ЕТО ГИ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА 2015 г.

Това са целевите, волеви правителствени разходи, възлизащи на 29% от държавния бюджет на САЩ за 2015 г. В тях не са включени бенефитите за здравно осигуряване и пенсиите, които са автоматични и се отчитат в работните заплати.

В МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ,..

...която да предвижда българското правителство да стане монополния издател на българския лев, и която да разбира какво всъщност би означавало това.

Сега българските обществени интереси и приоритети са подвластни изцяло на пазарните сили, частния капитал и печалбата, т.е. “парите” управляват обществените ни интереси, а не обратното, както би трябвало да бъде в съвременната парична система на свободни валути и плаващи курсове, в която демократично избраното правителство е монополиста, вкарващ “парите” (данъчните кредити) в икономиката чрез разходите си.

Трябва ли тогава да се учудваме на огромната безработица, ниските доходи и пенсии, лошото здравеопазване и образование, ограбването на природните ни богатства и т.н…?

ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ

Псевдоикономистите (а те днес са преобладаващо мнозинство), както и повечето хора, наблюдават, че срещу "пари" се разменят всякакви стоки и услуги и заключават, че някак си хората, разменящи ги, сами спонтанно са избрали и са се съгласили да ползват нещо, което да служи за всеобщ еквивалент при тази размяна - "пари".

За тях остава скрита истинската причина, стояща зад действието на "парите" - наложеният от позиция на силата от страна на държаванта власт данъчен дълг. Данъчният дъл и заплахата от наказание при непогасяването му е първопричината, караща хората да продават труд, да измислят и изработват неща и да се опитват да ги продадат на някого, който би ги снабдил с нужните им "пари", за да погасят с тях данъчния си дълг и да не бъдат наказани. Това, от друга страна, кара хора, които дори нямат данъчно задължение да работят срещу "парите", купуващи всички стоки и услуги в икономиката.

По същия начин преди хората са наблюдавали как слънцето изгрява от изток, движи се цял ден по небосвода и залязва на запад. Тогава те естествено заключават, че слънцето се движи около земята, а знаем какво всъщност се случва.  :-)

KАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ПОНЯТИЕТО "ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ" И ЗАЩО ТАКЪВ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ В БЪЛГАРИЯ?

Общоприето е разбирането, че при парично-стоковите отношения икономическият растеж не може да съществува, без съответното нарастване на реалното парично предлагане.

Ние, познаващите идеите на свободните национални валути, знаем кой е монополният снабдител на всички останали с “пари” – националното правителство чрез своите разходи, а правилното количество “пари” в икономиката (това, при което имаме пълна заетост без инфлация) зависи от големината на данъците и от големината на желанието на хората за спестяване на “пари за черни дни”.

МАЛКО ЗА БАНКИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИСТЕМА

В днешната фиатна система при плаващи курсове, правителството издава "парите" - данъчен кредит. Обещанието от правителството е едно-единствено - то се е задължило да ги приема обратно като средство за погасяване на ДАНЪЧНИЯ дълг на населението.

ИНФЛАЦИЯ - ДЕФЛАЦИЯ

В съвременната парична система всеки разход (правителствен или частен) може да бъде както инфлационен, така и дефлационен в зависимост от полезността на резултатите от него за икономиката, а спестяването и погасяването на всеки данък, дължан към правителството - винаги са дефлационни.

Правителственият разход, направен за назначаването на безработните в една добре изградена постоянна правителствнена програма за гарантирана преходна заетост и осигуряващ фиксираната минимална за страната заплата по тази програма, е дефлационен, когато икономиката е в подем и има опасност от прегряване (инфлация) и инфлационен, когато икономиката е в спад и има опасност от прекомерно охлаждане (депресия).

Постоянната правителствената програма за гарантирана заетост като стандарт за стойността на националната валута (“парите”)

Продължение на част 1 и част 2

“Сега, що се отнася до така наречените книжни пари, всеки знае, че книжните пари са парите на цивилизованите народи. Колкото по-нагоре вървим в цивилизацията, толкова по-малко същински пари виждаме. Всичко е банкноти и чекове. На какво са базирани? По принцип на два източника – човешката енергия и производствената земя. Човечеството и пръстта - те са истинските основи на парите.” От интервюто на Томас Едисон в “Ню Йорк Таймс” през 1921 г.

