План за парична независимост на Квебек: Неконформисткото виждане на един американски инвеститор (Планът на ДПЗЦС за България е изработен на същите принципи)

Публикуван във френски вестник в Квебек през 1997 г. Днес важи за Еврозоната, която също е дискутирана накратко. 

Канадските политици и медиите показват на международната финансова общност, че са единодушни в осъждането си не само на политическата независимост на Квебек, но и на възможността за отделна парична единица на Квебек. Страхувайки се от несигурността, която една такава отделна валута се предполага, че ще създаде, особено по отношение на международната финансова общност, политиците, поддържащи суверенитет за Квебек – “суверенистите” - винаги са предпочитали идеята за монетарен съюз с останалата част на Канада и запазването на канадския долар.

ИГНАТ КАНЕФ ЗА НУЖДАТА ОТ СПЕСТЯВАНЕ

ИГНАТ КАНЕФ

В едно свое интервю най-богатият българин - Игнат Канеф казва, че е успял да постигне всичко чрез спестяване, предприемчивост и малко късмет. И дава пример как, като млад емигрант и строителен работник в Канада, успява да спести пари, за да купи, след една година, първия си автомобил на старо. Вместо да си купува обяд всеки ден, както правел неговият канадски колега – строителен работник, той си е носел предварително приготвена храна от вкъщи.

Г-н Канеф е успял да спести (да е в излишък), харчейки по-малко от получения си доход, тъй като някой друг в канадската икономика (най-вероятно такъв като неговия колега) е похарчил с толкова повече от своя собствен доход, изхарчвайки допълнително на кредит или от предишно натрупани спестявания и е бил в дефицит. Ако никой друг в икономиката не бе сторил това (да е в дефицит), фирмата, за която г-н Канеф е работил или някоя друга канадска фирма, не би успяла да продаде цялата си произведена продукция и би съкратила част от персонала си за следващата година, намалявайки производството и разходите си.

Ето как постигането на желаното от г-н Канеф спестяване би могло да причини собственото му уволнение, без да има други отворени работни места в икономиката, предотвратявайки по този начин възможността за бъдещи спестявания, тъй като без доход няма спестяване, а обедняване (харчене от предишни спестявания).

На макроикономическо ниво, където имаме само 2 сектора - правителствен и неправителствен  сектор (съставен от домашен частен + международен), правителството, като монополен издател на националната валута в модерната парична система, винаги трябва да задоволява желанието за спестяване (излишък) на неправителствения сектор, харчейки с толкова повече от собствения си “доход” (данъчните постъпления), т.е. да е в дефицит.

Райчо Марков

Ню Йорк