сряда, 2 април 2014 г.

ЕТО ГИ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА 2015 г.




Това са целевите, волеви правителствени разходи, възлизащи на 29% от държавния бюджет на САЩ за 2015 г. В тях не са включени бенефитите за здравно осигуряване и пенсиите, които са автоматични и се отчитат в работните заплати.


По-тъмният син цвят са военни разходи, а останалите цветове са образование, помощи за ветераните, държавна администрация, жилищно и социално осигуряване, енергия и природна среда, наука, публичен транспорт, храна и земеделие…

Тези правителствени разходи автоматично насърчават бизнесите, в стремежа им за печалба и акумулиране на спестявания, да работят точно в областите, които най-много биха им позволили да изкарат желаните от тях "пари", в случая американските долари, чиито монополен доставчик е американското правителство. Съответно бизнесите от военнопромишления комплекс стават най-привликателни за назначаване на най-добрите работници и служители и към тях отиват и най-много от ограничените релани ресурси за сметка на науката, здравеопазването, образованието и т.н.

Затова, например, висшето образование в САЩ не е публично, а частно и заробва студентите с тежки дългове много преди да са го завършили. То спокойно би могло да бъде покрито от държавата чрез заделянето на малко по-голям бюджет, който сега е предоставен на военнопромишления комплекс.

Същото важи и за здравеопазването. Една сериозна болест би разорила всеки средностатистичен американец, а тези под средното ниво просто биха били оставени да умрат по един или друг начин, въпреки наличието на частните и държавни здравни застраховки.

Здравеопазване и печалба са две взаимноизключващи се понятия.

Но винаги, когато обикновените американци искат, например, някакво разширяване на обществените услуги и социалните придобивки, тяхното правителство им казва: "РАЗБИРАМЕ ВИ, НО ПРОСТО НЯМАМЕ ПАРИТЕ!" По този начин правителството избягва с лекота политическата отговорност.

Тази лъжа не би могла да минава повече, когато хората започнат да разбират същността на "парите", които са обикновен данъчен кредит - обществен монопол. В тази игра "парите" не са важни. "Пари" винаги има, те са човешко (правителствено) създание, не са паднали от небето, няма проблем относно "парите". Тук играта е относно използването на ограничените реални ресурси и хора, с които една страна разполага и за това кой колко ще участва в изяждането на общия пай, изработен от всички.

Райчо Марков

Ню Йорк

Няма коментари:

Публикуване на коментар