Инфлационно ли е обезценяването на международния курс на националната валута? (от Бил Мичъл)

Едно от първите неща, което консерваторите (и повечето икономисти, които обикновено се припокриват с първите) повдигат, когато застъпниците на Модерната монетарна теория (ММТ) предложат, че повишените дефицити са изключително важни за намаляването на масовата безработица, е т. нар. ограничение на баланса на плащанията. То ни казва, че капацитетът на една нация да увеличи домашната заетост е ограничен от външния сектор, и че тези ограничения са станали  още по-жестоки във времето на мултинационалните компании с техните глобални мрежи за доставка и нарасналия обем потоци на глобалния капитал. С този специфичен проблем относно ограничението на баланаса на външните плащания върху реалния БВП (т.е. ограниченията на фискалния стимул) ще се занимая в бъдещ блог. Днес обаче искам да разгледам т. нар. ефекти на предаване на валутния курс, които са част от историята за ограничението на баланса на външните плащания.

Допълнителни (паралелни) валути, местни общности, сътрудничество: Местната програма за гарантирана заетост в Еврозоната (от Mathew Forstater)

Mathew Forstater

Европейският икономически и монетарен съюз (Еврозоната) бе обречен на провал още преди раждането си. Стриктните съотношения дефицит-БВП и дълг-БВП, изисквани от Маастрихтското споразумение и от Пакта за стабилност и растеж породиха фундаментални опасения още в самото начало: Парадигмата на Оптималната валутна зона (Optimal currency Area – OCA), главна теоритична база за Еврозоната, би ли дала на страните-членки политическото пространство, необходимо за преодолояването на недостатъчното съвкупно търсене и безработицата?