртвековната годишнина от падането на комунизма в Източна Европа дава добър повод за преоценка на полския прогрес за тези 25 години, но защо отново трябва да се пропагандира грешното послание?...”


Преведе:

Райчо Марков

Ню Йорк

Няма коментари:

Публикуване на коментар