КОГАТО ХОРАТА РАЗБИРАТ СЪЩНОСТТА НА "ПАРИТЕ"

(Продължение на публикацията "Истинска демокрация в една държава няма да има дотогава, докато гражданите й не осмислят същността на "парите"")

За една независима държава износът е реален разход, а вносът реална придобивка

Икономистите от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) винаги изтъкват, че износът за една държава е реален разход, а вносът реална придобивка. И винаги, когато хората чуят горното твърдение за първи път, остават втрещени. 

Но нека се замислим малко.

Реалното богатство на един народ е всичко, което произведе (за предпочитане при пълна заетост) и сам консумира плюс (+) всичко, което другите народи са произвели и са му предоставили за негова собствена консумация (вноса) минус (-) това, което се налага на народа да произведе и изпрати за консумация от останалия свят (износа).

За да онагледи по-ясно твърдението, Уорън Мозлър, който е един от тримата създатели на ММТ, започна лекцията си онзи ден в Италия с един силно преовеличен пример:

"..Относно износа на една държава. Нека допуснем, че всичко, което една държава произведе, го изнесе напълно в чужбина. Всичко - храна, дрехи, услуги - в чужбина. И нека предположим, че в същото време не внесе нищо отвън. Какво става? Държавата е постигнала максимално възможния външнотърговски излишък и в същото време хората й умират от студ и глад.

Истинска демокрация в една държава няма да има дотогава, докато гражданите й не осмислят същността на парите

Първобитните хора не са познавали и не са употребявали пари. Не е имало парично-стокови отношения. Всеки е бил ангажиран с някаква своя работа – лов, бране на плодове, по-късно отглеждане на животни и т.н. – работа, която е трябвало да се свърши, за да се осигури физическото оцеляване. Някои от духовните си потребности първобитните хора са задоволявали като са рисували по стените на пещерите (също безплатно!). С други думи безработица при тях не е съществувала и всеки е вършел това, което е трябвало да свърши.

ТСНВ в предаването на Григор Лилов в СКАТ

Можете да видите предаваеането: тук

ТСНВ и България в предаването на Григор Лилов по СКАТ - 10:30 сутринта следващия четвъртък, 20-ти март

ВИЕ И ТЕЛЕВИЗИЯТА

Свободната икономика, свободните валути и България! Изход от сегашната ситуация и накъде върви страната, ако продължи по познатия път... 


Това е темата на предаване - на живо от 10:30 сутринта в четвъртък (20 март) по Скат (повторение в петък от 22:30). 
Водещ Григор Лилов, в студиото ще е Райчо Марков. 


И вие!


Чрез тази страница във Фейсбук, която ще бъде показвана в предаването с вашите коментари и въпроси. И чрез телефоните на живо в студиото. 0900-63-940, 02/87-560-87


От водещия

АРЖЕНТИНА - 2 графики

През април 1991 г. президентът Карлос Менем фиксира песото за щатския долар. Валутният борд пада през 2002 г., когато тогавашният им президент се спасява от офиса си с хеликоптер.

Икономическата политика е ръководена от идеите на “Вашингтонския консенсус” – това, което по-късно става известно под името “Икономически неолиберализъм”. Тази система включва програма за масова приватизация и дерегулация на законите, свързани с трудовото право (разбирайте орязване правата на профсъюзите и трудещите се), за да се привличат чужди капитали и да се финансират дефицитите.

Растеж на БВП на Аржентина за периода 1990 – 2010 г.

(Забележка: най-ниската точка - когато бордът им се срива)

Ставка на безработицата в Аржентина 1980 – 2013

(Забележка: най-високата точка - когато бордът им се срива)

Защо Трети март ни разделя?...

Цитат на деня / Quote of the day

"Когато човек има пари в джоба си, започва да оценява мира по-високо."

Джо - героят на Клинт Инстууд в "За няколко долара повече", след като прибра плащане от $500 и отказа да ходи да се бие.

***

"When a man's got money in his pocket, he begins to appreciate peace."

Joe – Clint Eastwood character in “A Fistful of Dollars” after he got $500 and refused to continue fighting.


Когато нямаме какво да губим