Държавата първо създава парите и ги харчи, след това прибира данъци - вчерашна статия в британското издание на Хъфингтън Поуст

Стъпка 1: ДЪРЖАВАТА СЪЗДАВА И ХАРЧИ ПАРИ

Стъпка 2: ДЪРЖАВАТА ПРИБИРА ПАРИ С ДАНЪЦИТЕ

С години съм вярвал на мантрата “облагай с данъци и харчи”, като че ли бе закон от физиката: неподлежащ на диспут и съмнение.

Казвано ни е, че така правителството плаща за обществените услуги: таксува хората и след това харчи парите.

Тази идеята се популяризира в печата и от политическите партии с години, особено по време на избори, “Ще увеличим данък общ доход с 1%, за да платим за нови училища, болници и пътища – неща, от които всички имаме нужда и ползваме!”

Тази мантра е свързана с вярата, че правителството и политическите партии трябва да обяснят кой данък ще плати за коя обществена услуга.

Но защо да оспорваме тази мантра? Правителството – или всяка партия, бореща се за властта – би трябвало да обясни как ще финансира обществените услуги. Това е част от честното и прозрачно управление.

Горното може да е вярно, но то не означава, че първо трябва да се повиши някой данък, за да се плати за нещо. След всички тези години се оказва, че “таксувай и харчи” изобщо не съществува.

Демокрацията спасена от народите на САЩ и Великобритания - може би?

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ Е..

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ Е, че валутният борд, като парична система, е приложен за първи път от Великобритания върху колониите си в Африка. Той е инструмент за колониална експлоатация (и с това е съгласен дори Стив Ханке), тъй като чрез борда поробеното население е принудено да изнася реалните си ресурси към метрополията срещу "парите", издавани от нея.

0.0000001%

Благодаря на Пламен Димов за линка към видеото.

Коментар върху пет световни икономики

В статия на в-к Капитал от 14.12.2012 неизвестен автор(и) прави опит за обективен анализ на икономическото положение в пет опасни точки на планетата. Обективността на автора стига само за описанието на текущото икономическо състояние на Великобритания, Еврозоната, Китай, САЩ и Япония, но за изясняване на причините и съответното предписание за икономически подем,  авторът се нуждае от правилния макроикономически модел, който би дал вярното тълкуване и съответно намирането на правилните икономически решения.

Най-общо мога да обобщя, че проблемът е липсата на адекватно агрегатно търсене и нереазбирането от светония политически елит на функционирането на съвременните монетарни системи, характеризиращи се с неконвертируеми в злато, или в други ценни предмети, световни валути и свободно търгуващи се на валутните пазари при плаващ курс.