събота, 19 април 2014 г.

КАК БЕ РАЗКРИТА ЗАБЛУДАТА



Ето как американският финансист Уорън Мозлър е стигнал до разбирането си за работата на съвременната американска парична система - от финансовата си практиката при търгуването с американски държавни ценни книжа (ДЦК), а не че е чел икономически теории.

По принцип в САЩ ДЦК продават както Министерството на финансите им, така и Фед. Министерството на финансите продава чисто нови ДЦК, а Фед поддържа ДЦК на балансовия си лист, когато ги купува от частния сектор на вторичния пазар за ДЦК. Фед купува такива ДЦК на вторичния пазар, когато забележи, че резервите в банковата система (ликвидността) са недостатъчни и има опасност избраният от Фед положителен основен лихвен процент да се покачи над избраната от него стойност, тъй като банките ще започнат да наддават за нужните им резерви на междубанковия пазар за резерви, а когато в банковата система, като цяло, има недостиг, това наддаване би довело до повишаване на основния лихвен процент. Затова Фед вкарва ликвидност (резерви) в банковата система, купувайки от тях ДЦК и предоставяйки им долари (резерви).

НО! Мозлър е видял, че когато той например закупи ДЦК, независимо да ли от Министерството на финансите или от Фед, за американската икономика, като цяло, това не е от значение, т.е. той изпраща доларите си, а получава ДЦК и след известно време, когато падежът им настъпи, той си прибира обратно доларите заедно с дивидентите, които ДЦК-та са му донесли за този период.

Сега, Министерството на финансите издава ДЦК с презумцията, че се нуждае от заем, за да покрие дефицита, а Фед продава ДЦК, когато резервите в банковата система станат твърде много в следствие от дефицитното харчене на американското правителство и Фед трябва да източи малко от тях, за да може да поддържа положителната величина на основния лихвен процент, който е избрал да поддържа. В противен случай основният лихвен процент би паднал до 0, тъй като банките ще искат да се оттърват от ненужните им резерви, които не им носят лихва, предлагайки ги на междубанковия пазар за резерви на все по-малка лихва, само и само да се оттърват от тях, но когато в банковата система, като цяло, има излишни резерви, това не може да стане и лихвеният процент би паднал до 0.

Е, как тогава купуването на ДЦК от Мозлър трябва да прави и двете неща едновременно - хем да финансира американския дефицит, ако ги е закупил от Министерството на финансите, хем поради желанието на Фед да поддържа основен положителен лихвен процент, когато ги закупува от Фед? Едно от двете не е вярно! И той е видял, че грешното е разбирането, че Министерството на финансите се нуждае от заем и затова продава ДЦК. Правилното е второто, т.е. ДЦК се продават, за да може Фед да поддържа избраната от него положителна величина на основния лихвен процент, източвайки излишните в банковата система резерви, натрупали се в следствие от дефицита. Не можеш да източиш нещо (резерви) преди те вече да са се появили и натрупали.


Така Мозлър е стигнал до заключението, че американското правителство не се нуждае от заеми. И когато централната банка остави икономиката да работи при основен лихвен процент =0, тогава и тя няма да има нужда да източва натрупалите се от дефицитите резерви и няма да продава ДЦК. Затова и в плана за България казваме, че българското правителство спира да издава дълг (български ДЦК), а основният лихвен процент е постоянно =0 и дефицитите просто ще си стоят като резерви в банковата система, неносещи лихва за собствениците им.

Райчо Марков

Няма коментари:

Публикуване на коментар