СЛЕД МАХАНЕТО НА БОРДА ПРЕЗ 2002 Г. АРЖЕНТИНА УСПЯ ДА ПРЕДОГОВОРИ С КРЕДИТОРИТЕ СИ ВЪНШНИЯ ДОЛАРОВ ДЪЛГ, НАМАЛЯВАЙКИ ГО СЪС 70%. ДОБЪР ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ!

Проф. Мичъл

Онзи ден австралийският MMT професор Бил Мичъл посвети статия в блога си относно решението на Върховния съд на САЩ да отхвърли обжалването на Аржентина срещу предишно решение на американски съд, постановяващо, че Аржентина трябва да изплати напълно задълженията по облигациите си на американския хедж фонд NML Capital Ltd.

След като Аржентина отхвърли валутния борд през 2002 г., освобождавайки песото от фиксирания за американския долар курс, тя обяви банкрут по огромния си дълг в долари. По-късно обаче през 2005 и 2010 г. бе постигнато споразумение с кредиторите дългът да се промени чрез издаването на нови “обменни” облигации, чиято стойност бе намалена с окло 70% от първоначалната. От аржентинските кредитори тогава единствено NML Capital Ltd. не прие новите облигации и настоя за пълното изплащане на старите по-скъпи облигации. Междувременно аржентинското правителство обслужва съвестно дълга към кредиторите си в новите обменни облигации, а NML Capital Ltd. започна съдебно преследване в американската съдебна система.

Та да си дойдем на думата – решението на Върховния съд по-рано този месец, де факто, забрани на Аржентина да ползва американската банкова система докато не изплати 100% от пълната стойност на първоначалния си дълг към NML Capital Ltd. Това означава, че Аржентина не може да продължи плащанията си и към останалите кредитори по новите облигации, тъй като те стават в долари чрез американската банкова система.

Бил Мичъл продължава:

“..Какво може да направи сега аржентинското правителство? Не виждам никакви затруднения за него, ако разбира паричната система, в която сега страната оперира. Няма проблем за аржентинския народ. NML Capital Ltd не е армия, която да нахлуе с военна сила. Ако само помислим малко върху решението на Върховния съд на САЩ, ще видим, че то фактически прави финансовите лешояди от NML Capital Ltd. губещите тук…”

А ето и неговите съвети какво аржентинското правителство би трябвало да стори сега:

“Първо: Да обяви, че вече не може да ползва американската банкова система при обслужването на дълговите си задължения.

Второ: Да запознае всичките си кредитори-притежатели на новите обменни облигации с това.

Трето: Ако кредиторите поискат Аржентина да продължaва плащанията си по тези облигации, ще трябва целият оставащ дълг да се предоминира в песо под специално създаден аржентински закон, при което всички евентуални бъдещи спорове ще бъдат разглеждани от аржентинската правна и банкова система.

Тогава американската съдебна система и решението на Върховния съд биха станали излишни. NML Capital Ltd. губи 100% от инвестицията си и аржентинското правителство не само спестява милиони от адвокатски услуги, но и затвърждава валутния си суверенитет.

Някои могат да кажат, че преденоминирането на облигациите от долари в песо не е необходимо да се прави. По принцип правителството трябва да спре издаването на дълг в чужди валути, така че преденомиране е за предпочитане за Аржентина, въпреки, че това може би няма да е така за притежателите на облигациите, тъй като ще са изложени на промените във валутния курс.

Другият избор за Аржентина е направо да обяви банкрут и да спре плащанията завинаги. Медиите тръбят, че аржентинското правителство не може да си позволи да спре плащанията, тъй като се нуждаело от чужд капитал.

Това е една от онези лъжи, които изместват вниманието в грешна  посока и пречат за решаването на проблема. Правителството на Аржентина издава собственото си песо. Няма нужда да взима заеми, за да може да харчи. Защо изобщо да се омотава в тези сложни договорености с притежателите на облигации?

Най-доброто нещо за Аржентина е правителството да обяви на света, че никога вече няма да взима заеми и по този начин никога няма да предоставя “инвестиционни” възможности за хедж фондове и др. такива, чиито интерес не включва благополучието на аржентинското население, а само иска да извлече финансови печалби.

Защо правителствените разходи, които са предназначени за максимализирането на общото благополучие на хората, трябва да доставят печалби и на някакви кредитори, особено ако тези кредитори започнат да се държат противно, когато нещата тръгнат на зле поради зле инвестираните от тях фондове?...”