вторник, 15 април 2014 г.

ДОБРОТО, КОЕТО ВЪРШИТЕ ЗА ДОЛАРА, КОГАТО ПЛАЩАТЕ ДАНЪЦИТЕ СИ


(JON SHAYNE April 3, 2014 at 12:41 PM EDT, PBS NEWSHOUR)

Задавали ли сте си някога въпроса защо щатският долар има стойност?

Не е поради златото във Форт Нокс. Едно време имаше злато зад долара, но не и днес. Президентът Ричард Никсън прекъсна последните връзки със златото през 1971 г., ефективно закривайки Бретонуудската международна монетарна система.


Вместо това, крайната причина щатският долар да има стойност, поне според моето мнение и според това на някои икономисти, е поради това, че никой не обича да е в затвора. И доларите са картата, която ни освобождава oт затвора.

15-ти април, чичо Сам събира данък общ доход, идва, зад ъгъла е. Трябва да платим тези данъци в долари и има наказания за неплащането им, които могат да включват и затвор.

Отпред на щатската валута, до главата на всеки президент е написано “Тази банкнота е легално платежно средство за всички дългове – публични и частни.” Кредиторите трябва да приемат долари като плащания за това, което им е дължимо. Данъците са само едно от задълженията, което парите в брой погасяват, но те донякъде са и крайните задължения, тъй като те са към самото правителство.

Сега, някой може да си помисли, че може и да мине без употребата на долари, да кажем, ако си отглежда собствени зеленчуци, заменяйки ги чрез бартер за всичко останало. Не е така. Данъците са дължими и дори, когато живеете без долари, обменяйки стоките си чрез бартер. Ако искаш да не си извън закона, ще трябва да продадеш нещо, може би труда си, за да се сдобиеш с някои от тези хартиени долари. (Или с техния електронен еквивалент, банковия депозит.)

Съдебните решения, както доларите, са думи върху хартия, но те не са просто думи върху хартия. Ако крайното решение на съда ви постави в затвора за години, вие фактически ще трябва да прекарате години в затвора. Така че съдебното мнение, въпреки че се състои само от думи, означава много повече от поздравителна картичка. И съдът, интерпретирайки закона, е това, което дава на долара силата да погасява финансови задължения.

Освен съдебната система, съществува и социален компонент към стойността на хартиените банкноти. Покупателната сила на долара ще се променя със стойността на инфлацията и спрямо стойността на другите валути. Както и да е, тези промени ще са постепенни. С това не твърдя, че влиянието върху стойността на щатския долар от неща, идващи не поради закона, са незначителни. Но нуждата да се сдобиете с малко кеш, за да си платите данъците, практически говорейки, е абсолютната. Само сумата би могла да бъде обект на обсъждане в съда. Вие бихте могли да спорите с американските данъчни служби относно, да речем, колко струва грижата за болен, която сте заменили в бартерна сделка срещу вашите зеленчуци, но не би имало успешен за вас спор относно това, че вие дължите нещо.

За да разберем стойността на долара, е хубаво да видим как щатският долар е различен от биткойна. Ние не се нуждаем от биткойни, за да можем да останем извън затвора, а американското законодателство никога не би ги признало за законно платежно средство. Вярно е, че биткойните са елегантни и в нестабилния си начин – хубави. Но много неща са хубави. Биткойнът не е дори единствената крипто-валута.

Малко хора, според мен, считат данъците за основата на стойността на долара. Повечето хора просто не мислят за това. Както и да е, Paul Solman, писачът на тази страница, се докосна до идеята миналата година в едно интервю с професора по финанси от Бостънския университет Zvi Bodie.

Адам Смит, бащата на икономикса, е имал същата идея през 1776 г. В “Богатството на народите” той написал:

“Принц, настояващ определена пропорция от наложените от него данъци да бъде изплащана в хартиени пари от определен вид, би създал по този начин определена стойност за тези хартиени пари; въпреки, че условията за освобождаване от техните финални задължение и откупуване би зависело изцяло от волята на принца.”

В наши дни най-лесният начин да се натъкнеш на идеята, че данъчното облагане е в основата на стойността на “парите” е в малко известната икономическа школа, наречена модерна монетарна теория (ММТ). ММТ, мисля, че е честно да кажа, се намира малко в ляво от ортодоксалния икономикс, и се гради на тази идея, защитавайки повече правителствено харчене. Един от видните пропоненти е Jamie Galbraith, икономист от университета на Тексас. (Забележка: ММТ проповядва правилното ниво правителствен дефицит, което може да се постигне както с повече правителствени разходи, така и с по-малки данъци в зависимост от политическата воля на населението).

Не мога да си обясня защо идеята за долара като средство за избягване на затвор е толкова малко разпространена в обществото. Но аз я намерих много ползотворна в работата ми на човек, който управлява пари. Помага ми да не изпадам в ужас, когато понякога трябва да държа пари кеш в портфолиото си докато търся други места за инвестиране. Винаги съществува възможността правителството или “принцът”, както Адам Смит го каза в пасажа по-горе, да напечата твърде много и покупателната сила да падне твърдо бързо. Все пак доларите са по-добри от биткойните, защото, като смъртта, както ни учи Бенджамин Франклин, данъците са неизбежни. Ако правителството бе слабо, бихме могли да се притесняваме, но нашето е много силно.


Плащайки данъците си този месец ще ни смъкне надолу. Можем да се успокоим с мисълта, че нуждата от заплащането им е голяма, и както аз го виждам, това дава стойността на нашите хартиени долари.

Преведе:
Райчо Марков

Няма коментари:

Публикуване на коментар