събота, 21 юни 2014 г.

Стабилността на валутния борд не означава стабилност на банковата ни система

Статията бе публикувана във Faktor.bg

Валутният борд е същата парична система както тази на златния стнадарт например. И при двете национаната валута е вързана при фиксиран курс за нещо, независещо от националното правителството и централната банка – в случая с нашия борд – еврото, а при златния стнадарт - златото.

Знаем, че по закона, действащ в България, валутният борд е длъжен да обменя левове за евро и обратно при поискване от всеки при курс 1.95 лев = 1 евро. За целта бордът поддържа резерв от евро. Нашият борд в момента дори е издал по-малко български "истински" левове, отколкото резервът в евро му позволява, така че няма никакъв проблем за поддържането на фиксирания курс на лева към еврото. 

НО! Тази стабилността на валутния борд не означава и автоматична стабилност на банковата ни система, тъй като всеки издаден от банките кредит е създал депозит на същата стойност в банковата система. Общата стойност на тези депозити надвишава десетки пъти “истинските" левове, които бордът е издал според наличния си евров резерв. Затова банките поддържат резерв от “истински" левове в случай на поискване за теглене на депозити, който резерв обаче не покрива всички депозити от “неистински" левове - няма банка, която да оперира със 100% резерви. 

Процесът на изтеглянето на левове от банковите сметки фактически превръща “неистинските" левове в "истински". Ето защо, когато някой клиент поиска да изтегли левове от банковата си сметка в кеш, банката се нуждае от “истински" левове, чието количество, ако надвишава поддържаните от нея резерви от “истински" левове, може да получи единствено от борда, предоставяйки му евро. БНБ също не може да предостави тези “истински" левове, тъй като сега тя не е централна банка в истинския смисъл на думата и не може да създава националната валута без нужното количество евро, т.е. не може да функционира като заемодател от последна инстанция. Такъв заемодател, поради фиксирането на лева за еврото, може да бъде единствено Европейската централна банка – издателят на еврото, което не е вързано за злато или някаква друга валута. Ясно е, че ако болшинството от депозиторите пожелаят да изтеглят левовете от сметките си, това би било невъзможно без банките да могат да се снабдят с нужното финансиране в евро. То може да дойде единствено от заеми отвън. Затова банките се нуждаят от доверието на клиентите си и от недопускане на паника и масово теглене.

Има много примери в историята, когато такава паника е настъпвала. Това например се случва в САЩ по време на Великата депресия от 1929 г. Тогава фалират хиляди банки и банковата система е затворена от американското правителство. Когато тя отваря отново през 1934 г., златният стандарт (вътре в САЩ) е премахнат и е създадена федералната депозитарна агенция за гарантиране на депозитите. Премахването на златния стнадарт и освобождаването на долара от фиксирания за златото курс позволява на Федералния резерв да се превърне в заемодател от последна инстанция. Така например по време на Великата световна рецесия от 2008 г. нямаше паника за теглене на депозити в САЩ, тъй като за Федералния резерв не съществуваше никакъв проблем да поддържа нужната ликвидност за нормалната работа на банковата им система.

Какво може да се случи в България при една масова паника и теглене на депозитите от банките ни?

Две възможности - добра и недобра за българската икономика.

Нека започнем с недобрата. Паниката може да бъде преодоляна чрез отпускане на заем от ЕЦБ и другите членове на "Тройката", който заем обаче автоматично ще увеличи държавния ни външен дълг, и който ще дойде с лихва + обичайните за "Тройката" условия за намаляване на правителствените дефицити. Вече видяхме как това се отрази на гръцката икономика след преодоляването на финансовата криза около гръцкия дълг там. Бяха конфискувани 80% от спестяванията, вложени в гръцки държавни ценни книжа,  а изисканото допълнително затягане на коланите доведе до увеличаване на безработицата и влошаване на икономиката им. Пази боже от такава помощ.

Втората възможност е да направим като САЩ през 1934 г. Затова обаче е нужно правителство, разбиращо устройството и начина на действие на съвременната парична система на фиатната валута и плаващия валутен курс. Изразява се в незабавното премахване на валутния борд и освобождаването на лева от фиксирания курс. Тогава българското правителство би станало монополния издател на лева, а БНБ, превръщайки се в клон на правителството, ще може вече да функционира като заемодател от последна инстанция за българските търговски банки. Тогава няма да има никакъв проблем за гарантирането на депозитите, независимо от тяхната големина.

Тази радикална промяна на паричната ни система върви задължително и с нужната промяна на банковото ни законодателство, което трябва да наложи строг правителствен контрол върху дейността на търговските банки при издаването на заеми; поддържането от БНБ на постоянен нулев основен лихвен процент; промени в данъчното законодателство; въвеждането на постоянна правителствена програма за гарантирана преходна заетост, фиксираната заплата по която ще се превърне, едновременно, в антиинфлационна и антидефлационна котва за българската икономика. 

Всички тези промени биха създали нужните макроикономически условия за подем и устойчив растеж на българската икономика, което в крайна сметка е основата и на стабилната банкова система. В МЕ-ММТ програмата за възраждане на българската икономика нужните стъпки са добре описани.


Райчо Марков
Ню Йорк

Източници:

Няма коментари:

Публикуване на коментар