КАК БЪЛГАРИЯ УНИЩОЖАВА ВАЛУТНИЯ СИ БОРД (от СТИВ ХАНКЕ И МАТ СЕКЕРКЕ)

Една статия от Стив Ханке от 2003 г. , с която той съжалява, че в България няма истински валутен борд, и в която накрая дава предписания какво е нужно да се направи, за да имаме поне истински валутен борд. Таблицата с фазите А, В и С е на последната страница в оригиналия файл тук. 

Моята статия във Фактор показва, как и истинският валутен борд не би помогнал за стабилността на банковата система въпреки перфектното поддържане на фиксирания от борда курс на лева към еврото. Не знаех, че нашият е псевдо борд.

***

Трансферът на правителствени фондове заплашва паричната рамка на България твърдят Steve Hanke и Matt Sekerke

…..По-рано през 1991 г. изработихме проектoзакон за валутен борд за България. Той не включваше характеристиките на централна банка. Проектозаконът залагаше под от 100% и таван 110% от равнището на международните резервни активи, покриващи паричните пасиви на борда, което да подсигури здрава връзка между промените в международните резерви и паричните пасиви и автоматична настройка на системата.

Лошо стартиране

През 1997 г., преди въвеждането на подобната на валутен борд система в България, първоначалният проект бе допълнен въпреки протестите на Стив Ханке, който по това време бе съветник на президента Петър Стоянов. Впоследствие крайният закон бе бледа имитация на истински закон за валутен борд. По-важното бе, че той не поставяше таван на резервното покритие. Така БНБ можеше да провежда волева монетарна политика чрез неутрализиране (също наричано ‘стерилизиране’), и тя го правеше. Фактически, от всичките съвременни парични системи, подобни на валутен борд, България е имала най-активната монетарна политика. Друг проблем, създаден от българския закон за псевдо валутен борд, е фискалният резерв.

Парите на правителството

Фискалният резерв са няколко правителствени депозита, разпределени между БНБ и търговските банки в България. Депозитите, държани в БНБ са считани за част от паричната база, която управление емисионно е задължено да гарантира на 100% с международни резерви. Сега (август 2003 г.) правителството предлага да прехвърли депозитите на фискалния резерв (или част от тях) от БНБ към търговските банки. Подробностите за това искане не са ясни, но целта на правителството е: правителството иска да разхлаби монетарната политика. Позволявайки фискалният резерв да бъде местен според желанието на правителството, това отнема фискалия резерв от паричната база и го прави инструмент на домашната кредитна политика. Когато са трансферирани в търговските банки, правителствените депозити ще насърчат разширяване на банковото заемоотдаване. Такава операция е характерна за централно банкиране, а не за валутен борд.

Какви ще са резултатите от правителствената програма, ако е проведена така? 

Ние сме илюстрирали по-долу във Фиг.1. 
В началната фаза (обозначена А; виж последната страница на оригинала) БНБ държи чужди резерви, за да гарантира паричните си задължения (пасивите), както е дефинирано в закона за БНБ. Паричните задължения (пасивите на борда) включват основни пари, както обикновено се разбира (банкноти в обръщение и банкови резерви) плюс правителствените депозити – фискалния резерв. Търговските банки отдават кредити на българските фирми и домакинства (обикновено наричани “домашни активи”/domestic assets във фигурата) срещу получени депозити. Тези 2 сметки на двустранно записване са обединени в трета такава сметка. Пасивите в тази трета сметка представляват широките пари. Всички количества, разбира се, са стилизирани, но те са в пропорция от текущата позиция на БНБ и на търговските банки в България.

Във фаза В правителството трансферира всичките си депозити в търговските банки. БНБ отписва правителствените права от своите активи, изплащайки му чуждестранни резерви, а правителството предявява претенциите си към търговските банки, когато редепозира чуждестранните резерви в тях. В този момент нито базовите пари, нито българските чисти международни резерви, измерени на консолидирана основа, са променени.

Краткосрочна експанзия

Но това не е балансирана позиция за банковия сектор. Банките могат да изкарват по-големи печалби, трансферирайки чуждестранни в домашни активи. С други думи, чуждестранни и домашни активи не са перфектни заместители един за друг и банките съответно преместват портфейлите си от чуждестранни резерви, които имат сравнително ниска възвръщаемост, към домашни активи, които са сравнително по-доходоносни. 

По този начин, във фаза С, домашните активи нарастват от 75 на 100, а чуждестранните резерви спадат от 50 на 25. Предлагането на широки пари е все още непроменено, но композицията им е видоизменена, като чуждестранният компонент намалява, а домашният се увеличава. Следва, че желаната от правителството експанзия на домашния кредит (домашните активи) довежда до изтичане на резерви от консолидираната финансова система. Това води до влошаване на платежния баланс.

Досега сме приели, че търсенето на широки пари (левови банкноти и депозити, в нашия опростен модел) ще остане постоянна величина. Но какво би станало, ако правителствените действия предизвикат загуба на доверието в лева? Ако българските граждани заменят левовите си банкноти и сметки в евро (резервната валута на БНБ), изтичането на чуждестранните резерви ще продължи, поставяйки лева под спекулативно напрежение. В съответствие с това монетарните условия ще се затегнат и лихвите ще се повишат, тъй като чуждестранните резерви и базовите пари намаляват. Под този сценарий, това което започва, като опит за разхлабване на монетарнaта политика ще даде обратен ефект, когато монетарните условия ще се затегнат, а няма да се разхлабят.

Ако БНБ направи опит да неутрализира изтичането на чуждестранни резерви – което тя може да прави и го е правила – това би изпратило ненужна шокова вълна през българската финансова система, убивайки доверието и преди всичко автоматичните настройки на подобната на валутен борд система. Би увредила трудно завоюваното доверие на инвеститорите и би отворила вратата за много пречки пред крехката пазарна икономика. Една успешна атака над българския лев би направила невъзможно влизането на България в еврозоната.

За съжаление проблемът с фискалния резерв вероятно ще продължава, докато съществува фискален резерв в БНБ. Фискалният резерв трябва някак си да се премахне. Прост план за това e:

Първо, освободи правителствените депозити при БНБ и постави, съответстващите чуждестранни активи в сметка на търговска банка, чиято централа е извън България. Депозитите би трябвало да се използват за изкупуването обратно на българския външен дълг. 
Второ, приемане на допълнение на закона за БНБ, който да предефинира монетарната база като единствено: левови банкноти, монети и чуждестранни валути – гарантирани банкови резерви.
И трето, да се определи таван за гарантирането на паричната база от чуждестранните резерви на 110%, за да се направи механизмът на валутния борд напълно автоматичен.

За да се постигне пълна независимост от правителствената намеса, БНБ би трябвало да ликвидира банковия си департамент и да раздели напълно банковия надзор от департамент Емисионен. Изискването за банковите резерви също трябва да се премахне. Ако се предприемат тези мерки, България поне би имала валутен борд. Вече не би имало възможност за правителството да се намесва и България би запазила курса към приемане в еврозоната. Това би трябвало да е привлекателно за българските политици.

Преведе: 

Райчо Марков

Ню Йорк