Това са целевите, волеви правителствени
разходи, възлизащи на 29% от държавния бюджет на САЩ за 2015 г. В тях не са включени
бенефитите за здравно осигуряване и пенсиите, които са автоматични и се отчитат
в работните заплати.
По-тъмният син цвят са военни
разходи, а останалите цветове са образование, помощи за ветераните, държавна администрация,
жилищно и социално осигуряване, енергия и природна среда, наука, публичен транспорт,
храна и земеделие…
Тези правителствени разходи
автоматично насърчават бизнесите, в стремежа им за печалба и акумулиране на спестявания,
да работят точно в областите, които най-много биха им позволили да изкарат желаните
от тях "пари", в случая американските долари, чиито монополен доставчик
е американското правителство. Съответно бизнесите от военнопромишления комплекс
стават най-привликателни за назначаване на най-добрите работници и служители и към
тях отиват и най-много от ограничените релани ресурси за сметка на науката, здравеопазването,
образованието и т.н.
Затова, например, висшето образование
в САЩ не е публично, а частно и заробва студентите с тежки дългове много преди да
са го завършили. То спокойно би могло да бъде покрито от държавата чрез заделянето
на малко по-голям бюджет, който сега е предоставен на военнопромишления комплекс.
Същото важи и за здравеопазването.
Една сериозна болест би разорила всеки средностатистичен американец, а тези под
средното ниво просто биха били оставени да умрат по един или друг начин, въпреки
наличието на частните и държавни здравни застраховки.
Здравеопазване и печалба са
две взаимноизключващи се понятия.
Но винаги, когато обикновените
американци искат, например, някакво разширяване на обществените услуги и социалните
придобивки, тяхното правителство им казва: "РАЗБИРАМЕ ВИ, НО ПРОСТО НЯМАМЕ
ПАРИТЕ!" По този начин правителството избягва с лекота политическата отговорност.
Тази лъжа не би могла да минава повече, когато хората
започнат да разбират същността на "парите", които са обикновен данъчен
кредит - обществен монопол. В тази игра "парите" не са важни. "Пари"
винаги има, те са човешко (правителствено) създание, не са паднали от небето, няма
проблем относно "парите". Тук играта е относно използването на ограничените
реални ресурси и хора, с които една страна разполага и за това кой колко ще участва
в изяждането на общия пай, изработен от всички.
Райчо Марков
Ню Йорк
Няма коментари:
Публикуване на коментар