събота, 15 август 2015 г.
сряда, 12 август 2015 г.
понеделник, 10 август 2015 г.
неделя, 9 август 2015 г.
ЦИТАТ НА ДЕНЯ
"Докато е вярно, че правителствените дефицити създават излишъците
на частния сектор, истинският въпрос, който данъкоплатците би трябвало да задават,
е не колко голям е дефицитът, а кой се облагодетелства от дефицита и чии джобове
той пълни?"
Професор Павлина Чернева
петък, 7 август 2015 г.
петък, 31 юли 2015 г.
вторник, 28 юли 2015 г.
неделя, 26 юли 2015 г.
ДАНЪЦИТЕ КАТО СТИМУЛ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО - едно виждане за бъдещето от Питър Купър
 |
| Peter Cooper, BEc PhD |
Според Чарталисткото виждане данъците предизвикват
приемането на държавните пари. По един от каналите данъците предизвикват предлагането
на труд. Нуждата от сдобиване с държавните пари, за да се платят данъците с тях,
гарантира готовността някои индивиди да приемат работа в публичния сектор срещу
заплащане в държавните пари. Има и друг канал, който съществува при редица условия.
Това е властта на правителството да предизвиква предлагане на реално производство
от частния бизнес. Правителството предизвиква не само предлагане на реална продукция
към себе си (преместването на ресурси от частния в публичния сектор), но то също
предизвиква предлагане на реално производство към частните потребители. За разлика
от предизвикването на предлагане на трудови услуги, предизвикването на предлагане
на продукция от частния сектор се отнася едновременно както за чисто трудова икономика,
така и за чисто механизирана икономика, а така също и за междинни случаи.
събота, 25 юли 2015 г.
понеделник, 20 юли 2015 г.
понеделник, 13 юли 2015 г.
петък, 3 юли 2015 г.
събота, 6 юни 2015 г.
Т. НАР. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ В 1 КАРТИНКА
“Използвам
тази фигура, за да покажа как правителственият дълг всъщност е счетоводният
запис на паричните (нетни) спестявания в икономиката.
Ако
икономиката получи плащане от правителството на стойност 100 единици, а 90 са
извадени от икономиката чрез данъците, 10 са останали в икономиката като
спестявания, които също са наричани държавен дълг. Също така, изхарчените от
правителството 100 са кредитирани в “резервни сметки” при централната банка, 90
са извадени от резервните сметки като данъчни плащания, което оставя 10 в
резервните сметки като “спестявания”.
Правителството,
след това, предлага държавни облигации, които преместват 10-те от резервните
сметки в “облигационни сметки”, а някои могат също да бъдат преместени във
фактически кеш. А количественото улеснение (QE) премества някои от 10-те единици
от облигационните сметки обратно в резервните сметки. Така че сместа от кеш,
резерви и държавни облигации може да се променя, но общото количество винаги е
равно на 10-те единици, изхарчени от правителството, които все още не са
използвани за плащане на данъци, и които остават като спестявания.”
Warren
Mosler
четвъртък, 28 май 2015 г.
УПРАВИТЕЛИТЕ НА ЦЕНТРАЛНИ БАНКИ - ПОЛИТИЦИ, ИЗБЯГВАЩИ ДЕМОКРАТИЧНИЯ КОНТРОЛ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИЗБОРИ
от Бил Мичъл
Миналия
месец Швейцарската национална банка (Schweizerische Nationalbank - SNB) записа
големи загуби “на книга”, след като изостави опита си да спре поскъпването на
швейцарския франк (CHF)
спрямо еврото. Тя го бе започнала ... като начин за защита на производствения
си сектор, но на 15 януари 2015 г. изостави стратегията. SNB бе купувала евро с франкове в големи количества и на 30 апрл 2015 г. публикува
“Междинни резултати на Швейцарската национална банка към 31 март 2015 г.” (Interim results
of the Swiss National Bank as at 31 March 2015), които
показаха, че загубите й за първото тримесечие на 2015 г. са 30 милиарда
швейцарски франка или 29 милиарда евро. Те загубиха 29.3 милиарда CHF от
“позиции в чуждестранна валута” и 1 милиард CHF от притежавано злато. Това,
още веднъж, повдига въпроса, дали загубите на централните банки имат значение.
Отговорът винаги е, че те нямат никакво значение, при положение че централната
банка никога не може да стане неликвидна, тъй като тя издава валутата (под
някакви договорености). Така че коментаторите, които с пяна на уста говорят за
предстоящата гибел, идваща поради банкрути на централни банки, трябва да бъдат
игнорирани. Но официалните лица от централните банки също изразяват публично
загриженост относно капиталовите си запаси. Защо биха изразявали тази си
загриженост в публичното пространство, когато много добре знаят, че не могат да
банкрутират. Отговорът е, понеже самите те са политици, само че избягват
демократичен контрол и избори.
четвъртък, 21 май 2015 г.
ГЛАВА 16 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМA: АНАЛИЗЪТ IS-LM
Бележка:
Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2016 г. Този текст е само за българските последователи на Теорията на свободните национални валути/ММТ и е единствено за лично ползване. Надявам се след издаването на учебника на английски, българското му издание ще последва веднага след това. Тук ще публикувам преведени части от него до окончателния му превод.
Райчо Марков
16. АНАЛИЗЪТ IS-LM
16.1 Въвеждане
на концепцията за равновeсието (еквилибриум)
16.2 Паричният пазар – търсене, предлагане и
равновесно положение
16.3 Определяне на кривата LM
16.4 Продуктовият
пазар – общото производство при равновесно положение
16.5 Определяне на
кривата IS
16.6 Анализ на
политиката в рамката IS-LM
16.7 Въвеждане на ценовото равнище – ефектите на
Кейнс и Пигу (Pigou)
16.8 Защо не използваме рамката IS-LM
16.9 Ограничения на анализа IS-LM
Абонамент за:
Публикации (Atom)